Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 29.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 380/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.38 от Закона за държавната собственост ЗДС).
Административното дело е образувано по жалба на
„Агроком консулт” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. „Васил Левски” №174, ет.5, офис 7, представлявано от Т.С.К.,
подадена против Решение № 531/22.07.2021г. на Министерски съвет на Република
България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 137+800 от
идейния проект на НКСИП = 139+340 по техническия проект от 2018г. (края на
пътен възел при пресичане с път ІІ-35) до км 166+144 от идейния проект на НКСИП
= 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) на
територията на община Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч, в
частта за отчуждаване на част от поземлен имот № 11452.97.3, находящ се в
землището на с. Владиня, област Ловеч, представляващ нива с площ за отчуждаване
5.491 дка и цена на обезщетението в размер на 4064 лева.
В жалбата си оспорващият излага, че не е доволен от
размера на определеното му парично обезщетение за отчуждавания имот, тъй като е
занижено и не отговаря на действителната му пазарна цена. Определената оценка
не представлява равностойно парично обезщетение, тъй като не съответства нито
на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на
земеделските имоти, нито се доближава до пазарната цена на земеделските земи в
землището на село Владиня. В подкрепа на последното сочи, че има поне две
сделки на по-високи цени за това землище. Иска да се измени решението на Министерски
съвет в оспорената част и да се определи ново, по-високо по размер обезщетение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява
и не ангажира становище.
Ответникът Министерски съвет не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмено становище по делото оспорва жалбата като
неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената
част, установено и от заключението на вещото лице.
Заинтересованата страна Министърът на регионалното
развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В писмена молба оспорва жалбата, като излага доводи по съществото на
спора.
Заинтересованата страна Министърът на финансите не се
явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура”
гр. София в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат излага доводи за
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на
МС в оспорената част.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 250/25.04.2013г. на Министерския съвет
републикански път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и
Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на
§5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §1 от ДР на ЗДС.
Предпоставка за извършване на отчуждаването е
наличието на влезли в сила подробни устройствени планове – парцеларни планове,
одобрени с влезли в сила Заповед №РД-02-15-89 от 30.09.2020г. и Заповед
№РД-02-15-12 от 02.02.2021г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройство, предвиждащи изграждането на национален обект: „Автомагистрала
„Хемус“, участък км 137+800 от идейния проект на НКСИП = 139+340 по техническия
проект от 2018г. (края на пътен възел при пресичане с път ІІ-35) до км 166+144
от идейния проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след
пресичането с път ІІІ-301) на територията на община Плевен, област Плевен и
община Ловеч, област Ловеч. От Агенция „Пътна инфраструктура“ е направено
мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на
регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени
документите, изброени в чл.34, ал.2 от ЗДС. От двамата министри е направено
предложение до МС за отчуждаване на имотите, с приложен към него съвместен
доклад и изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Решението е разгласено
по реда на чл.34а, ал.3 от ЗДС. В табличен вид са определени имотите за
отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за
собствениците. Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в
административното производство от лицензиран оценител, който е изготвил
оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на
засегнатите имоти.
С Решение № 531/22.07.2021г. на Министерски съвет на
Република България в оспорената му част, е определено обезщетение в размер на 4064
лева за отчуждаване на 5.491 дка от поземлен имот № 11452.97.3, представляващ
нива с обща площ 6.600 дка. Имотът се намира в землището на с. Владиня, общ. Ловеч,
обл. Ловеч, преди влизане в сила на ПУП-ПП е представлявал земеделска земя –
нива, и е собственост на жалбоподателя.
Ответникът е приложил административната преписка по
издаване на обжалвания акт, включително експертната оценка (оценителски доклад)
за обезщетение на отчуждените имоти. По делото са събрани писмени
доказателства, назначена е съдебно-оценителна експертиза и е прието заключение
на вещото лице.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно
компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания имот,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение № 531/22.07.2021г.
на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус”, участък
от км 137+800 от идейния проект на НКСИП = 139+340 по техническия проект от
2018г. /края на пътен възел при пресичане с път ІІ-35/ до км 167+572, по
техническия проект от 2020г. /след пресичането с път ІІІ-301/ на територията на
община Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч, издадено на
основание чл.34а, ал.1 във връзка с чл.34б от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС.
Съгласно разпоредбата на чл.34а, ал.1 от ЗДС
отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за
изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите.
Според §1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект,
определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни
обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Както
бе изложено, с Решение № 250/25.04.2013г. на Министерския съвет републикански
път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и Автомагистрала
„Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР
на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на §1
от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е
национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският
съвет.
Оспореното решение е постановено от Министерски съвет,
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна
собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала. По
изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната
собственост.
Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като
издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават
имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото
обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за
съдържание, регламентирано в чл.34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, такива възражения не са релевирани и в жалбата. Спазени са
административнопроизводствените правила за вземане на решението, регламентирани
в чл.34, чл.34а и чл.34б, ал.2 от ЗДС.
По отношение приложението на материалния закон съдът
съобрази следното:
Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост
на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за
задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет
на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали
преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда
изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане
за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл.32, ал.2
от ЗДС.
В §1а, т.1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на
понятието „равностойно парично обезщетение” – това е цената на отчуждавания
имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично
обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то
се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно §1а, т.2 от
ДР на ЗДС, „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба
на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители,
държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение
на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е
търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката
и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Съгласно §1а, т.4 от ДР на ЗДС, приложим с оглед
изискването на чл.32, ал.2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, „имоти,
намиращи се в близост до отчуждавания” са имотите, които са разположени в едно
и също землище в земеделските територии. Видно е от изготвената в хода на
административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение
е определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят правилно и след като
е установил, че има вписани сделки за имоти със сходни характеристики в същото
землище, е приложил сравнителния (пазарен) метод. Оценката е изготвена по реда
на чл.32, ал.2 от ЗДС във вр. с §1а от ДР на ЗДС, като са използвани пазарни
аналози, предоставени от Агенция по вписванията съгласно задълженията й по
чл.32, ал.4 от ЗДС.
В конкретния случай според приложения по делото
оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за процесните имоти, предвид
наличието на повече от две сделки със земеделски земи в землището на с. Владиня
в период една година назад от датата на
възлагането на оценката (от 05.11.2019г. до 05.11.2020г.), отговарящи на
изискванията на чл.32, ал.2 и §1а, т.1 и т.2 от ДР на ЗДС, е определено по този
ред – въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи
се в близост до отчуждавания. За процесния имот в землището на с. Владиня,
община Ловеч, използваните като аналози пазарни сделки са описани на стр.12 в
оценителския доклад, като са осъществени 4 сделки с осреднена цена 740,18
лв/дка.
Съобразно изготвената оценка, в решението на МС в
оспорената му част за отчуждаване на 5.491 дка от поземлен имот № 11452.97.3 е
определено обезщетение в размер на 4064 лева.
Във връзка с оспорването на размера на обезщетението съдът
е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за
равностойното парично обезщетение, определено по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС във
вр. с §1а от ДР на ЗДС. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно
и компетентно изготвено, отговарящо на доказателствата по делото и неоспорено
от страните. Приема така определения в същото размер на равностойното парично
обезщетение като обоснован и съобразен с относимите материалноправни
изисквания.
Отчитайки нормативната база, събраните по делото доказателства
и наличието на повече от две сделки със земеделски имоти в землището на с.
Владиня за периода 05.11.2019г. - 05.11.2020г., вещото лице е дало заключение,
че справедливата пазарна стойност на отчуждената част от процесния имот, която
е определил по реда на чл.32, ал.2 във вр. с §1а от ДР на ЗДС, чрез равностойно
парично обезщетение в съответствие с предназначението на имотите преди влизане
в сила на ПУП и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания, е 4064 лв. Вещото лице е изчислило, че
средната цена от описаните пазарни аналози е 740,18 лв/дка, и е получило
равностойното парично обезщетение, като е умножило тази цена по отчуждаемата
част на имота – 5.491 дка. Експертът е посочил, че при посещението си в АВ
Ловеч е установил, че в едногодишния период назад от 05.11.2020г. липсват други
сделки, които да отговарят на условията на чл.32 от ЗДС, освен използваните от
оценителя в административното производство.
Следователно от доказателствата по делото и
заключението на експертизата се установява, че оценката в административното
производство за спорния имот не е занижена, а е определена при стриктно
спазване на законовите разпоредби, и е еднаква с тази, изчислена от вещото лице.
Заключението на вещото лице не е оспорено от нито една от страните по делото,
липсват и възражения по отношение на изчислената от него цена.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на оспорващия, че трябва да получи по-голямо обезщетение, тъй като
има поне две сделки с ниви за землището на с. Владиня, които са с по-високи
цени от определения среден размер на обезщетението за декар. Както императивно
е разписано в §1а, т.2 от ДР на ЗДС, „пазарни цени” за определяне на равностойното
парично обезщетение са осреднените цени
от всички сделки с имоти, вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. При дефиниране на този термин законодателят е отчел
възможността както да има по-ниски, така и по-високи пазарни цени, и именно
затова е въвел правилото равностойното парично обезщетение да се определя не
съобразно най-високата или най-ниската цена, а при осредняване на стойностите
на извършените и вписани сделки със сходни имоти.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че определената
от органа оценка не съответства на Наредбата за условията и реда за
установяване на текущи пазарни цени на земеделските имоти. При наличие на поне
две сделки, отговарящи на условията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, Наредбата е
неприложима, като равностойното парично обезщетение се определя въз основа на
пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания.
Изложените дотук мотиви водят до извода, че
изготвената в административното производство оценка съответства на нормативните
изисквания, поради което определеният въз основа на нея размер на обезщетението
е правилен. Решението на Министерския съвет в оспорената му част е
законосъобразно, съответно подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно
от АПК във връзка с чл.38, ал.8 от ЗДС, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агроком консулт” ЕООД с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Васил Левски” №174,
ет.5, офис 7, представлявано от Т.С.К., против Решение № 531/22.07.2021г. на
Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
„Автомагистрала Хемус”, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП =
139+340 по техническия проект от 2018г. (края на пътен възел при пресичане с
път ІІ-35) до км 166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по техническия
проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) на територията на община
Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч, в частта за отчуждаване на
част от поземлен имот № 11452.97.3, находящ се в землището на с. Владиня,
област Ловеч, представляващ нива с площ за отчуждаване 5.491 дка и цена на
обезщетението в размер на 4064 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
оспорване на основание чл.38, ал.8 от ЗДС.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: