№ 25
гр. Бургас , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100500407 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.435, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По делото е постъпила жалба вх.№ 335/09.03.2021 г. от взискателите В. Г. Т.,
Р.С. Ф., Е. С. Ц., Е. Т. Д., Л. Т. Р., А. П. Г., С. А. Д., С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л., А. Я. Я.,
Р. Я. Я., В.В. С. и А. В. С., подадена чрез упълномощения им процесуален
представител адв. Недялка Божилова- Арабова- БАК против постановление с изх. №
1024 от 08.01.2021г. по изп.д. № 20198030401138 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с
рег. № 7803, с район на действие – БОС, с което съдебният изпълнител е отказал да
изнесе на публична продан поземлен имот с идентификатор № 51500.508.132 по КККР
на гр. Несебър. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на
атакувания отказ с искане за неговата отмяна. Приложени са писмени доказателства.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК длъжникът „ФЕРТ“ ООД не е депозирал
становище по жалбата.
На основание чл.436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Таня Маджарова е
представила мотиви във връзка с обжалваното изпълнително действие, като е изразила
становище за неоснователност на жалбата. Посочила е, че отказът за изнасяне на
възбранения имот на публична продан е продиктуван от обстоятелството, че след
извършена проверка по чл. 483 от ГПК е налице съмнение относно правото на
собственост на длъжника. Приложено е копие на изпълнителното дело. Представени са
допълнителни писмени доказателства, в т.ч. писмо от Областния управител на област
Бургас и съдебно решение от 27.07.2007г. по адм.д. № 13141/2006г. по описа на БОС.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното
изпълнително дело, доводите в жалбата и становището на съдебния изпълнител, и като
1
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително дело № 20198030401138 на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. №
7803, с район на действие – БОС е образувано по молба на взискателите –
жалбоподатели /посочени по-горе/ против длъжника „ФЕРТ“ ООД въз основа на
изпълнителен лист от 29.01.2019г., издаден по гр.д. № 1235/2010г. по описа на РС-
Несебър. По искане на взискателите за обезпечаване на принудителното изпълнение,
на основание чл. 449, ал. 2 от ГПК съдебният изпълнител е наложил „възбрана“ върху
собствения на длъжника недвижим имот с идентификатор № 51500.508.132 по КККР
на гр. Несебър съгласно представения нот. акт за покупко-продажба от 25.05.2006г.
Впоследствие поради липса на постъпило доброволно изпълнение взискателите са
поискали принудителното изпълнение за събиране на вземанията им да бъде
извършено чрез публична продан на същия възбранен имот.
По делото е представено и копие от кадастралната карта за процесния поземлен
имот, в която няма отбелязване за чия собственост е той, като въз основа на съдебно
решение от 27.07.2007г. по адм.д. № 13141/2006г. по описа на БОС са вписани само
имената на носителите на вещно право на строеж в имота. С оглед тези данни и в
изпълнение на задълженията си по чл. 483 от ГПК, с писма от 25.09.2020г. съдебния
изпълнител е изискал информация за наличие или липса на държавна или общинска
собственост по отношение на горепосочения недвижим имот, за който длъжника се е
легитимирал като собственик съгласно представения нот. акт от 25.05.2006г. В
отговор, по изп. дело са постъпили писма съответно от Община Несебър и от Областен
управител на област Бургас, като Община Несебър е посочила, че процесния имот не е
общинска собственост и за него няма съставен Акт за общинска собственост, а с писмо
от 22.10.2020г. Областният управител на Бургаска област е представил АДС № 40а от
20.11.1950г., АДС № 389 от 06.012.1974г. и заповед № 33 от 18.02.1993г. на кмета на
Община Несебър, като е посочил, че няма актове за отписване на актуваното съгласно
представените АДС дворно място от 1500 кв.м. от актовите книги за държавна
собственост.
С протокол от 27.10.2020г. на основание чл. 465 и сл. от ГПК съдебния
изпълнител е извършил опис на горепосочения възбранен недвижим имот, като в
протокола е отбелязано, че имотът е застроен с недовършена сграда на груб строеж и е
във владение на длъжника, който е декларирал, чрез управителя си, че описания имот е
негова собственост съгласно всички документи, издадени от общинските и държавните
институции. С протокол от 10.11.2020г. съдебния изпълнител е предявил на страните
оценката на горепосочения имот, като на основание чл. 485, ал. 4 и ал. 5 от ГПК е
определил начална тръжна цена за публичната продан на имота, а по-късно по искане
на длъжника по изп. дело е извършена нова експертна оценка на имота, като въз основа
на която ЧСИ е определил нова начална тръжна цена.
С обжалваното постановление с изх. № 1024 от 08.01.2021г. ЧСИ е отказал да
извърши исканото от взискателите изпълнително действие – да изнесе възбранения
имот на публична продан, по съображения, че след извършена проверка на
документите, удостоверяващи собствеността върху имота, в т.ч. и изисканите такива от
държавни и общински институции не може да се направи безспорен извод, че
длъжникът е негов собственик.
2
С настоящата жалба взискателите са оспорили отказа на ЧСИ да изнесе
възбранения в тяхна полза недвижим имот на публична продан, като са изложили
съображения, че длъжникът се легитимира като собственик на горепосочения
недвижим имот с представения по делото нот. акт за покупко-продажба от 25.05.2006г.
Сочат, че за същият имот нито Община Несебър, нито Областна управа –Бургас са
заявили каквито и да е претенции, в т.ч. липсва представен акт за актуване на имота за
държавен или общински. Молят за отмяна на обжалвания отказ.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал. 1 от ГПК от взискателите, които са
легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435, ал.1,
т.1 от ГПК – отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото от тях изпълнително
действие – изнасяне на публична продан на горепосочения недвижим имот, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 483 от ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя
имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане
на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или
нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато
няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на
възбраната.
В процесния случай длъжникът формално е легитимиран като собственик на
имота, обект на принудително изпълнение съгласно представения по делото нот. акт от
25.05.2006г. за покупко-продажба. Установено е също така, че имотът е възбранен в
хода на изпълнителното производство, като при описа съдебният изпълнител е
намерил имота във владение на длъжника, без да данни към този момент трето лице да
е заявило конкуриращи права върху него. Тези обстоятелства съгласно изискванията
на проверката по чл. 483 от ГПК са достатъчни да се приеме за нуждите на
изпълнението, че имотът се счита, че е собственост на длъжника. Действително видно
от данните в представения АДС от 06.12.1974г., като държавна земя е актуван
незастроен терен от 1500 кв.м., за който обаче няма пълна яснота дали изобщо попада
изцяло или отчасти в границите на имота, закупен от длъжника съгласно
горепосочения нот. акт. Евентуалната колизия на права обаче не може да бъде
установявана в изпълнителния процес и евентуален бъдещ спор с трето лице не може
да съставлява основание за изключване на вече възбранения имот от принудително
изпълнение при условие, че длъжника разполага с валиден титул за собственост по
смисъла на чл. 483 от ГПК и владее имота. Единствената възможност за третото лице,
в случай, че оспорва правото на собственост на длъжника върху имота, обект на
изпълнение, е да реализира правата си по исков ред по чл. 440, ал. 1 от ГПК като
установи, че имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение, не
принадлежи на длъжника. Едва при уважаване на такъв иск, дори и по делото да е
проведена публична продан на имота, нейният вещно-транслативен ефект няма да е
настъпил. В този случай съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 1 от ГПК, ако с влязло в
сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот,
купувачът може да иска внесената от него цена.
3
В настоящата хипотеза, след като при извършване на възбраната съдебния
изпълнител е установил, че длъжника формално разполага с валиден титул за
собственост върху имота и се намира в негова владение, съдебният изпълнител няма
правомощие да отказва изнасяне на вече възбранения имот на публична продан.
По гореизложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното постановление за отказ на ЧСИ да изнесе възбранения в полза на
взискателите имот на длъжника на публична продан е незаконосъобразен, поради
което депозираната жалба за отмяната му се явява основателна.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление с изх. № 1024 от 08.01.2021г. по изп.д. №
20198030401138 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 7803, с район на действие
– БОС, с което е отказано изнасяне на публична продан на поземлен имот с
идентификатор № 51500.508.132 по КККР на гр. Несебър, като незаконосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл.437, ал.4 от ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4