№ 4452
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110208987 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното
от съдията н. а. х. дело № 8987 по описа на СРС за 2021г., за да се произнесе
с решение, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „** - гр.София, представлявано от *** чрез
юрисконсулт ****, против Наказателно постановление № К-030312 от
27.05.2021 г.. издадено от *** – Директор в Регионална дирекция на
областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите
/КЗП/, оправомощена със Заповед № 677 от 21.08.2019 г. на председателя на
КЗП, с което на основание чл. 210а от Закон за защита на потребителите
/ЗЗП/ на „****** е наложено административно наказание - „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.68,ал.1 от ЗЗП.
В жалбата от „****** се оспорва издаденото наказателно
постановление, като се излагат доводи липса на нелоялна търговска практика,
респективно за неправилно приложение на закона. Оспорват се фактическите
констатации на длъжностните лица. Излагат се подробни доводи за
определяне на случая като маловажен Иска се отмяна на НП като
1
незаконосъобразно и необосновано. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120,00 лева.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
дружеството-жалбоподател „******, редовно призовано, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – Комисия за защита на потребителите, редовно
призована се представлява от главен юрисконсулт *** която оспорва жалбата.
Счита, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, а
визираното административно нарушение за безспорно установено. Моли за
присъждане на съдебните разноски в настоящото производство. В писмено
становище въззиваемата страна излага подробни доводи за наличие на
нелоялна търговска практика. Отправено е искане за потвърждаване на
процесното НП и присъждане на юрисконсулстско възнаграждение, в размер
на 160,00 лева, съгласно разпоредбата на чл.63,ал.5 от ЗАНН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
От фактическа страна:
Въз основа на жалба на потребител е извършена проверка с /КП/ № К-
2727162 на 16.02.2021 г. и № К-2727173 на 09.03.2021 г в магазин 4307 в ***,
и с Протоколи за проверка на документи № К-0129899 на 23.02.2021 г. и №
К-0129900 на 02.03.2021 г. в офиса на КЗП в гр. Враца, и получени документи
на e-mail *****@***.**. Констатациите на административнонаказващия орган
са следните:
От представител на търговеца „*** били предоставени издадените
месечни сметки за периода от 22.08.2020 г. до 23.11.2020 г. От месечна сметка
№ **********, издадена на 22.10.2020 г. /3 дни преди прекратяване на
услугите/ е установено при проверката от свид. Г. Й. и свид. С. А. от КЗП, че
била начислена пълна месечна такса в размер на 31.07 лв. за периода от
22.10.2020 г. - 21.11.2020 г., т.е. включваща период след прекратяване на
договора. Било прието, че търговецът е изискал да му бъдат заплатени суми,
които не са му били дължими, тъй като са обхванали период след
прекратяването на договора, както и че „*** не е зачело датата на
прекратяване на договора и е начислило цялата абонаментна такса на
2
потребителя, като е следвало да изчисли сумата съразмерно на дните, през
които му е предоставял услугата /от 22.10.2020 г. до 24.10.2020 г. вкл./
Търговецът обаче е начислил целия месечен абонамент, както следва:
- в размер на 17.33 лв. без ДДС за VIVACOM NET SLIM 20;
- в размер на 10.82 лв. без ДДС за VIVACOM TV S;
- в размер на 7.49 лв. без ДДС за пакет Diema Xtra, и сума;
- в размер на 4 лв. без ДДС за допълнителен приемник.
В същата сметка за периода от 22.10.2020 г. - 21.11.2020 г. е сторнирал суми
за отстъпки от месечния абонамент, които е правел ежемесечно, без да е
отчел прекратяването на договора:
- в размер на 10.00 лв. без ДДС за VIVACOM NET SLIM 20;
- в размер на 2.50 лв. без ДДС за VIVACOM TV S;
- в размер на 0.83 лв. без ДДС за пакет Diema Xtra;
- в размер на 2.00 лв. без ДДС за допълнителен приемник.
На 23.11.2020 г. търговецът „*** е издал Кредитна сметка № ********** за
сума в общ размер на 32.34 лв., в която е посочено връщане на месечен
абонамент за услугите Vivacom Net Slim 20 и Vivacom TV S, за периода 27.10.
- 21.11.2020 г. От същата сметка е било установено, че търговецът отново не е
отчел правилно, че услугите следва да са прекратени, считано от 25.10.2020 г.
На същата дата - 23.11.2020 г. търговецът е издал и месечна сметка №
**********, за сума в общ размер на 14.65 лв., в която са начислени отстъпки
за услуга Vivacom Net - в размер на 8.71 лв. без ДДС и за услуга Vivacom TV -
в размер на 2.18 лв. без ДДС за периода 26.10 - 21.11.2020 г. Начислени са и
другите отстъпки за пакет Diema Xtra, в размер на 0.70 лв. без ДДС и за
допълнителен приемник в размер на 1.68 лв. без ДДС, но за периода от
27.10.2020 г. до 21.11.2020 г. Установено било, че търговецът отново не е
отчел правилно, че услугите следва да са прекратени, считано от 25.10.2020 г.
От предоставената справка от системата на оператора е констатирано,
че на
22.01.2021 г. потребителят е заплатил сумата в размер 14.65 лв. по месечна
сметка № **********/23.11.2020 г., така както твърди в сигнала си до КЗП.
Дружеството „*** е потвърдило в писмено становище, че на 25.09.2020 г.
3
потребителят е подал заявление за закриване на ползваните услуги интернет и
телевизия, като закриването е извършено с известно забавяне, за което са
направени корекции, отразени с Кредитна сметка № **********, която е
предоставена. Видно е от същата, че е издадена на 23.02.2021 г., т.е. едва след
извършената проверка от КЗП, като с нея са възстановени месечни
абонаменти за периода от 25.10.2020 г. до 26.10.2020 г. в общ размер на 2.50
лв. Търговецът потвърждава също, че на 22.10.2020 г. е издадена месечна
сметка № ********** на обща стойност 31.07 лв. с ДДС, в която са включени
суми за плащане на предоставените услуги за периода на отчитане 22.10.2020
г. С издадена сметка на 23.02.2021 г., която е след проверката на КЗП,
търговецът е изчислил действително дължимата сума от потребителя, като е и
констатирано, че ФЛ-потребител е надвнесло сумата от 1,80 лева.
С оглед на тези констатации и свид. Г. Й. счела, че това поведение на
търговеца – „*** представлява нелоялна търговска практика, като тези
действия противоречат на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и е възможно да променят съществено икономическото
поведение на средния потребител
В тази връзка и свид. Г. Й. – гл.инспектор в КЗП Враца (длъжност,
която последната е заемала към момента на извършване на проверката),
съставила в присъствието на двама свидетели против „*** - АУАН № К-
030312 от 13.05.2021 г. Препис от последния е връчен лично на представител
на санкционираното дружество на 14.05.2021 г. Нарушението е
квалифицирано като такова по чл.68,ал.1 от Закон за защита на
потребителите. За дата на нарушението е приета 22.10.2020 г. и че същото е
извършено в гр. София – където е седалището на дружеството-търговец.
В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление № К-030312 от 27.05.2021 г. на *** – Директор в
Регионална дирекция на областите Видин, Монтана и Враца със седалище
Монтана към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита
на потребителите /КЗП/, оправомощена със Заповед № 677 от 21.08.2019 г. на
председателя на КЗП, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ на „*** е наложено административно наказание -
„имуществена санкция“, в размер на 1000 лева за нарушение на чл.68,ал.1 от
4
ЗЗП.
Съдът намира за установена гореописаната фактическа обстановка от
доказателствата по делото – свидетелските показания на актосъставителя Г.
Й., на свид. С. А. и приобщените по чл.283 НПК писмени доказателства, а
именно: Жалба вх. № М-03-33/04.06.2021 г. с приложения, плик оригинал;
Заповед №677/21.08.2019 г. за компетентност на наказващия орган; Заповед
№ 99 ЛС/01.02.2016 г. за компетентност на актосъставителя; Заповед №
259/12.05.2021 г. за компетентност на актосъставителя; Писмо изх. № М-03-
33/27.05,2021 г. за връчване на НП, Писмо изх. № М-03-33/27.04.2021 г. за
съставяне на АУАН, Становище вх. № М-03-33/11.03.2021 г. от ***;
Констативен протокол № К-2727173/09.03.2021 г.;ППД № К-
0129900/02.03.2021 г. с описани приложения; ППД № К-0129899/23.02.2021 г.
с описани приложения; Констативен протокол № К-2727162/16.02.2021
г.;Жалба вх. № М-03-33/11.02.2021 г. с приложения от ****.
Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя гласните
доказателствени средства и от останалите приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, които
са еднопосочни и непротиворечиви, като след анализ в своята съвкупност не
налагат други изводи.
При липса на противоречия между доказателствата по делото, съдът не
следва да излага съображения, защо едни от тях се приемат, а други се
отхвърлят - аргумент от противното /per argumentum а contrario/ на
разпоредбата на чл. 305, ал.3, изр.2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в законоустановен срок
от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на оспорване
административен акт. Разгледана по същество, същата е основателна.
Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на
издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно
компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали
двата документа.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
5
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН.
По делото обаче са налице процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП.
