Мотиви по НОХД №
440 по описа за
2020г. на Районен съд Русе
Подсъдимият Й.О.В. *** е предаден
на съд по обвинение в това, че: На 07.09.2018г. в гр.Русе,
като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, противозаконно, след предварителен сговор
с неизвестен извършител, с цел да набави за себе си и за другиго, имотна облага
възбудил и поддържал у Р.Х.Ц. и М.Ц.Ц. *** заблуждение, че телефонни измамници
се опитват да отнемат техни средства депозирани в банкова сметка ***одимо да
предоставят свои средства, като се
представил за длъжностно лице - полицейски служител – С.Н. и с това причинил на
Р.Х.Ц. и М.Ц.Ц. *** имотна вреда в размер на обща стойност около 13000
/тринадесет хиляди/ лева - престъпление по чл.210, ал.1 т.1 пр.1 и т.2 вр.209,
ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура поддържа обвинението като доказано. Пледира доказаност на извършеното престъпление по чл.210 от НК, за което счита,
че следва да се наложи на подсъдимия предвиденото
наказание ЛОС, в размер на три години, което да се изтърпи ефективно при общ
режим.
Пострадалите от
престъплението лица - Р.Х.Ц. и М.Ц.Ц. *** са редовно призовани и с призоваването запознати с
правата си по чл.76-79 от НПК и по чл. 84-87 от НПК. В с.з. пострадалата Ц. не
се явява. Пострадалият Ц. се явява и участва сам в производството. Предявява
устно гр.иск за причинените имуществени вреди в размер на 13000лв и изразява
желание да участва в процеса като граждански ищец. Съдът на основание чл.88,
ал.1 от НПК прие като допустим за съвместно разглеждане предявения граждански
иск.
Подсъдимият, редовно
призован, се явява в насроченото първо разпоредително заседание. На основание
чл.93, ал.1, т.9 от НПК съдът му назначи служебен защитник - адв.Б.Ж. ***. При обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК в хода на разпоредително заседание по т.4 подсъдимият и неговият защитник правят искане
за разглеждане на делото по реда на особените производства - провеждане на
производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК- “Съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция”, по реда на чл.371, т.2 от НПК, предвид
самопризнанието, което прави. След
обсъждане на направеното искане с определение производството е насрочено и
разгледано по реда на Глава 27 от
НПК - чл.371, т.2 от НПК. След даване
ход на делото съдът с определение, на основание чл. 372, ал.4, вр.
чл. 371, ал.2 от НПК прие и обяви, че направените в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнания на подсъдимия се подкрепят по несъмнен и категоричен
начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще
ползва същите при постановяване на присъдата, без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Служебният защитник също счита, че са налице всички
предпоставки за приключване на делото по този ред, като пледира осъдителна
присъда и налагане на съответно минимално наказание ЛОС при условията на чл.
58а, ал.1 от НК. Не представят допълнителни доказателства. Подсъдимият изразява
съжаление по случая.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Й.О.В. с ЕГН **********,
роден на ***г. в гр.София, български гражданин, осъждан, с основно образование,
неженен, безработен, от ***.
През
учебната 2017/2018 год. подс.Й.О.В. *** бил ученик индивидуална форма на
обучение, като решил през лятната ваканция да работи за да си набави доходи. Публикувал
обява в интернет сайта „Оlx.bg“, в която посочил за контакти телефонен номер
**********. Около седмица по-късно бил потърсен от скрит номер, като разговарял
с непознат мъж, който се представил като „Ж.“. Последният му обяснил, че се
нуждае от служител, който да пътува до различни градове в България и да пренася
пари и документи до главния офис в гр.П.. Мъжът казал, че ще му бъдат заплащани
по 150 лева на пратка, като транспортните разходи са за сметка на работодателя.
Подс.В. приел направеното предложение за работа, като лицето представящо се за
„Ж.“ осъществявало всички контакти с него от скрит номер. На различни дати
последния се свързвал с обвиняемия и го изпращал на адреси в градовете Велико
Търново, Стара Загора, Габрово и др. на
територията на РБългария, където следвайки даваните му по телефона указания
подс.В. получавал или вземал пакети, съдържащи пари и ценности, отделял от тях
за себе сумата от 150 лева и остатъка
оставял на посочено от „Ж.“ място без да встъпва в пряк визуален контакт с него
или друго лице. През този период обв.В. посетил общо три пъти гр.Русе, първият
от които на 03.09.2018г., когато единствено се разходил в центъра на града и не
е получил нищо.
