Решение по дело №541/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 101
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20215600600541
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. ХАСКОВО, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Цвета Тодорова Пазаитова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600541 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда №260026/18.06.2021г., постановена по НОХД №30/2021г. по описа на
РС- Харманли, подсъдимият С. АЛ. М. ЕГН ********** от гр.Х. бил признат за виновен в
това, че на 17.03.2018г. в гр. Х. причинил на Р. И. Й. от гр.Х. средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, поради
което и на основание чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му било наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 1 година, което да изтърпи, на основание чл.57 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС, при първоначален "общ" режим.
Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на Р. И. Й. от гр.Х.
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, а по
сметка на ОДМВР- Хасково- направените по досъдебното производство разноски за вещи
лица в размер на 436.80 лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на
подсъдимия- адв.П. К.- Д. В същата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт, както и за явна несправедливост на
наложеното наказание. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на
събраните по делото доказателства по отношение авторството на извършеното деяние.
Счита, че присъдата почива изцяло на предположенията, изложени в обвинителния акт.
Намира, че са налице противоречия между показанията на пострадалата и останалите
свидетели по делото. Твърди, че не са налице доказателства за осъществяване субективната
страна на престъплението, за което е повдигнато обвинението. Най-сетне счита, че видът и
1
размерът на наложеното наказание, не са съобразени с обществената опасност на деянието и
дееца, доколкото последният бил принуден да се отбранява срещу безпричинното нападение
от страна на пострадалата. Моли съда да отмени постановената от РС- Харманли присъда,
като признае подсъдимия за невинен, а при условията на евентуалност- да измени
присъдата, като замени наложеното наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“.
В срок не са постъпили писмени възражения от насрещните страни по делото. В
съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият поддържа въззивната жалба на
своя защитник. Представителят на ОП-Хасково, частният обвинител и неговият повереник
оспорват жалбата и излагат доводи за правилност на постановения съдебен акт, като молят
същият да бъде потвърден.
Окръжен съд- Хасково, като съобрази изложените доводи в жалбата и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 17.03.2018г., сутринта подс.М. влязъл в хранителен магазин, находящ се в
гр.Х., на ул.Ч. в. №**, стопанисван от св.А. А. По същото време в магазина дошла и
пострадалата- св.Р.Й.. Двамата се познавали отпреди, като отношенията им били влошени
поради наличието на чести пререкания между подсъдимия и св.А. Й., с когото пострадалата
живеела на съпружески начала. В тази връзка, между подс.М. и св.Й. възникнал вербален
спор, по време на който тя се опитала да одраска подсъдимия, а той от своя страна я ударил
с ръка в областта на лицето. От удара св.Й. паднала на земята. Очевидец на разпрата между
двамата станал св.А. А., който, с цел преустанови конфликта, избутал подсъдимия извън
магазина. От своя страна св.Й. също излязла навън, седнала на земята и се разплакала. В
това време тя била забелязана от св.Ж. Г., която й помогнала да се изправи. Междувременно
на място пристигнала и св.М. А., която придружила пострадалата до дома й. Същият ден
св.Р.Й. посетила ЦСМП-Хасково, филиал Х., където й била оказана спешна медицинска
помощ, с поставена работна диагноза- контузия на главата. На 19.03.2018г. пострадалата
била прегледана от съдебен лекар- д-р Х. Е., който установил изкълчване 1-ва степен на
първи горен десен зъб и контузия, изразяваща се в болезненост на главата. На 10.04.2018г.,
поради продължаващи болки в зъба, свид.Р.Й. посетила д-р М. Г.- лекар по *******
медицина в гр.Х., който извършил екстракция на 1-ви горен десен зъб, след като установил
процес на остър, гноен, травматичен периодонтит. Същият ден св.Р.Й. отново била
прегледана от съдебния медик д-р Х. Е., който установил, че след изкълчване 1-ва степен на
първи горен десен зъб се е развил възпалителен процес(травматичен периодонт), което
наложило изваждането на зъба.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд, които настоящият съдебен
състав изцяло споделя, са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства /вкл. приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК
свидетелски показания/, обясненията на подс.М., заключението на вещите лице по
изготвената комплексна съдебномедицинска експертиза, справка за съдимост на
подсъдимия, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства.
На база така възприетите фактически положения районният съд правилно достигнал до
извод, че подсъдимият С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, като на 17.03.2018г. в гр. Х. причинил на Р. И. Й.
от гр.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето.
Обосновано районният съд кредитирал показанията на пострадалата и тези на
единствения очевидец- св.А. А. относно това какво точно се е случило на инкриминираната
дата. Макар да не обсъдил в пълнота обясненията на подсъдимия, дадени входа на
съдебното следствие, съдът правилно приел, че с поведението си пострадалата не е
предизвикала неговите действия. В допълнение и във връзка с възраженията на защитата,
2
релевирани във въззивната жалба, следва да се посочи, че по делото не са събрани безспорни
доказателства за това подс.М. да е извършил деянието в защита от непосредствено и
противоправно нападение, осъществено от пострадалата. Подобни твърдения се съдържат
единствено в неговите обяснения, но доколкото същите освен доказателствено средство
имат характер и на защитна теза, то тяхната правдоподобност следва се преценява при
съпоставка с останалите доказателства по делото. Показанията на св.А., дадени на ДП и
приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК,
действително съдържат информация за предхождащ действията на подс.М. опит от страна
на пострадалата да „удари или одраска“ подсъдимия. Принципно положение е, че за да се
приложи институтът на "неизбежната отбрана" или деянието да се квалифицира като
извършено при "превишаване пределите на неизбежна отбрана", е необходимо задълбочено
да се изследват няколко обстоятелства: имало ли е непосредствено и противоправно
нападение от страна на пострадалата над подсъдимия, било ли е прекъснато то или не, с
какви средства е осъществено нападението, застрашавало ли е живота или здравето на
дееца, доколко действията на последния са били адекватни на интензитета на това
нападение, с оглед използваното от нападнатия средство за защита, броя, насочеността и
силата на ударите. На първо и основно място, не се установява от доказателствата по
делото, че деецът се е защитавал срещу непосредствено нападение. При възприетата, както
от състава на контролираната инстанция, така и от настоящия въззивен състав, фактическа
обстановка, се установи, че инцидентът е възникнал в резултат на вербалното спречкване
между подсъдимия и пострадалата. Дори и да се приеме, че пострадалата действително е
посегнала към подсъдимия, за да го удари или одраска, то не са налице доказателства, че
нанесеният й от подсъдимия удар в лицето е бил осъществен именно в защита от
непосредствено и непрекратено от страна на пострадалата нападение против неговата
личност. Още по-малко причинените й вреди на здравето, изразяващи се в нанасяне на
средна телесна повреда, са в рамките на необходимите предели с оглед характера на
нападението. Не може да се приеме също така, че деянието е извършено при превишаване
предалите на неизбежна отбрана, тъй като и в този случай следва да са налице неоспорими
доказателства, че нападението е започнало и не е завършило и нападнатият от своя страна
не се е превърнал в нападател. В настоящия казус такива неоспорими доказателства не са
били събрани по делото и доколкото присъдата не може да почива на предположения,
правилно деянието на подсъдимия не е било квалифицирано като такова, извършено при
превишаване пределите на неизбежна отбрана.
Безспорно по делото се установява от събраните доказателства и заключението на
комплексната СМЕ причинената телесна повреда на пострадалата, изразяваща се в избиване
на първи горен десен зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето. Правилен и
съответен на установената фактическа обстановка и събраните доказателства е изводът на
РС- Харманли, че получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с действията на подсъдимия. Този извод изцяло кореспондира със заключението на
вещите лице по изготвената в хода на ДП съдебномедицинска експертиза, от която се
установява, че в резултат на изкълчване /разхлабване, раздвижване на гнездото/ на първи
горен десен зъб, причинено от удар, се е развил възпалителен процес, който наложил
изваждането на зъба. Безспорно, принудителното изваждане на зъб поради разклащане,
причинено от травма, следва да се счита за избиване на зъб. Същевременно всяко
накърняване на един или повече зъби представлява затруднение на функциите на дъвченето
и говоренето. За да се приеме обаче, че увреждането представлява средна телесна повреда, е
необходимо функциите на дъвченето и говоренето да са намалени с практическа стойност на
неудобство, което увреденият е принуден да търпи. Предвид констатациите на вещите лица,
изготвили комплексната СМЕ по делото, в конкретния случай говоренето на пострадалата
се затруднява в степен до фъфлене, а дъвченето- във фаза отхапване. Така възприетите от
РС-Харманли констатации, които настоящата въззивна инстанция споделя изцяло, не се
3
променят от обстоятелството, че пострадалата е била с влошен зъбен статус, доколкото е
доказана причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
В този смисъл първоинстнационният съд правилно приел, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в нормата на чл.129
ал.2 вр. ал.1 НК.
Най-сетне, съдът правилно отчел при индивидуализацията на наказанието като
смекчаващи вината обстоятелства- активното процесуално поведение на подсъдимия и
обстоятелството, че същият се грижи за непълнолетното си дете. Въпреки това въззивната
инстанция счита, че определеното от съда наказание "лишаване от свобода" в размер от 1
година, не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Действително така
наложеното наказание е значително под средния, предвиден за престъплението размер.
Вярно е също така, че съдебното минало на подсъдимия е обременено с осъждане за
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за срок от 3
години. Настоящото деяние обаче е извършено само пет дни преди изтичане на
изпитателния срок. Отделно от това следва да се вземе предвид, че действията на
подсъдимия са били мотивирани от предходен конфликт между него и мъжа, с когото
пострадалата живее на съпружески начала. Най-сетне, ударът е осъществен непосредствено
след проведена размяна на реплики между подсъдимия и пострадалата. Всички тези
обстоятелства е следвало да бъдат отчетени от първоинстанционния съд при преценка
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Същите, ведно с изброените по-горе
смекчаващи обстоятелства по делото, обуславят определянето на по-нисък размер на
наказанието от този, наложен с обжалваната присъда. Доколкото наказанието следва да
съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 НК, в случая
справедливо се явява за извършеното от подс.М. деяние да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца, които, на основание на основание чл.57 ал.1 т.3
от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален "общ" режим.
Водим от горното, и на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК, ОС-
Хасково:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №260026/18.06.2021г., постановена по НОХД №30/2021г. по
описа на РС- Харманли, като НАМАЛЯ наложеното на подсъдимия С. А. М. ЕГН
********** от гр.Х. наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година на 4 /четири/
месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, при
първоначален "общ" режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4