№ 3328
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20211110136605 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от „..............................а“
ЕООД против „.......................“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 350 лева –
получена на отпаднало основание от ответника по негова сметка на 08.01.2018 г. и в
брой на 05.07.2018 г. като аванс по развален по право договор № 6-6.4.1/08.01.2018 г.,
ведно със законната лихва считано считано от подаване на исковата молба в съда
/24.06.2021 г./ до погасяване на вземането, както и сумата от 7,38 лв. – лихва за забава
върху главницата за периода 14.06.2021 г. – 23.06.2021 г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника като изпълнител ненаименован
договор, по силата на който ответникът се задължил срещу възнаграждение да
подпомогне ищеца при кандидатстване за европейско финансиране по подмярка 6,4
„Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ за 2018 г., открита за заявления
със Заповед № РД – 9-830/04.09.2018 г., краен срок за подаване на заявления –
07.12.2018 г. Между страните бил сключен договор № 6-6.4.1/08.01.2018 г., по силата
на който ответникът като изпълнител се задължил в полза на ищеца да изготви бизнес
план по мярката, заявление; да подготви справка и необходимите документи;
консултантски услуги. Изпълнителят уверил ищеца, че отговаря на критериите за
финансово подпомагане. По силата на договора като авансово плащане ищецът
заплатил на ответника на 08.01.2018 г. сумата от 2 000 лв., а впоследствие в брой на
05.07.2018 г. сумата от 350 лв. Ищецът твърди, че още преди сключването на договора
1
служители на самия ищец са извършвали проучване и изпратили запитвания до
потенциални доставчици на МПС във връзка с дейността на ищеца по мярката. До м.
07.2018 г. договорните отношения между страните се свеждали само провеждане на
разговори по телефона, понеже се очаквало решението за конкретните изисквания на
мярката по европейска програма. На 05.07.2018 г. бил подписан анекс към договора,
като на тази дата били предадени от ищеца на ответника изисканите от последния
необходими документи, за което е съставен приемо –предавателен протокол. Няколко
дни по-късно се оказало, че подмярката не включва/не финансира закупуване на МПС,
поради което според ищеца договорът е развален по право на осн. чл. 89 ЗЗД по право.
Ищецът претендира сумата от 2 350 лв., заплатена по договора, на отпаднало
основание. Сочи, че същата е недължима, понеже ответникът не е изпълнил – не е
анализирал документи, не е давал сведения.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва иска. Не спори да е сключен между страните процесния договор, както
и да е получил сумата от 2 350 лв. по посочения от ищеца начин. Излага, че ищецът е
възнамерявал в рамките на европейското финансиране за изграждане на къща за гости
в Мездренско и свързано с това закупуване на туристически автобус. Ответникът
твърди да е изпълнил точно по договора. Сочи, че е изпратил част от изискуемите
документи на ищеца на 16.03.2018 г. Изпълнителят изискал от поръчващия
необходими документи и справки на 28.06.2018 г. На 05.07.2018 г. ищецът уточнил от
кои продавачи желае да придобие туристически автобус и ответникът изготвил
запитвания и ги изпратил на ищеца на 17.07.2018 г. В тази връзка оспорва
представените с исковата молба запитване за оферта № 4/04.01.2018 г. и № 6/17.07.2018
г. Относно първото запитване сочи, че същото е антидатирано, съставено за целите на
процеса. Излага, че е изготвено на по-късен етап в действителност. Относно второто
запитване твърди, че това е запитването, изготвено от самия ответник, подписано от
ищеца чрез законния му представител. Ответникът твърди да е извършил различни
дейности по договора като формулиране на обща и специфична цел на проект за
подпомагане, изготвяне на план за действие, обосновка на методология, анализ на
документи, проектобюджет, свързване с дружествата – вносители на активите.
Ответникът не спори, че на 05.09.2018 г. според обявените изисквания за
кандидатстване се оказало, че не е предвидено по тази мярка подпомагане, което да
съответства на намеренията на ищеца – изграждане на къща за гости и закупуване на
автобус. Сочи обаче, че договорът не е прекратен, понеже има възможност за ищеца да
кандидатства по програми през 2022 г.
