Решение по адм. дело №404/2022 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето.

Образувано по жалба на Х. И. К. срещу Експертно решение № 0313 от зас. № 048/14.03.2022 г. на НЕЛК, специализиран състав нервни, очни и ССЗ.

Излага съображения за отмяна на решението. Същото било нищожно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и целта му. Допуснати били съществени процесуални нарушения. Не било ясно по какъв начин и въз основа на кои доказателства са установени фактите, нито как са формирани правните изводи. Мотивите не съответствали на действителното положение, на заболяванията на жалбоподателя и на НМЕ. Не били обсъдени оплакванията срещу решението на ТЕЛК, с което бил намален процентът на трайно намалена работоспособност /ТНР/. Не била посочена правната норма, въз основа на която е определен съответният краен процент. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него решение на ТЕЛК. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Х. И. К., редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли за отмяна на решението. Алтернативно, моли за връщане на преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания. Позовава се на заключението на вещото лице, като твърди, че при неправилно приложение от органа на материалния закон са установени процентите. Претендира разноски.

Ответникът НЕЛК, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено становище, с което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Налице били снета анамнеза и надлежно описан функционален дефицит на освидетелстваното лице по общоприети правила и методики. Прецизно бил определен процентът ТНР и подробно и ясно било мотивирано защо е потвърдено ЕР на ТЕЛК. От наличните документи по делото не се установявало лицето за страда от заболявания, които да водят до различен краен процент ТНР. Обективирано е възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Заинтересованите страни - ТЕЛК към МБАЛ Свиленград ЕООД, Агенция за хора с увреждания, ДГ „Рай“ – [населено място], ТП на НОИ – Хасково, и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, редовно уведомени, не изпращат процесуални представители и не изразяват становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, въз основа на твърденията на жалбоподателя и събрания по делото доказателствен материал, установи следното от фактическа страна:

1. Издадено е Експертно решение /ЕР/ № 0056 от зас. № 005/18.01.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ Свиленград ЕООД, с което на Х. И. К., професия – *****, с 86 % ТНР преди ТЕЛК, след преглед при преосвидетелстване е дадена оценка на работоспособността – 67 %, за срок от три години – 01.01.2025 г., с посочена дата на инвалидност – 20.09.2012 г. Посочени са в ЕР: водеща диагноза – дегенеративна миопия, общо заболяване – миопия ексцесива дегенератива, първична глаукома с отворен ъгъл, противопоказни условия на труд – очен травматизъм, вдигане на тежести, между движещи се предмети и височини.

Прегледът е извършен на 18.01.2022 г. Снета е анамнеза – не вижда добре, констатирано късогледство, увеличение на диоптри, намаляло зрение, открито повишено ВОН и започнало лечение. Очен статус – оч. яб. неболезнена, подвижна във всички посоки, в пълен обем; изследвани са очните дъна – папили бледи с изразен миопичен конус, със задна стафилома тип 1, хориоидални разкъсвания, ангиоидни стрии, прозират съдове от голям и среден калибър; съдове – б.о., ретини – дифузна хориоидоза с атрофни огнища; периферна ALC, макули – агрофични с липса на фовеоларен рефлекс; оглед на периферия с Голдман – дифузна скрежовидна дегенерация; ВОД=0,2 с нейна корекция лещи, ВОС=0,2 с нейна корекция лещи, ТОД=32 мм и ТОС=32 мм.

Мотиви – за намалено зрение на двете очи с МКЛ определят, както следва: за намалено централно зрение следват 53 % ТНР според ч. 5, р. 1, табл. 1 от НМЕ; за стеснено периферно зрение следват 50 % ТНР според ч. 5, р. 2, табл. 1 от НМЕ. За рисков фактор – 20 % ТНР по ч. 5, р. 8, т. 4 /при хр. заболявания – ексцесивна дегенеративна миопия/ се прибавят към основното увреждане, като по съвкупност и като краен % ТНР се определя 67 %. Уточнено е, че късното явяване за преглед не е по вина на лицето, което може да работи при спазване на противопоказания по т. 15 и при адаптация от негова страна. ТЕЛК определя ДИ – 20.09.2012 г.

ЕР е получено от адресата си на 18.01.2022 г. и е оспорено пред НЕЛК с жалба, подадена в срок от Х. И. К., която се позовава на предходни ЕР на ТЕЛК с определен по-висок процент на ТНР.

