№ 2
гр. Велико Търново, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20234110201115 по описа за 2023 година
Жалба срещу НП №РД-05-19/20.06.2023год. на Директора на
Регионалната здравна инспекция гр.В.Търново.
Жалбоподателят „"Г-М" ООД със законен представител П. Й. М. -
управител, обжалва цитираното НП, с което за административно нарушение
във връзка с дейността на дружеството на чл.56ал.1 от Закона за здравето на
основание чл.218ал.2предл.трето вр.чл.231ал.2 от Закона за здравето на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. В
жалбата, молителят отправя искане за отмяна на цитираното наказателно
постановление, поради това, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение относно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Отделно от това НП
било издадено при неизяснена фактическа обстановка, а твърдяното за
извършено нарушение недоказано. Счита, че неправилно е ангажирана
отговорността на дружеството стопанисващо обекта, като санкция е следвало
да бъде наложена на ФЛ, което евентуално е пушело. Оспорва се
материалната компетентност на актосъставителя. В съдебно заседание
1
проц.представител адв.К. счита, че дружеството не може да носи отговорност
за пълен контрол и влияние върху клиентите в заведението. Отправя искане
за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата Регионалната здравна инспекция гр.В.Търново,
чрез процесуалния си представител адв.Ал.Д., твърди, че НП е
законосъобразно, правилно и обосновано. Счита, че е налице точно и пълно
описание на нарушението, което се изразява в тютюнопушене на клиент на
заведението в закрито обществено място. При това същото било доказано от
свидетелските показания на служителите на РЗИ В.Търново и служителя на
РУ В.Търново, както показанията на клиента на заведението, който е пушел. В
случая се касаело до обективна безвиновна отговорност на ЮЛ и не е
необходимо да са установява виновното поведение на конкретно лице.
Осъществен бил състава на адм.нарушение по чл.56ал.1 от Закона за
здравето. Достатъчно било обстоятелството, че един клиент е осъществявал
тютюнопушене. При това била наложена минималната имуществена санкция,
предвидена в закона. Случаят не бил маловажен, предвид обекта на
административното нарушение, а именно обществените отношения, свързани
със здравето. АУАН и НП били издадени от материално компетентни органи.
Отправя искане за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, съдът
намери за установена следната фактическа обстановка:
НП №РД-05-19/20.06.2023год. е издадено от директор РЗИ В.Търново
срещу „"Г-М" ООД със законен представител П. Й. М. – управител. На
24.05.2023г., била извършена планова съвместна проверка от служители на
РЗИ В.Търново и РУ В.Търново на заведения в гр.В.Търново с оглед контрол
на законовата забрана за тютюнопушене на закрити обществени места.
Проверка била осъществена с начален час 00:36 ч. в бар „С.” в гр. Велико
Търново, ул. „Независимост“ №3, стопанисван от "Г.М." ООД със седалище и
адрес на управление гр.В.Търново, от К. С. – старши инспектор в отдел
„Държавен здравен контрол“, дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ - Велико
Търново, в присъствието на д-р Х. Х.-Г. – гл.инспектор в отдел „Държавен
здравен контрол“, дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ - Велико Търново,
съвместно с Д. Е. и А. А. – служители в РУ - Велико Търново. Констатирано
било, че бар „С.” е с капацитет 145 места, от които на закрито 70 и 75 места на
2
открито, съгласно удостоверение за категоризация на обекта. Обектът
представлява обществено място по смисъла на § 1а., буква г) от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравето (заведение за хранене и
развлечение). В момента на проверката в закритата част на обекта,
представляващ закрито обществено място с три плътни стени, таван и входна
врата на четвъртата стена, е имало 6 клиенти на първата маса от входа в
дясно, като е установено пушене на тютюнево изделие – саморъчно свита
цигара от лицето С. Петков Ц.. В момента на проверката същият е изгасил
цигарата, която е пушел, в синя стъклена чаша, поставена на масата с
множество угарки в нея/над 10/.
