РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Перник , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500124 по описа за 2021 година
С решение № 260473/19.11.2020г., постановено по гр.д. №1504/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд са осъдени И. Б. А., С. Г. А., Б. Г. А. и М. Г. А. да заплатят
солидарно на А. Й. С. сумата от 7534лв., представляваща стойността на труд и материали -
направени от ищеца подобренията в чужд имот, с която стойност е увеличена пазарната
стойност на процесния имот, както и законната лихва върху главницата 7534 лв. считано от
31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен
размер от 11 630лв. искът е отхвърлен.
В установения от закона срок И. Б. А., С. Г. А., Б. Г. А. и М. Г. А. са обжалвали
решението в частта му, с която исковата претенция е уважена и молят същото да бъде
отменено и искът да бъде отхвърлен.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от А. Й. С., който моли решението да бъде
потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на недвижим имот, в който той е
извършил подобрения и е поискал да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 11
630 лева, представляваща стойността на направени от ищеца подобренията в имота на
1
ответниците, а именно УПИ ХVI- 1270 в кв. 70 по плана на с. ***.
Твърди също, че между страните е имало спор за собственост върху УПИ ХVI- 1270 в
кв. 70 по плана на с. ***, приключил с влязло в сила решение, с като е уважен иск по чл. 124
ГПК, предявен против него от лицата, които са ответници по настоящето дело и е отменен
констативен нотариален акт т 105, т.2, дело 290/29.06.2017г. на нотариус М.. С този
нотариален акт ищецът е бил признат за собственик на посочения имот на основание
давностно владение, продължило повече от 10 години и по- конкретно 16 години. Сочи, че
през тези 16 години е владял имота като собствен и е влагал собствени сили и средства за
подобряването му. Поддържа, че е извършил подобрения на стойност 11 630 лв.
С определение от 17.03.2021г. въззивният съд е констатирал, че исковата молба не
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 т. 4 и 5 ГПК.Поискано е присъждане на сума,
съставляваща стойност на направени от ищеца подобрения в имот на ответниците, без да е
конкретизиран размерът на исковата претенция спрямо всеки един от ответниците поради
което и на ищеца следва да се дадат указания да отстрани констатираната от съда
нередовност на исковата молба. Ако ищецът поддържа, че са налице основания за солидарно
осъждане на ответниците, то същият следва да изложи фактическите си твърдения, на които
основава това си искане.
На 05.04.2021г. е постъпила молба от пълномощника на ищеца, в която сочи, че
предпоставките за ангажиране солидарната отговорност на ответниците е наследственото
правоприемство, въз основа на което те са станали собственици на равни дялове от имота.
Съгласно чл. 121 от ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност между
двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В случая не е налице второто
условие, визирано в закона за търсене солидарна отговорност на ответниците. Съдът,
изхождайки от твърденията в исковата молба и молбата за отстраняване на недостатъците й,
намира, че липсва и законово основание за ангажиране солидарната отговорност на
ответниците. При съсобственост /без значение от основанието, на което е възникнала/ всеки
от съсобствениците отговаря съобразно размера на дела си от съсобствеността. Т.е.
отговорността на ответниците е разделна, а не е солидарна и ищецът следва да посочи какъв
размерът на претенцията му спрямо всеки от ответниците което в случая, въпреки дадените
от съда указания, не е сторено. Независимо от това обаче постановеното решение не
подлежи на обезсилване, тъй като искането за солидарно осъждане включва в себе си и по-
малкото такова а именно искане за разделно осъждане на ответниците според правата им в
съсобствеността.
По правната квалификация на спора :
С обжалваното решение районният съд е приел, че ищецът е предприел съответните
действия със съзнанието, че имотът е негов. Не е имало противопоставяне и пречки в
момента, когато е поставял кофражи, огради, които е финансирал и организирал. Дори да
2
има качеството на недобросъвестен владелец, правата му са приравнени от закона на тези на
добросъвестния владелец / чл. 74, ал.2 ЗС /. Увеличената стойност на имота е именно
доказаната стойност по експертизата. Приел е, че е доказана хипотезата на неоснователно
разместване на блага, като в полза на ищеца са присъдени 7354 лв., представляваща
стойността на труд и материали - направени от ищеца подобренията в чужд имот, с която
стойност е увеличена пазарната стойност на процесния имот.
Въззивният съд намира, че правната квалификация на иска е не приетата такава от
ПРС, а е чл. 59 от ЗЗД, като съображенията за това са следните :
Видно от приложеното гр.д. № 5456/2017г. по описа на ПРС, същото е образувано на
23.08.2017г. по предявен от И. Б. А., С. Г. А., Б. Г. А. и М. Г. А. против А. Й. С.
установителен иск за собственост върху УПИ ХVI- 1270 в кв. 70 по плана на с. ***.
С решение № 179/07.03.2017г. искът е отхвърлен като решението на ПРС е потвърдено
от ОС – Перник с решение № 317/15.102018г., постановено по възз.гр.д. № 341/2018г.
С решение № 126/31.10.2019г., постановено по г.д. № 1184/2019г. по описа на ВКС
горните решения са отменени и искът е уважен, като е отменен и нотариален акт 105, т.2,
дело 290/29.06.2017г. на нотариус М. За да уважи иска съдът е приел, че А.С. е извършвал
търпими действия спрямо имота, които не могат да служат за основание за владение.
След като с влязло в сила решение е уважен установителният иск за собственост,
предявен против А.С., като е отречено качеството му на владелец на имота, то и същият не
може да се позове на осъществявано от него владение в продължение на 16 години и да
претендира стойност на извършени от подобрения в качеството му на владелец на имота на
основание чл. 72 или чл. 74 от ЗС.
Предявеният иск не може да бъде квалифициран и като такъв по чл. 61 ЗЗД, тъй като
липсват твърдения че ищецът е извършвал описаните в исковата молба работи за друго
лице, така че последиците да настъпят в чужда правна сфера, т.е., че е извършвал работа в
чужд интерес и то със съзнанието, че извършва чужда работа. Следователно претенцията
намира своето правно основание в чл. 59 от ЗЗД.
Неправилно дадената правна квалификация на иска от ПРС не е основание за
обезсилване на решението или даване на указания от въззивната инстанция, тъй като
подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест не се
променят с оглед правната квалификация на спора.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е извършил работите,
описани в исковата молба, като това е и спорният по делото въпрос пред въззивната
инстанция. В жалбата са развити подробни съображения за недоказаност факта на
извършване на подобрения в имота.
3
За установяване факта на извършвани от ищеца работи в процесния имот по делото са
събрани гласни доказателства, както и е изслушана съдебно- техническа експертиза.
Свидетелят И. А. Д. установява, че мястото е било разградено и ищецът е поставил
ограда на имота. Оградата е от бетон, зидана с тухли, а отзад покрай пътя са поставени
железни колове с мрежа. Сочи, че с времето тя ръждясва и в момента няма вид, защото от
около една година мястото е разградено. Също така ищецът е заравнил имота, като за целта
е ползван багер. През 2014г. е премахнал старата плевня, която е била опасна.В имота има
дървета, поливна система, която е модерна. Имотът се стопанисва от ищеца, а преди това от
баща му чичо му, баба му.
Свидетелят П. Д. Г. установява, че мястото е ползвано за градина, като ищецът е
започнал да го заравнява, извикал е багер и го е изравнил. Тогава направил поливна
инсталация, засял с райграс, а през 2014г. съборил плевнята. Ищецът изградил ограда.
Ответниците премахнали оградата в новото обособено място. Сега има разградена телена
ограда.
М. Д. Г. установява, че между имотите на страните има ограда, изградена от
ответниците. В имота е имало плевня, която след земетресението била почти паднала и
ответникът М.А. я е премахнал. В частта, където е била плевнята има ограда от тухли, която
е започнал да изгражда ищецът. На място има и телена ограда, която е почти паднала. В
имота има стари насаждения.
Свидетелят Б. С. Г. сочи, че като е бил дете е ходил в имота с ответника М.А., като е
посещавал имота и наскоро. Имало е плевня, която вече е премахната. Има стара ограда.
Поливна система свидетелят не е виждал.
По делото е прието заключение / основно и допълнително/ на съдебно- техническа
експертиза, като вещото лице е дало стойността на труда и материалите за претендираните
от ищеца работи и наред с това е отразило и констатациите си относно това какво е
установено от него на място при извършения оглед.
Видно от заключението на вещото лице /л. 105 от първоинстанционното дело/, в имота
има 3 броя туи и една ябълка. По делото липсват каквито и да било доказателства, че тези
дървета са засадени от ищеца. Нито един от свидетелите, разпитани в хода на
първоинстанционното производство, не установява, че туите и ябълката са засадени от
ищеца, както и че той е засаждал и други дървета в имота. Единствено свидетелката Г.
установява факти, касаещи насажденията, като тя сочи, че в имота има много стари дървета
и една ябълка по средата на мястото, но същата не свидетелства относно това, че ищецът е
засадил същите. Следователно претенцията, касаеща стойност на трайни насаждения в
имота, е носнователна и подлежи на отхвърляне. Това е така, защото, за да уважи иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, че извършил подобренията, както и размера на разходите за тези подобрения. В
4
случая не е установена първата предпоставка за уважаване на иска.
По горните съображения неоснователна е и претенцията за присъждане стойност на
изградена септична яма. Липсват доказателства, че ищецът е изградил такава в процесния
имот.
Претенцията за заплащане стойността на извършени подобрения в недвижим имот, се
основава на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Собственикът на
земята се обогатява в резултат на разместване на имуществени блага, настъпило между него
и лицето, извършило подобренията, като собственикът получава по-скъп имот, поради това,
че лицето, направило подобренията е вложило в имота труд, средства и материали. Т.е. при
предявен иск за заплащане стойност на извършени подобрения ищецът следва да установи
съществуването на последните. Достатъчно е да се установи, че ответниците са приели
имота с подобренията в него, като е без значение, дали впоследствие същите са ги
премахнали.
От заключението на вещото лице е видно, че не е установено наличието на райграс,
както и че на място не си личи имотът да е подравняван, има голяма денивелация и слог,
поради което и се налага извод, че претенцията и в тази й част е неоснователна. Дори и да се
приеме, че през периода, през който е установено, че ищецът е ползвал имота, е засявал и
поддържал райграс, както и е извършвал действия по подравняване на имота, то това само
по себе си не води до извод за основателност на иска доколкото липсват доказателства, че
ответниците, са се ползвали от имота в състоянието, описано от ищеца.
Неоснователна е и претенцията, касаеща изграждане на поливна система.
Видно от заключението на вещото лице на място не е установена поливна система,
като тръбите на последната са прекъснати до новата бетонна ограда с мрежа. В съдебно
заседание от 20.09.2020г. уточнява, че в спорното място не се вижда да са вдигани и махани
тръби.
Свидетелят П. Д. Г. сочи, че поливната система е била от един черен маркуч с
машинки, които излизат и пръскат. Свидетелят И. А. Д. установява, че поливната система е
била модерна не самоделна, закупена от специализиран магазин и се е включвала и
изключвала сама.
При съвкупната преценка на събраните доказателства, следва извод, че не е доказано,
че ищецът е изградил в имота на ответниците скрита поливна система с тръби, вкопани в
земята. От една страна вещото лице не установява наличието на такава, както и белези от
премахването й, като същевременно свидетелят Г. заявява, че поливната система е била от
черен маркуч с машинки, които излизат и пръскат. Показанията му не се опровергават от св.
Д., а само се доуточнява, че системата се е включвала и изключвала сама и е била закупена
от магазин. Нито един от двамата свидетели обаче не установява че е била изградена скрита
5
поливна система от тръби, каквито са твърденията на ищеца в молба рег. №
16341/22.07.2020г. Т.е. по делото е установено поставянето на поливна система от черен
маркуч, която не от такова естество, че да е съставлявала подобрение в имота защото, за да е
налице подобрение, то изменението в имота трябва да е трайно прикрепена към него. Ако са
прикрепени вещи, които могат да бъдат отделени и вдигнати без съществени промени в
имота, те не се считат за подобрения.
Свидетелите Г. и Д. установяват, че ищецът е направил ограда от тухли с бетонен пояс
отдолу. Изграждането на ограда с тухли се установява и от св.Г.
Видно от заключението на вещото лице, на място има изградена 7,5 метра подпорна
стена, както и 7,5 м. зидана оградна стена с фуга. Вещото лице изрично е отбелязано, че
същите попадат пред уличната регулация на имота. След като подпорната стена и оградата
не са в спорния имот, то и съответно не могат да бъдат отнесени като подобрения в него.
Съгласно приетата съдебно- техническа експертиза част от имота – 16 м. е заграден с
оградна мрежа / стара/.
Свидетелите Г. и С. установяват съществуването на такава оградна врежа, която е
стара, ръждясала и е почти паднала. Свидетелят Д. също сочи наличието на ограда с мрежа
и колове която ръждясва.
От събраните доказателства не е установено, че оградната мрежа е поставена от ищеца
по делото, като безпротиворечиво се установява, че същата не е в добро състояние,
ръждясва. Дори и хипотетично да се приеме, че тази оградна мрежа е поставена от ищеца, то
претенцията в тази й част е неоснователна като погасена по давност. Това е така, защото
всички свидетели са категорични, че през 2014г. е премахната старата плевня в имота, като
след това е изграждана подпорната стена и оградата от тухли. Нито един от тях не твърди,
че оградната мрежа е поставена след разрушаването на плевнята. Т.е. ако последната е
разрушена в края на 2014г., то несъмнено е, че оградната мрежа е изградена преди това или
най- късно към 31.12.2014г., а искът е предявен на 04.03.2020г. – след изтичане на общата
петгодишна давност, с която се погасяват вземанията за подобрения по чл. 59 ЗЗД, считано
от момента на извършването им. Тук следва да се отбележи, че за случая е неприложимо
разрешението, дадено в т. 6 на ППВС 6/74 относно началния момент на давността, защото
същото касае подобрения, извършени от владелец, а както се посочи, това качество е
отречено на ищеца с влязло в сила решение.
От събраните гласни доказателства е установено, че ищецът е премахнал стара плевня,
която е била почти паднала и 30,50 кв.м. от нея са попадали в имота на ответниците, като
последното е видно от заключението на вещото лице.
Премахването на тази сграда не може да се квалифицира като подобрение в имота.
Фактът, че една сграда е в лошо състояние и е самосрутваща се, не е достатъчен, за да
6
обоснове правото на трето лице да я премахне и да претендира направените за това разходи
от собственика на имота, защото само собственикът може да прецени дали да търпи или не
сградата в имота си, без оглед на състоянието й. Ако обаче се касае за сграда, за която е
доказано по несъмнен начин, че е била действително опасна за живота и здравето на хората
и е било задължително премахването й, то лицето, извършило действията по премахване
може да претендира стойността на направените от него разходи на основание чл. 61 ЗЗД.
Преценката на свидетелите, че плевнята е била опасна пред самосрутване, както и
установеното, че съседите са се оплаквали, че плевнята ще падне, не е достатъчно да се
приеме че тя е подлежала на премахване като опасна за околните, защото се касае за мнение
на свидетелите, а не за факт, установен по надлежния ред, напр. предписание за премахване
на сградата. Дори и да бе доказана необходимостта от премахването й, то претенцията и в
тази й част е неоснователна като погасена по давност по съображенията, изложени по- горе,
а именно че тя е премахната през 2014г. или най- късно на 31.12.2014г., от който момент до
датата на предявяване на иска е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД давност.
По изложените съображения, съдът намила, че обжалваното решение следва да се
отмени, като вместо него се постанови друго такова, с което исковата претенция бъде
отхвърлена. Имайки предвид, че по предявения иск отговорността не е солидарна, а
разделна, съобразно правата на ответниците в съсобствеността, както и че липсва спор, че
правото на собственост на ответниците е на основание наследство и правата им на
основание чл. 9, ал.1 ЗН са равни, то и спрямо всеки един от тях следва да се отхвърли
исковата претенция за по 1 883,50 лв.
В полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените пред двете инстанции
разноски в размер на 1972, 60 лв.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260473/19.11.2020г., постановено по гр.д. №1504/2020г. по
описа на Пернишкия районен съд, с което са осъдени И. Б. А., С. Г. А., Б. Г. А. и М. Г. А. да
заплатят солидарно на А. Й. С. сумата от 7534лв., представляваща стойността на труд и
материали - направени от ищеца подобрения в чужд имот, с която стойност е увеличена
пазарната стойност на процесния имот, както и законната лихва върху главницата 7534 лв.
считано от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 165 лв.
разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля предявените от А. Й. С. с ЕГН ********** и адрес *** искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответниците И. Б. А. с ЕГН ********** с адрес ***, С.
Г. А.,с ЕГН ********** от ***, Б. Г. А. с ЕГН ********** и адрес *** и М. Г. А. с ЕГН
********** с адрес *** да му заплатят сумата от по 1 883,50 лв. всеки един от тях / общо
7
7534лв./, представляваща стойността на труд и материали - направени от ищеца подобрения
в УПИ ХVI- 1217 в кв. 70 по плана на с. ***, Пернишка община, както и законната лихва
върху главницата 7534 лв. считано от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен и недоказан.
Осъжда А. Й. С. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на И. Б. А. с ЕГН
********** с адрес ***; С. Г. А.,с ЕГН ********** от ***, Б. Г. А. с ЕГН ********** и
адрес *** и М. Г. А. с ЕГН ********** и адрес *** направените пред двете инстанции
разноски в размер на 1972, 60 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8