№ 6467
гр. С, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря В.ХР.К,.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110120298
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т. ЕАД против Р. И.
С., за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на „Т.”
ЕАД сумата в размер на 1644,76 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот – ап. 70, находящ
се в гр.С, община СТ., ж.к. СТ., бл. 7А, ет. 7, за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., сумата 276,87 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020 г.
до 10.11.2022 г. върху главницата за цена на ТЕ; както и сума за дялово
разпределение в размер на 22,40 лева - главница за периода 10.2019 г. до
04.2021 г., и 4,82 лева - мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. – 10.11.2022
г., начислена върху главница за извършена услуга дялово разпределение,
ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.12.2022 до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 19.12.2022 г. по ч.гр.д. №65894/2022 г. по описа на СРС, 178
състав. Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и
незаплатена от ответника топлинна енергия за топлоснабден имот - гр.С,
община СТ., ж.к. СТ., бл. 7А, ет. 7, ап. 70 за процесния период. Ищецът
твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно приложимите
общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане. Сочи се, че
ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот през
1
процесния период, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди се, че за сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Т.” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за
енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот
били начислявани от ‘Т.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването. Претендират
се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага подробни
съображения за липсата на облигационни отношения с ищцовото дружество,
както и за недоказаност на претенциите. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със заявление от 01.12.2022 г. "Топлофикация София" ЕАД е сезирало
съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р.
И. С. за сумите 1 644,76 лева (хиляда шестстотин четиридесет и четири лева и
76 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. С, ЖК СТ., бл.7А, ет.7, ап.70,
аб.№ ********, за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна
лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 276,87
лева (двеста седемдесет и шест лева и 87 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за период от 16.10.2020 г. до 10.11.2022 г. ,
22,40 лева (двадесет и два лева и 40 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г.
до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 4,82 лева (четири лева и 82 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за период от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г.
С разпореждане от 19.12.2022 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 38,98 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 20.01.2023 г., като в
законоустановения едномесечен срок длъчникът е подал възражение чрез
АССГ. В срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е приет Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 113, том I,
рег. № 9381, дело № 113/1999 г., от който се установява, че на 08.10.1999 г.
ИВ.Р. С. и В. Н.а С.а са дарили на сина си Р. И. С. следния свой собствен
недвижим имот, СИО: апартамент № 70, на 7 ет. в жилищен блок № 7А,
находящ се в гр. С, жк „ СТ.“, като дарителите са си е запазили безвъзмездно
2
правото на ползване върху имота докато са живи.
От представена декларация от 27.10.1999 г. от ИВ.Р. С. и В. Н.а С.а с
нотариална заверка на подписите на деклараторите се установява, че ИВ.Р. С.
и В. Н.а С.а са извършили отказ от правото си на ползване върху дарения
имот - апартамент № 70, на 7 ет. в жилищен блок № 7А, находящ се в гр. С,
жк „ СТ.“.
Представен и приет е протокол от проведено на 28.09.2000 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. С, ж. к. "СТ.", бл. 7А, на
което е взето решение да се сключи договор с "Бруната България" ООД за
извършване на услугата "топлинно счетоводство" и са избрани
представители, които да сключат договора от името на етажната собственост.
Представен и приет е договор № *******/18.10.2000 г., сключен между
ЕС на адрес: гр. София, жк „СТ.“ бл. 7А като възложител и "Бруната
България" ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Приет е и договор № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между
"Топлофикация София" ЕАД – възложител и "Бруната България" ООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. С, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024 от 10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице –
помагач с молба от 23.11.2023 г., а именно: индивидуални справки за
отопление и топла вода за период м. 05. 2019 г. – м. 04. 2020 г. и за период м.
05. 2020 г. – м. 04. 2021 г. за абонатен № ******** и клиент Р. И. С.,
документи за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия
/протоколи за неосигурен до имота достъп за отчет/, документи за връчване
на изравнителни сметки.
От страна на "Топлофикация София" ЕАД са представени също
съобщения към фактури и извлечение от сметка за процесния период.
За установяване доставката и цената на топлинната енергия, в хода на
производството е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), неоспорено от страните.
От същото се установява, че дяловото разпределение на топлинна
енергия е извършвано от "Бруната България" ЕООД. През процесния период
в имота не е имало отоплителни тела с монтирани разпределители на ТЕ, в
банята е имало отоплително тяло /лира/, свързано към ВОИ без монтиран
ИРРО, за което котсумираната ТЕ е изчислявана по формула т.6.5. от
Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Не е начислявана ТЕ за отопление
имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 303 м3 – 2147,25 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за
3
БГВ на база брой /1 лице/ по 140 л./ден поради липса на узаконен водомер за
топла вода. Според заключението, дяловото разпределение на топлинна
енергия за процесния имот за процесния период е извършвано в съответствие
с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, ДВ., бр.
