Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Вероника Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 1664 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 267605 от 07.11.2019 г., постановено по гр. д.
№ 75936/2016 г., Софийският районен съд, I ГО, 38-ми състав, е
отхвърлил предявения от И.С.П. срещу М.А.В. иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 6 500
лв. като платена без основание по нищожен договор от 19.03.1999 г. за продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 61, том 1, рег. № 1523, дело №
72/1999 г. по описа на нотариус А.Ч., вписан под № 319 в регистъра на
Нотариалната камара. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от 950 лв. – разноски в
исковото производство.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца И.С.П.,
чрез адв. Д., в която се излагат оплаквания срещу правилността на
първоинстанционното решение, подкрепени с доводи за неправилно прилагане на
материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят оспорва извода на
първоинстанционния съд, че тъй като сключеният между страните по делото договор за
продажба е прогласен за нищожен следвало, че удостовереното в нотариалния акт
плащане е симулативно, като се позовава на обстоятелството, че договорът е
обявен за нищожен поради противоречие със закона, а именно при нарушаване на
императивната забрана за включване на уговорка за обратна изкупуване, а не като
симулативен. Счита, че изявлението на ответницата за получаване на уговорената
продажна цена, съдържащото се в подписания от нея нотариалния акт, свидетелства
за факта на получаване на сумата, като с оглед последващото обявяване на
договора за нищожен същата подлежи на връщане като платена без основание. Моли
решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В
срока за отговор на въззивната жалба от М.А.В. е постъпил такъв, в който се
излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Въззиваемата
счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че обявяването на договора
за продажба за нищожен опровергава съдържащото се в нотариалния акт нейно
изявление, че е получила продажната цена. При условията на евентуалност
поддържа направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност. Намира обжалваното решение за правилно, с оглед на което
счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на въззиваемата страна, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във
въззивната жалба. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, което дава
основание на въззивната инстанция да вземе отношение по същество на спора.
Наведените
от ищеца твърдения за това, че в изпълнение на сключения между страните и
впоследствие обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение договор за продажба
на вещно право на строеж е платил на ответницата сумата от 6 500 лв., поради
което претендира нейното връщане като платена без основание, сочат на
елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Основателността
на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД предполага
извършването на пряка престация от ищеца в полза на ответницата при отсъствието
на правно основание за получаването ѝ.
Между
страните не е спорно, а и от представения като писмено доказателство по делото
нотариален акт № 61, том I, рег. 1523, дело № 72 по описа за 1999 г. на
нотариус А.Ч., с район да действие Софийски районен съд, вписан в регистъра на
НК по № 310, се установява, че на 19.03.1999 г. между ответницата М.А.В., от
една страна, в качеството ѝ на продавач, ищецът И.С.П. и третото за спора
лице Т.И.Ч., от друга, в качеството им на купувачи, е постигнато съгласие за
сключване на договор за продажба на вещно право на строеж за изграждането на
офис с полезна площ от 68,50 кв. м. на трети етаж на масивна офисна сграда на
четири етажа, мансарден етаж и сутерен, находящи се в гр. София на ул. „*******,
която е следвало да бъде изградена в дворно място с площ от 473 кв. м.,
съставляващо парцел 3Б в кв. 255 по плана на гр. София, местност Център, срещу
заплащането на продажна цена в общ размер на сумата от 13 000 лв. При
отсъствието на съдържащи се в нотариалния акт уговорки в различен смисъл, съдът
намира, че намерението на страните по договора е за прехвърляне на ½
идеални части от правото на строеж на всеки от двамата купувачи, срещу което
всеки от тях да се е задължи да заплати на половината от общо уговорената
продажна цена или по 6 500 лв. С оглед на съдържащите се в т. 1 и т. 2 от
нотариалния акт изявления, а именно, че продавачът е получил пълния размер на
продажната цена преди изготвяне на нотариалния акт в брой, съдът намира, че
макар в съответната част изготвеният в нотариална форма документ да няма
характера на официален писмен документ, доколкото изявленията за получаване на
сумата от продавача попадат извън удостоверителната компетентност на нотариуса,
доколкото този документ носи подписа на продавача, в съответната част същият
представлява разписка за получаване на сумата.
От
изложеното следва, че по делото се установява първият елемент от фактическия
състав на кондикционната претенция, а именно извършването на пряка престация от
ищеца в полза на ответницата, възлизаща в размер на сумата от 6 500 лв. Неправилни
в тази насока са съображенията на първоинстанционния съд, който е приел, че по
делото изобщо не се установява, че ищецът е платил на ответницата търсената
сума. До този погрешен извод първоинстанционният съд е достигнал, като е приел,
че прогласяването на процесния договор за продажба на вещно право на строеж с
влязло в сила съдебно решение опровергава като симулативно съдържащото се в
нотариалния акт изявление на ответницата, че същата е получила пълния размер на
продажната цена преди изготвяне на нотариалния акт в брой. Така с решение № 448
от 29.12.2011 г., постановено по гр. д. № 479/2011 г. по описа на Върховния
касационен съд, Трето гражданско отделение, е потвърдено решение от 19.11.2009
г., постановено по гр. д. № 3820/2008 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-В
състав, с което е отменено решение от 07.05.2008 г., постановено по гр. д. №
6799/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 36-ти състав, като след
отхвърляне на главния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за
прогласяване на процесния договор за продажба на нищожен като привиден, е
уважен евентуалният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо във вр.
с чл. 209 ЗЗД, като е прието за установено, че договорът е нищожен поради противоречие
със закона и в частност с императивната забрана за сключване на договори за
продажба с уговорка за обратно изкупуване, уредена в чл. 209 ЗЗД. Само по себе
си прогласяването на договора за нищожен не опровергава истинността на
съдържащото се в нотариалния акт изявление на продавача, че продажната цена му
е била изплатена. В тази насока следва да се има предвид, че в случая договорът
е прогласен за нищожен поради противоречие със закона, а не като привиден, като
дори напротив – с влязло в сила съдебно решение искът за обявяването на
договора за нищожен поради симулация е отхвърлен. От друга страна обявяването
за нищожен на договора за продажба, в изпълнение на който ищецът е заплатил на
ищцата падащата му се част от уговорената продажна цена, води до извод за
отсъствието на правно основание за получаването ѝ, с което е изпълнен и
вторият и последен елемент от фактическия състав на претенцията за връщане на
дадено без основание. От изложеното следва, че с факта на получаването на
заплатената ѝ от ищеца част от уговорената продажна цена, доколкото
плащането е извършено без правно основание, в тежест на ответницата е
възникнало задължение да върне сумата от 6 500 лв. на ищеца, като получена без
основание.
Предвид
така достигнатия от съда извод за възникнало в тежест на ответницата задължение
да върне на ищеца сумата от 6 500 лв., като получена без основание, на
разглеждане подлежи направеното от нея при условията на евентуалност възражение
за погасяване на задължението по давност.
Съгласно
чл. 110 ЗЗД във вр. с чл. 114, ал. 1 ЗЗД всички задължения, за които законът не
предвижда друг срок, се погасяват с изтичане на петгодишна давност, която тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Общото правило относно
изискуемостта на вземанията се съдържа в чл. 69, ал. 1 ЗЗД, където е
предвидено, че ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Доколкото в случая се касае за извъндоговорно вземане
за връщане на получено без основание, приложение намира именно общото правило за
изискуемостта на безсрочните задължения, като в случая същата настъпва от
датата на получаване на платената без основание сума. Съображения в тази насока
са изложени както в ППВС №1/79год., т.7, така и в мотивната част на
тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 5
по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданската и търговската колегии на
ВКС, където е посочено, че задължението за връщане на даденото при начална
липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно –
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на
съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са
определили предварително срок за изпълнение, съответно такъв няма определен и в
закона. Прогласяването на договора за нищожен с влязло в сила съдебно решение не
е необходимо за възникване на вземането за връщане на полученото в изпълнение
на нищожния договор, нито води до отлагане на началната дата на неговата
изискуемост. По делото се установява, че търсената сума е получена от
ответницата още преди изготвянето на нотариалния акт за продажбата на
19.03.1999 г., като на същата дата е възникнало и е станало изискуемо вземането
на ищеца за връщането ѝ като платена без основание. Правилото на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД свързва с тази дата и началото на петгодишния срок на погасителната
давност и доколкото по делото не се установява настъпването на основания за
неговото спиране или прекъсване съдът намира, че същият е изтекъл още на
20.03.2004 г. Предвид изложеното възражението на ответницата за погасяване на
претендираното вземане по давност се явява основателно, като претенцията на
ищеца подлежи на отхвърляне.
При несъвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното
решение по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявен от
И.С.П. срещу М.А.В., следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде
постановено решение, с което претенцията на ищеца за връщане на сумата от 6 500
лв. като платена без основание следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
При
достигнатия извод за неоснователност на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски. При направено искане за присъждане на разноски и доказателство,
че такива са направени, на въззиваемата страна от 950лв.-за адвокатско
възнаграждение и при направено възражение за прекомерност на същите и които
настоящия състав на въззивния съд с оглед на действителната фактическа и правна
сложност на делото, изготвяне на отговор на въззивна жалба и участие само в
едно съдебно заседанит намира, че е основателна и с оглед на чл.7, ал.2, т.3 от
НМРАВ следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
655лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 267605 от 07.11.2019 г. на Софийският
районен съд, I ГО, 38-ми състав, постановено по гр. д. № 75936/2016 г., като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.П., с ЕГН **********,
с адрес: *** срещу М.А.В. с ЕГН **********,,
с адрес:С*** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане
на ответницата да му заплати сумата от 6 500 лв. като платена без основание по
нищожен договор от 19.03.1999 г. за продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 61, том І, рег. № 1523, дело № 72/1999 г. по описа на нотариус
А.Ч., вписан под № 310 в регистъра на Нотариалната камара, като погасен по
давност.
ОСЪЖДА И.С.П., ЕГН ********** да заплати на М.А.В., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 950 лв. – разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 655лв.- разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.