Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260026/23.02.2021
г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито съдебно
заседание, проведено на 10.02.2021 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. №
517/2020, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна
жалба от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД чрез юрисконсулт Й.С. срещу
решение № 260 002/13.08.2020 год по т.д. № 104/2019 год на Окръжен съд
Силистра в осъдителните му части, както следва: над сумата 100 000 лв до
150 000 лв по иска на С.М.К. и за сумата над 80 000 лв до
150 000 лв по иска на М.Г.М., по исковете за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син М. М.Г. при ПТП, виновно
причинено от П. П. М. като водач на лек автомобил марка „BMW“ модел „525 TDS“ с
д.к.№ СС 3415 СВ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Според въззивника няма основание в полза на двамата
ищци да се присъжда еднакво по размер обезщетение, тъй като двамата живеят
разделено, поради което контактите между бащата и сина са били по-редки, а от
там и емоционалната връзка по-слаба. Оспорват се изводите на съда относно
механизма на произшествието предвид различията между приетото по делото
заключение на комплексната експертиза и заключението, изготвено по досъдебното
производство.
В подадения отговор от С.М.К.
и М.Г.М. чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, представлявано от адв. М.Я.
и адв. В.З., е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за
потвърждаване на решението в осъдителните му части. Посочва се, че ищците
наистина живеят разделно, но са еднакво съпричастни към възпитанието на сина
им, а контактите между бащата и сина са
били регулярни и това по никакъв начин не се е отразило върху силата на
емоционалната връзка помежду им. Поради това считат, че решението в
осъдителните му части е законосъобразно и обосновано и молят за неговото
потвърждаване, както и за присъждане на разноски.
Подадена е въззивна
жалба от С.М.К. и М.Г.М. чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“,
представлявано от адв. М.Я. и адв. В.З., срещу решение №
260 012/28.09.2020 год, в частта, с която е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка, като в диспозитива на решението вместо “Осъжда
Застрахователно дружество „Евроинс“ АД да заплати на Адвокатско дружество „Я. и
съдружници“ сумата от 55 436 лв на осн. чл. 38 от ЗА“ , да се чете: Осъжда
Застрахователно дружество „Евроинс“ АД да заплати на Адвокатско дружество „Я. и
съдружници“ сумата 5436 лв на осн. чл. 38 от ЗА“. Според въззивниците неправилността на
решението се състои в това, че разноски в размер на 5436 лв са присъдени в
полза на адвокатското дружество, без съдът да отчете факта, че то е осъществило
процесуално представитество и защита на двамата ищци. Позовавайки се на чл. 38
ал.1 от ЗА и чл. 78 от ГПК въззивниците считат, че в този случай съдът е
следвало да присъди адвокатско възнаграждение, представляващо сбор от дължимите
възнаграждения за всяко от представляваните лица.
В постъпилия отговор от
Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е направено възражение за нередовност на
въззивната жалба поради неяснота относно това дали се обжалва решението като
неправилно, или в действителност жалбата съдържа искане за изменението му в
частта за разноските. По същество се оспорва основателността на жалбата поради
обстоятелството, че процесуалното представителство и защита ползва и двамата
ищци, поради което и възнаграждението следва да се присъди общо.
Съставът на Апелативен
съд Варна намира, че въззивната жалба на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД
срещу решение № 260 002/13.08.2020 год по т.д. № 104/2019 год на Окръжен
съд Силистра е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Допустима е и
въззивната жалба срещу решение № 260 012/28.09.2020 год, в частта, с която
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.
Разглеждайки ги по
същество, съдът намира следното:
Страните не спорят
относно факта, че синът на ищците е загинал при пътно-транспортно произшествие,
предизвикано от водача на лек автомобил „BMW” с ДК№ СС 3415 СВ, както и че застрахователното
събитие е настъпило в срока на действие на валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”.
Във въззивната жалба на
„Застрахователно дружество Евроинс” АД са поставени два основни акцента: върху
въпроса следва ли двамата родители да получат еднакво обезщетение при условие,
че са живели разделено и поради това връзката между бащата и сина е била
по-слаба, както и относно механизма на самото произшествие, който според
въззивника не бил изяснен в достатъчна степен при първоистанционното
разглеждане на спора. Във връзка с второто, ответникът е възразил за
съпричиняване от пострадалия с твърдение, че той като пътник в превозното
средство, не е бил с поставен обезопасителен колан.
За изясняване на
фактите и обстоятелствата, довели до пътно-транспортното произшествие, по
делото е прието заключение на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза,
от което се установява следното:
На 22.08.2019 год около
20,00 часа по пътя от с.Поляна към с.Попина при
управление на лек автомобил „BMW” с ДК№ СС 3415 СВ, по прав сух участък
от пътя водачът Павел Пламенов М. изгубил управлението на автомобила и се
ударил в крайпътно дърво от дясната страна по посока на движението му. При
удара загинали водачът и синът на ищците Марио М.Г., пътувал на предната дясна седалка на
автомобила, а другият пътник е получил тежки телесни увреждания. Установено е в
досъдебното производство, че водачът на
автомобила не е употребил алкохол или други упойващи вещества. От следите,
заснети на местопроизшествието се установява, че след напускане на пътното
платно, автомобилът е преминал през десния банкет, след което пресякъл тревната
площ и непосредствено преди удара се завъртял на около 70 градуса по посока на
часовниковата стрелка. В резултат от остатъчната скорост на автомобила, той се
е надигнал с дясната си част към дървото и същевременно продължил своето
движение напред, получавайки деформации в предната лява част, таван и лявата
странична част. Според заключението на експертизата, скоростта на движение в
момента на удара е била около 169 км/ч при максимално допустима 90 км/ч.
Причина за произшествието освен превишената скорост е и неопитността на водача,
който е получил свидетелство за правоуправление едва един месец преди
инцидента.
За преценката относно
наличието на съпричиняване е важно да се установи дали пострадалият е бил с
поставен предпазен колан, в какъвто смисъл са били възраженията на ответника.
Отговорът на този въпрос трябва да се търси в заключението на експертизата,
която след анализ на приложения към досъдебното производство снимков материал,
както и с оглед вида на получените травми, е категорична, че както водачът,
така и пътниците в автомобила са били с поставени предпазни колани. При удара в
дървото тялото на пострадалия под действието на инерционните сили се е
придвижило нагоре и наляво, доколкото му е позволил коланът. Основните точки на
контакт с частите в купето на автомобила и със зоните на притискане на колана
са били именно горните крайници, раменните области, гърба, коремната стена и
главата отпред. Ако седящият на дясната седалка пътник не е бил с поставен
колан, при конкретния удар и с посочената скорост, тялото му не би могло да
остане на седалката, както е намерено при огледа, а най-вероятно би се
преместило в ляво, в пространството на водача, притиснато между деформираните
части на автомобила. Травми като нараняването на далака, а така също счупването
на ребро и белодробна контузия, най-вероятно са получени поради притискането от
предпазния колан, съгласно заключението на експертизата. Такъв тип наранявания
са характерни именно при врязването на колана в тялото на човека при внезапно
спиране на превозното средство, когато се получава т.нар. „камшичен удар”.
Данни за наличието на поставени
предпазни колани експертизата е получила и от приложените снимки от огледа на
местопроизшествието.
Свидетелските показания на И. Р. И. -
единствения очевидец, който също е пътувал в автомобила, не са информативни по
интересуващия ни въпрос. Поради преживения шок от случилото се, той не е
запазил ясен спомен за инцидента, не може
да каже къде е бил, преди да се качи в колата.
При наличните данни по делото, и опирайки
се на професионалната компетентност на вещите лица, съдът приема, че
пострадалият не е допринесъл с поведението си за настъпване на резултата. Той е
бил пътник в автомобила, спазил е изискването за поставяне на предпазен колан,
поради което и не е налице съпричиняване. Единствена вина за настъпването на
пътно-транспортното произшествие има водачът на автомобила.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск с правно осн. чл. 432
ал.1 от КЗ е основателен и доказан. Сключеният застрахователен договор
обосновава наличие на покрит застрахователен риск, който обвързва отговорността
на застрахователя пред увреденото лице. Тази отговорност съгласно чл. 429 ал.1
от КЗ обхваща имуществените и неимуществени вреди, причинени от застрахованото
лице, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
При определяне размера на
обезщетението следва да се съблюдава принципа за справедливост, прогласен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Това означава, че във всеки конкретен случай
трябва да се отчита вида и характера на вредите, техния интензитет,
продължителността им, влиянието им върху качеството на живот и психиката на увреденото
лице и др.