2. С ЕР № 0313 от зас. № 048/14.03.2022 г. на НЕЛК, специализиран състав нервни, очни и ССЗ – д-р М. Г. /НБ/, д-р В. Г. /НБ/ и д-р В. Р. /офталмолог/, е определен по документи на Х. И. К., професия – *****, с 86 % ТНР преди ТЕЛК, процент ТНР – 67 %, като се потвърждава изцяло оспореното ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Свиленград ЕООД. Посочено е изрично, че процентите са актувани съобразно представената функция на очите – централно периферно зрение, като не се извършва актуване по диагнози.

ЕР на НЕЛК е получено от адресата му, чрез член на домакинството, на 18.04.2022 г.

3. По делото е изслушано заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено от вещо лице д-р Д. /офталмолог/ в съответствие със събрания по делото доказателствен материал и след преглед на жалбоподателя. Вещото лице установява, че Х. И. К. страда от дегенеративна миопия и поъг. Същата имала увреждания на централното и периферно зрение. Засегнати били важни функции на зрителния анализатор – адаптация, акомодация. Обсъдени са ЕР на ТЕЛК и ЕР на НЕЛК с определен 67 % ТНР в сравнение с предходно ЕР от 2019 г. – 86 % ТНР. Х. не била в по-добро здравословно състояние в сравнение с 2019 г. видно от приложени документи за прегледи и изследвания. През 2023 г. и 2024 г. лицето било оперирано за глаукома и катаракти на двете очи на ВОЛ. Съгласно НМЕ ТНР в момента: по централно зрение 25 % ТНР, ВОД=0,4 с кор., ВОС=0,6 НК според ч. 5, р. 1; по периферно зрение 65 % ТНР, стеснение до 10 гр. от ТФ в дясно око до 20 гр. в ТФ в ляво око - ч. 5, р. 2; 20 % за смутена адаптация – ч. 5, р. 5; 20 % за липса на акомодация – ч. 5, р. 3, 10 % за имплантация ВОЛ на двете очи – ч. 5, р. 7, 20 % за риск – ч. 5, р. 8, общо 84 % ТНР. Приемана за основна ДГ – дегенеративна миопия, придружаващи заболявания – поъг, периф. ретинални дегенерации, псевдофакия. Оплаква се от намалено зрение на двете очи, стеснено периферно зрение. Обективно ВОД=0,4 С-1,0Д и -1,0 ОДЦ; ВОС=0,6 НК, ТОУ=16,0 и 9,0 ММ/Ж. ПОС – дълбоки пр. камери, филтр. възглавнички на 12 с иридектомия, ИОЛ – на мястото си, изразена деструкция на ст. тела; очни дънна – папили бледи, с екскавация 0,9 с атрофичен пръстен, ретини – диф. хориоидоза с атроф. огнища макули – стафилома, алк серклаж в кр. периферия, където срежовидна дегенерация; периметрия – стеснение до 10 гр. в ТФ на ДО и до 20 гр. ТФ в ЛО. ФА – миопична хориоидоза; ОСТ – редукция на GCC, изтъняване на RNFL в двете очи.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че дегенеративна миопия и поъг представляват първична откритоъгълна глаукома. Не се сочат от него други заболявания на жалбоподателя освен тези на очите. През 2022 г., когато Х. И. К. се е явила на ТЕЛК и НЕЛК, централното зрение на двете очи било 0,2, като в момента на експертизата било 0,4 вдясно и 0,6 вляво, т.е. същото било подобрено поради операциите, които е претърпяла. През 2022 г. периферното зрение било стеснено до 20 градуса от точката на фиксация, като в момента на експертизата било влошено – в дясно око било 10 градуса от точката на фиксация, а в лявото - до 20 градуса от точката на фиксация. Коментирано е като увреждане и смутената адаптация, което смущение настъпвало при тежки хориоретинални атрофични изменения в централната и периферна част на ретините. Вещото лице установило увреждането при направени изследвания - флуоресцеинова ангиография и ОСТ, и въз основа на представени документи. Направен е от същото извод, че през 2022 г. това увреждане не било отчетено и не било включено в увредите, но е съществувало. На въпроса защо през 2019 г. процентът ТНР е 86, а през 2022 г. е намален на 67, уточнява, че е имало промяна в приложимата уредба, но акцентира, че ТЕЛК и НЕЛК от 2022 г. не били включили смутената адаптация, която имал пациентът. При уврежданията на централно периферно зрение и смутена адаптация към онзи период процент ТНР определя на 71 %, а не – на 67 %. Коментира са е и състоянието на пациента към датата на прегледа в края на 2024 г. – 84 % ТНР. Разминаването идвало и поради извършените впоследствие операции, както и от липсата на подобрение на централното зрение. По отношение на стеснения периметър на периферното зрение конкретизира промяна към влошаване – през 2022 г. било до 20 градуса от точка на фиксация в двете очи, а към момента на експертизата в дясното око имало увреда - стеснение до 10 градуса, и в лявото - до 20 градуса, което веднага променяло процент на увреда на 65, а не – на 50 %, както било през 2022 г. Вещото лице сочи, че в края на 2022 г. на двете очи на жалбоподателя са извършени операции за глаукома, а в началото на 2024 г. - за катаракта с имплантация, което водило до подобрение на централното зрение, като при преценка за неработоспособност водеща била увредата на периферното зрение – 65 %. За заключението си вещото лице се било запознало с извършените на жалбоподателя прегледи, операции, изследвания, вкл. и след 2022 г., както е и извършило прегледи, като определя 71 % ТНР, ако е включена смутената адаптация. Направено е уточнение, че тази адаптация е преценена на 20 %, но тя можела да бъде между 10 % и 30 % според лекарят, който извършва прегледа, неговите практика, опит, впечатления от болния, и според изследванията. Не била изчислила процент ТНР, ако се установи адаптация 30 %, но той със сигурност щял да бъде по-висок. Допълва и, че съществува графа за риск /от-до/, т.е. за риск от усложнения в случай, както със заболяванията на жалбоподателя.

4. По преписката като писмено доказателство е прието и издаденото ЕР № 1723 от зас. № 096/12.12.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ Свиленград ЕООД, с което на Х. И. К. е определен 86 % ТНР за срок от 3 години /01.01.2022 г./.

Посочени са в ЕР: водеща диагноза – дегенеративна миопия, общо заболяване – миопия ексцесива дегенератива, първична глаукома с отворен ъгъл, противопоказни условия на труд – очен травматизъм, вдигане на тежести, между движещи се предмети и височини.

Прегледът е извършен на 12.12.2019 г. Снета е анамнеза – не вижда добре, констатирано късогледство, увеличение на диоптри, намаляло зрение, открито повишено ВОН и започнало лечение. Очен статус – оч. яб. неболезнена, подвижна във всички посоки, в пълен обем; изследвани са очните дъна – папили бледи с изразен миопичен конус, със задна стафилома тип 1, хориоидални разкъсвания, ангиоидни стрии, прозират съдове от голям и среден калибър; съдове – б.о., ретини – дифузна хориоидоза с атрофни огнища; периферна ALC, макули – агрофични; оглед на периферия с Голдман – дифузна скрежовидна дегенерация; ВОД=0,2 с нейна корекция лещи, ВОС=0,2 с нейна корекция лещи, ТОД=24 мм и ТОС=21 мм.

Мотиви – за намалено зрение на двете очи с МКЛ определят, както следва: за намалено централно зрение следват 53 % ТНР според ч. 5, р. 1, табл. 1 от НМЕ; за стеснено периферно зрение следват 50 % ТНР според ч. 5, р. 2, табл. 1 от НМЕ. За рисков фактор – 20 % ТНР по ч. 5, р. 8, т. 4 /при хр. заболявания – ексцесивна дегенеративна миопия/ се прибавят към основното увреждане, както и за смутена адаптация – 15 % ТНР по ч. 5, р. 5 от НМЕ, като по съвкупност и като краен % ТНР се определя 86 %.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково е формирал следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол. В специалната разпоредба на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – ЕР на НЕЛК, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на ЕР на ТЕЛК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – основания за неговата отмяна по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На преценка подлежи издадено ли е оспореното решение при спазване а процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето За установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до [възраст] възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, и за установяване степента на ТНР на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза. Съгласно чл. 101, ал. 4 от с.з. видът и степента на увреждане и степента на трайно намалена работоспособност се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек, а съгласно чл. 101, ал. 6 от с.з. на лицата по ал. 4, които упражняват трудова дейност, се определя степен на трайно намалена работоспособност, ако не са определени вид и степен на увреждане. Съгласно чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето Експертизата на вида и степента на увреждане, степента на ТНР и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и от НЕЛК, чиито устройство и организация се определят с правилник на Министерски съвет и които се ръководят от принципите и критериите на медицинската експертиза и се произнасят с ЕР по ред и условия, определени с наредба на Министерския съвет /чл. 101, ал. 7 и чл. 109 от Закона за здравето/.

В конкретния случай спорен е въпросът какъв е процентът ТНР на жалбоподателя към датата на прегледа – 18.01.2022 г., представляващо оценка на работоспособността, съответно – правилно ли е определен от ТЕЛК 67 % ТНР.

Съгласно чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ, в приложимата редакция/ „Видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания“.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ „установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1“. Отправните точки от Приложение № 1 от НМЕ се съдържат в Ч. П. „Очни заболявания“.

В раздел 1 „Зрителна острота“ е посочен процентът на намалената работоспособност при намаление на зрителната острота /таблица 1/ при централното зрение и на двете очи - 0,2, потвърдено и от заключението на вещото лице, поради което пресечната точка на стойностите на зрителната острота на двете очи попада в процент ТНР – 53, както е и посочено в оспорения акт.

В раздел 2 „Периферно зрение“ е посочен процентът на ТНР при стеснен периметър /таблица 1/, като в случая до 20 градуса от точката на фиксация, потвърдено и от заключението на вещото лице, поради което пресечната точка на стойностите на периферното зрение на двете очи попада в процент ТНР – 50, както е и посочено в оспорения акт.

В раздел 8, т. 1 е посочено, че при преценката на степента на ТНР/вид и степен на увреждане се имат предвид основните функции на зрителния анализатор /централно зрение, периферно зрение, адаптация, акомодация/, както и най-характерните, видими и доказуеми клинични изяви. За рисков фактор, въпреки че в т. 4 не е посочено изрично хроничното заболяване, от което страна жалбоподателят, вкл. и доколкото това не се спори по делото, както и, предвид че съдът не може да определи по-нисък процент ТНР, така че да се засегне негативно правната сфера на жалбоподателя, то се формира извод, че правилно е определен от органите на МЕ – 20 % ТНР.

Раздел 5 „Смутена адаптация“ е отменен в сила от 16.07.2021 г., т.е. към датата на издаване на оспореното решение, нормата е била неприложима. От заключението на вещото лице обаче се установява, че това увреждане е било налично за жалбоподателя към датата на извършване на прегледа от ТЕЛК и при издаване на ЕР на НЕЛК.

От изслушаното по делото експертно заключение се установява какво е било действителното състояние на жалбоподателя към 2022 г. Коментирана е промяната в зрението към настоящия момент вследствие на извършените операции, както и състоянието на зрението преди 2022 г. Вещото лице се позовава на медицинската документация и извършените от същото прегледи. В действителност е ирелевантно какво е състоянието на пациента сега, тъй като се изследват само фактите и обстоятелствата, които са се осъществили към датата на издаване на оспореното решение, т.е. текущото състояние на пациента би имало пряко значение при издаване на решение, но в настоящия момент. Текущото състояние на пациента има характер на нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, доколкото по този начин косвено се доказва, че всъщност през 2022 г. е налице съществено увреждане на жалбоподателя. В допълнение, следва да се акцентира, предвид и че се касае за преосвидетелстване, върху констатацията на вещото лице, че жалбоподателят не е в по-добро здравословно състояние от 2019 г. Заболяването на очите в случая не се лекува по естествен път, като ненавременното лечение всъщност би довело до влошаване състоянието на пациента, а не – до подобряване. От значение е и също, че въпреки съществуващото към 2022 г. увреждане - смутена адаптация, видно от ЕР от 2019 г., от 2016 г. и от 2013 г. това увреждане не е съобразено от административния орган, нито е отчетено и, че в случая не е налице подобрение на пациента от 2019 г. до 2022 г., като изрично следва да бъде отбелязано и, че единствената разлика в мотивите на ЕР на ТЕЛК от 2019 г. и 2022 г. се изразява в липсата на отчитане на смутената адаптация и в промяна единствено на показателите ТОД и ТОС.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от НМЕ „когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва „във връзка с точка ...“ и се прави подробна обосновка“. В конкретния случай, след отмяната на раздел 5, част Пета от Приложение № 1 към НМЕ, се формира извод, че смутената адаптация като увреждане не е посочено като отправна точка. Въпреки това нито в ЕР на ТЕЛК, нито впоследствие на НЕЛК, която се произнася само въз основа на медицинската документация, е отчетена смутената адаптация като увреждане, нито е съобразено дали това увреждане обуславя значителен функционален дефицит, така че за критерий да се вземе най-близката по съдържание точка. Дори и да се приеме, че това заболяване е само съпътстващо, без да бъде определен неговият процент по аргумент от чл. 63, ал. 3 НМЕ, който препраща единствено към увреждания, посочено като отправни точки, то е следвало най-малкото да бъде изписано в мотивната част на ЕР, каквото е въведено като изискване с т. III и т. VIII от Приложение № 2 към НМЕ, вкл. и предвид систематичното им тълкуване с т. IV от Приложение № 2 към НМЕ.

Независимо от това, следва да бъде отбелязано, че относно смутената адаптация, като увреждане, липсващо в Приложение № 1 от НМЕ, се прилага разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от НМЕ, ако е налице значителен функционален дефицит, тъй като само по този начин би бил преодолян несправедливият резултат от кумулирането на процентите на всички увреждания под най-високия процент, определен за най-тежкото увреждане, съответно – и при неправилно определяне на основата, представляваща сбор от процентите на всички съпътстващи заболявания, от която 20 на сто се добавя към този най-висок процент. Подходът на кумулирането е изрично критикуван в Решение по адм. дело № 10422/2018 г. на ВАС, VIII oтд., с което е отменена разпоредбата на т. III, в редакцията й от 2018 г., от Методиката представляваща Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, поради което няма основание занапред той да се прилага и по отношение на заболяванията, за които в Приложение № 1 липсват посочени отправни точки, но обуславят значителен функционален дефицит. В цитираното решение на ВАС е посочено, че нередки са случаите, при които дадено увреждане, тежко по своя характер, е съпътствано с други, също сериозни увреждания, при които не е ясна трактовката и подхода на органа за действие. Подходът, при който процентите на съпътстващите заболявания не се вземат предвид, не е обективен, от една страна, защото не почива на статистически данни за честотата и процента лица с множество заболявания, а от друга, защото е крайно несправедлив по отношение на тези лица.

Съгласно чл. 45, ал. 2 и ал. 3 /в приложимите редакции/ от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на МЕ и на регионалните картотеки на МЕ /ПУОРОМЕРКМЕ/ „при заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на ЕР, НЕЛК отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне“, а „при заболявания, по които ТЕЛК се е произнесла въз основа на необходимата медицинска документация, налична към момента на постановяване на експертното решение, но е определила неправилно процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, НЕЛК отменя експертното решение изцяло и издава ново експертно решение“. В случая ТЕЛК се е произнесла въз основа на преглед и медицинска документация, но не и по съществуващо към момента на ЕР увреждане, което в случая компрометира извода дали правилно е бил определен процентът на ТНР, като приложение намира чл. 45, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ. В действителност НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата срещу ЕР на ТЕЛК, съгласно чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, но в случая възраженията на жалбоподателя са изцяло свързани с процента ТНР, който се определя предвид заболяванията, от които страда лицето, като същото правилно е възразило предвид липсата на специални знания, с които разполага, съответно – препятстващи и преценката му дали е определен процентът ТНР съобразно НМЕ и Методиката към нея. НЕЛК е следвало да обсъди приложените писмени доказателства, като съобрази историята на заболяването на жалбоподателя и изиска за изясняване обективната истина неприложените към преписката писмени доказателства, но за които се установи, че са налични по медицинското досие на жалбоподателя, доколкото разглежда и се произнася по обжалваното решение на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяването му /чл. 43, т. 1 и чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ /, след което да върне преписката за ново произнасяне от ТЕЛК /чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ / - за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението, а именно - за преценка на съществуващото увреждане – смутена адаптация, обуславя ли то значителен функционален дефицит, включено ли е в Приложение № 1 към НМЕ или за критерий следва да се вземе най-близката по съдържание точка, приложима ли е Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР /вид и степен на увреждане/ в проценти съгласно Приложение № 2 към НМЕ, като се съобрази, че две от уврежданията на лицето са с посочен отделен процент - 50 или над 50 на сто /т. IV от Приложение № 2 към НМЕ/ и този факт не е спорен от страните, съответно – налице ли са основания за промяна на процента ТНР, вкл. и след прибавяне на 20 на сто от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане.

Извод: доколкото административният орган не е съобразил горното при издаване на оспореното ЕР, се приема, че е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до неизясняване на обективната истина и представляващо препятствие за преценката на съда правилно ли е приложен материалният закон относно определяне процента ТНР. Последица от това е отмяната на ЕР на НЕЛК и изпращане на преписката за ново произнасяне.

В този смисъл Решения на VІ отд. на ВАС по адм. дело № 2732/2024 г. и по адм. дело № 6595/2022 г.

Разноски:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1410 лева /държавна такса, депозит за вещо лице, уговорено и платено в брой съгласно представени договори за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение и разписка/. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото, неговата продължителност и големия брой проведени открити съдебни заседания.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Експертно решение № 0313 от зас. № 048/14.03.2022 г. на НЕЛК, специализиран състав нервни, очни и ССЗ.

 

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от НЕЛК по жалбата на Х. И. К. срещу Експертно решение № 0056 от зас. № 005/18.01.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ Свиленград ЕООД, в 3-месечен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с него.

 

ОСЪЖДА НЕЛК, със седалище – [населено място], да заплати на Х. И. К., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], сумата в размер на 1410 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България чрез Административен съд – Хасково.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.