На
06.09.2018г. вечерта неустановеното лице, представящо се за „Ж.“ се обадило на подс.
В. и му казало, че на следващия ден ще пътува за гр.Русе. На 07.09.2018г. около
12.00 часа подсъдимият пристигнал с автобус
в гр.Русе, като „Ж.“ му казал да се разхожда в центъра докато го
потърси. В 14,57 часа на същата дата неустановено лице, съучастник на
подсъдимия позвънило от скрит номер ***, регистриран на името на Y.N.N. с ЛНЧ *** на телефон с номер *** на оператора
А1, регистриран от пострадалия М.Ц.Ц., живеещ със семейството си в гр.Русе,
ул.“***. Непознатият разговарял с
пострадалата Р.Х.Ц. – съпруга на св.Ц., като се представил за инспектор „С.Н.“
от МВР и обяснил, че предната вечер гранична полиция е заловила две групи
измамници. „Н.“ казал, че са включени на четвърто място в списък на телефонни
измамници, които вероятно имат информация, че са продали имот. Служители на
банка „ДСК“ били замесени в телефонни измами и получават по 30 процента от
всяка такава. Той поискал от нея да съдейства за залавянето на останалите
членове на престъпната група, като св.Ц. отговорила, че не знае как да го
стори, след което разговорът прекъснал. Тогава св.Ц. отишла при съпруга си –
св.М.Ц., намиращ се в жилището и му разказала за разговора. Малко по-късно
отново е входирано повикване от скрит
номер *** към номер ***, като лицето представящо се за „С.Н.“ попитало св.Ц.
дали разполага мобилен телефон и тя му продиктувала мобилния номер на съпруга
си *** на оператора А1. След това представящото се за „Н.“ лице продиктувало на
св.Ц. номер ***, на който да се обажда, ако някой ги притеснява. Около 10
минути след приключване на този разговор св.Ц. отново получила повикване
на домашния си телефон, като непознато
лице започнало да й нарежда да приготви парите, защото щяло да дойде да я
изнасили и убие. Св.Ц. прекъснала този разговор и набрала от *** продиктувания
й от „Н.“ номер ***, като същия отговорил и й казал да не се притеснява, но да
остави слушалката отворена. Веднага след това е получено повикване към
ползвания от св.М.Ц. номер ***, от „Н.“, който му казал, че единият престъпник
вече е заловен и трябва да отиде в поделение на МВР на територията на гр.Русе и
да чака да му се обадят без да прекъсва телефонната връзка. „Н.“ предупредил
св.Ц. да внимава да не прави впечатление и когато пристигне да се обади. В
съответсвие с дадените му указания св. Ц. се отправил към Първо РУ на ОД
МВР-Русе и когато пристигнал се обадил на „Н.“. Последният му казал да изчака
някъде встрани и св.Ц. седнал на пейка пред последния вход на блок „***“ срещу
Първо РУ на ОД МВР-Русе. Тогава „Н.“ му казал да отиде да изпие едно питие за
сметка на МВР, но да вземе документ. Св.Ц. седнал на заведение „Шатрата“ на
ул.“Видин“, където консумирал безалкохолна напитка. Там „Н.“ му казал, че има
опасност през това време да се опитат да изтеглят парите от „ДСК“, поради което
да отиде изтегли колкото е възможно повече и да ги вземе. Св.Ц. веднага отишъл
до офиса на Банка ДСК ЕАД, находящ се в гр.Русе, ул.“Николаевска“ №101 и
поискал да изтегли от своа банкова сметка ***, но понеже му казали, че нямат
възможност за такава сума, изтеглил само 1000 лева. Телефонната връзка през
цялото време не била прекъсвана, като св.Ц. казал на „Н.“ колко е изтеглил.
Тогава последният поискал да отиде в друг клон на банката и св.Ц. се придвижил
с такси до клона на Банка ДСК ЕАД, находящ се в гр.Русе, пл.Свобода 5. От там
отново му отговорили, че нямат пари и той решил да отиде пеш до Финансов център
на Банка ДСК ЕАД, находящ се в гр.Русе, ул.“Александровска“ №4, където
пристигнал в края на работното време около 17.20 часа и успял да изтеглила от
своя банкова сметка ***. Когато излязъл от банката св.Ц. казал на „Н.“ къде се намира и колко е изтеглил. „Н.“
дал указания да отиде до шадравана и да се огледа дали има съмнителни лица.