В първо с.з. ищецът оспорва представените от ответника ел. писма вкл. относно
датата. Не спори посоченият и-мейл адрес на ищеца да е поддържан от ищцовото
дружество. Не оспорва изпратените от ищеца документи по и-мейл, а само тези на
ответника. Оспорва ответникът да е престирал точно; ищецът да е приел работата.
2
Няма възражения по доклада.
В това с.з. ответникът сочи, че предмет на процесния договор е подпомагане за
кандидатстване по множество мерки по подмярка 6,4.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното от фактическа и правна страна.
С изменения доклад в първо с.з. от 10.10.2022 г. на л. 121 и сл. в тежест на ищеца
е да докаже твърденията си, че договорът е развален по сочения от него начин и на
соченото основание, както и останалите си твърдения, както и че крайният срок за
подаване на заявленията е 07.12.2018 г., както и твърденията си във връзка с предмета
на процесния договор. В тежест на ищеца е да докаже достоверността на датата на
запитване за оферта № 4/04.01.2018 г. и № 6/17.07.2018 г.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице правно основание за
имущественото разместване, а именно, че е изпълнил точно по договора, като е
извършил определена работа за ищеца, която е полезна за последния; своите твърдения
във връзка с предмета на договора, както и че подмярка 6.4 включва множество
дейности, които се обхващат от предмета на договора; останалите си възражения.
С доклада по делото като безспорни са обявени обстоятелствата, а това се
установява и от представените писмени доказателства, а и именно: че между страните е
сключен договор № 6-6.4.1/08.01.2018 г., по силата на който ответникът се задължил
срещу възнаграждение да подпомогне ищеца при кандидатстване за европейско
финансиране по подмярка 6.4 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“; че
ответникът е получил по договора общо сумата от 2 350 лв.; че на 05.09.2018 г. според
обявените изисквания за кандидатстване се оказало, че не е предвидено по тази мярка
подпомагане, което да съответства на намеренията на ищеца - изграждане на къща за
гости и закупуване на автобус.
Спорът на страните е съсредоточен около това какъв точно е предметът на
процесния договор; дали ответникът е престирал дължимото по него; дали работата е
приета от ищеца като възложител; и дали договорът е развален по право поради
обективна невъзможност.
Видно от приетия по делото договор № 6-6.4.1/08.01.2018 г. възложителят
„..............................а“ ЕООД е възложил, а изпълнителят „.......................“ ЕООД е приел
да „организира, осигури и предостави финансово-икономическо проучване и
консултиране на възложителя във връзка с реализирането на проект за финансиране на
последния по подмярка 6.4 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР), подкрепена от
Европейския земеделски фонд, което включва:
а) разработване на бизнес план и заявление за кандидатстване ведно с
придружаващите го декларации и справки
б) окомплектоване на пакета документи
в) консултантски услуги, свързани с изпълнението и отчитането на дейностите по
3
проекта до изплащане на помощта“.
По силата на този договор изпълнителят (ответник в настоящото производство) е
получил авансово заплащане в размер от 2000 лв. видно от Платежно нареждане от
08.01.2018 г. На 05.07.2018 г. между страните е сключен Анекс, по силата на който
изпълнителят изисква от възложителя заплащането на сумата от 350 лв., необходима
на първия за окомплектоване на документи. Не се спори, че сумата е платена видно от
писмо на ответника от 18.05.2021 г., т. II от него.
От предоставената от ответника електронна кореспонденция между страните е
видно, че още преди сключването на процесния договор от 08.01.2018 г. страните са
били в облигационни отношения – електронна кореспонденция от 24.11.2017 г. и
такава от 05.12.2017 г. Същото се потвърждава и от приетата и кредитирана от съда
Съдебна компютърна техническа експертиза (СКТЕ). Съгласно представените
доказателства ищцовото дружество от самото начало е заявило желанието си да закупи
транспортни средства чрез кандидатстването си по процесната подмярка.
