О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
257
гр.Варна, 22.05.2020год.
Апелативен
съд-Варна, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май
2020год., в състав:
Председател:
Р.Славов
Членове: Д.Маркова
М.Христова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Славов в.т. дело № 118/2020г., намери
следното:
Производството е по чл.267 ал.1 от ГПК.
С Решение № 84/18.12.2019год.
постановено по т.д. № 52/2019год. Търговищкият окръжен съд е осъдил ТП ДЛС „Черни Лом“ гр. Попово с ЕИК
2016174120095, със седалище и адрес на управление гр. Попово, бул.“ Михаил
Маджаров“ №68, „ДЛС” Черни Лом” гр. Попово, ЕИК 2016174120095-поделение
на Североизточно държавно предприятие адрес: гр. Попово, ул. „Михаил Маджаров”
№68, представлявано от Симеон Давидков-Директор, да заплати на
Община Попово, сумата 78 958.45 лв., на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, като е отхвърлил иска до пълния му размер
от 80 635.20 лв, като неоснователен: Осъдил е
„ДЛС” Черни Лом” гр. Попово, ЕИК 201617412009 да заплати на ищеца сумата
3394.58 лв., направени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Недоволен от решението е останал ТП ДЛС „Черни Лом“ гр. Попово с ЕИК
2016174120095, което го обжалва в неговите осъдителни частти:
Счита решението за неправилно- поради
незаконосъобразност и необоснованост на същото, по изложени подробни
съображения.
Оспорва извода на съда, че
уговорената неустойка не е нищожна. Твърди се в жалбата, че посочената в чл.6.1
в основния договор и в анекса неустоечна клауза изцяло противоречи на морала и
на добрите нрави и затова счита същата за нищожна. Счита, че при преценката на
направеното възражение за нищожност на посочената клауза, е приложимо даденото
разрешение в т.3 от ТР № 1 от
15.06.2010год. по т.д. № 1/2009год. на
ОСТК на ВКС-а именно-неустойката следва да се прецени за нищожна, когато единствената
й цел излиза извън присъщите й функции-обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, какъвто според въззивника е конкретния случай. Това е така, понеже
уговорените размери не предвиждат
заплащане на вреди от неизпълнение на заплащане на дължимите суми в срок, а
създават предпоставки за неоснователно обогатяване на Община Попова за сметка
на въззивника ДЛС „Черни Лом“.
На следващо място се изразява
несъгласие с извода на съда, че искането им за намалямаване на уговорената
неустойка поради прекомерност и многократно завишаване са неоснователни, понеже
разпоредбата на чл.309 ТЗ изрично постановявала, че неустойка, дължима по
търговски сделки сключени между търговци, не може да се намалява, поради
прекомерност. Счита, че клаузата за
уговорена неустойка следва да се намали на основание чл.92 ал.2 ЗЗД, като съдът
съобрази търсените суми с реално претърпените вреди от ищеца, заради няколкодневните
забавяния в плащанията. В случая става въпрос за неизпълнение на парично
задължение, като разпоредбата на чл.86 ЗЗД, която има за цел обезщетяване на
вредите, предвижда, че при забава на парично задължение се дължи законната
лихва. Следователно, при липса на доказателства за настъпили по-големи вреди,
следва да се приеме, че вредата се съизмерва със законната лихва, която е в
пъти по-малка като обща сума от търсената от ищеца.
Излага също, че съобразно клаузите на
договора, следва да се има в предвид на коя дата е направен превода, а не кога
е постъпил по сметка на възложителя.
За това плащането по фактура
№********** от 17.04.2015г.- при закъснение от един ден, в размер на 685.12
лева; по фактура №********** от 20.12.2018г.-при закъснение от един ден, в
размер на 617.82лева. са направени в срок и по тях не се дължи неустойка.
По отношение на
останалите фактури, се твърди следното:
-по фактура
№********** от 25.07.2016г.- за сумата от 46 387,20лв. при закъснение от
пет дни, ищецът претендира неустойка в размер на 3479.04 лева, която според
въззивника е прекомерна и следва да се намали
до размера на законната лихва в размер на 64,43лв.
-по фактура
№********** от 18.08.2016г.- за заплащане на сумата от 46 386,13лв. при
закъснение от тридесет и три дни, ищецът претендира неустойка в размер на
22961.13 лева, която според въззивника е прекомерна и следва да се намали до размера на законната лихва в размер на
450,98лв.:
-по фактура
№********** от 18.11.2016г за сумата от 5924,87лв. -при закъснение от тридесет
и три дни, ищецът претендира неустойка в размер на 29350.96 лева която според
въззивника е прекомерна и следва да се намали
до размера на законната лихва в размер на 576,48лв.;
-по фактура №**********
от 20.12.2016 г. за сумата от 62 421,69лв. -при закъснение от четири дни, ищецът
претендира сума в размер на 3745.30 лева,
която според въззивника е прекомерна и следва да се намали до размера на законната лихва в размер на
86,70лв.;
- по фактура
№********** от 28.12.2016г. за заплащане на сума от 50 000лв.-при
закъснение от дванадесет дни, ищецът претендира неустойка в размер на 9000 лева,
която според въззивника е прекомерна и следва да се намали до размера на законната лихва в размер на
180,56лв.;
-по фактура
№********** от 29.12.2016г., за заплащане на сума от 50 000лв.-при
закъснение от четиринадесет дни, ищецът претендира неустойка в размер на 10500
лева която според въззивника е прекомерна и следва да се намали до размера на законната лихва в размер на
208,33лв.;
В жалбата се твърди, че не са налице
кумулативните изисквания-а именно-сделката да е търговска и да е сключена между
търговци, за да се изключи намаляването на неустойката поради
прекомерност. Това е така, понеже
страните не са търговци, а също и сделката не е търговска-понеже тя е сключена
с предмет –управление, стопанисване използване и охрана на земи и гори общинска
горска територия.
С жалбата се иска отмяна в
обжалваните части и постановяване на ново, с което исковите претенции на ищеца
да бъдат оставени без уважение, или да бъдат намалени до посочените по-горе
размери.
Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
С писмен отговор на въззиваемата страна Община
Попово, представлявана от Людмил Веселинов-кмет на Община Попово, жалбата се
оспорва като неоснователна, по изложени съображения.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане въззивната жалба на ТП ДЛС „Черни Лом“ гр. Попово с ЕИК
2016174120095, със седалище и адрес на управление гр. Попово, бул.“ Михаил
Маджаров“ №68, „ДЛС” Черни Лом” гр. Попово, ЕИК
2016174120095-поделение на Североизточно държавно предприятие адрес: гр.
Попово, ул. „Михаил Маджаров” №68, представлявано от Симеон Давидков-Директор,
чрез адв. С.И.- ШАК,
срещу Решение № 84/18.12.2019год.
постановено по т.д. № 52/2019год. по описа на Търговищки окръжен съд в частта му с която въззивникът е осъден да
заплати на ОБЩИНА ПОПОВО, представлявана от д-р Людмил
Димитров Веселинов - кмет на Община Попово сумата 78 958.45
лв., на
основание чл. 92, ал.1
от ЗЗД, както и сумата
3394.58 лв., направени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на
страните препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.