След това му казал да тръгне към предходния банков клон в центъра на града,
като мине по главната улица, понеже е по-безопасна. По указания на „Н.“, св.Ц.
стигнал до площада пред Държавна опера-Русе, където завил на север покрай офиса
на „Еконт“ и продължил по ул.“Асен Златаров“ докато стигнал до ул.“Петко Д.
Петков“. Там „Н.“ го попитал дали вижда червен знак и елекрическо табло до
стената на един блок и св.Ц. потвърдил. Тогава „Н.“ му казал да остави парите
върху ел.табло за да видят кой ще отиде да ги вземе. В изпълнение на горното
св.М.Ц. оставил 13 000 лева, намиращи се в хартиен пакет с жълтеникав цвят. След
това по указание на „Н.“ се отдалечил без да се обръща и да прекъсва
телефонната връзка продължил да се разхожда по улиците в централната част на
гр.Русе до момента в който „Н.“ му казал, че може да се прибира у дома си.
През
цялото време от първото посещение и излизането му от Банка ДСК ЕАД св.
Ц. бил
проследяван от подсъдимия, който по телефона получил от неизвестния си
съучастник описание на външния вид на св.Ц. и указания за действията си.
Подсъдимият съответно обяснявал на неизвестния си съучастник Ж.
поведението и действията на св.М.Ц.. Така, след като св.Ц. оставил плика с
парите върху електрическото табло, а после си заминал, подсъдимият отишъл след
него и взел плика. С такси стигнал до автогарата в гр.Русе, откъдето с автобус,
по указание на неизвестния си съучастник
Ж., отпътувал за гр.П.. Отново по негови указания взел от плика сумата от
300лв, а останалите пари в плик оставил при спирането за почивка на автобуса на
спирката на с.Обнова. Конкретното място, на което оставил парите, било посочено
по телефона от Ж.. После подсъдимият се прибрал от гр.П. в гр.София, а после
и в гр.Перник.
Когато св.М.Ц. се завърнал пеш в жилището си „Н.“
му се обадил и казал, че в 22.00 часа в дома му трябва да има пълна тишина и да
не разговарят за пари за да не бъдат подслушвани. Уверил го, че парите им са на
сигурно място в МВР и имуществото им е застраховано предварително. След като не
последвало обаждане от „Н.“ св.М.Ц. и съпругата му – св. Р.Ц. осъзнали, че са
станали жертва на измама и сигнализирали компетентните органи, като започнало
настоящото досъдебно производство.
Съдът прие за доказана описаната фактическа обстановка въз основата на
събраните по ДП № 2186 / 2018г. по описа на ОД МВР Русе писмени доказателствени
средства: протоколи за разпит на свидетели, протокол за разпит на обвиняем,
справка за съдимост, техническа експертизана видеозаписи, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им
по реда на чл.283 НПК.
При
правния анализ на описаната фактическа обстановка и събраните доказателства
по нея съдът установи, че извършените от подсъдимия действия са изцяло съставомерни
по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, ал.1,, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, за което
е привлечен като обвиняем, така както пледира в края на процеса представителят
на прокуратура.
Измамата по чл.210, ал.1, вр.
чл.209, ал.1 от НК е престъпление против собствеността. Непосредствен обект на
посегателство са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за
упражняване правото на собственост върху движими и недвижими вещи, както и
гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз основа на
свободно и съзнателно взето решение. С това престъпление се въздейства пряко и
непосредствено както върху едно друго физическо лице, така и върху имуществото,
върху което това лице има фактическа власт. Изпълнителното деяние се изразява в
противоправно мотивиране на този, който има фактическа власт върху предмета на
посегателство да се разпореди с него. Измамата е резултатно престъпление, като
увреждащия резултат се изразява в причиняването на имотна вреда, т.е. в
неблагоприятно изменение в чуждото имущество. Тази имотна вреда е настъпила в
следствие на това, че лицето, което владее имуществения предмет на
престъплението и което е противозаконно
мотивирано за това, върши с него акт на фактическо или юридическо разпореждане.
Този акт именно е пряката причина за настъпване на съставомерните последици. От
субективна страна с измамата се преследва користна цел – да се набави за дееца
или за трето лице имотна облага.
При така посоченото съдът
намира, че са налице всички елементи от обективната страна на престъплението
измама по отношение разпоредителните действия на св.Ц. с предмета на
престъпление – сумата от 13000лв. Осъществено е изпълнителното деяние, тъй като
с действията си неизвестният съизвършител на подсъдимия е възбудил и поддържал заблуждение
у св.М.Ц., че съдейства на полицията. Действията на двамата предварително
сговорили се – неизвестния Ж. и подсъдимия са в пълен синхрон, двамата са в
постоянна връзка, действията им са координирани за наблюдаване, проследяване,
поддържане на заблуждението на пострадалия Ц., с което са го мотивирали,
създавайки му грешни представи да се разпореди с личните си спестявания в
размер на 13000лв, като ги изтегли и остави в хартиен плик на посоченото от тях
място. Отново двамата предварително сговорили се извършват и фактическото увреждане
на пострадалия, прибирайки плика с парите за себе си и по този начин
причинявайки му имотна вреда. От обективна страна налице е въздействие върху
чуждо имуществото, върху което това лице има фактическа власт и с което същото
лице се разпорежда поради изградените у него неправилни, измамни представи. По
този начин е настъпил съставомерния престъпен резултат – имуществено увреждане
на св.М.Ц., в резултат на осъществената измама. Измамата е резултатно
престъпление за осъществяването на която е достатъчен като резултат да е
настъпила имотна вреда за измамения или трето лице. В процесния случай е налице
и другия възможен, макар и незадължителен резултат от користните действия на
дееца- настъпилата имотна облага за подсъдимия. От обективна страна е налице
по-тежко квалифициращото обстоятелство по чл.210, ал.1, т.2 от НК – след
предварителен сговор между две лица, макар и едното да е с неустановена
самоличност, предвид специфичните обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Т.нар. Ж., с активното
участие на когото е извършено престъплението, е останал анонимен дори за
подсъдимия, с когото предварително се е сговорил какво ще извършат. По този
начин анонимното лице се е предпазило при евентуално разкриване на
престъплението. Въпреки това, двамата извършители са имали обща цел, извършвали
са общи синхронизирани действия и двамата са били облагодетелствани от
престъплението. Може да се обсъжда въпроса каква е ролята на подсъдимия в
извършване на престъплението – извършител или съучастник помагач. Съдът намира,
че правилно действията му са квалифицирани като част от обща престъпна дейност
в която той е именно извършител, тъй като предвид установената фактическа
обстановка подсъдимият макар и косвено е участвал в цялостния механизъм на
извършване на престъплението. Той е следил пострадалия, наблюдавал го е и е информирал
по телефона за действията, местоположението и обстановката, в която се намира Ц..
Чрез предаваната от подсъдимия информация другият извършител Ж. е въвеждал в
заблуждение, направлявал и поддържал заблуждението на пострадалия. Доказано е,
че подсъдимият пряко участва в акта на причиняване на имотна вреда, като
лично взема процесната сума,
облагодетелства се от нея и я предава на другото лице, с което са в
предварителен сговор.
От събраните по делото
доказателства не се установи наличието на другото по-тежко квалифициращото
обстоятелство по чл.210, ал.1, т.1, пр.1 от НК – че подсъдимият се представил на
пострадалите за длъжностно лице - полицейски служител – С.Н.. По делото няма
данни подсъдимият да е контактувал пряко с пострадалите, поради което в тази
част на обвинението, за това по-тежко квалифициращо обстоятелство съдът на основание чл.304 от НПК го оправда
частично.
Съдът призна за виновен
подсъдимия, който към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен. Съобразно задължението си – Р.№ 58/1990г по н.д. № 33/1990г.Ін.о.- съдът изследва въпроса за
способността му към момента на деянието да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. От приобщените по делото доказателства и от непосредствения контакт с подсъдимия
в с.з. съдът установи единствено обстоятелства, които по несъмнен начин сочат,
че подсъдимият е наказателно отговорен по смисъла на чл.31, ал.2 от НК, т.е. вменяем при извършване на инкриминираното деяние. За настоящия съдебен състав няма и не
съществува съмнението, че във всеки един момент, относим към деятелността, той
е съзнавал какво върши – извод, който пряко
се налага от обясненията му на досъдебното производство. В тях той описателно,
ясно и логично пресъздава начина на извършване на деянието, механизма на самото
придобиване на паричната сума, последващите необходими действия за реализиране
целите от престъплението, разпореждането с придобитите пари, както и
собственото си облагодетелстване. Към датата на деянието непълнолетният
подсъдим е бил грамотен, с правилно и съответно за възрастта му физическо и
психическо развитие.
От субективна страна
престъплението е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл и с користна
цел. Макар и накратко и неподробно да обяснява за работата, която му е
възложена и извършва, за подсъдимия е било ясно, че участва в престъпна измамна
схема.Подсъдимият е предвиждал и разбирал, че в резултат на действията му пострадалият
Ц. ще бъде имуществено ощетен за сметка на неговото неправомерно имуществено
обогатяване. Предвиждал е, че в резултат на създадените в него неверни
представи и извършеният акт на имуществено разпореждане ще е налице имотна
вреда за пострадалия. По изложените съображения за съда изцяло е доказано
наличието на престъпен умисъл в действията на подсъдимия, поради което е налице
и субективната страна на престъплението измама.
Изложеното мотивира съда да
приеме, че действията на подсъдимия В. осъществяват всички елементи от състава
на чл.210, ал.1, т.2, вр.209, ал.1, вр.
чл. 63, ал.1, т.3 от НК, поради което следва
да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение за извършена от него измама.
При индивидуализацията на наказанието, след
извършване на цялостна проверка на събраните по делото доказателства съдът
се съобрази с разпоредбите на чл.54 НК,
като отчете, че са налице смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно
минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието, съдействието, което
е оказал при разкриване на престъплението, чрез подробните обяснения, които е
изложил в досъдебна фаза на процеса и разкаянието
за извършеното деяние, съдействието, което е оказал при разкриване на
престъплението. Като отегчаващо вината обстоятелство се отчете, че не са
възстановени щетите на пострадалия. При така изложеното съдът намира, че не са
налице условия за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. За
престъплението по чл. 210,ал.1 от НК е предвидено наказание ЛОС за срок от 1г.
до 8г. Съобразявайки се с посочените горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
съдът определи предвиденото наказание ЛОС към минимума, като конкретизира
размера му на една година и шест месеца. На основание чл.373, ал.2 от НПК, вр.
чл.58 „а”, ал.1 от НК съдът намали определеното наказание с 1/3
и постанови да изтърпи наказание Лишаване от свобода за срок от една
година. Налице са законовите предпоставки за прилагането на чл.69,ал.1 НК -
изтърпяването на наложеното наказание да бъде отложено за определен изпитателен
срок, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, размера на наложеното
наказание, което е по-малко от три години, както и това, че при тези характеристични
данни на подсъдимия, въпреки отлагане
ефективното изпълнение на наказанието,
ще бъдат постигнати целите му и то ще има поправителен ефект над него.
Съдът отложи ефективното изпълнение на
наложеното наказание ЛОС за изпитателен
срок от три години.
При така посоченото, съдът прие,
че за реализиране целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – за осъществяване на
индивидуалната и генералната превенция и възпиране подсъдимия да върши нови
престъпления следва да му бъде наложено посоченото горе наказание.
Съдът се произнесе и по
предявения граждански иск, като прие, че е основателен и следва да бъде
уважен изцяло. По категоричен и безспорен начин, описан по-горе, в наказателния
процес се доказа, че събитието, от което произтичат имуществените вреди за пострадалия Ц. действително е настъпило, че
това събитие има характер на престъпление по смисъла на НК, че е извършено
виновно от подсъдимия, както, че настъпилата вреда се намира в пряка и
непосредствена връзка с деянието му.
Предвид това, че основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието
на подсъдимия, предмет на обвинението
/т.1 от ППВС № 9 / 1961г., изм. с ППВС № 7/1987г./, съдът прие, че са
налице всички елементи за уважаването на предявената гражданска претенция до размера
на доказаното обвинение – 13000лв, поради което осъди В. да заплати на пострадалия претендираната от
него сума в размер на 13000лв.
Съдът
се произнесе и по въпроса за разноските, като на основание чл.189, ал.3 от НПК
осъди подсъдимия да заплати сума в размер на 156,15лв за вещо лице в досъдебното производство – в
полза на МВР и сума в размер на 325лв - д.т. върху уважения гражданския иск, в
полза на съдебната власт по сметката на РС Русе.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: