№ 1045
гр. Русе, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Светлана Н. Енчева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520101772 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2,
чл.221, ал.1 и чл.224 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата Б. Ю. И. твърди, че с трудов договор № 69/22.02.2022 г., на осн. чл. 67,
ал.1, т.1 от КТ, била назначена и изпълнявала длъжността "Шивач мъжко дамско
облекло", с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., считано от
22.02.2022 г. Считано от 01.04.2022 г. брутното й трудово възнграждение било
изменено на 710 лв. С допълнително споразумение № 111/03.01.2023 г.
възнаграждението й било променено на 780 лв. Общият й трудов стаж към момента на
постъпване на работа бил 33 г., за което и се дължало допълнително заплащане в
размер на 0,6 % за всяка година, общо 19,8 % допълнително начисление върху
брутното трудово възнаграждение или 40,58 лв. за 2022 г. и 154,44 лв. за 2023 г.
месечно.
Със Заповед № 761/03.04.2023 г. трудовото правоотношение й било прекратено,
на основание чл.327, ал. 1, т.2 КТ, считано от 03.04.2023 г. В заповедта било записано,
че и се дължи обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
4 дни. При прекратяване на това основание работодателят дължал на работника
обезщетение, съгласно чл.221, ал. 1 във връзка с ал.4, т. 1 КТ, в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение. Тава обезщетение не било отразено заповедта. В договора
било предвидено прекратяване на трудовото правоотношение с 30 /дни/месеци/
предизвестие. Предполага, че става въпрос за дни, не за месеци. Размерът на
1
дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, което следвало да и бъде изплатено,
възлизало на 934,44 лв. Същото не й било изплатено при прекратяване на трудовото
правоотношение. Работодателят не и изплатил и дължимото трудово възнаграждение
за периода 01.11.2022 г. - 02.04.2023г. в общ размер 4 4504,48 лв. както следва: 1. За
м.11.2022 г. 850,58 лв. 2. За м.12.2022 г. 850,58 лв. 3. За м.01.2023 г. 934,44 лв. 4. за
м.02.2023 г. 934,44 лв. и 5. За м.03.2023 г. 934,44 лв. Не й било изплатено и дължимото
обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни по 46,72
лв. на ден или общо 186,88 лв.
Предвид изложеното и поради факта, че ответникът не взема становище по
претенциите и не се явява в съдебно заседание, претендира съдът да постанови
неприсъствено решение, с което „3 ЕС 12“ ЕООД да бъде осъдено да й заплати сумите:
4504,48 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода
01.11.2022 г. - 02.04.2023 г., 186,88 лв. по чл. 224 от КT за 4 дни неизползван платен
годишен отпуск и 911,04 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ за
неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на
делото до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото
разноски.
Ответникът, призован при условията на чл.50 ГПК, не взема становище по
исковете и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва
да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок „3 ЕС 12“ ЕООД не представя отговор на
исковата молба, не изпраща представители в първото съдебно заседание по делото, без
да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и
чл.140 ГПК на страните са указани последствията от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства
/допълнително споразумение № 111/03.01.2023 г. към трудов договор № 69/22.02.2022
г., заповед № 76/03.04.2023 г. за прекратяване на трудово правоотношение с ищцата на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, съдържащо разпореждане за изплащане на обезщетение
по чл.224 КТ/, извлечение от трудовата й книжка/ предявените обективно съединени
искове се явяват вероятно основателни.
Липсват доказателства за направени от ищцата разноски в производството,
поради което такива не й се присъждат.
2
Ответникът дължи държавна такса върху уважените размери на претенциите,
възлизаща на общата сума от 280.18 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З ЕС 12“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Русе, ул.„Борисова“ 99, представлявано от управителя
Здравко Емилов Сарачев, да заплати на Б. Ю. И., ЕГН **********, от гр.В., обл.Русе,
сумите: 4504,48 лв. неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода
01.11.2022 г. - 02.04.2023 г., 186,88 лв. обезщетение по чл. 224 от КT за 4 дни
неизползван платен годишен отпуск и 911,04 лв. обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ за
неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
26.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З ЕС 12“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Русе, ул.„Борисова“ 99, представлявано от управителя
Здравко Емилов Сарачев, да заплати по сметка на Районен съд-Русе 280.18 лв.
държавна такса по делото.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Препис от същото да бъде връчено на страните по делото за сведение.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3