№ 32
гр. Велико Търново, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000256 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №26044 от 17.05.2021г., постановено по т.д. №127/2020г.,
Окръжен съд-Плевен е осъдил Застрахователно акционерно дружество Далл
Богг живот и здраве АД-гр.София да заплати на Т. Г. М., с постоянен адрес в
с.Обнова, Плевенска област, сумата от 20 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от смъртта на брат му К. Г. М. в резултат на пътно транспортно
произшествие настъпило на 14.05.2017г. по вина на застрахован при
ответника водач на МПС, с валидна застраховка, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 19.05.2020г. /датата на която изтичат 15 дни от
представянето на всички доказателства на застрахователя/ до окончателното
изплащане на обезщетението. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди в
останалата му част, до претендираните 50 000 лева като частичен иск от
сумата 100 000 лева, със същия произход, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение Плевенският окръжен съд е осъдил на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата Застрахователно акционерно дружество Далл
1
Богг живот и здраве АД-гр.София да заплати на адвокат П. С., от САК, сумата
от 11,30 лева адвокатски хонорар. Осъдил е на основание чл.76 ал.6 от ГПК
Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и здраве АД-
гр.София да заплати държавна такса по сметката на Плевенския окръжен съд
в размер на сумата 800 лева, както и сумата 234 лева, направени разноски от
бюджета на съда съразмерно с уважения иск. Осъдил е на основание чл.78
ал.3 от ГПК Т. Г. М. да заплати на Застрахователно акционерно дружество
Далл Богг живот и здраве АД-гр.София сумата 409,50 лева, направени
разноски по съразмерност с отхвърления иск.
Постъпили са две въззивни жалба, съответно от двете страни по делото.
С въззивната си жалба, подадена чрез упълномощения адвокат Н.Д.,
ищецът Т.М. моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена исковата претенция
за сумата над 20 000 лева, до частично предявения размер от 50 000 лева,
неимуществени вреди и вместо него с решението си Въззивният съд да
присъди на ищеца допълнително още 30 000 лева, заедно със законната лихва.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение за двете инстанции на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
изразяваща се в ниския размер обезвреда, присъден на ищеца, за
определянето на който нямало мотиви. В случая била доказана изградена
трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и загиналия негов брат,
разрушаването на която връзка по такъв внезапен, трагичен и необратим
начин се било отразило изключително пагубно на ищеца.
Първоинстанционният съд бил приложил неправилно чл.52 от ЗЗД при
определяне на конкретното обезщетение. Съдебно психоло-психиатричната
експертиза доказвала изключителната близост, която е съществувала между
двамата братя. Според вещите лица понастоящем ищецът има тревожна
депресивност, което означава че не е и никога няма да може да преживее
изцяло смъртта на по-малкия си брат. Поради това счита, че справедливият
размер обезщетение възлиза на претендирания от него.
С въззивната си жалба, подадена чрез упълномощения адвокат Д.С.,
ответникът Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и здраве
2
АД-гр.София моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение в частта му, с която е уважена исковата претенция над сумата
5 000лева до присъдените 20 000 лева, застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, като неправилно, за законната лихва върху тази
разлика, както и за присъдените разноски и не посочва какво да направи
Въззивният съд в отменената част, което искане Апелативният съд е
задължил въззивника ответник да уточни с писмена молба с препис за
другата страна, в едноседмичен срок от съобщението.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски, в
двете инстанции, включително за заплатеното адвокатско възнаграждение в
пълен размер.
Уточнение на въззивната жалба Застрахователното дружество не
представя по делото.
При това положение Апелативният съд приема, че въззивникът
ответник иска след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
му част, Въззивният съд да отхвърли предявения иск за разликата над 5 000
лева до уважените от Окръжния съд 20 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди.
