РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. гр. Хасково, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20245640200008 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за Административните
Нарушения и Наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– М. Т. Т. от *************, ЕГН **********, е
депозирал жалба против Електронен фиш серия К № 8464719, издаден от ОД-
МВР–Хасково, за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 (петдесет)
лева.
Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, излагат се доводи, че не може да се определи по
несъмнен начин, че нарушението е извършено от жалбоподателя, че е видим
регистрационният номер на автомобила, иска се съдът да постанови решение,
с което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за
нарушение, като незаконосъобразен и неправилен, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
В с.з. жалбоподателят – редовно призован, не се явява, взема
становище по жалбата чрез писмено изпратено такова. Поддържа жалбата,
изтъква нарушения на процесуалните правила, неустановеност на описаното
адм.нарушение, пледира за отмяна на електронния фиш.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно
призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 05.12.2023г. било установено от служители на ОД-МВР-Хасково
техническо устройство ARH CAM-S1 с №120ccef, за измерване скоростта и
заснемане на автомобили- движещи се в гр.Хасково, по бул.“Г.С.Раковски“-
до входа за СБА в посока към гр.Димитровград. Техническото средство е
измервало скоростта на автомобили, движещи се в посока от центъра на
гр.Хасково към гр.Димитровград. В 14:37ч. била засечена скорост на
движение и заснет движещ се в същата посока лек автомобил. Техническото
средство отчело, че въпреки общото ограничение на скоростта за движение в
населено място от 50км/ч.- въведена с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
измерената скорост на движение била 65км/ч. След преглед на видеозаписа
контролните органи установили, че заснетият автомобил е „*********“ с рег.
№ ******.
Установили също, че собственик на когото е регистрирано описаното МПС, е
настоящият жалбоподател М. Т. Т. от гр.Х., ЕГН **********.
Въз основа на горепосочената фактическа обстановка ОД на МВР- Хасково е
издала Електронен фиш серия К №8464719, с който за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на М. Т.
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я
изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. В тази
връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
Не са налице възражения в насока, че описаният в електронния фиш лек
автомобил не е собственост на жалбоподателя.
Налице са обаче възражения, че на процесната дата и място е бил заснет
именно автомобила, собственост на жалбоподателя.
В издадения електронен фиш са посочени данни за териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. В ел. фиш не се съдържат реквизитите, които трябва да съдържа
едно наказателно постановление, като в случая следва да се поясни, че такова
приравняване не може да се прави механично, тъй като между електронните
фишове и наказателните постановления има множество различия. В случая
съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него.
Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост
65 км/ч при общо ограничена такава с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП за
движение в населено място от 50 км/ч., ясно е посочено конкретно мястото на
2
извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП-
чл.21, ал.1, размера на глобата - 50 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП. В тази връзка съдът не намира нарушения по отношение
описанието на мястото на описаното нарушение- същото е достатъчно
подробно, даващо достатъчна информация и възможност за локализирането
му. Налице е съставен протокол за използване на описаното техническо
средство, в който протокол фигурира вида и номера на използваното
техническо средство, мястото, на което е поставено, при стационарен режим и
засичане скоростта на приближаващи автомобили, датата на използването му,
времетраенето на използване и броя регистрирани и заснети нарушения на
ограничението на скоростта от 50км/ч. Налице е цялостно съвпадение във
всички описани обстоятелства с установените по делото елементи на
адм.нарушение, вкл. и номера на снимковия материал.
В същото време обаче, е налице основателно съмнение, а от там и
неустановеност на съществен елемент от описаното административно
нарушение, свързано със засечената скорост.
Видно от представения по делото снимков материал№120CCEF/ 0214736, е
налице заснета снимка, на която е описано, че е разстоянието до заснетия
обект е 198метра, като на снимката е заснет и друг автомобил, освен този,
описан като собственост на жалбоподателя.
Видно от представеното и прието като доказетелство по делото Приложение
към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, на стр.3 от Приложението,
първи абзац, последните две изречения е описано „Ако камерата е прекалено
далече от регистрационния номер, символите може да не са достатъчно
големи да бъдат разпознавани… Максималното разстояние е до 150 метра.“.
Т.е. самият производител на техническото средство е предвидил определени
параметри, в което това техническо средство може да функционира като цяло
и да функционира правилно. При описано максимално разстояние за
разпознаваемо заснемане от 150 метра, на обжалвания електронен фиш е
описано, че движещият се автомобил е заснет от 198 метра. Т.е. заснемането е
извършено от прекалено голямо разстояние, извън обхвата на техническите
възможности за правилно разпознаване от техническото средство, които
параметри са зададени от самия производител на техническото средство.
Действително, на приложената снимка към електронния фиш не може да бъде
разчетен какъвто и да било регистрационен номер и единствената връзка
между електронния фиш и описания автомобил- собственост на
жалбоподателя, е приложението към снимката, в което е отразено, че МПС е
разпознато от АТСС. Но в същото време самият производител е описал, че за
обективно заснемане и разпознаване, движещото се МПС не следва да е на
разстояние – по-голямо от 150м.
В тази връзка са породени съмнения относно регистрационният номер на
автомобила- който е разпознат единствено от техническото средство, но
извън обхвата за обективно разпознаване. В съпоставка и с възраженията на
жалбоподателя че заснетият автомобил няма доказателства да е неговият, то
тези съмнения нарастват и водят до основателни съмнения за установенст на
един от основните елементи на описаното адм.нарушение.
Неустановяването на един от основните елементи на административното
нарушение- а именно идентифицирането на МПС, с което е извършено
административното нарушение, а от там и кой е извършителя, води до
3
порочност на издадения електронен фиш и съответно неговата отмяна.
Следва да се отбележи, че за да бъде едно административно нарушение
установено, следва да са установени времето, мястото и начина на
извършването им, както и безспорно да е установен нарушителя. В случая
видно от представените писмени доказателства, не може да се направи
категоричен извод, че на посоченото място и време е засечената скоростта на
автомобила именно на жалбоподателя.
В такива случаи се касае за съществено нарушаване на правата на
нарушителя, доколкото на същия е вменено за извършено адм.нарушение,
което не е установено по категоричен и безспорен начин.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че електронния фиш е
издаден незаконосъобразно, поради което същия следва да бъде отменен.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет
обжалвания електронен фиш, са били направени разноски от жалбоподателя-
а именно адвокатско възнаграждение, съобразно мотивите по-горе за отмяна
на обжалвания ел.фиш, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските,
които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице
доказателства- представен договор за правна защита и съдействие от адв.А.Т.,
в което е описано, че процесуалното представителство е безплатно- като е
посочена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, то в случая липсва описан
конкретен размер на направените разноски. В тази връзка следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА и разпоредбите на Наредба
№1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следва да бъде присъден минималния размер на
направените разноски съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от описаната
Наредба №1 от 9 юли 2004г.
Видно от горецитираната разпоредба „Ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.
2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“. От
своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба определя: „За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“.
В случая материалният интерес попада в тази хипотеза- под 1000 лв., поради
което и съобразно степента на защита и процесуално представителство, както
и съобразно изхода от делото, следва да се уважи искането за присъждане на
разноски именно в минималния, определен от наредбата размер – 400лв.
Мотивиран така, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 8464719,
издаден от ОД-МВР–Хасково, с който на М. Т. Т. от *************, ЕГН
**********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 05.12.2023г.
на бул.“Г.С.Раковски“ в гр.Хасково, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 50 (петдесет) лева - като незаконосъобразен.
4
ОСЪЖДА ОД-МВР- Хасково, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр.
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на М. Т. Т. от
*************, ЕГН **********, направените разноски по делото (АНД
8/2024г. по описа на РС-Хасково) за настоящата съдебна инстанция, в размер
на 400 (четиристотин) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд-Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
5