При така формулирания предмет на процесния договор съдът стига до извода, че
същият не ограничава дейността на изпълнителя до приема на документи, за който е
предвидена крайна дата 07.12.2018 г., а обхваща цялостно предоставяне на
консултантски услуги във връзка с реализирането на проект за финансиране на
възложителя по подмярка 6.4 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР), подкрепена от
Европейския земеделски фонд. Отделно от горното, изпълнителят не се е задължил за
резултат одобрението на възложителя по програмата. Задължението на изпълнителя
се състои в предоставянето на консултантски услуги, изготвяне на документи за
кандидатстване и друга помощна дейност във връзка с кандидатстване по процесната
програма.
Видно от предоставената от ответника кореспонденция между дружествата, както
и от заключението по СКТЕ е, че ответното дружество е изпълнявало задълженията си
по договора, изготвяйки и подготвяйки документи за ищцовото дружество. Видно от
анекс от05.07.2018 г. и приемо- предавателен протокол от 05.07.2018 г. то
„..............................а“ ЕООД е предала на „.......................“ ЕООД като изпълнител
документи. Видно от и-мейл кореспонденцията тя е водена между двете дружества. В
първо с.з. ищецът не спори и-мейл адрес *************@***.** да се води от него.
Установява се от заключението на СКТЕ, че и-мейл писмата са изпратени и получени
от ищеца и ответника на посочените в тях дати. Видно от писмо от 11.06.2018 г.
ответникът „.......................“ ЕООД като изпълнител е дал насоки на възложителя,
поставил е въпроси, уведомил го е за изискуеми документи за кандидатстване.
Спорът по делото кой е интелектуалният автор на изготвените запитвания за
оферти към фирмите доставчици на автобуси е разрешен от приетата и кредитирана от
съда СКТЕ. Заключението на вещото лице е категорично, че прикачените файлове към
електронно писмо от 17.07.2018 г. – оферти за закупуване на автобуси, са с подател
ответното дружество и получател ищцовото дружество. Офертите са изготвени от
4
ответника. Не се спори, че същите запитвания са подписани и изпратени на крайните
си адресати от ищеца. В този смисъл са показанията на свид. Лачева, която дава
показания, че е изпратила офертите. Показанията й не са информативни относно това
кое лице е попълнило офертите. Видно от СКТЕ бланките са подготвени от ответника –
изпълнител.
Следователно в изпълнение на процесния договор ответното дружество е
извършило работа, която е била приета от ищеца на 17.07.2018 г.
По делото са изслушани показания на свидетелката Дарина Лачева, на длъжност
главен счетоводител в ищцовото дружество. Същата потвърждава, че между спорещите
дружества е сключен процесния договор и ответникът е подготвил документите за
кандидатстването по програмата. Свидетелката Лачева дава показания, че ответното
дружество е изпратило бланка, по която е следвало да се направи запитването за
автобусите, които ищцовото дружество искало да закупи. Показанията на свидетелката
в тази си част са непротиворечиви на събраните по делото доказателства и при
разглеждане на последните в съвкупност съдът стига до заключение, че ответното
дружество е предоставило на ищцовото дължими по процесния договор консултантски
услуги точно.
В допълнение към делото ответникът е предоставил писмено доказателство
Бизнес план и маркетингово проучване на тема: „Къща за гости гр. М“. За последното
не се спори, че няма приемо-предавателен протокол и не е предоставено на ищцовото
дружество, но е индиция за изпълнението на задълженията на ответника по процесния
договор.
На 05.09.2018 г. според обявените изисквания за кандидатстване се оказало, че не
е предвидено по тази мярка подпомагане, което да съответства на намеренията на
ищеца - закупуване на автобус. Това обстоятелство е отделено като безспорно.
Невъзможността да се осъществят намеренията на ищеца обаче – да закупи
транспортни средства със средствата от програмата, и последвалото неподаване на
документи за кандидатстване по процесната програма, не представлява обективна
невъзможност за изпълнение на задълженията на ответното дружество по процесния
договор. Договорът е с предмет консултиране, в рамките на продмярка 6,4 и
ответникът е престирал точно.
При така направените изводи на съда следва да се приеме, че не са ангажирани от
ищеца доказателства, с които да обоснове развалянето по право на договора по
смисъла на чл. 89 ЗЗД, поради което за ищеца не е възникнало и правото по чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД за възстановяване на авансово платената сума от 2000 лв. поради отпадане
на основанието.
По отношение на сумата от 350 лв., платена от ищцовото дружество в изпълнение
анекс от 05.07.2018 г., съдът стига до следните заключения:
По делото не се спори, че ищецът не е кандидатствал по програмата при прием на
документи с краен срок 07.12.2018 г. Анексът към процесния договор предвижда
5
заплащане на сумата от 350 лв. за подготовка и окомплектоване на документи за
кандидатстване именно при този прием на документи. От писмо с изх. № 10/18.05.2021
г., адресирано до ищеца, е видно, че ответникът е готов да възстанови на ищеца тази
сума поради неосъществяване на предпоставките и условията по анекса, поради което
следва сумата да бъде възстановена.
С оглед на горното полученото авансово плащане не подлежи на връщане, а
платената сума по анекса от 05.07.2018 г. в размер на 350 лв. следва да бъде
възстановена.
По отношение на законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да се вземе предвид
уважената част от иска, а именно за сумата от 350 лв. Законната лихва за периода
14.06.2021 – 23.06.2021 г. върху тази сума възлиза на 0. 97 лв. За горницата до 7, 38 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
изплатено от ищеца, следва да бъде оставено без уважение предвид фактическата и
правната сложност на спора.
На ищеца следва да се присъдят разноски спрямо уважената част от иска – чл. 78,
ал. 1 ГПК. Той е сторил по делото разноски в размер на 984 лв.: за държавна такса –
144 лв.; за депозит за вещо лице – 240 лв., за адвокатско възнаграждение – 600 лв.
Предвид уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 146, 55 лв.
На ответника следва да се присъдят разноски спрямо отхвърлената част от иска –
чл. 78, ал. 3 ГПК. Той е сторил по делото разноски в размер на 640 лв.: за депозит за
вещо лице – 240 лв.; за адвокатско възнаграждение – 400 лв. Предвид отхвърлената
част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 544, 68 лв.
Водим от горeизложено съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.......................“ ЕООД с ЕИК 000000000000000000000000, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „******“ № 110, ж.к. „................“, бл. 7, ап. 3, да
заплати на „..............................а“ ЕООД с ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление: гр. М, 3100, ул. „...................“ № 52-В, сумата от 350 лв. на основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като получена на отпаднало основание от ищеца, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 350 лв. до 2350 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „.......................“ ЕООД с ЕИК 000000000000000000000000, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „******“ № 110, ж.к. „................“, бл. 7, ап. 3, да
заплати на „..............................а“ ЕООД с ЕИК ......................, със седалище и адрес на
6
управление: гр. М, 3100, ул. „...................“ № 52-В, сумата от 0, 97 лв. на основание чл.
86 ЗЗД, представляваща законна лихва върху сумата от 350 лв. за периода от
14.06.2021 г. до 23.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до 7, 38
лв.
ОСЪЖДА „..............................а“ ЕООД с ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление: гр. М, 3100, ул. „...................“ № 52-В, да заплати на „.......................“
ЕООД с ЕИК 000000000000000000000000, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******“ № 110, ж.к. „................“, бл. 7, ап. 3, сумата от 544, 68 лв. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „.......................“ ЕООД с ЕИК 000000000000000000000000, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „******“ № 110, ж.к. „................“, бл. 7, ап. 3, да
заплати на „..............................а“ ЕООД с ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление гр. М, 3100, ул. „...................“ № 52-В, сумата от 146, 55 лв. на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7