Предвид описаното за извършено нарушение във връзка с дейността на
дружеството по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, регламентираща забрана за
тютюнопушене в закрити обществени места, на основание
чл.218ал.2предл.трето вр.чл.231ал.2 от Закона за здравето на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева
НП е издадено въз основа на АУАН №АН-01-12/31.05.2023год.,
съставен от св.К. С. – старши инспектор в присъствие на св.Х. Х.-Г. и св.Л. Б..
Съставен е в присъствие на законния представител на дружеството
жалбоподател, след покана и връчен срещу подпис. Постъпили са възражения
по чл.44ал.1 от ЗАНН, в които се твърди, че установеното лице е пушело без
разрешение на персонала. Отделно от това вътрешната част на заведението не
работела в този период с клиенти.
Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства се
потвърждават от показанията на разпитаните свидетели - служителите на РЗИ
В.Търново - св.С., св.Б. и св.Х.-Г., както служителя на РУ В.Търново св.Е..
Проверката била извършена на 24.05.2023год. в заведение „С.“ в гр.В.Търново
с начален час около 00.36 часа за спазване на забраната за тютюнопушене на
закрити обществени места. За последното е предприета съвместно
мероприятие между РЗИ и РУ В.Търново, като при проверката служителите
на РЗИ били придружавани от полицейски служители. На място
проверяващия екип установил 6 човека в закритата част на заведението.
Лицата били седнали на първата маса от входа в дясно. Тримата свидетели/С.,
Б. и Е./ са категорични, че са възприели едно от тези лица да пуши запалена
цигара, окято изгасил в синя стъклена чаша, с намиращи се в нея над 10
3
угарки. Установена била самоличността на момчето със запалената цигара в
ръка – св.С. Ц.. Съставен бил на място протокол за извършената проверка от
24.05.2023год. в присъствие на С.Г. - служител на дружеството, което
стопанисва заведението - „С.“, гр.В.Търново. Връчен му бил екземпляр, с
което управителя бил поканен в сградата на РЗИ. Инспекторите преценили, че
не е създадена нужната организация в търговския обект, като не се
осъществявал контрол относно спазване на забраната за тютюнопушене на
обществено място – обект за обществено хранене и развлечение по смисъла
на пар.1а б.г от доп.разпоредби на Закона за здравето. Това представлява
нарушение във връзка с дейността на дружеството по чл.56ал.1 от Закона за
здравето. Тази констатация не се оборва от показанията на св.С. Ц., който
твърди, че цигарата, която държал в ръката си била запалена, като същата
била саморъчно свита от него със съдържание тютюн. Това твърдение
кореспондира с показанията на служителите на РЗИ и полицейския служител.
Няма противоречия в техните показания. По същество пушенето не се
оспорва и от дружеството жалбоподател в подаденото възражение по чл.44 от
ЗАНН. При това отговорността на лицето за тютюнопушене не изключва тази
на дружеството стопанисващо търговския обект.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и
двама свидетели. Депозирани за възражения в тридневния срок по чл.44 от
ЗАНН с твърдение, че клиента в заведението е пушел без разрешение на
персонала.Твърди се в тях, че вътрешната част на заведението не е работел с
клиенти в този период от време. Представена е, но едва в хода на съдебното
следствие, заповед №7/30.04.2023год. на управителя на дружеството с
твърдение, че е преустановена работа с клиенти на заведението в закрита
част, считано от 01.05.2023год.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание
на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение.
4
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на дружеството нарушител, което
е имало пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на правилата за организиране на дейността
съобразно забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. В тази
връзка ясно е отразено от актосъставителя, а оттам и в НП, че действието по
тютюнопушене е осъществено в помещение в самото заведение „С.“, т.е. в
закритата му част. Това съдът намира за достатъчно описателно и точно
относно мястото на извършване на нарушението. За неоснователно се прие и
възражението за липсата на пълно описание на самото нарушение и по-
конкретно за това, че в постановлението и АУАН е описано, че дружеството
не е организирало дейността си по начин, осигуряващ стриктно спазване на
забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Заповедта на
управителя за забрана работата с клиенти в закритата част на заведението е
представена едва в хода на съд.следствие. При това наличието на такава
заповед не изключва установеното нарушение, предвид посочената
фактическа обстановка. В закритата част са се намирали на маса 6 човека –
клиенти на заведението, като един от тях е пушел тютюнево изделие.
