Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
гр. П.***, 29.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито
заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 446 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на Г.П.И. ***, против отказ на главния архитект на община П.*** да издаде
удостоверение за търпимост на строежи, намиращи се в поземлен имот с
идентификатор 55871.511.9913 по КК и КР на гр. П.***, кв. ***, попадащ в част
от УПИ ***, УПИ ***и УПИ ІV-*** в кв.*** по РП на гр. П.***, кв. ***, одобрен със Заповед № 1150 от
01.08.1986 г. на кмета на община П.***, с административен адрес: гр. П.***, ул.
***№ 60.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител адв. Б.В., сочи, че с Молба вх. №
19/ТР-2286/28.05.2019 г. е поискал да му бъде издадено удостоверение за
търпимост на три постройки, намиращи се в гореописания имот, а именно:
селскостопанска постройка със застроена площ от 8,00 кв., построена през 1970
г., гараж с площ от 22,75 кв.м и селскостопанска сграда с площ от 26,25 кв.м,
построени през 1983 г. Въпреки представените и приложени към нея доказателства,
молбата му не е удовлетворена. Твърди, че в Писмо изх. № 19/ТР-2286-1 от
10.06.2019 г. главният архитект на община П.*** е обективирал отказ да издаде
поисканото удостоверение за търпимост на селскостопанска сграда с идентификатор
***по КК и КР на гр. П.***, кв. ***, а относно двата други обекта: селскостопанската постройка със застроена
площ от 8,00 кв.м и гараж с площ от 22,75 кв.м, съгласно одобрен проект от
16.02.1983 г. и Строително разрешение № 23 към него от 03.03.1983 г., изградени
в съсобствен УПИ ***, кв.86 по плана на гр. П.***, кв. ***, е налице мълчалив такъв. Счита, че
отказът е неправилен и незаконосъобразен, моли за неговата отмяна и връщане на
преписката на административния орган с указания да се издаде поисканото удостоверение.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се представлява от адв. В. с пълномощно по делото,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и отново моли съда да постанови решение, с
което да отмени като незаконосъобразен оспорения отказ на главния архитект на
община П.*** за издаване на удостоверение за търпимост за трите постройки,
намиращи се в имота на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – главният архитект на община П.***, се явява лично в съдебни
заседания, а в последните две се представлява от адв. А.А. с пълномощно по
делото. Счита, че жалбата е неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Пълномощникът на ответника адв. А. сочи, че не са налице предпоставките за
издаване на удостоверение за търпимост на трите постройки, тъй като за гаража
има строителни книжа и поради това той не отговаря на критериите на § 16 от ПР
на ЗУТ, нито на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а селскостопанските постройки
не са нанесени в одобрените през 2008 г. КК и КР на гр. П.*** и от това следва
извода, че не са съществували към 2008 г., а съгласно § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ статут на търпимост може да се признае само за строежи, изградени до 31.03.2001 г.
Поддържа становището, че жалбата е неоснователна
и правилно и законосъобразно главният архитект не е издал поисканото
удостоверение, поради което моли за отхвърлянето й, като на доверителя и бъдат
присъдени направените по делото разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Административен съд – П.***, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, прие за установено следното:
Като взе предвид представените и събрани по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази становищата на страните, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Началото на административното производство е положено от жалбоподателя Г.П.И. с подаване на Заявление за издаване на удостоверение за търпимост вх. № 19/ТР-2286 от
28.05.2019 г. /л.13/ относно две селскостопански постройки и гараж, находящи се
в УПИ V, ПИ 9913, кв.86 по плана на кв. ***, гр. П.***, с административен адрес:
гр. П.***, кв. ***, ул. ***№ 60, негова собственост. Към заявлението приложил
документи за собственост; документ, доказващ периода на извършване на строежа:
нотариално заверена декларация от трима свидетели: Б. К. А., З.Б. К. и Б.М. М.
/л.5/; Скица на поземлен имот № **** г. /л.10/ за ПИ с идентификатор *** с
нанесени строежи: сграда **** със застроена площ 122 кв.м, брой етажи 2,
предназначение: многофамилна жилищна сграда; сграда ***със застроена площ 49
кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; сграда **** със
застроена площ 40 кв.м, брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж;
Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот с
идентификатор *** по КК на гр. П.***, одобрена със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК – гр. София и УПИ V - ***, кв.86 от РП на кв. ***, гр. П.***, утвърден със Заповед № 1150 от
01.08.1986 г. на кмета на общ. П.***, административен адрес: гр. П.***, кв. ***,
ул. ***№ 60 /л.9/; Строително разрешение № 23 от 03.03.1983 г., издадено в
полза на П. С. И. за строене на гараж върху 22,75 кв.м /л.8/.
Същевременно, до
началника на РОНСК – П.*** било подадено Заявление вх. № П-137-19-00-322 от
25.03.2019 г. /л.16/ от Й. С. С., в която се сочело, че е съсобственик, заедно
с Г.П.И. и още две лица: Р. М. М. и С. М. С., на имот с административен адрес:
гр. П.***, кв. ***, ул. ***№ 60, в който има незаконни постройки, намиращи се
от южната страна на къщата, които не са декларирани, нито узаконени. Това
заявление било препратено на кмета на община П.*** с Писмо вх. № 19/СЛУ-2728 от
04.04.2019 г. /л.14/.
Във връзка с
изложените данни до жалбоподателя Г.П.И., Й. С.*** и още пет лица /вписани в
разписния лист за имота/, с копие до началника на РОНСК – П.***, било изпратено
Писмо изх. № 19-СЛУ-2728-1 от 19.04.2019 г., в което същите се уведомявали, че
във връзка с жалбата на С.***, на 04.06.2019 г. ще бъде извършена проверка на
място и по документи от служители на община П.***. В посочения ден имотът бил
посетен от работна група. Установено било, че на регулационната линия има масивен гараж, който не е отразен в
регулационния план, но за него е представен одобрен архитектурен проект от 1982
г., в западната част на имота е изградена постройка на допълващо застрояване,
отразена с идентификатор **; има пристройката от север на жилищната сграда,
която е без строителни книжа; по границата с УПИ *** има изградена стопанска
постройка за гледане на животни. Тези констатации комисията отразила в
Констативен протокол № 1-19/СЛУ-2728 от същата дата /л.55/.
С Писмо изх. №
19/СЛУ-2728-2 от 01.08.2019 г. /л.28/ жалбоподателят И. бил уведомен от
общинската администрация на община П.***, че във връзка с подадените жалби е
направена преценка, че се касае за спор за материално право, по който
компетентен да се произнесе е Районен съд – П.*** и съответно от Удостоверение
изх. № 1689/21.06.2019 г. на Районен съд – П.*** е видно, че по искова молба на
И. е образувано гражданско дело пред същия съд.
В хода на съдебното
производство по настоящото дело е представено и прието като доказателство
Определение № 4222 от 18.10.2019 г. по гр.д. № 2689 от 2019 г. по описа на ПРС,
с което е върната Искова молба с рег. № 11799 от 18.04.2019 г., подадена от Г.П.
И. Р. М. М.*** и е прекратено производството по делото. По настоящото дело са
приети: Становище № 3-19/ТР-2286/14.06.2019 г. на главния архитект на община П.***
относно строеж: „Селскостопанска постройка“ с площ 8,88 кв.м, намиращ се в УПИ ***, кв.*** по плана на кв. ***, гр. П.***, с административен адрес: гр. П.***,
ул. ***№ 60 /л.108 – л.110 вкл./ и Становище № 2-19/ТР-2286/14.06.2019 г. на
главния архитект на община П.*** относно строеж: „***“ с площ 49,00 кв.м
/според Заявление с № 19/ТР-2286/28.05.2019 г./, в УПИ ***, кв.*** по плана
на кв. ***, гр. П.***, с административен адрес: гр. П.***, ул. ***№ 60 /л.111 –
л. 113/. В двата документа подробно и изчерпателно са посочени констатациите
относно постройките; изискванията, на които трябва да отговаря един строеж, за
да бъде възприет като търпим по смисъла на ЗУТ; законовите разпоредби, които са
действали към момента на фактическото изграждане на строежите. След извършен
анализ на данните, в първото становище е отбелязано, че строежът е бил изграден
без необходимите строителни книжа, изискващи се съгласно действащите нормативни
документи по време на фактическото му изграждане, но отговаря на чл.42, ал.2 и
ал.3 от сега действащия Закон за устройство на територията, т.е. разположен е
от североизточната страна към съседния УПИ *** и калканната му стена покрива
подпорна стена, без да надвишава височината й, която в случая изпълнява
функциите и на плътна ограда. Откъм УПИ *** е разположен на
дворищнорегулационната линия, за което има представена декларация за съгласие
от собственика на имота. Въз основа на изложените факти и събраните документи
към административната преписка, главният архитект е формирал извод, че не са
налице условия за прилагане на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ по отношение на строеж:
„Селскостопанска постройка“ с площ 8,88 кв.м, намиращ се в УПИ ***, кв.86 по плана на кв. ***, гр. П.***, с административен адрес: гр. П.***,
ул. ***№ 60, поради което строежът не може да бъде търпим по смисъла на закона
и подлежи на премахване и забрана за ползване. Същевременно е отбелязал, че е
допустимо издаването на разрешение за търпимост на сградата при условие, че
същата бъде нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект и след
прилагане на декларация за съгласие от собственика на УПИ ***.
Относно строеж:
„Селскостопанска постройка и гараж“ с площ 49,00 кв.м /според Заявление с №
19/ТР-2286/28.05.2019 г./, в УПИ ***, кв.*** по плана на кв. ***, гр. П.***, с
административен адрес: гр. П.***, ул. ***№ 60, в Становище №
2-19/ТР-2286/14.06.2019 г. главният архитект на община П.*** е счел, че не са
налице условия за прилагане на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ спрямо същия, поради
което той не може да бъде търпим по смисъла на закона и подлежи на премахване и
забрана за ползване. Същевременно, главният архитект е посочил, че в случай, че
постройката се състои от две части, едната от които: гараж с площ 22,75 кв.м, а
втората: стопанска сграда с площ 26,25 кв.м, както се твърди в приложените
декларации, то удостоверение за търпимост би могло да се издаде при условие, че
и едната и другата постройка бъдат нанесени в кадастралната карта като
самостоятелни обекти.
В хода на
производството са разпитани двама свидетели, допуснати по искане на
жалбоподателя. Това са две от лицата, подписали представената и приложена към
административната преписка нотариално заверена декларация от 07.06.2019 г.: З.
Б. К. и Б. М. М.. Съдът дава вяра на показанията им, тъй като ги намира за
непротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелките са съседки на И.. Заявяват, че и постройките и гаража са направени
от бащата на жалбоподателя, постройките - през 1970 г., а гаражът – през 1983
г.
За изясняване на
значимите за спора обстоятелства по делото е изслушана съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Р.М.Г.. Заключението й, като неоспорено от
страните, съдът възприема като компетентно и професионално изготвено. Според
същото: сграда с идентификатор ***с предназначение „***“ по КК и КР на гр. П.***,
с площ 49 кв.м, изградена в УПИ ***, кв.*** по плана на кв. ***, гр. П.***, на практика
се състои от два самостоятелни обекта: *** със застроена площ 22,75 кв.м и ***
със застроена площ 26,25 кв.м. Самостоятелният обект „***“ е построен съгласно
издадени строителни книжа: одобрен проект от 16.02.1983 г. и Строително
разрешение № 23 от 03.03.1983 г. към него. Той е разположен на необходимите
отстояния от съседния от запад УПИ ІV – ***, спазено е петното по визата за строеж. В
комбинираната скица и скицата, издадена от СГКК – гр. П.*** обектът не е
нанесен.
Самостоятелният
обект „селскостопанска сграда с площ 26,25 кв.м“ представлява пристройка към
изградения гараж и е изграден без необходимите строителни книжа, изискващи се
съгласно действащите нормативни документи по време на фактическото му
изграждане съгласно представена декларация – 1970 г. Той е разположен на
необходимите отстояния от съседния от запад УПИ ІV – ***. Обектът не
е нанесен в комбинираната скица и скицата, издадена от СГКК – гр. П.***. Същият
не е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект и към момента не
отговаря на условията на чл.42, ал.2 и ал.3 от ЗУТ.
Обект:
„Селскостопанска постройка със застроена площ от 8 кв.м“ представлява
самостоятелен обект, който е изграден без необходимите строителни книжа,
изискващи се съгласно действащите нормативни документи по време на фактическото
му изграждане съгласно представена декларация – 1970 г. Необходимите отстояния
от съседният от югозапад ПИ *** не са спазени. Обектът не е нанесен в
комбинираната скица и скицата, издадена от СГКК – гр. П.***. Към момента не
отговаря на условията на чл.42, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, тъй като за да бъде
издадено удостоверение за търпимост по реда на § 16 от ПР на ЗУТ е необходимо
да е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект, както и да се
приложи декларация за съгласие от собственика на съседния ПИ ***.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът направи следните изводи:
По допустимостта на жалбата:
Удостоверенията за търпимост - по §16 от ПР на ЗУТ и по §127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ имат доказателствена стойност само пред нотариалните
служби във връзка с прехвърлителни сделки. Позитивните волеизявления по тях не
засягат права или законни интереси, а удостоверяват факти от правно значение с
цел извършване на сделка, съответно извън нотариалното производство
удостоверението не поражда, нито удостоверява права и задължения, включително
относно законността или собствеността на строежа. Удостоверението, с което на
един строеж се признава статут на търпим строеж, като позитивен акт, не подлежи
на обжалване. Само отказът да бъде издадено такова удостоверение подлежи на оспорване и то само от лицето, което е
направило искането за издаване на такова удостоверение. По аргумент за
противното от чл.216, ал.1 от ЗУТ, прекият съдебен контрол срещу отказа за издаване на удостоверение
за търпимост по реда на §16, ал.1 ПР
на ЗУТ или §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ е допустим.
В случая,
административното производство е инициирано от жалбоподателя с подаването на
Заявление за издаване на удостоверение за търпимост вх. № 19/ТР-2286 от
28.05.2019 г. и съответно същият е адресат на отказа на главния архитект на
община П.*** да издаде такова. Предвид това същият е активно легитимиран да го
обжалва.
Жалбата е подадена
в законоустановения срок по чл.149, ал.2 от АПК. Заявлението за издаване на
удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е подадено на 28.05.2019
г. Административният орган, съгласно чл.57, ал.1 от АПК, е следвало да се
произнесе по него в 14-дневен срок, който е изтекъл на 11.06.2019 г., от която
дата за жалбоподателя е започнал да тече едномесечният срок за обжалване на
мълчалив отказ. В законоустановения срок до 11.07.2019 г., чрез административния
орган е подадена Жалба вх. № 19/ТР-2286-2 от 01.07.2019 г. до Административен
съд – П.***.
Жалбата е допустима
и поради това, че с нея се обжалва мълчалив отказ на главния архитект на
община П.*** да издаде удостоверение за
търпимост по реда на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, което представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.215, т.1 от ЗУТ, а също и по чл.21, ал.3, предложение последно от АПК, тъй като представлява
документ от значение за упражняване на права, отказът за издаването му засяга
правата и законните интереси на жалбоподателя.
При горните
обстоятелства, съдът намира, че жалбата е допустима за разглеждане като
подадена в срок, в предвидената от закона писмена форма, по предвидения ред и
от лице - надлежна страна, която има право и интерес от оспорването.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда
е да преценява целесъобразността на административния акт.
Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ „Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
и забрана за ползване“, а според § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ „ Строежи,
изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими. И в двата случая, за да се приеме, че един строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативноопределени предпоставки: да е изграден в посочения времеви период, да няма строителни книжа, да е бил допустим по действуващия
подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действували по време на
извършването му или съгласно този закон. При липсата на
която и да е предпоставка на строежа не може да се признае статут на търпимост,
респ. за него не може да се издаде удостоверение за търпимост.
В конкретния случай
е установена годината на построяване на трите обекта: самостоятелният обект
„гараж“ е построен през 1983 г., а обекти: „селскостопанска сграда с площ 26,25
кв.м“ и Селскостопанска постройка със застроена площ от 8 кв.м“ – през 1970 г.
От доказателствата
по делото, в т.ч. съдебнотехническата експертиза се установи, че самостоятелен
обект „гараж“ е построен съгласно издадени строителни книжа: одобрен проект от
16.02.1983 г. и Строително разрешение № 23 от 03.03.1983 г. към него,
разположен е на необходимите отстояния от съседния от запад УПИ ІV – *** и е спазено петното по визата за строеж. Предвид това, че една от
кумулативно необходимите предпоставки за издаване на удостоверение за търпимост
е за сградата да няма строителни книжа, и поради наличието на такива за обект
„гараж“, следва че отказът на главния архитект да издаде удостоверение за
търпимост за този обект се явява законосъобразен.
Относно другите два
обекта: „селскостопанска сграда с площ 26,25 кв.м“ и „Селскостопанска постройка
със застроена площ от 8 кв.м“, е установено, че са изградени без строителни
книжа през 1970 г. Същите не са нанесени в кадастралната карта като
самостоятелни обекти, а за постройката със застроена площ от 8 кв.м е установено,
че не са спазени необходимите отстояния от съседния от югозапад ПИ ***. И двете
сгради не отговарят на условията на чл.42, ал.2 и ал.3 от ЗУТ. С оглед на това
отказът и относно тези два обекта се явява съобразен със закона.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира оспорения мълчалив отказ на главния архитект на
община П.*** за издаване на удостоверение за търпимост относно горепосочените
обекти за законосъобразен, поради което ще следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно
направеното искане от ответника за присъждане на направените по делото
разноски, които са в размер на 870,00 лв. /осемстотин и седемдесет лева/, от
които: 720,00 лв. /адвокатско възнаграждение с ДДС/ и 150,00 лв. – хонорар за
вещо лице.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Г.П.И. ***, против отказ на главния архитект на община П.*** да издаде
удостоверение за търпимост на строежи, намиращи се в поземлен имот с
идентификатор *** по КК и КР на гр. П.***, кв. ***, попадащ в част от УПИ ***, УПИ ***и УПИ ІV-*** в кв.86 по РП на гр. П.***, кв. ***, одобрен със Заповед № 1150 от
01.08.1986 г. на кмета на община П.***, с административен адрес: гр. П.***, ул.
***№ 60, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Г.П.И. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на главния архитект на община П.*** направените по делото разноски в
размер на 870,00 лв. /осемстотин и седемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд – П.*** пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/