За изясняване на обстоятелствата, които
имат значение при определяне на
справедлив размер на обезщетението,
съдът е събрал гласни доказателства. От
разпита на свидетелите се установява, че въпреки раздялата на родителите, те са
запазили добри отношения помежду си, споделяли са грижите за отглеждането и
възпитанието на сина си. Бащата е поддържал тесни контакти с него през
почивните дни и ваканциите. Дори в деня на инцидента М. е бил в дома на баща
си. Ищецът бил разтърсен от новината за смъртта на момчето, и до сега не можел
да повярва, че това се е случило, постоянно мислел за него, плачел. Загиналият
е младеж на 17 годишна възраст, на прага на пълнолетието, когато връзката между
баща и син е особено силна. И двамата родители в еднаква степен са лишени от
щастието да съпреживяват заедно със сина си хубавите моменти, които му
предстоят, да се радват на успехите му и да споделят тревогите му. Загубата на
дете е най-тежката трагедия, която може да сполети един родител. Тя е
мъчителна, непоправима и ще съпътства ищците до края на живота им.
Раздялата между бившите съпрузи, независимо
от личните причини за това, не е повлияла
на отношенията със сина им. Те двамата са продължили да полагат
грижи за него, като естествено по-големият дял от тях е бил поет от
майката, при която детето живее постоянно. То обаче не е било откъснато от своя
баща, който от своя страна е упражнявал родителски контрол и загриженост за
възпитанието му. Ето защо няма основание размерът на обезщетението да бъде
различен по отношение на него.
Като се отчетат всички
изложени обстоятелства, съдът намира, че е
справедливо на всеки от двамата
ищци да бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие
от смъртта на сина им в размер на
150 000 лв.
По изложените мотиви
настоящият състав намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В останалата част то не е
обжалвано и е влязло в сила.
По жалбата срещу решението
за поправка на очевидна фактическа грешка съдът намира следното:
Решението е постановено по молба,
подадена от Застрахователно дружество „Евро инс“ АД за поправка на очевидна
фактическа грешка, като вместо 55 436 лв адвокатско възнаграждение в полза
на Адв.дружество „Я. и съдружници“ да се чете 5 436 лв.
Съдът като е констатирал, че
посочената сума е погрешно вписана в диспозитива на решението, допуснал
исканата поправка. Изложените мотиви, че в полза на адвокатското дружество се
следва само еднократния размер на минималното адвокатско възнаграждение, са в
пояснение на действително формираната воля на съда, а не в отговор на искане за
изменение на решението от страна на ищците, респ. адвокатското дружество,
каквато не е подадена в срока по чл. 248 ал.1 ГПК. Поради това решението е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За настоящото производство с оглед изхода
на спора разноските следва да се възложат в тежест на въззивника
Застрахователно дружество „Евро инс” АД.
В представеня списък на разноските от Адвокатско
дружество „Я. *** са претендирани
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, както следва: за
С.М.К. – 2436 лв с ДДС и за М.Г.М. – 3156 лв.
С оглед изхода на спора и съобразно с обжалваемия
интерес следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер без
ДДС, който определен съобразно Наредба № 1/2004 е , както следва: по жалбата
срещу С.М.К. – 2030 лв, а по жалбата срещу М.Г.М. – 2930 лв, или в общ размер
4960 лв без ДДС съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 год за минималните
адвокатски възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 002/13.08.2020 год по т.д. № 104/2019 год на
Окръжен съд Силистра
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260 012/28.09.2020 год по т.д. № 104/2019 год на Окръжен съд
Силистра
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Евро инс” АД с ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „Я. ***,
БУЛСТАТ *********, сумата 4960 лв, представляваща адвокатско възнаграждение на
осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на
предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.