34/24.04.2007 г., изм. ДВ, бр. 60/07.07.2020 г. и Наредба № ЕРД-04-1 от 12
март 2020 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 25/20.03.2020 г. За процесния
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. (с отчитане на изравнителните
сметки), главницата за топлинна енергия възлиза на 1644,81 лв. В посочената
сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от
предходни периоди, както не са включени и стойности по фактури за
извършване на услугата ДР на ТЕ. Технологичните разходи в абонатната
станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна
енергия и са били за сметка на ищеца "Топлофикация София" ЕАД съгласно
нормативната уредба. За процесния период топломерът в абонатната станция
е преминавал метрологични проверки на 12.03.2019 г., 28.04.2021 г. и на
06.09.2023 г. със заключение за съответствие с одобрения тип. При
изслушване на заключението по СТЕ вещото лице уточнява, че размерът на
задълженията за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.07.2019 вкл. възлиза на 138,59 лева, а за останалите месеци е до края на
исковия период задължението за главница за ТЕ е 1506,22 лева.
От изслушаната и приета съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ),
неоспорена от страните, се установява, че няма данни за извършени
плащания на сумите, предмет на делото.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена лично на
длъжника, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от
последния. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на
доставената топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по
делото следва да се докаже, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на
последния да заплаща стойността, че ищецът е изпълнил своите задължения и
е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него
съобразно с действащата към съответния момент нормативна уредба, поради
което за ответника е възникнало задължение да заплати стойността й, че е
била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза
на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца и
договорения размер на възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в
плащането на главниците ищецът следва да установи, че главните задължения
са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорните суми.
4
В тежест на ответника е да докаже плащане.
Във връзка с възражението на ответника за изтекла погасителна
давност, в негова тежест е да докаже изтичане на законовоопределения
давностен срок, а в тежест на ищеца е да докаже настъпване на обстоятелства,
водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
По делото се установява от приетите доказателства и от заключението
по СТЕ, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Спорно на първо място е дали ответникът има качеството на клиент на
топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния
период.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1
ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
5
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен
или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, от значение е
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 113, том I, рег. № 9381, дело № 113/1999 г., се установява, че на
08.10.1999 г. ИВ.Р. С. и В. Н.а С.а са дарили на сина си Р. И. С. следния свой
собствен недвижим имот, СИО: апартамент № 70, на 7 ет. в жилищен блок №
7А, находящ се в гр. С, жк „ СТ.“, като дарителите са си е запазили
безвъзмездно правото на ползване върху имота докато са живи.
От представена декларация от 27.10.1999 г. от ИВ.Р. С. и В. Н.а С.а с
нотариална заверка на подписите на деклараторите се установява, че ИВ.Р. С.
и В. Н.а С.а са извършили отказ от правото си на ползване върху дарения
имот - апартамент № 70, на 7 ет. в жилищен блок № 7А, находящ се в гр. С,
жк „ СТ.“.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че именно ответникът в
качеството си на собственик на имота, върху който през процесния период
няма ограничено право на ползване, се явява клиент на топлинна енергия за
битови нужди и има задължение да заплаща стойността на доставената от
6
ищеца топлинна енергия в процесния имот за исковия период.
В случая единствен правнорелевантен факт за възникване на доворното
правоотношение между страните е кой е титуляр на право на собственост
върху имота за исковия период от време, като е без значение кой фактически
е използвал имота и е живял в него.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа
на ВКС, ІІІ г. о.
С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с
решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор"
от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало
по силата на закона с оглед качеството на ответника на собственик на имота
през процесния период. Ето защо именно последният дължи цената на
доставената до имота топлинна енергия през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства, вкл. и от заключенията на
приетите съдебно техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, както и от документите, представени от
"Бруната България" ООД, се установява, че в процесния период в имота е
доставяна и потребявана топлинна енергия за отопление на имот, БГВ и
сградна инсталация на стойност общо 1644,81 лв. (в тази част съдът
кредитира заключението на СТЕ, което е изчислило сумата без включени
изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди).
Тази топлинна енергия е начислена при условията на установения по делото
7
осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. От
СТЕ се установява, че дяловото разпределение е извършено правилно
съобразно нормативните изисквания, а претендираните суми като стойност на
доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем
на имота по проект и действащите през процесния период цени.
Заключението на СТЕ е изготвено не само на база едностранно съставени от
ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури,
които са оспорени), но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице
от фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за потребена
топлинна енергия в имота и на документи, представени от топлофикационния
район, т. е. изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и
нейната стойност е направен не само въз основа на представени от ищеца
частни документи. Не са налице основания заключенията да не бъдат взети
предвид при формиране на фактическите изводи на съда.
Поради изложеното съдът приема, че главница за ТЕ за процесния
период възлиза на 1644,81 лв. Ищецът претендира вземане в по-нисък размер
– 1644,76 лв., поради което и доколкото съдът е обвързан от диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът намира иска за доказан по основание и
по размер до този по-нисък размер от 1644,76 лв.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй
като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.12.2022 г., на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в случая от 01.12.2022 г. давността е
прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът на
погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Поради това, вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 23.09.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които
давност не е текла), са погасени по давност. В случая такива са вземанията за
м. 05.2019-07.2019 г., тъй като вземането за м. 07.2019 е станало изискуемо на
8
15.09.2019 г. (за цена на ТЕ), поради което и за това вземане погасителната
давност, при отчитане на спирането, е изтекла към момента на подаване на
исковата молба в съда. От заключението по СТЕ, уточнено и в открито
съдебно заседание на 11.03.2024 г., се установява, че главницата за ТЕ за
периода от м.05.2019 г. до м.07.2019 вкл. възлиза на 138,59 лева. Непогасено
по давност е вземане в размер на 1506,22 лв. за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г. Ето защо искът за главница за топлинна енергия е основателен
за сумата от 1506,22 лв. и за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., до който
размер следва да бъде уважен, при липса на данни за извършени плащания.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 01.12.2022 г. до окончателното плащане.
Върху погасената по давност главница за периода м. 05.2019 г. – м.
07.2019 г. лихва не се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.,
приложими в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура
за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.
32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на
кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Ето
защо за главните вземания за периода м. 08.2019 г. – м. 04.2021 г., спрямо
които приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза на
ищеца съществува вземане за мораторна лихва, начислена за вземанията за
главници за 08.2019 г. – 04.2020 г в периода 15.09.2020 г. – 10.11.2022 г., и за
вземанията за главници за 05.2020 г. – 04.2021 г в периода 15.09.2021 г. –
10.11.2022 г. Размерът на дълга за мораторна лихва за процесния период е
245,67 лева, определен по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен
9
калкулатор (след приспадане на лихвата за погасената по давност главница) и
при съобразяване на ССчЕ, до която сума искът за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за процесния
период:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване
дължимостта на тази сума в полза на "Топлофикация София" ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, и при наличните
доказателства, представени от третото лице – помагач "Бруната България"
ООД, че през процесния период действително е извършвана услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, е установен по основание. Относно
размера, който се установява от ССчЕ, и при съобразяване, че процесният
период, за който се претендира цената на услугата е м. 10.2019 г. – м. 04. 2021
г., т. е. няма вземания, които да са погасени по давност, съдът приема, че
искът за цената на услуга дялово разпределение на топлинна енергия следва
да бъде уважен изцяло за сумата от 22,40 лв., при липса на данни за
извършено плащане. Като законна последица върху главницата следва да се
присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 01.12.2022 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 4,82 лв. е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
10
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 672,46 лв. от общо
претендираните съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 738,97 лв. (за
държавна такса – 38,97 лв., 600 лв. – депозит за експертизи и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес, фактическата и правната сложност на
делото), съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата от 80,97 лв. от общо 88,98 лв.
От страна на ответника не се претендират разноски, поради което съдът
не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.“ ЕАД с ЕИК:
******* и адрес: гр. С, ЖК КР.С., УЛ.Я 23Б, общ. Столична, обл. С (столица),
срещу Р. И. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК СТ., бл.7А, ет.7, ап.70,
общ. Столична, обл. С (столица), по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. И.
С. дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД както следва: сумата от
1506,22 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. С, ЖК СТ., бл.7А, ет.7, ап.70,
аб.№ ********, за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 245,67
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за период от
16.10.2020 г. до 10.11.2022 г., 22,40 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
19.12.2022 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65894/2022 г. по описа на СРС, ГО,
178 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т." ЕАД срещу Р. И. С. по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на стойност на топлинна
енергия за сумата над 1506,22 лв. до сумата от 1644,76 лв. и за периода
01.05.2019 – 31.07.2019 г. вкл., мораторна лихва върху нея за сумата над
245,67 лв. до сумата от 276,87 лв. и мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 4,82 лв. за периода
01.12.2019 г. – 10.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 19.12.2022 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65894/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 178 състав.
11
ОСЪЖДА Р. И. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК СТ., бл.7А,
ет.7, ап.70, общ. Столична, обл. С (столица), да заплати на „Т.“ ЕАД с ЕИК:
******* и адрес: гр. С, ЖК КР.С., УЛ.Я 23Б, общ. Столична, обл. С (столица)
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 80,97 лв. - разноски за
заповедното производство и сумата от 672,46 лв. разноски за исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на "Бруната България" ООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12