Разпоредбата на чл.68,ал.1 в редакцията на ЗЗП, действаща към момента
на извършване на нарушението гласи: „Забранява се използването на
търговски практики, които накърняват икономическите интереси или
колективните интереси на потребителите“. Общата забрана за
използването на нелоялни търговски практики се съдържа (както
понастоящем, така и към момента на извършване на нарушението) в чл.68в,
ал.1 от ЗЗП. На следващо място, налице няколко състава на нарушение, които
представляват нелоялна търговска практика – чл.68а - чл.68к от ЗЗП. Тези
разпоредби съдържат множество хипотези на заблуждаваща нелоялна
търговска практика. Такива хипотези се съдържат и в останалите алинеи на
чл.68г от ЗЗП, която е посочена в обстоятелствената част на акта, но
последната няма връзка с чл.68, ал.1 от ЗЗП. Налице е връзка между
разпоредбите на чл.68г и чл.68в от ЗЗП, но такава не е посочена в атакуваното
наказателно постановление. Така определената от АНО правна квалификация
на административното нарушение (единствено по чл.68,ал.1 от ЗЗП) е
неправилна и несъответна на закона, с което е нарушено изискването на чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление, тъй като на практика липсва правна
квалификация, което води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице и прави невъзможно надлежното упражняване на
съдебен контрол. В допълнение, ако се приеме, че релевантната разпоредба е
тази на чл.68,ал.1 от ЗЗП, то АНО не е посочил дали става въпрос за
колективен или икономически интерес на потребители и в какво всъщност се
изразява засягането на последния.
На следващо място, от обстоятелствената част на НП не става ясно дали
са поведението на търговеца е предопределило поведението на потребителя
6
или е налице недобросъвестност. Съдът, а и жалбоподателят, са поставени от
АНО в положението да се гадае дали АНО не е имал предвид нарушение по
чл.68,ал.1, чл.68в или чл.68г от ЗЗП, което е недопустимо. На последно място,
от обстоятелствената част на НП може да се направи обоснован извод и за
наличие на агресивна търговска практика, чиято забрана се съдържа в чл.68з
от ЗЗП, но тази разпоредба също не е посочена в правната квалификация.
Такова непосочване ограничава пряко правото на защита на санкционирания
търговец и само по себе си е основание за отмяна на НП, тъй като същото е
съществен реквизит от НП, който в случая липсва. Съдът обаче не може да
допълва НП и да посочва нормата, на базата на която е наложено наказание на
санкционирания субект, тъй като съдът не може да осъществява това место
административнонаказващия орган, тъй като съдът осъществява само контрол
по правилното прилагане на закона при издаване на НП, а няма функциите да
променя волята на АНО Поради тази причина атакуваното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
По приложението на материалния закон:
От доказателствата по делото безспорно се установява, че поведението
на „*** осъществява състава на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в във връзка с
чл.68з от ЗЗП. Пазарното поведение на търговеца разкрива признаците на
нелоялна търговска практика, която променя съществено икономическото
поведение на средния потребител Целта на ЗЗП е да осигури защита на
потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след
отправяне на предложение от търговец до потребител Предвид това съдът
приема, че неправомерното начисляване на суми по сметката на
потребителя., представляват прекомерни и несъответстващи на целта
извъндоговорни пречки, с които се затруднява потребителят да упражни
правата си по договора – да го прекрати в определен срок. Следователно, с
неправомерното начисляване/респ увеличаване на дължимата сума
потребителят може да бъде мотивиран към друго поведение – а именно да не
прекрати договорните отношения с търговеца.
Обстоятелството, че поведението на търговеца може да се е проявило
еднократно и е засегнало само един потребител, е ирелевантно в случая.
Определенията, съдържащи се в ЗЗП и определенията в раздел 2 "Агресивни
търговски практики" от директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и
7
на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар не съдържат указание за това,
че изхождащото от търговеца действие или бездействие трябва да бъде
повтарящо се или да засяга повече от един потребител. Предвид
преследваната цел за закрила на потребителя, която е в основата на
посочената директива и на ЗЗП следва извод, че нелоялна агресивна
търговска практика е налице и когато последната е засегнала и един
единствен потребител.
По изложените съображения, доводите на жалбоподателя в тази насока,
са неоснователни.
Предвид всичко гореизложено, съдът установи по безспорен начин
факта на извършеното нарушения с неговите параметри и авторство, но
допуснатите процесуални нарушения ограничават правото на зашита на
санкционираното лице и представляват основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. В Чл. 37. (1) от Закона за правната помощ е визирано, че заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
полза на дружеството-жалбоподател „*** следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, сочещ, че възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева. Тъй
като производството е по ЗАНН, то възнаграждението на юрисконсулта
следва да бъде определено именно по реда на тази разпоредба. Поисканото
възнаграждение от 120,00 лева е в законоустановените граници и отговаря на
фактическата и правна сложност на делото, респективно се явява справедливо
и същото следва да бъде заплатено от бюджета на органа – Комисия за защита
на потребите, която да бъде осъдена да заплати същото на „******.
8
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
арйноне съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-030312 от 27.05.2021 г..
издадено от *** – Директор в Регионална дирекция на областите Видин,
Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, оправомощена със
Заповед № 677 от 21.08.2019 г. на председателя на КЗП, с което на „******
основание чл. 210а от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено
административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 1000
/хиляда/ лева, за нарушение на чл.68, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, гр. София да заплати на
„** - гр.София сумата в размер на 120,00 /сто и двадесет / лева,
представляваща юрисконсулстско възнаграждение в производството пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град, в 14-дневен срок от датата на
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9