№ 14605
гр. С, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110138115 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищецът Ц. Г. Ц., с адрес: гр.
С......., чрез пълномощника си адв. Р. Й. - САК, със съдебен адрес: гр. С.., с която е предявен
срещу „К“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. Н № 33, представлявано от Т Н, частичен
иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сума в размер на 5 000 лв., част от
сума в размер на 50 000 лв., за нанесени на ищеца обиди и клевети, изнесени в бр. 34 /564/
от дата 19-25.08.2020г., на стр.1,2 и 3 на вестник „Г“ в статия „....“.
Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи
и чрез пълномощник е депозирал отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Ищецът твърди, че обидните и клеветнически твърдения се съдържат в следния текст:
.........................................................
Ищецът твърди, че изнесените в статията твърдения са неверни и унизителни, че с тях се
засягат честта, достойнството и доброто му име в обществото, което е градил дълги години.
Заявява, че не разпознава себе си в човека, описан в статията. Публикуваното по негов адрес
е в състояние да засегне дълбоко личния и професионален живот. Ищецът счита, че
твърденията, изложени в материала са позорни и унизителни, защото му се приписват
качества и действия, които противоречат на разбирането му за честно и достойно поведение,
и които се възприемат от обществото като несъвместими с морала. Твърди, че поднесената
информация е манипулативно изкривена с цел да заинтригува читателите.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че в резултат на противоправно и виновно
поведение на журналистите от ответното издание, той е претърпял неимуществени вреди,
които се изразяват в унижение и оскърбление. Насочеността на материала ищецът
възприема като насоченост срещу личността му и срещу професионалните му начинания в
1
политически аспект. Сочи, че след публикуването на статията се е нарушило вътрешното му
равновесие, чувства се обиден, унизен. Тревожи се за близките си, най - вече за децата си,
които счита, че страдат от хвърлените върху него клевети.
Ответникът, чрез пълномощник, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
иска по основание и размер. Твърди, че използваните изрази не са клеветнически, не
оскърбяват и не злепоставят ищеца, а имат оценъчен характер, както и изразяват
субективното мнение на автора. Ответникът твърди, че процесната статия е изготвена в
резултат на задълбочено журналистическо разследване и изложеното в нея е в рамките на
правото на разпространение на информация. Оспорва се твърдението на ищеца за
претърпени неимуществени вреди в резултат на процесната публикация.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо
отношение:
„К“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Н № 33, чрез
изпълнителния директор Т Н и чрез пълномощника си адв. И. М. не оспорва пасивната си
процесуална легитимация като ответник по делото. Не се оспорва, че процесната статия със
заглавие: „....?“ е публикувана в бр. 34/564/ от 19-25.08.2020г. във в. Г. Доказателства в тази
насока са представени от ищецът и приети като доказателство по делото, затова съдът
приема, че статията – предмет на предявения иск действително има и съдържание, цитирано
от ищеца Ц. в исковата молба.
Предявеният иск, обаче, остана недоказан и следва да бъде отхвърлен, поради следното:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. Според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя
не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
2
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от
фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест.
В разглежданият казус на ищеца бе указано, че следва да докаже настъпилата вреда от
извършените действия от лицето, на което е възложена работа от ответника; че следва да
докаже вид, характер и продължителност на настъпилите за него увреждания, както и
наличието на причинна връзка между деянието и уврежданията. Именно вредата е основен
елемент от фактическия състав на деликта. Вредата е една неблагоприятна последица от
деянието, настъпила в правната сфера на пострадалото лице, която засяга неговите права, в
случая неимуществени. Настъпването на неимуществени вреди винаги следва да бъде
доказано от лицето, на което са нанесени. Неимуществените вреди са тези отрицателни
емоционални и физически преживявания на пострадалото лице и/или неговите близки, които
те са претърпели по определен начин, който за всяко лице е индивидуален и затова следва да
бъде доказан. В хода на делото, въпреки, че на ищеца бе дадена възможност да ангажира
доказателства за претърпените от него неимуществени вреди, вкл. чрез разпит на свидетели,
той не стори това, не ангажира никакви доказателства. При това положение, предявения иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не бе доказан както по основание,
така и по размер. Вредата стои в центъра на деликтната отговорност. Без нанесена вреда,
няма и осъществен деликт, а при липса на такъв, не може да се ангажира и обезпечително-
гаранционна функция на отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Причинените неимуществени
вреди не се презюмират. Законът, в разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, е въвел оборима
презумпция само по отношение на вината на дееца. Едва след доказване на осъщественото
деяние, на причинената вреда и на причинната връзка между тях, следва да се направи
правен извод за наличие на противоправност от гледна точка на действащите разпоредби
/напр. чл. 41, ал.1 от КРБ/, за да се стигне и до извода за нуждата от обезвреда по съдебен
ред на причинената вреда.
При липсата на доказателства в изложения смисъл относно настъпила вреда и причинна
връзка между написаното в процесната статия и причинени неимуществени вреди,
предявения иск остана недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответника, но той не е направил такова
искане.
Воден от горното и на осн. чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен частичния иск, предявен от Ц. Г. Ц., с адрес: гр. С.......,
3
чрез пълномощника адв. Р. Й. - САК, със съдебен адрес: гр. С.. срещу „К“ АД с ЕИК
*********, с адрес: гр. С, ул. Н № 33, представлявано от Т Н, с правно основание чл. 49, във
вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер на 5 000 лв.,
част от сума в размер на 50 000 лв., за нанесени на Ц. Г. Ц. обиди и клевети, изнесени в бр.
34 /564/ от дата 19-25.08.2020г., на стр.1,2 и 3 на вестник „Г“ в статия „....“.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4