Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260014/12.02.2021
г.
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
- Наказателно отделение, на седемнадесети декември, година две хиляди и
двадесета, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Секретар: Петранка Паскалева
Прокурор: Иван Тодоров
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД
№ 350 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Варненският окръжен съд, с присъда №
35 по НОХД № 172/2020г. по описа на същия съд, постановена на 23.06.2020г. е
признал подс. К.А. /CRETU
ADRIAN/, румънски гражданин, за ВИНОВЕН
в това, че на 29.06.2019г. в гр.
Варна при управление на МПС - лек автомобил „БМВ 3201" с per. № СТ 97 CRT нарушил правилата
за движение по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Радослава Руменова Славова, поради което и на
основание чл.343 ал. ал.1 б“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК
и чл.54 от НК му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, редуцирано по реда на чл. 58а ал. 1 от НК на ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложил по реда на
чл.66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.343Г от НК е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като е зачетено
времето, през което подсъдимото лице е било лишено от това право по
административен ред.
Подсъдимият
е осъден да заплати и направените по
делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по
делото.
Въззивното
производство пред АС - Варна е образувано по жалба на ч.обвинители Р. Р. и Р. А. чрез повереника им – адв. В. Д. Н. ***/, с искане за завишаване
на наложените наказания - „лишаването от
свобода“ на 4 години, съответно при ефективното му изтърпяване, а лишаването от
право да управлява МПС на 6 години.
В съдебно
заседание пред състава на АС – Варна
упълномощения повереник на частните обвинители адв. В. Н. ***/ поддържа жалбата,
акцентира на специалната превенция, като една от целите на наказанието,
предвидена от законодателя, с оглед съставомерния резултат и преживяната
житейска трагедия от доверителите му.
Подсъдимият К.
се явява лично и с упълномощения от ДП защитник - адв. Н. И. ***/, който оспорва
жалбата, развивайки съображения за справедливост на определеното от
първостепенния съд наказание.
В личната си
защита пред въззивния съд подс. К. изразява искрено съжаление за случилото се с
невръстното дете, изказвайки съчувствие към родителите му – частните
обвинители.
Представителят на Апелативна
прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата на ч.
обвинители, с оглед механизма на извършване на престъплението, естеството на
цялата ситуация по време на деянието и личността на подсъдимото лице. Намира наложеното от първоинст. съд
наказание за справедливо, поради което и моли присъдата като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена изцяло.
В последната си дума пред
въззивната инстанция подс. К. отново изразява съжаление за случилото се.
След
преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл.313
и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбата на частните обвинители е неоснователна по следните съображения:
Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на
глава XXVII от НПК, т.к.: 1.
подсъдимият е направили подобно искане и е заявил, че признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обв. акт, не
желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил
наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства,
подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки,
правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанията на подсъдимия К. се подкрепят
от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд.
производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК
и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:
Подсъдимият К. притежавал валидно свидетелство за
правоуправление на МПС, бил собственик и на лек автомобил марка „БМВ 3201"
с per. № СТ 97 CRT.
На 29.06.2019г. той заедно със съпругата си и
родителите й посетили Р. България с цел туризъм. В автомобила на предна дясна
седалка била съпругата му - св.К. Габриела - Ралуга, отзад на задна дясна
седалка седял св. Йонеску Йон, а зад обвиняемия седяла св. Йонеску Чезарина. Пристигнали в гр. Варна около 17 часа, като
искали в рамките на един ден да посетят парка и зоологическата градина в града.
С помощта на навигацията в автомобила се отправили към паркинг в Приморски
парк, местност „Салтаната" в гр.Варна, който бил в близост до зоологическата
градина.
В същото това
време св. Р.Р. заедно със съпругата си Р.А. и дъщеря им Радослава Славова /на 4
год./ привършвали разходката си в парка и също се отправили пеша към посочения
по-горе паркинг, където бил паркиран автомобил им, марка „Пежо 307" с per. № В 28 70 НС. Тримата
вървели към паркинга, като св.Р.Р. вървял отпред, а съпругата му и дъщеря му на
няколко крачки зад него, хванати за ръка. Когато приближили входа на паркинга, Р.Р.
и Р.А. спрели при служителя от охраната-св. Радослав Стефанов за да платят за
престоя на автомобила. След като платили таксата, двамата се отправили към
автомобила си, който бил паркиран в края на паркинга. Докато вървели от входа
към автомобила, дъщеря им Радослава Славова изостанала и не е била с тях.
По същото време
подс. К. Андриан подходил с автомобила си към входа на паркинга, който се
намирал в ляво по посока на движението на автомобила. Тъй като бариерата не
била спусната, той направил ляв завой, навлязъл в паркинга и започнал
движението си по участък, покрит с чакъл. В момента на подхода към паркинга,
подсъдимият имал пряка видимост към цялата му площ, движил се на първа
предавка, като след навлизане в паркинга предприел отклонение на автомобила
леко в дясно, продължавайки да се движи.
Едновременно с
процесния автомобил по паркинга се движело в близост до майка си /св.Р.А./, от
дясната й страна, пострадалото дете - Радослава Славова, на 4 год., чиято
посока на движение била от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила и под ъгъл около деветдесет градуса.
Подсъдимият К.
Андриан не възприел движението на детето Радослава Славова, вследствие на което
настъпил удар между предната дясна част на автомобила му в зоната между преден
десен фар и per. табела и пострадалата Радослава Славова. Непосредствено преди
удара скоростта на автомобила е била около 7,75 км/ч.
Бащата на
детето, св. Р.Р. възприел как автомобилът управляван от подсъдимия блъснал
детето, /според неговите показания това станало, като автомобилът ударил детето
с предна лява част, към средата, след което детето изчезнало под автомобила/.
Вследствие на
удара детето загубило равновесие и паднало пред автомобила, като тялото му било
разположено почти напречно на траекторията на движение на автомобила с глава
насочена към предно ляво колело. Предвид ръста на детето Радослава Славова
/около един метър/, тялото й попаднало под купето между предните две гуми, след
което се претъркулила по посока на движение на автомобила, тъй като автомобила
продължил да се движи направо около два метра след удара, след което
преустановил движението си. При това търкаляне между пода и пътната настилка,
тялото на Радослава Славова било под ъгъл около 60 градуса спрямо траекторията
на движение на автомобила, като главата й попаднала зад предно ляво колело. Бащата
- св. Р. веднага изтичал до автомобила, започнал да крещи „дай назад, дай
назад“, ръкомахал, блъскал по капака на автомобила и правил знаци с ръце за
заден ход.
От автомобила,
управляван от подсъдимия, слязъл тъстът му - св.Йонеску Йон, който също
започнал да крещи, да ръкомаха и да прави знаци на подс. К. да даде назад.
Двамата със св. Р. се опитвали да бутат колата назад.
След спирането
на амтомобила, подс. К. Андриан, провокиран от поведението на св. Р. и тъста
си, предприел кратковременно движение с автомобила назад последователно на три
пъти. При второто движение назад, предното ляво колело преминало през лявата
лицева част на главата на детето по траекторията на движение на автомобила.
Вследствие на
тежката травма в областта на главата Радослава Славова починала.
Настоящият състав на АС-Варна установи, че на
досъдебното производство са били събрани всички относими доказателства по
отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. От
друга страна, процесуално-следствените действия са били извършени при спазване
на реда, предвиден в НПК. В хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха
констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на
изявлението на подс. К..
За да обоснове изводите си първоинстанционният съд е
кредитирал обясненията на подс. К., показанията на разпитаните свидетели, съпоставяйки
ги с писмените доказателства и доказателствени средства, с приетите като компетентно
изготвени заключения по съдебно-медицинска, съдебно-химическа и съдебно-
автотехническа експертиза.
От заключенията по :
1.
СМЕ № І-94/2019 се установява, че причина за
смъртта на Радослава Славова на 4 год. е тежката несъвместима с живота открита
черепно-мозъчна травма, която е резултат от механизмите на действие на твърди
тъпи предмети, чрез осъществен силен натиск в областта на главата и съответства
да е получена при прегазване от лек автомобил, с очертаваща се посока на
възкачване на колелото от ляво на дясно и отпред назад.
2.
съдебно-химическа № 677/01-07.2019г не установява наличие на алкохол в кръвта на подс. К. Андриан.
3.
авто-техническата експертиза причина за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка е липсата на упражнен постоянен визуален контрол от страна на водача
на „БМВ 3201" с per. № СТ 97 CRT, и липсата на адекватна реакция, въпреки
техническата възможност за възприемане на пострадалата Радослава Славова като
опасност.
Във връзка с
така ценените доказателства и
установеното от фактическа страна, настоящата инстанция констатира, че
анализирайки цялата доказателствена съвкупност, първостепенният съд правилно и законосъобразно е приложил
бланкетната норма на чл.343 ал. 1 б“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК досежно реализирания от подсъдимия
съставомерен резултат, но при допусната неточност във връзка с извършените
нарушенията по ЗДвП.
Според признатите и обвързващи съда и страните факти, изложени в обвинителния акт, подс. се е движил със минимална
скорост от 7,75 км/ч в паркинга, като е имал пряка
видимост към цялата му площ, но въпреки това не възприел движението на детето
Радослава Славова, вървящо в близост до майка си, вследствие на което е
настъпил удар между предната дясна част на автомобила му в зоната между преден
десен фар и peг. табела и пострадалата Радослава Славова. Т. е. пряка причина за
настъпване на ПТП е липсата на упражнен постоянен визуален контрол от
страна на подс. при управление на МПС и липсата на адекватна реакция, въпреки
техническата възможност за възприемане на пострадалата Радослава Славова като
опасност. Находящото се в паркинга на правия пътен участък
дете представлява опасност,
с която подсъдимият е длъжен да съобрази поведението си още от момента на навлизане в
паркинга. По
делото не са установени обстоятелства, препятстващи възможността на подсъдимия
да възприеме детето,
тъй като инцидентът е настъпил в светлата част от денонощието, видимостта е била нормална и не е имало
други паркирани и движещи се превозни
средства, които да я ограничават.
При тази обстановка, подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме движещата
се от дясно на ляво пред автомобила му пешеходка в значително по-ранен момент – непосредствено след като
е предприел насочване към входа на паркинга, намирайки се в зоната на бордюра и
да реагира с аварийно спиране, както изисква нормата на чл. 20, ал. 2 пр. 2 от ЗДП.
След като е прието за установено, че подс. К. не е
възприел движението на пострадалото дете Радослава Славова, в резултат на което
е настъпил удар между предната дясна част на автомобила му в зоната между
преден десен фар и per. табела и пострадалата, реализирането
на произшествието и
последващото настъпване на вредоносния резултат
не е причинено от нарушението на ал. 1 на чл. 20 от ЗДвП /която разпоредба вменява на
водачите на МПС да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/, поради което подс. К. следва да бъде оправдан по това обвинение.
С действията си подс. К. е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 пр. 2 от ЗДвП,
като това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат – смъртта на пострадалото дете Радослава
Славова. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, т. к. е правоспособен водач на МПС.
Основното
оплакване на жалбоподателите- ч. обвинители е свързано със справедливостта на
наложените наказания „лишаване от свобода“ и лишаването от право да управлява МПС с довод
за явна несправедливост.
Поначало следва да се отбележи, че това оплакване е
декларативно заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи.
Избраната процедура по
гл.ХХVІІ от НПК е предопределила редукция с
една трета на прецененото като справедливо наказание. За престъплението по
чл.343 ал.1 б”в“ от НК е предвиден
специален минимум и максимум на наказанието лишаване от свобода - от две до шест години.
Определеното
минимално наказание от ВОС в размер на две години настоящия състав на АС-Варна намира
за справедлив.
Въззивната инстанция по искане на процесуалния представител на частните
обвинители е изискала и приобщил към доказателствената съвкупност писмени данни,
касаещи съдебното минало на подсъдимото лице и такива, във връзка с наличие на наложени
му адм.наказания като водач на МПС за нарушения на разпоредбите за движение по
пътищата /ЧНД от Окръжен съд Варна, към което е било приложено ВЧНД 239/2019 г
на АС-Варна/. От същите се установява, че подсъдимия А.К. не е осъждан на
територията на Р., както и, че не дължи парични суми във връзка с наложени му
глоби за нарушения на разпоредби, касаещи управление на МПС.
В този
смисъл напълно законосъобразно като смекчаващи обстоятелства следва да се ценят чистото съдебно
минало на подсъдимия, липсата на
налагани наказания за извършени нарушения на
разпоредбите на Закона, свързани с управление на МПС, добрите
характеристични данни, направените
на ДП самопризнания и съдействие по време на разследването, изразеното искренно съжаление за случилото се. Изводът за невисока степен на обществена опасност на дееца се основава и
на семейната му и трудова ангажираност.
Правилният анализ на относимите обстоятелства
сочи, че тежестта на престъплението не следва да бъде преценена като
завишена, въпреки настъпилия резултат: от съществено значение в настоящия
казус е механизма на извършване на престъплението, с оглед естеството
на допуснатото нарушение на ЗДвП в съчетание с комплицираната ситуацията, в
която е попаднал подсъдимия – движение в непозната обстановка в търсене на
подходящо място за паркиране, наличие в района на невръстно дете с нисък ръст /около
метър, което е затруднило видимостта му/, движещо се след родителите си, което
обаче подс. не е видял, последвал удар в предната част на автомобила,
вследствие на което детето пада на земята и не може да бъде забелязано под
автомобила от шофьора и най-вече действия на бащата - св. Р. Р. /блъскане с
ръце по капака на автомобила и ръкомахане/, както и на тъста му - св. Йонеску Йон. Последвалите действия на
подсъдимия по трикратното задвижване на ЛА са резултат от стресовата ситуация,
предизвикана от действията на двамата свидетели в стремежа им да освободят
находящото се под автомобила дете. Допуснатото нарушение от страна на подс.
като водач на МПС, въпреки настъпилия трагичен резултат, не може да се приравни
към обичайните нарушения на ЗДвП, свързани с грубото погазване на Закона при
управление на МПС и имащи за последица настъпване на смърт.
Правилно първостепенния съд при индивидуализация на
наказанието по чл. 54 от НК е отчел наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото родителите не са осъществили постоянен контрол и наблюдение
върху невръстното дете, оставяйки го да върви само след тях в район - паркинг,
в който се движат МПС.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се констатираха и от настоящата инстанция.
Не могат да
бъдат споделени съображенията на повереника на частните обвинители, че поради широкият отзвук в общество на настоящия казус, очакванията са за
адекватно и справедливо наказание в насока на завишено такова при ефективно изтърпяване.
Следва да се има предвид, че тежестта на наказанието не може да се обуславя от
обществените нагласи и очаквания, а генералната превенция не може да бъде определяща,
т. к. в противен случай се би стигнало до една репресия и цялостно нарушаване
на принципите за определяне на наказанието, съобразно извършеното деяние и
личността на дееца.
В този
смисъл индивидуализираното от първоинст. съд наказание на подс. К. по реда на чл. 54 от НК на
предвидения от Закона минимум от две години лишаване от свобода, респ.
след редукцията по чл.58а от НК на една
година и четири месеца, според въззивната инстанция е правилно, законосъобразно
и справедливо.
Подходът на ВОС за приложение на
института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 от НК, въззивният съд също
намира за правилен – подс. К. е млад човек,
същият работи, семейно ангажиран е,
поради което може да се приеме, че личността му разкрива ниска степента на
обществена опасност и не се налага да изтърпява ефективно наказанието „лишаване
от свобода”, налице са и формалните изисквания на закона за приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
Изложеното по-горе и предвид липсата
на наложени наказания за нарушение на разпоредбите, относими към правилата за
движение по пътищата в Р Р., важи в пълна степен и досежно размера на
наказанието по чл. 343 Г от НК, определен на 1 година и 6 месеца, т. е. същото
се явява справедливо.
С оглед на всичко изложено, претенциите
на ч. обвинители за завишаване размера на наказанието „лишаване от свобода” и
неговото ефективно изтърпяване, са абсолютно неоснователни и в разрез с установеното
по делото, както и с обективните и субективни характеристики на стореното, а
също и с данните за дееца. Така определено
и отложено по реда на чл. 66 от НК наказанието е адекватно и ще обезпечи целите на специалната
и генерална превенции. Така индивидуализирано, същото е съответно на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за
съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на
чл. 35, ал.3 от НК.
При служебна
проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не констатира
други нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат
друго изменение или отмяна на присъдата.
Водим от
горното и на основание чл.334 т.3 вр.
чл.337 ал.1 т.2 пр.1 и чл.338 от НПК,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 35 на Окръжен съд - Варна по НОХД № 172/20г. по
описа на същия съд, постановена на 23.06.2020г. като прилага закон за същото наказуемо
престъпление, като приема, че подсъдимият К.А. е извършил деянието по чл.343, ал.1 б. „в“
във вр. с чл.342, ал.1 от НК при нарушение на разпоредбата на чл.20 ал. 2 от ЗДвП и го ПРИЗНАВА за невинен по
първоначалното обвинение за нарушение и на чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Потвърждава присъдата в
останалата част.
Решението
може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.