При оплакване, че неоснователно първоинстанционният съд бил
отхвърлил възражението му за съпричиняване от страна на пострадалото
лице, тъй като велосипедът нямал светлоотразители и пострадалият не бил
със светлоотразителна жилетка, както и не се бил движил най-вдясно на
пътното платно. С §96 от ПЗР на ЗИД на КЗ било предвидено, че до влизане в
сила на Наредбата за методиката по чл.493а ал.2 обезщетенията за
неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4 са в размер на 5000 лева т.е. с
цитираната правна норма законодателят бил определил максимален размер на
обезщетението, което може да получи брат на загиналото лице и той е 5000
лева. Действително болката и страданието от загубата на близък не могат да
бъдат овъзмездени с определена парична сума, но съгласно съдебната
практика тя не е абстрактна, а е в зависимост от критерии, които се прилагат
към конкретните факти, между които трябвало да бъде и икономическият
принос на загиналия за семейството и обществото респективно загубеният
доход/принос за тях след смъртта му, икономическите условия на живот в
страната като минимална работна заплата, покупателна способност, среден
3
доход на глава от населението, стандарта на живот, конкретния социално
икономически стандарт на ищеца. От друга страна застрахователите били
натоварени със социалната функция да разходват събраните застрахователни
премии за всички настъпили застрахователни събития т.е. да компенсират
много други пострадали лица, поради което обезщетенията трябвало да имат
разумен таван.
В писмена молба, подадена към момента на съдебното заседание,
имаща характер на писмена защита, процесуалният представител на
Застрахователното дружество посочва списък на разноските по чл.80 от ГПК,
в който е записана като направени разноски само сумата 300 лева,
представляваща платена държавна такса по въззивната жалба, без да се иска
присъждане на адвокатско възнаграждение, каквото не е заплатено за тази
инстанция, тъй като по делото не е представен платежен документ.
Постъпили са отговори на двете въззивни жалби от насрещните страни,
с които всяка страна оспорва въззивната жалба на насрещната страна и моли
да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Въззивникът ищец и въззивникът ответник не изпращат процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание в настоящата
инстанция.
В писмени молби, с характер на писмени защити, същите поддържат
направените от тях искания съответно във всяка една от въззивните жалби, по
изложените в жалбите съображения.
Като разгледа направените в двете въззивни жалби оплаквания,
възраженията в отговорите, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният
съд приема за установено следното:
Двете въззивни жалби са допустими, тъй като са подадени от страните по
делото, които имат интерес да обжалват, насочени са срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, както и са подадени в срок.
При обсъждане на тяхната основателност приема за установено
следното.
Ищецът Тона Георгиев М., с постоянен адрес с.Обнова, Плевенска
4
област, твърди в исковата молба и по делото, че е по-големият брат на К. Г.
М., който загинал при ПТП настъпило на 14.05.2017г. в с.Обнова, в близост
до техния дом, при управление на велосипед, по изключителната вина на лек
автомобил Фолксваген Голф, с рег.№ЕН 68****, с водач Р. Н. К., който
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21 ал.1 от ЗДвП,
тъй карал автомобила в пияно състояние, с 2,7 промила съдържание на
алкохол в кръвта и тъй като избягал от произшествието. За случая срещу
водача на лекия автомобил е постановена присъда №59/07.11.2018г. по НОХД
№905/2018г., на Окръжен съд-Плевен, която е влязла в сила и в която е
описан механизма на ПТП, както и вината на Р. К.. В момента на пътния
инцидент лекият автомобил имал валидна застраховка гражданска
отговорност при ответното Застрахователно дружество. Поради това същото
му дължи застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие загубата на по-малкия
му брат, с когото твърди че са имали дълбока и трайна емоционална връзка,
тъй като двамата братя са били изключително близки, имали са отношения на
обич и разбирателство, ищецът като по-голям бил бащински настроен към К.,
грижил се е за него, отгледал го е и освен това К. е загинал пред очите му, на
метри от дома им, в навечерието на неговото дипломиране и абитуриентско
изпращане. Ищецът приел много тежко загубата, преживял силен
емоционален постравматичен стрес, още не може да преодолее мъката и няма
да може да свикне да живее без брат си до края на живота си. Заявил пред
Застрахователя претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на
24.04.2020г., но ответникът бил съгласен да му изплати само 5000 лева.
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответното Застрахователно дружество да му заплати сумата от
50 000 лева, частично предявена от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие смъртта на брат му К. Г. М., загинал вследствие на пътно
транспортното произшествие, настъпило на 14.05.2017г. по вина на
застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност при
ответното Застрахователно дружество, заедно със законната лихва считано от
14.05.2017г. – датата на деликта съгласно чл.429 от КЗ, както и законната
лихва считано 15 дни след уведомяване на застрахователя по чл.497 ал.1 т.1
от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
5
Ответникът Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и
здраве АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото
оспорва иска по основание иразмер, като допустим, но неоснователен и
недоказан. По начало искът бил неоснователен, но ако съдът го приеме за
основателен, следвало да го уважи само до размер на сумата 5000 лева, на
основание §96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, тъй като ищецът бил брат на загиналия,
поради което попада в кръга на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ. На
извънсъдебната претенция, отправена от ищеца до него, бил отговорил че е
съгласен да му заплати обезщетение в размер на 5000 лева. Оспорва
претенцията за лихва за забава, като се позовава на чл.380 ал.3 от КЗ. Прави
възражение за съпричинявне на вредоносния резултат от страна на загиналия,
тъй като бил без светлоотразителна жилетка, велосипедът, който управлявал
бил без светлотразители и не се движел най-вдясно на пътното платно.
Оспорва твърдяния от ищеца механизъм на ПТП-то, оспорва наличието на
причинно следствена връзка между действията на водача на лекия автомобил
и вредите, оспорва ищецът да е получил посттравматичен стрес вследствие
смъртта на брат му. Прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията и
исканията си, направени в първоначалната искова молба. Оспорва
направените от ответинка в отговора възражения. Излага становището си
относно началната дата на дължимост на лихва върху обезщетението като
излага съображени в тази насока.
В допълнителен отговор ответникт поддържа отговора на
първоначалната искова молба, заедно с направените в него оспорвания и
възражения.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
6
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
В първоинстанционното решение са съобразени всички събрани по
делото доказателства. Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил правилни
изводи относно установените по делото факти и обстоятелства.
Поради това Апелативният съд възприема така изяснената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и в настоящото въззивно
решение я възпроизвежда съвмсем накратко.
В тази връзка Апелативният съд съобрази, че видно от приложеното
наказателно общ характер дело, с влязла в сила присъда по НОХД
№905/2018г. на Окръжен съд-Плевен подсъдимият Р. Н. К. е признат за
виновен в това, че на 14.05.2017г., в около 3 часа, в с.Обнова, Плевенска
област, на ул.Заря, пред дом №59, при управление на лек автомобил поради
нарушаване правила за движение по пътищата, а именно чл.21 ал.1 от ЗДвП –
управлявал лек автомобил в пияно състоняие, с концентрация на алкохол в
кръвта 2,7 промила, със скорост по-висока от максимално разрешената и
избягал от местопроизшествието – причинил по непредпазливост смъртта на
К. Г. М., роден на 06.11.1998г., което деяние съставлява престъпление по
чл.343 ал.3 пр.1 и пр.6 б.Б във връзка с чл.342 ал.1 от НК и предвид
извършеното престъпление му е наложено наказание четири години лишаване
от свобода ефективно, както и 6 години лишаване от право да управлява
МПС.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца или в случая посочената присъда е
задължителна относно отразеното в нея, че настъпването на произшествието
се дължи единствено на поведението на подсъдимия.водач на лекия
автомобил, управлявал със скорост по-висока от максимално разрешената, в
пияно състояние и избягал от местопроизшествието.
Независимо от констатациите на наказателния съд,
7
първоинстанционният съд е назначил съдебно автотехническа експертиза, със
заключението на която се установява че произшествието е настъпило в
тъмната част на денонощието, при движение на лекия автомобил на къси
светлини и попътно транслационно движение на велосипедиста пред МПС-то,
но според вещото лице водачът е било напълно възможно да възприеме
движещия се велосипед от 50 метра, ако се е движел с разрешената скорост за
населено място от 50 км/ч, докато същият е карал със 79,2 км/ч и ако е бил с
разрешената скорост от 50 км/ч велосипедистът не попада в опасната зона
като водачът на лекия автомобил спокойно е можел да избегне
съприкосновението с велосипедиста като предприеме спиране в момента, в
кото го види, преди мястото на удара и по този начин ПТП-то би било
избегнато.
Действително загиналият велосипедист е бил без светлоотразителна
жилетка, велосипедът е бил без светлоотразители, но същият се е движел
вядсно на пътното платно и тъй като вещото лице е категорично, че водачът
на лекия автомобил ако се е движел с разрешената за този пътен участък
скорост от 50 км/ч е било напълно възможно да предотврари удара чрез
задействане на спирачната система в момента в който го забележи и който е
когато двете МПС-та са на разстоение 50 метра едно от друго т.е. единствено
виновен за произшествието и леталният изход е водачът на лекия автомобил.
В този смисъл настоящият съдъбен състав се солидаризира напълно с извода
на наказателния съд за наличието на изключителна вина на водача на лекия
автомобил Р. К..
Предвид изложеното възражението за съпричиняване на вледоносния
резултат от страна на загналия е неоснователно и недоказано.
Безспорни са по делото обстоятелствата, че ищецът и загиналият са
братя като ищецът е по-големият от тях, че виновният за произшествието лек
автомобил е с валидна застраховка гражданска отговорност при ответното
Застрахователно дружество, че ищецът е предявил претенцията си пред
застрахователя, който му е предложил сумата 5 000 лева, с размера на която
ищецът не се е съгласил.
По делото са разпитани свидетели, които установяват налчието на
изключително близки отношения между двамата братя – ищецът Т. и
загиналият К.; двамата са живеели в един дом, в разбирателство и с обич
8
между тях, като по-голям ищецът е бил бащински настроен към К., грижил се
е за него, отгледал го е. К. е роден през 1998г. и поради навършване на 19
години през 2017г. му е предстояло дипломиране и абитуриенско изпращане,
малко преди което – на 14.05.2017г. той загива по един нелеп начин, внезапно
и в непосредствена близост до бащиния му дом.
От заключението на съдебно психолого психиатричната експертиза се
установява ,че вследствие загубата на по-малкия си брат ищецът е получил
посттравматично стресово разстройство, но в рамките на 4-5 месеца е
започнал да се връща към предишните си навици, скръбта му е станала по-
поносима, започнал е да приема помощта на социалното обкръжение. Вещите
лица изясняват, че вследствие на преживяното ищецът е останал да работи в
армията само още 2 години, след което тъй като не издържал режима на
работа вследствие преживванията си поради смъртта на брат му, е напуснал
венната служба, отказал се е да живее с партньорката си и детето си, което се
е родило няколко месеца след като брат му К. загинал и тъй като останал
единственият жив син, останал при родителите си да се грижи за тях. Все пак
вещите лица са констатирали, че той не е търсил психиатрична помощ и не е
ходил на психиатрични консултации.
Апелативният съд приема заключенията и на двете експертизи, както на
съдебно автотехническата, така и на съдебно психолого психиатричната, като
компетентни и обосновани.
При тази установена по делото фактическа обстановка
първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи в
обжалваното решение.
Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема
изцяло мотивите на Окръжния съд. Намира, че същите са в съответствие със
закона и съдебната практика.
Апелативният съд споделя основният правен извод, направен от
Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение, че ищецът и
починалият му брат са имали изключително дълбока и емоционална връзка,
надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между двама
братя. Емоционалната връзка между тях е била трайна и дълбока, отговаряща
на критериите посочени в Тълкувателно решение 1/21.06.2018г. на Върховния
касационен съд. След смъртта на по-малкия брат К., който е загинал само на
9
18 навършени години, за ищеца са настъпили сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Доказано е по делото, че
двамата братя са живеели заедно до смъртта на К. в бащиния си дом, ищецът
като по-голям се е грижил за К., помагал му е, между тях са съществували
емоционална подкрепа и доверие, след като загубил брат си, ищецът
направил саможертва като останал да се грижи за родителите си и се
дистанцирал от партньорката си в живота и от детето си, тъй като преживявал
много тежко смъртта на брат си и тъй като нямало кой друг да подкрепя
родителите им в този тежък за тях момент и да се грижи за тях предвид и
възрастта им. Дори поради настъпилите промени в емоционалното му
състояние, наложило се ищецът да се откаже и от кариерата си на военен,
като какъвто работел дотогава и направил този отказ две години след като
изгубил брат си. В случая конкретните факти обосновават такава
изключителност на отношенията между двамата братя, която попада в
изключенията, при които съгласно посоченото Тълкувателно решение на
Върховния касационен съд следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди.
Спорни въпроси по делото са и какъв по размер обезщетение се дължи,
има ли съпричиняване от страна на пострадалия, следва ли да се приложи
разпоредбата на §96 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Кодекса за застраховането във връзка с чл.493а
ал.4 от КЗ и да се дължи обезщетение само в размер на 5 000 лева.
Апелативният съд не приема наличие на съпричиняване с оглед
постановената присъда спрямо водача на лекия автомобил и тъй като вещото
лице в настоящото производство заявява категорично, че ако същият е карал с
разрешените 50 км/ч, би могъл да предотврати ПТП-то, тъй като загиналият
велосипедист не би бил попадал в опасната зона т.е. единствено виновен е
водачът на лекия автомобил Р. К..
Възражението за редуциране на дължимото обезщетение до размера,
посочен в §96 ал.1 от ПЗР на КЗ, а именно до размер на 5000 лева, е
неоснователно. Разпоредбите на чл.499 вр. с чл.493а от КЗ вр. с §96 ал.1 от
ПЗР към ЗИД на КЗ са неприложими в случая, тъй като процесното
застрахователно събитие е от 14.05.2017г., когато е в сила отменения КЗ,
действал до 01.01.2018г., а посочените норми са от 07.12.2018г. и имат
10
действие занапред – публикувани са в Държавен вестник бр.101/2018г.
Обезщетение в размер на сумата 20 000 лева за неимуществени вреди, е
необходимото, подходящото и достатъчно обезщетение в случая, предвид
всички изброени по-горе обстоятелства относно отношенията между двамата
братя, момента в който К. е загинал – няколко дни преди дипломирането му и
абитуриентското тържество, поведението на ищеца след смъртта на брат му –
наложило се е да напусне работата си като военен, отказал се е да живее с
детето си, поучил е посттравмтично стресово разстройство, но все пак го е
преодолял без специалзирана психиатрична помощ, както и предвид всички
изброени по-горе, докзани по делото правно значими конкретни факти.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивниците ищец и
ответник относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивните
жалби, се явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение
не страда от такива пороци.
Не е предмет на въззивните жалби дължимостта на законната лихва
върху присъдената главница, както и началният момент на нейната
дължимост. Оплаквания относно присъдената от Окръжния съд лихва, в
жалбите няма.
На основание чл.272 от ГПК Апелативният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд, които мотиви счита, че са в съответствие със
закона и съдебната практика.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му част.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът
ищец следва да заплати на въззивника ответник сумата 100 лева,
представляваща съразмерна част от заплатената от застрахователя държавна
такса за въззивното производство, за което плащане има представен платежен
документ, тъй като обжалваемият интерес по жалбата на ищеца е 30 000 лева,
обжалваемият интерес по жалбата на ответника е 20 000 лева, адвокат С.-
пълномощник на Застрахователното дружество не претендира за присъждане
на адвокатско възнаграждение, а и не представя документ да му е заплатено
11
такова, както и поради това че и двете въззивни жалби се оставят без
уважение. Не се присъжда адвокатски хонорар по чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, тъй като въззивните жалби са изцяло отхвърлени.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №26044 от 17.05.2021г., постановено по т.д.
№127/2020г., на Окръжен съд-Плевен.
ОСЪЖДА Т. Г. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.Обнова,
Плевенска област, да заплати на Застрахователно акционерно дружество Далл
Богг Живот и Здраве АД-гр.София, с ЕИК *********, сумата 100 лева,
направени разноски в тази инстанция, по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12