Достъпът до тази закрита част е бил свободен за клиентите на заведението.
Правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали нарушението във връзка с дейността на дружеството като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Посоченото
правило за поведение гласи, че се забранява тютюнопушенето в закритите
обществени места.
Налице са и другите елементи от обективната страна на спора, а
именно обекта да се стопанисва от дружеството жалбоподател, което се
установява по делото, а и не се спори по този въпрос.
Според настоящия съдебен състав въпросната закрита търговска зала
5
представлява "закрито обществено място" по смисъла на закона. Съгласно
пар. 1а, б. "г" от ДР към ЗЗ "Обществени места" по смисъла на чл. 56 от ЗЗ са
всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за
обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп,
включително и места за настаняване, заведения за хранене и развлечения,
заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл.
3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма. При това за заведението е издадено и
съответното разрешение от общинската администрация. Смисълът на нормата
на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е да се опази здравето както на непушачите, така и на
служителите в обектите и самите пушачи в моментите, когато не пушат.
Същевременно в закона не съществува понятие зона за пушачи.
Единственото изключение, което допуска тютюнопушенето за закрито е
уредено в чл. 56, ал. 3 от ЗЗ и се отнася до обособяването на такива
помещения в сградите на летищата. Настоящият случай не попада в тази
хипотеза.
Следователно дружеството жалбоподател не е съобразил правилата
на ЗЗ и не е организирало дейността си, така че да не нарушава забраната за
тютюнопушене на закрити обществени места.
Доколкото се ангажира отговорността на юридическо лице, въпросът
за субективната страна не следва да се разглежда, тъй като отговорността е
обективна и безвиновна. В този смисъл показанията на св.Горанова/сервитьор
в заведението/, за това, че клиента е запалил самоволно цигарата без
разрешение на персонала, са без значение за съставомерността.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата
му санкционна разпоредба по чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, която предвижда, че който
допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 54, 56
или 56а, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1 000
до 1 500 лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с
имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено
от юридическо лице. Правилно е определена санкционната норма, тъй като
именно чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е нарушен.
АУАН и НП са издадени от материално компетентни органи, за което
са представени доказателства по делото.
Съдът намира, че административнонаказващият орган е съобразил
6
критериите за определяне на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
сред които е тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е наложил
санкция в минимален размер от 3000 лв. Установено е в заведението едно
пушещо лице. Това е смекчаващо обстоятелство.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите
по чл. 12 от ЗАНН, така че в минимален размер да въздейства
предупредително и възпитателно както на нарушителя така и на обществото,
като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.
е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Напротив, процесният случай разкрива белезите на
обичайните нарушения от същия вид. Не се разкриват други обстоятелства,
които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и
да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи. Затова и не може да се говори за
маловажност на случая.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното
постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. При този
изход на делото и с оглед искането за присъждане на разноски, съдът на
7
основание чл.63д ал.1 от ЗАНН вр.чл.36 от ЗА вр.чл.18ал.2вр. чл.7ал.2т.2 от
Наредба №1/2004год. за минималните размери на адв.възнаграждения следва
да уважи претенцията съобразно потвърдения размер на наложената
имуществена санкция. В случая на наказващия орган следва да се уважи
претенцията за разноски в размер на 600 лева, която е минимума.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №РД-05-
19/20.06.2023год., издадено от Директора на Регионалната здравна инспекция
гр.В.Търново, с което на „"Г-М" ООД със законен представител П. Й. М. -
управител, за административно нарушение във връзка с дейността на
дружеството по чл.56ал.1 от Закона за здравето на основание
чл.218ал.2предл.трето вр.чл.231ал.2 от Закона за здравето е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
ОСЪДЖА „"Г-М" ООД със законен представител П. Й. М. - управител,
да заплати на Регионална здравна инспекция – В.Търново сумата от 600.00
/шестстотин/лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд в 14
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8