Р Е Ш Е Н И Е
№494
гр.
Бургас, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на петнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 144 по
описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.365 и следващите от ГПК-търговски спорове.
Образувано е по предявена искова молба от „ГМК 1“ АД, ЕИК200126509, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. Индустриална№19а, ет.2, представлявано от изпълнителния
директор Валентин Каравълчев чрез адв. Станислав Костов от АК - София
против Държавно предприятие Пристанищна
инфраструктура, ЕИК130316140, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Шипченски проход№69, представлявано от генералния директор Ангел Забуртов.
В исковата молба се твърди, че за периода 27.07.2010г.-04.05.2012г. ищцовото
дружество е корабособственик на м/к Созопол 1, който е посещавал „Бургаски
корабостроителници южен кей-Л“, представляващо пристанище за обществен
транспорт с регионално значение съгласно т.3 от Приложение№2 към чл.103а, ал.1,
т.2 ЗМПВВППРБ преди отмяната на приложението с Д.В. бр.28/2013г. Поддържа се,
че за същия период ответникът е начислил и събрал от ищеца, тонажни корабни
такси за този кораб в посоченото пристанище в размер на 76 353,66 лева, за
което са издадени 39 броя фактури, без предприятието
да предоставя насрещна услуга по изграждане и поддържане на морски канал,
външни защитни диги, докове, басейни, кейове, буйове и пристанищна
инфраструктура и пр. Счита, че не е приложима действалата към момента на
заплащане на таксите нормативна уредба в чл.103в, ал.1 и 2 от ЗМПВВППРБ относно пристанищата за
обществен транспорт с национално значение, според която пристанищните такси се
дължат независимо дали е налице престация
от страна на ответното предприятие. По различен начин според ищеца законодателят
третира събирането на пристанищни такси в пристанищата за обществен транспорт с
регионално значение, каквото е „Бургаски корабостроителници южен кей-Л“. В тази
връзка се позовава на разпоредбата на чл.103в, ал.5 от ЗМПВВППРБ в редакцията
преди отмяната с Д.В. бр.28/2013г., предвиждаща изключение от общото правило
ДППИ да събира канални, тонажни корабни и светлинни такси, но само когато
обезпечава достъпа до пристанища с регионално значение чрез поддържане на
акваторията и подходните канали към тях. Излага, че нито в периода 2010г.-2013г.,
нито в предходни години ответникът е извършвал каквито и да е дейности по
поддръжка на акваторията и на подходния канал, поради което е събрал процесните
такси без основание, както и въз основа
на нищожни разпоредби на Тарифата за пристанищните такси, тъй като до 2016г.
ЗМПВВППРБ не съдържа законова делегация, която да овластява МС да приеме тарифа
относно корабните такси в пристанище за обществен транспорт с регионално
значение. При условията на евентуалност, твърди, че действията на служителите
на ответника по събиране на процесните такси са противоправни и виновни, като
са причинили на ищеца имуществена вреда в размер на заплатените от него
76 353,66 лева, поради което е налице непозволено увреждане. Предявява
осъдителни искове за сумата от 76 353,66 лева, представляваща стойността
на събрани без основание корабни тонажни такси, явяващи се престирани при
начална липса на основание, и сумата от 23 556,99 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 07.04.2013г.-07.04.2016г., евентуално
съединени с искове, почиващи на деликтна отговорност за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на виновно
и противоправно деяние на служител на ответника при изпълнение на възложена
работа, както и изтекли мораторни лихви в същия размер, ведно със законната
лихва върху главниците от предявяване на исковата молба 07.04.2016г. до
окончателното плащане. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, който прави отвод за местна подсъдност. Моли делото да бъде
прекратено и изпратено на местно компетентния съд СГС. Възразява по редовността
на исковата молба и по допустимостта на съединените искове. Посочва, че
тарифата е подзаконов нормативен акт на МС и искането за прогласяването на
нейната нищожност е подсъдно на ВАС. Изразява становище, че за търсенето на
вреди е предвиден специален ред за обезщетение, който е различен от исковия процес, в който смисъл е
ТР №2 от 27.06.2016г. на ВАС по т.д.№2/2015г. По същество оспорва исковете по
основание и размер. Възразява, че до настоящия момент тарифата не е оспорвана
пред ВАС по съдебен ред. Развива съображения, че за всяко посещение на кораб в
пристанище се дължат пристанищни такси, за осигуряването на възможност на
корабите свободно да влизат и излизат от пристанището. Посочва, че е изпълнил
задълженията си по закон и е осигурил безпрепятстван достъп на кораба на ищеца
до посоченото пристанище. Твърди, че липсва противоправно поведение от страна
на служители на ответника, както и причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Релевира доводи, че не е налице и неоснователно разместване на
имуществени блага. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, с която се поддържат
изложените фактически твърдения и правните доводи в първоначалната. Посочва, че
според нормативната уредба обезпечаването на достъп не се изразява в
осигуряване на възможност на корабите да влизат в пристанището, а в поддържане
на акваторията и подходните канали в пристанището, като ответникът не е
извършвал подобна драгажна дейност и няма основание да събира така начислените
такси.
Ответникът се е възползвал от
правото си на допълнителен отговор в преклузивния срок, като преповтаря
направените възражения и становището си в първоначалния отговор.
Предявените искове са с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, при условията на евентуалност съединени с
искове по чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
БОС счете за неоснователно възражението на
ответника за недопустимост на предявения евентуален иск за деликтно обезщетение по реда на
исковото производство пред общите граждански съдилища. Така, както е посочено в определението, с което е разрешен
спорът за подсъдност между Административен съд – Бургас и СГС, събирането на
процесните пристанищни такси не представлява административна дейност. В случая
не се претендират вреди срещу МС от нищожни разпореди на тарифата, която
представлява подзаконов нормативен акт, за да се реализира отговорността на
административния орган за вреди от постановяването на нищожен административен
акт по ЗОДОВ, а от действията на служители на ответника-възложител, които
противоправно и виновно според ищеца са събрали пристанищни такси. Въпрос по
същество на делото по главния иск, почиващ и на твърдения за нищожност на
разпоредби на тарифата, е дали същите са нищожни, след като не са оспорвани
пред ВАС. С оглед на това
предявените искове са допустими, след като е допустим косвеният съдебен контрол
по общия исков ред върху нормативен административен акт.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото липсва
спор между страните, че в периода 27.07.2010г.-04.05.2012г. ищцовото дружество
е било корабособственик на м/к „Созопол 1“, като е посещавало „Бургаски
корабостроителници южен кей-Л“, представляващо пристанище за обществен
транспорт с регионално значение по смисъла на т. 3 от Приложение № 2 към чл. 103а, ал. 1, т. 2 от ЗМПВВППРБ.
Установява се по
делото, че „ГМК 1“
АД е заплатило на ответника ДП „Пристанищна инфраструктура“
процесните тонажни корабни такси в посочения в исковата молба размер - 76 353,66
лева, начислени в представените от ищеца 39 броя фактури, издадени в периода
27.07.2010г.-15.04.2011г. Фактът на извършеното плащане изрично е признат от
ответното дружество в хода на процеса. Страните не спорят и, че таксите са били
заплатени в определените размери, предвидени в действалите към момента на
издаване на процесните фактури разпоредби на чл. 2, ал.1 и ал.2 вр. чл. 1, ал.3
от Тарифата за пристанищните такси, събирани от ответника.
Спорът се свежда до обстоятелството възникнало ли е
основание за плащане в случай, че ответното държавно предприятие не е извършило насрещна
престация по поддържане на акваторията или подходните канали, за да възникне
правото му да събира спорните вземания или е било достатъчно осигуряването на
достъп на кораба на ищеца до пристанището. На следващо място нищожни ли са разпоредбите на
Тарифата за пристанищните такси, въз основа на които процесните такси са
начислени, предвид липсата на законова делегация в ЗМПВВППРБ до измененията
през 2016г., която да овластява МС да приеме тарифа относно корабните такси в
пристанище за обществен транспорт с регионално значение.
В присъединения към
настоящото производство доказателствен материал по административно дело
№754/2016г. на Административен съд-Бургас, се съдържа заявление от 14.12.2010г.
от „Алси“ ЕООД до ДП Пристанищна инфраструктура, в което посочва, че с оглед
нормалната експлоатация на пристанището и за да се осигури безопасен достъп на
най-големия разчетен кораб до кейовете, дълбочината на подходния канал трябва
да е поне равна на дълбочината на защитената акватория и на тази през кейовия
фронт. Съобщава се, че подходният канал е затлачен от пясъчен нанос и в
пристанището се допускат кораби с газене до 5,40кв.м., а не обичайните 6 м.,
които са определени още през 1995г. в задължителни разпореждания за пристанище
Бургас и други пристанища в района на ДИК Бургас. С посоченото заявление се
приканва ответника да предприеме действия по драгиране на подхода към
акваторията на пристанището за осигуряване на допустимото газене от 6м., което
би позволило достъп на корабите с по-голям бруто тонаж и маневри по всяко време
на денонощието.
С второ писмо „Алси“
ЕООД е поискало от ДП „Пристанищна инфраструктура“ да го уведоми за конкретните
си намерения и графици за реализиране на драгажа, като е заявило готовност да
извърши действията със собствени средства, в това число да бъде преустановено
събирането на такси.
Ответникът е
отговорил, че плавателните съдове, които
посещават пристанището заплащат единствено тонажна такса и не дължат светлинни
и канални такси, поради което няма ангажимент за обезпечаване на достъпа до
него и в инвестиционната програма на предприятието за 2011г. не е предвидено
извършване на драгиране на акваторията.
По делото е
представено писмо от ИА „Морска администрация“ до генералния директор на ДП „Пристанищна
инфраструктура“ и изпълнителния директор на ИА „Пристанищна администрация“, с
което информира за засядането на м/к Рам на 27.02.2008г., при подхождането към терминал на Бургаски
корабостроителници.
Доказва се по
делото, че са приети задължителни
предписания от главния секретар на ИА „Пристанищна администрация“ за
премахване несъответствията с чл.6, т.2 от Наредба9/2002г. за изискванията за
експлоатационна годност на пристанищата за означение с брегови и плаващи навигационни
знаци на подходните канали, фарватерите и акваторията на пристанището.
Утвърдено е предписание за ограничаването на приемането на кораби в пристанище
със специално предназначение Бургаски корабостроителници - южен кей Л, в
съответствие с разпорежданията на ИА „Морска администрация“. С разпореждане №1
от 27.05.2010г. на ИА „Морска администрация“ са приети и правила за маневриране
на кораби в пристанище Бургас.
От представените
инвестиционни програми за 2008г.-2011г. се установява, че с оглед осигуряване
на достъп до пристанище с обществен транспорт с регионално значение Бургаски
корабостроителници-Южен кей Л съгласно програмата на Териториално поделение
„Пристанище Бургас“ на ДП „Пристанищна инфраструктура“ за 2011г. е изпълнен
обект „Възстановяване на подходен канал към Бургаски корабостроителници и СНО“
на стойност 2 000 000 лева, в изпълнение на открита процедура по ЗОП
с решение №РД-10-27 от 24.11.2015г. На стр. 416
от посоченото решение, озаглавена приложение №1 „Техническа
спецификация“ , раздел II „Съществуващо положение“ е отразено, че последните
драгажни дейности от ответника са извършени в периода 2006г.-2007г.
Съгласно разпоредбата на 103в, ал. 5 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и
пристанищата на Република България, в редакцията й в ДВ, бр. 98 от 2008 г., корабите, с изключение на
военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално
значение, заплащат пристанищни такси преди отплаването на кораба от пристанището и
включват: 1. канални такси;
2. тонажни корабни такси; 3. линейни кейови такси; 4. светлинни такси; 5. такси
за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност. Според ал. 5 на същата разпоредба, действала към
същия момент до изменението
и допълнението й с ДВ, бр. 28 от 2013 г., когато ДП
"Пристанищна инфраструктура" обезпечава достъпа до пристанищата за
обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107 - 109
чрез поддържане на акваторията или подходните канали към тях, както и когато
собствениците на пристанищата по чл. 107 - 109 използват пристанищна
инфраструктура на пристанища за обществен транспорт с национално значение,
Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" събира таксите по
ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Навигационното осигуряване на
корабоплаването във вътрешните морски води, каналите и акваторията на
пристанищата се осъществява от Държавно предприятие "Пристанищна
инфраструктура"-чл.61, ал.2 от ЗМПВВППРБ. За изпълнение на предмета му на дейност държавата
на основание чл.115л, ал.2 от ЗМПВВППРБ е предоставила на ответното държавно предприятие
имущество - публична и частна държавна собственост, като съгласно ал.1 му е
възложила поддръжката на съществуващите и изграждане на нови подходни канали,
пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса,
вълноломи, защитни съоръжения и други, обслужващи пристанищата за обществен
транспорт с национално значение, както и поддържането на съществуващите и
изграждането на нови подходни канали, зони за подхождане и зони за маневриране,
обслужващи пристанища за обществен транспорт с регионално значение.
В чл.1, ал.3 от Тарифата, в редакция й
действала в процесния период 2010г.-2011г., е предвидено, че ДП
"Пристанищна инфраструктура" събира канални, тонажни и светлинни такси от корабите, които посещават
пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107
– 109
от ЗМПВВППРБ и обезпечава достъп до тези пристанища чрез поддържане на
средствата за навигационно осигуряване, каналите и пристанищната акватория до
границата на оперативната акватория, като в чл.2 са определени конкретните
размери на каналните такси. С измененията на ЗМПВВППРБ в Държавен вестник, бр.28/2013г.,
в сила от 23.03.2013г., на ответника за първи път е възложено да осъществява задължително
дейностите по поддръжка на акваторията, подходните канали и пристанищната инфраструктурата,
като считано от този момент, вече във всички случаи събира канална, тонажна и светлина такси при
посещения на кораби в пристанищата за обществен транспорт с регионално значение
и пристанищата по чл. 107 – 109 от ЗМПВВППРБ.
Основание
за заплащането на таксите в полза на държавното
предприятие в случаите на чл. 103в, ал. 5, пр. 1 от ЗМПВМППРБ /в
редакцията й ДВ, бр. 98 от 2008 г./ е обезпечаване на достъпа до пристанищата за
обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107-109 чрез
поддържане на акваторията или подходните канали към тях, като тези такси не постъпват в държавния бюджет, а формират приходи на
държавното предприятие. Според цитираните по-горе разпоредби начисляване на
таксите е дължимо когато се осигурява достъп до пристанищата за обществен
транспорт с регионално значение, но не по принцип, а когато се извършват
дейности по поддръжка на акваторията и подходните канали от ДП „Държавно
предприятие“ във връзка с осигуряването на достъпа до пристанището.
В
настоящото производство съдът, като отчита приложимата
законова уредба, както и като тълкува значението
на насрещните задължения на страните, намира, че в случай, че ответникът е
събрал такса, той трябва да е предоставил срещу тази такса разумната насрещна престация,
която да обосновава цената на заплатената услуга. Това означава, че таксите
не се дължат за самоцелното финансиране
на ответното предприятие и за разходването им от него по собствено усмотрение, без
извършването на необходимите дейности по поддръжка.
Очевидно
е, че самият законодател е разграничил режима на събираните такси от ответното
предприятие от корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с
национално значение, в който случай, така както е посочено в определението на
смесения състав на ВКС и ВАС по делото, таксата се събира във безусловно за
ползването на пристанищната инфраструктура, която е държавна собственост.
Когато обаче пристанището е за обществен транспорт с регионално значение
ответникът има право да събира такива такси при осигуряване достъпа до
пристанището само когато е направил разходи във връзка с поддържането на
акваторията или подходните канали, какъвто не е настоящия случай.
Въпреки указаната
му доказателствена тежест с доклада на делото да докаже съществуването на
основание до получи, респективно задържи извършеното плащане, ответникът не
ангажира доказателства за осъществени дейности в процесния период по поддържане на акваторията или подходния канал в пристанище за обществен транспорт с регионално
значение - „Бургаски корабостроителници южен кей-Л“, които са основание за начисляване на спорните вземания.
Напротив, установи
се от представените по делото доказателства, че последните такива дейности са
извършени в периода 2006г.-2007г., в инвестиционната програма на предприятието
не е предвидено извършване на драгиране на акваторията за процесния период,
като самият ответникът извънсъдебно е признал, че няма ангажимент за
обезпечаване на достъпа до пристанището.
При горните мотиви предявеният иск за връщане на заплатените от ищеца такси
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен, поради което следва
да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
За да бъде поставен длъжника в забава по отношение на задължението за
връщане на престираната при първоначална липса на основание главница е
необходимо преди това да е била изпратена покана от кредитора. По този въпрос
вече е налице и задължителна за съдилищата съдебна практика, като е разрешен с
ТР №5/2017г. от 21.11.2019г. на ОСГТК.
Ищецът е поканил ответното държавно предприятие с нотариална покана,
връчена на 02.05.2011г., да заплати част от процесната сборна главница в размер
на 43 278,62,10 лева по издадените фактури в периода
27.07.2010г.-15.04.2011г. /без представената с исковата молба фактура с дата на
издаване 15.10.2010г./, възлизаща на обща стойност 43 278,62 лева. По
отношение на останалите главници по
фактурите, издадени в периода 20.04.2011г.—04.05.2012г., както и по фактурата
от 15.10.2010г., не е отправена надлежна покана от страна на ищеца до ответника.
Що се касае до представената искова молба до СГС на стр. 57 по делото, тя отново
не касае целия исков период, а освен това не е произвела действието на покана, след
като производството по делото е било прекратено поради недопустимост на
предявените от ищеца спрямо ответника искове, поради което с обратна сила са се
заличили всички процесуални и материално-правни последици от предявяването на
исковата молба.
При горните искът с правно основание чл.86 от ЗЗД е основателен за периода
07.04.2013г. до датата предхождаща предявяване на исковата молба 06.04.2016г.
върху сумата от 43 278,62,10 лева, главница, дължима по издадените фактури
в периода 27.07.2010г.-15.04.2011г. /без фактура с дата на издаване
15.10.2010г./.
Изчислени по правилата на ПМС № 100 от 29.05.2012 г. и ПМС № 426 от 14.12. 2014 г. изтеклите мораторни лихви възлизат на 13 201,99 лева, като до
посочения размер съдът счете искът за основателен. За горницата над посочения
размер искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид основателността на поддържаните на главното основание искове съдът
не пристъпва към разглеждане на евентуалните искове с правно основание чл.49
вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете,
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 24790,23 лв. съдебно-деловодни
разноски, в т.ч. направените разноски в производствата по адм.дело №754/2016г.
на Административен съд-Бургас и по адм.дело №1985/2017г. на ВАС.
Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, като такива му се следват в размер
на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“,
ЕИК130316140, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Шипченски
проход№69, да заплати на „ГМК 1“ АД,
ЕИК200126509, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
Индустриална№19а, ет.2, представлявано от изпълнителния директор Валентин
Каравълчев, сумата от 76 353,66
лева /седемдесет и шест хиляди триста петдесет и три лева и шестдесет и шест
стотинки/ - главница, представляваща стойността на събрани без основание
корабни тонажни такси по издадени фактури в периода 27.07.2010г.-04.05.2012г.,
явяващи се престирани при начална липса на основание, както и сумата от 13 201,99 лева /тринадесет
хиляди двеста и един лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща изтекла
мораторна лихва за периода 07.04.2013г.-06.04.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на исковата молба 07.04.2016г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за изтекла мораторна лихва за горницата
над уважения до предявения размер .
ОСЪЖДА „Държавно
предприятие „Пристанищна инфраструктура“ да заплати на „ГМК 1“ АД, сумата от 24
790,23 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ГМК 1“ АД да
заплати на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура сумата от 50 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Окръжен съдия: