ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151
гр.Русе, 15.01.2024 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 773 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.175 от АПК.
Образувано е по молби на Е.Г.Д., с
постоянен адрес ***, чрез процесуалния й представител, съответно с вх.№ 5643/15.12.2023
г. и вх.№ 5668/15.12.2023 г., за допълване в частта за разноските на
постановеното по делото определение № 1374/12.12.2023 г. като Агенция „Митници“
бъде осъдена да й заплати сумата от 1000 лева – деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, както и за поправка на допусната очевидна фактическа
грешка в мотивите на същото определение по отношение на номера на заповедта на директора
на Агенция „Митници“ като се чете „заповед № 2018/06.12.2023 г.“ вместо погрешно посоченото „заповед № 2008/06.12.2023 г.“. Съображения в
подкрепа на исканото допълване на определението в частта за разноските са
изложени и в становище с вх.№ 258/15.01.2024 г.
Ответникът по молбите – директорът на Агенция „Митници“,
чрез процесуалния си представител, е представил отговор с вх.№ 248/12.01.2024
г. В депозирания отговор счита заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение
прекомерно и моли то да бъде намалено. Сочи, че посочената очевидна фактическа
грешка е допусната в мотивите на определението, с което жалбата е оставена без
разглеждане и производството по делото е било прекратено, а не в неговия
диспозитив, поради което не е налице несъответствие между формираната от съда
действителна воля и нейното външно изразяване в диспозитива на акта.
Препис от определението, чието допълване в частта за
разноските се иска, е връчен на жалбоподателката, чрез процесуалния й
представител, на 13.12.2023 г., поради което искането за неговото допълване в
тази част, с вх.№ 5643/15.12.2023 г., се явява подадено в преклузивния срок по
чл.248, ал.1 от ГПК вр. чл.144 вр. чл.230 от АПК. Липсата на представен списък
за разноските не съставлява процесуална пречка да се иска допълване на съдебния
акт в тази част (в този смисъл вж. т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
И двете искания са направени от процесуално легитимирана
страна, при наличие на правен интерес, поради което са допустими. Разгледани по
същество, те се явяват неоснователни.
Действително в чл.143, ал.2 от АПК е посочено, че
подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото
поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В определението,
чието допълване в частта за разноските се иска, съдът е посочил, че отмяната на
акта от административния орган, който го е издал, след подаването на жалбата
чрез административния орган, но преди образуване на съдебното производство, по
същество е идентично с оттеглянето на административния акт по смисъла на чл.156
от АПК и представлява форма на отзив – преразглеждане на въпроса от съответния
орган при постъпила жалба, в случая не по административен (арг. от чл.91 от АПК), което би било и недопустимо, тъй като възможност за това не е предвидена
– арг. от чл.124, ал.1 от ЗДСл, а по съдебен ред.
Това
приравняване на правните последици на оттеглянето на оспорения акт на тези на
неговата отмяна от органа, който го е издал, обаче е само от гледна точка на десезирането
на съда със спора поради отпадането занапред на предмета на съдебно оспорване. Както
е отбелязано в определението, чието допълване, респ. поправка се иска, и
оттеглянето и отмяната, са волеизявления на издателя на акта, които са насочени
към едностранното прекратяване на вече разпоредените с него права и задължения,
които волеизявления имат за резултат прекратяване действието на първоначалния
акт. От гледна точка на отговорността за разноските обаче оттеглянето на акта
не може да бъде автоматично приравнено на неговата отмяна.
Още с т.1 от Тълкувателно решение № 119
от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК е прието, че по общо
правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на съдебния спор. Задължението за заплащане на направените по
делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна
вреди и то почива на вината на противната страна. Този извод следва и от
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, според която ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. И обратно, ако с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото, тъй като актът е оттеглен след подаване на жалбата срещу
него, то направените от жалбоподателя разноски се възлагат върху
административния орган – чл.143, ал.2 от АПК, по-конкретно върху юридическото
лице, част от чиято структура е той - § 1, т.6 от ДР на АПК. При оттеглянето на
акта е налице по същество волеизявление и признание на издалия го орган, че е
незаконосъобразен и по своята правна същност това е акт на административния
орган, с който се цели процесуална икономия и минимизиране на евентуалните
разноски по съдебното производство (в този смисъл изрично определение № 4634 от
13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13560/2020 г., 5-членен с-в). Следователно,
за целите на решаване на въпроса за отговорността за разноските, не е без
значение дали актът е бил оттеглен или е бил отменен, респ. какви са причините
за неговата отмяна от органа, който го е издал.
В разглеждания случай оспорената заповед
№ 1976/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“ е отменена със следваща
по време заповед № 2018/06.12.2023 г. на същия орган (на л.14 – л.24 от
преписката). Видно от съдържанието на последния акт, с него е определено място
на изпълнение на държавната служба в структурата на ТД Митница Варна на общо
284 държавни служители като промените касаят конкретно трима служители, между
които (посочена под позиция № 127) е и жалбоподателката. С издаването на заповед
№ 2018/06.12.2023 г. органът по назначаването е целял оптимизирането на
дейността и кадровото осигуряване на структурни звена в ТД Митница Варна (видно
и от текста на докладна записка рег. № 32-642614/23.11.2023 г. на директора на
ТД Митница Варна - на л.12
и л.13 от преписката, посочена като основание за издаване на отменителната
заповед), а не признаване основателността на подадената от жалбоподателката
жалба, както би било ако с нарочна заповед оспореният акт - заповед №
1976/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, беше оттеглен, на
основание чл.156 от
АПК, само в частта, засягаща жалбоподателката.
По изложените съображения съдът намира
неоснователно искането за допълване в частта за разноските на прекратителното
определение.
Неоснователно е и искането за допускане
на поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на същото определение по
отношение на заповедта на директора на Агенция „Митници“, с която е отменен
оспорения акт.
Очевидна фактическа грешка в съдебния акт ще е налице,
когато има несъответствие между изразената в мотивите на акта воля и нейното
външно изразяване в неговия диспозитив. В случая такова несъответствие не е
налице като изразената воля в мотивите на постановеното по делото определение
напълно кореспондира с нейното външно изразяване в диспозитива на този акт.
Действително съдът е допуснал техническа грешка при
посочване на номера на заповедта на директора на Агенция „Митници“, с която е
отменена оспорената заповед, като погрешно е посочил акта по следния начин: „заповед
№ 2008/06.12.2023 г.“ вместо коректното „заповед № 2018/06.12.2023 г.“. Както
обаче ответникът по молбата основателно отбелязва, по реда на чл.175 от АПК
може да бъде поправена очевидната фактическа грешка, допусната само в
диспозитива на съдебния акт, а не и в неговите мотиви. Мотивите, макар и
неразделно свързани с диспозитива на същия, представляват негова структурно
обособена част – арг. от чл.172а, ал.2 от АПК, която не е източник на силата на
пресъдено нещо и в която законът – чл.175 от АПК, не е предвидил да се
извършват поправки на фактически грешки по указания ред. Това следва и от
чл.172а, ал.1 от АПК, където е указано какво е съдържанието на решението като
то включва диспозитив, включително по въпроса за разноските (чл.172а, ал.1, т.6
и т.7 от АПК), както и данни за датата и мястото на неговото постановяване,
съдът, който го е постановил и посочване на съдията/съдиите, на секретаря и на
прокурора, когато той е взел участие в делото; посочване на номера на делото,
по което се постановява решението; номера и датата на административния акт и
наименованието на органа, който го издава и имената, съответно наименованието,
на страните ( чл.172, ал.1, т.1 – т.5 от АПК).
По изложените съображения молбата за поправка на
допуснатата очевидна фактическа грешка в мотивите на определението също се явява
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.175 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с
вх.№ 5643/15.12.2023 г. от Е.Г.Д., с ЕГН **********, за
допълване на определение № 1374/12.12.2023 г., постановено по адм.д. № 773/2023
г. по описа на Административен съд – Русе в частта за разноските чрез осъждане
на Агенция „Митници“ да заплати в полза на молителката сумата от 1000 лева –
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с
вх.№ 5668/15.12.2023 г., от Е.Г.Д., с ЕГН **********, за поправка на очевидна
фактическа грешка, допусната в мотивите на определение № 1374/12.12.2023 г.,
постановено по адм.д. № 773/2023 г. по описа на Административен съд – Русе по
отношение на номера на издадената от директора на Агенция „Митници“ заповед
като вместо „заповед № 2008/06.12.2023
г.“ се чете „заповед № 2018/06.12.2023
г.“.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен
срок от връчването на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: