Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 238

11.04.2022 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. БИЛЯНА ИКОНОМОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1053 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Адриана – Неофит“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.***, подадена чрез процесуален представител – адв.Г.Т.К., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №80/08.09.2021 г., постановено по АНД №368 по описа на Свиленградския районен съд за 2021 г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и допуснати съществени нарушения на процесуални правила при водене на производството.  

В уточняваща касационната жалба молба се излагат съображенията, че районният съд не бил взел предвид представените доказателства за липса на Листерия, както в първоначалните проби, така и в последващите такива, относно всички работещи и цялата налична стока в търговския обект. Тези писмени и устни доказателства били превратно тълкувани. В тази връзка били и изказванията на допуснатите свидетели, че Листерията не била заболяване, което може да се развие за часове. Имало и доста медицинска и правна уредба в тази връзка. Следвало да се обърне внимание, че в периода на проверката от страна на дружеството касатор били представени всички доказателства за липса на Листерия, дори няколко независими лаборатории. Твърди се, че при анализа на всичко това първоинстанционният съд следвало да чете, че нямало правно и материално обосновано издадено НП.

От друга страна касаторът считал, че НП не съдържало законоустановените реквизити, съгласно разпоредбата на закона, като нямало дата на връчване, не било посочено точно и ясно мястото на нарушението и др. Било издадено от некомпетентен оран и в нарушение на закона. Квалификацията на нарушението била непълна, невярна и неточна, което нарушавало правото на защита и правело невъзможен съдебния контрол.

Претендира се обжалваното решение и потвърденото с него Наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът, Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, в подаден чрез процесуален представител писмен отговор, развива съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.  

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното Решение Свиленградският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №13-2021 от 10.05.2021 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, с което за нарушение разпоредбата на параграф 3 от глава IX от приложение II към Регламент (ЕО) №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните и на основание чл.82, ал.2, вр. ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ), на „Адриана – Неофит“ ООД, със седалище гр.С., бул.***, е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лева.

Районният съд подробно е описал установената от него фактическа обстановка. Преценил е, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона  форма, като не се установяват процесуални нарушения от категорията на съществените, годни да доведат до отмяна на Наказателното постановление. Съдът е обсъдил и счел за неоснователни възраженията за неясно и неточно описание на нарушението в АУАН и НП, като е възприел, че и в двата акта административното нарушение е описано по начин, напълно достатъчен за санкционираното лице да разбере какво административно нарушение му е вменено да е извършил. От събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно установено, че на посочената в АУАН и НП дата – датата на извършената проверка, жалбоподателят предлага в търговския си обект Бърза закуска – дюнер, храни от животински произход – печено пилешко месо с гарнитура (дюнер), замърсена с бактерия – Листерия моноцитогенес в 25,00 гр., което прави предлаганата за консумация храна вредна за здравето на човека, както и за безспорно установено вмененото на дружеството административно нарушение. Изложил е подробни доводи, че дружеството е адресат на административнонаказващата норма, тъй като стопанисва обект за търговия с храни и е лице по чл.29, ал.1 от ЗУАВ, което извършва дейност по автохранителната верига, и предлага за продажба храни по смисъла на член 2 от Регламент (ЕО) №178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година. Въззивният съд е обсъдил и че откритата в търговския обект бактерия е вредна за здравето на човека, както и е приел за ирелевантно по делото обстоятелството, че след многократна дезинфекция в обекта процесната бактерия е била унищожена, тъй като е било безспорно установено наличието на същата към датата на проверката. Развил е и съображения за правилното санкциониране на извършеното деяние, и правилна индивидуализация размера на наложената санкция при липса на обстоятелства, които да указват маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция изцяло споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд.

Наведените в касационната жалба възражения преповтарят тези, които са били подробно обсъдени и отхвърлени в мотивите на проверяваното решение. Тъй като районният съд е дал подробен и аргументиран отговор на възраженията относно изискуемото съдържание на АУАН и НП, относно компетентността на издателя на последното, както и относно правилността на правната квалификация на нарушението, в настоящото решение съдът няма да преповтаря изложените съображения, а препраща към тях на основание чл.221, ал.2, in fine от АПК.

Наведените в касационната жалба доводи, че съдът не бил обсъдил представените доказателства за липса на Листерия в обекта, са неоснователни. Твърденията за липса на бактерията в „първоначалните проби“, а именно тези, взети на датата на проверката 20.01.2021 г., се опровергават по категоричен начин от писмените доказателства по делото – Акт за вземане на проби и Протокол от изпитването им, както и събраните гласни доказателства. Правилно съдът е преценил ангажираните доказателства, че на по-късна дата, след изпитването на проби, взети от обекта на 09.03.2021 г., наличието на Листерия моноцитогенес вече не се установява, за ирелевантни по отношение извършеното на 20.01.2021 г. административно нарушение.

Законосъобразно въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства районният съд е приел вмененото на дружеството – касатор административно нарушение за безспорно доказано и правилно санкционирано.

За пълнота следва да се отбележи, че настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на въззивния съд, че в случая не са налице предпоставките за прилагане  разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случаят не е маловажен.

Достигайки до извод за законосъобразност на процесното Наказателно постановление и потвърждавайки същото, районният съд е постановил едно валидно, допустимо и съответно на материалния закон решение, което, като незасегнато от въведените в касационната жалба касационни основания, следва да се остави в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на   юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира искането за основателно по чл.63д, ал.4 от ЗАНН, предвид изхода на спора за тази съдебна инстанция, пред която ответникът е бил представляван от юрисконсулт, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №80/08.09.2021 г., постановено по АНД №368 по описа на Свиленградския районен съд за 2021 година.

ОСЪЖДА „Адриана – Неофит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.***, да заплати на БАБХ, Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Хасково, бул****, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:  1.   

                      

 

        2.