РЕШЕНИЕ
№ 1980
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330102413 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищцата В. Б. Б., ЕГН ********** е предявила срещу ответника „МАКС ПРОДЖЕКТ”
ЕООД, с ЕИК: ****** иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за 46 дни неползван ПГО за периода 2018г. -2020 г. в размер на
1055,70 лева, законна лихва и разноски.
В исковтаа молбе са изложени твръдения, че ищцата е работила по трудово
правоотношение (ТПО) с ответника на длъжност „*****” въз основа на трудов договор от
22.05.2018г. Трудовото й възнаграждение за 2020 година възлизало на минималната раб. заплата, с
8-часов раб. ден, и 20 дни платен годишен отпуск. ТПО било прекратено на 30.11.2020г. по
взаимно съгласие, като за процесния период ищцата имала право на 46 дни платен годишен
отпуск, за който й се дължало обезщетение в р-р на 1055,70 лева. Твърди се ответникът да не й е
заплатил така посоченото обезщетение, поради което се моли да бъде осъден да й го заплати,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва исковата молба и
се представя заверено копие на разплащателна ведомост за м. номеври 2020г., от която било видно,
че процесната сума е изплатена на работничката, в брой срещу подпис в разплащателната
ведомост. Ето защо моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства - трудов договор, заповед за
прекратяване на ТПО, РКО за сумата от 1055,70 лева, неподписан от ищцата, се установява, че
1
ищцата е работила по ТПО с ответника до 30.11.2020г.. В издадената от ответника заповед за
прекратяване на ТПО е посочено, че на ищцата се полага обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 1055,70 лева.
С писмена молба-становище от 8.12.2021г., подадена от адвоката на ищцата, е оспорена
истинността на представената разплащателна ведомост, в частта положения от ищцата подпис
срещу изплатена сума в размер на 1055,70 лева, като неистински, с твърдението, че ведомостта не е
подписана от ищцата, а с протоколно определение от 13.12.2021г. съдът е указал на представилата
този документ страна да заяви изрично дали ще се ползва от оспорения документ. Ответникът в
дадения му от съда срок не е заявил пред съда, че желае да се ползва от документа, с оглед на
което оспорената разплащателна ведомост е изключена като доказателство по делото.
Изслушани са две заключения от вещото лице З.М., от които съдът кредитира второто
допълнително заключение, като обективно и всестранно, от което се установява начисляването на
обезщетение за неползва платен годишен отпуск в размер на 1055,70 лева.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за неползван
платен год. отпуск следва да се докаже, че ТПО между страните е прекратено, че на ищеца е
останал неползван ПГО, колко дни за коя година, и размерът на обезщетението.
От представените доказателства безспорно се установи, че през процесния период
ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника, като е имала право на платен годишен
отпуск при прекратяването му в размер на 1055,70 лева. Ищцата е оспорила истинността на
подписа си върху разплащателната ведомост.
Ответникът е този, който следва да докаже плащането на обезщетението, което е
останало неустановено по причина, стояща в него, с оглед на пасивното му поведениеq изразяващо
се в липса на изразена воля да се ползва от оспорения документ. Само при изявена воля за
ползване на документа от представилата го страна, се открива производство по оспорване на
неговата неистинност, за да се установи дали е истински или неистински. Съдът приема
поведението на ответника, като възпрепястване на доказването на неистинността на документа,
като с оглед на обостоятелствата по делото, приема за доказан факта на неподписване на
разплащателната ведомост от ищцата.
След като по делото не са налице убедителни доказателства за плащане на
обезщетението искът на ищцата се явява основателен. Исковата молба също има х-р на покана,
като с факта на прекр. на ТПО паричните задължения по ТПО придобиват характеристиките на
всички останали парични задължения – същите са носими и е в тежест на длъжника да намери
начин да ги заплати своевременно на кредитора си. Ето защо ищцата има право на законната лихва
върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 9.02.2021г. и следва да се осъди
ответникът да й я заплати.
С оглед изхода на спора на ищцата ще се присъдят разноски в размер на 500 лева за адв.
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати държавна
такса върху уважения иск в р-р на 50 лева. В негова тежест следва да се възложат и разноските за
съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер на 180 лева.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МАКС ПРОДЖЕКТ” ЕООД, с ЕИК: ***** да заплати на В. Б. Б., ЕГН
********** сумата от 1055,70 лева, представляваща обезщетение за 46 дни неползван ПГО за
периода 2018г. -2020 г., ведно със законната лихва от от завеждане на исковата молба –
9.02.2021г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и разноски за адв.
възнаграждение в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „МАКС ПРОДЖЕКТ” ЕООД, с ЕИК: ****** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 50 лева (петдесет лева)–
дължима държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 180 лева разноски за съдебно-
счетоводни експертизи от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3