№ 315
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000313 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София срещу решение №107 от 24.03.2022г. по т.д. 746/2021г.
по описа на ОС–Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на А. Д. Д., ЕГН
********** от гр.Варна, сумата от 28170 лв, представляващи застрахователно обезщетение
по договор за застраховка „Каско и злополуки“ за настъпил покрит застрахователен риск,
ведно със законната лихва от датата на представяне на удостоверение за прекратяване на
регистрацията на застрахованото МПС до окончателното ѝ изплащане.
Въззивникът счита постановеното решение за недопустимо, а в условията на
евентуалност за неправилно – поради противоречие с материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения – и необосновано. Счита, че ОС-Варна неправилно е
приел за недоказано възражението за непокрит застрахователен риск и за неизпълнение на
договорни задължения по т. 50.2, 50.3 и 50.9 от Общите условия на договора. Моли съда да
обезсили решението и да прекрати делото, а в условията на евентуалност да го отмени и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба.
Счита постановеното решение за допустимо, правилно, законосъобразно и добре
мотивирано. Счита, че са неоснователни възраженията за изключен застрахователен риск и
неизпълнение на посочените задължения от Общите условия по договора.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по т.д.№746/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна е образувано
след прекратяване на гр.д. №11385/2020 г. по описа на ВРС с определение от 09.04.2021 г.,
поради увеличаване цената на иска от 1000 лева на 31 002.47 лева и изпратено по
компетентност на ВОС, на осн.чл.118, ал.2 във вр. чл. 104, ал.1, т.4 от ГПК. Предявен е иск с
правно осн. чл.405, ал.1 от КЗ от А. Д. Д. от гр.Варна против „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК
********* със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 31 002.47 лева, частичен от
общо 31 170 лева – претендирана като застрахователно обезщетение по договор за
1
застраховка „Каско и злополуки” полица № 0307К6009707412 за л.а. BMW 530 рег. №
В1617НА, рама № WBAFV31-60DW18019 за покрит застрахователен риск –
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпил тотална щета на
застрахованата вещ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.09.2020г. до окончателното плащане.
Ищецът излага, че през 2019 г. е закупил лек автомобил БМВ 5 ЕР РЕИХЕ с ДК
№В1617НА, по отношение на който е имало действащ договор за застраховка „Каско и
злополуки”, обективиран в полица № 0307К6009707412 със срок на действие от 00.00 часа
на 01.02.2019 г. до 24.00 часа на 31.01.2020 г., на застрахователна стойност 30 170 лв.
Твърди се, че на 27.01.2020 г. по време на управление на автмобила по пътя с.Старо
Оряхово – гр.Варна в лошо време – гъста мъгла, мокър, на места хлъзгав път, след
кръстовището за кк Камчия, водачът изгубил управление и се блъснал в дърво. Излага, че за
настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 13020030100713 от 29.01.2020 г.,
като след оглед на автомобила от специалист е съставен опис от 30.01.2020 г., а с
уведомление изх. №100-1832/08.04.2020 г. ищецът е бил уведомен, че след представяне на
документ за прекратяване на регистрацията на автомобила ще му бъде изплатено
обезщетение в размер на 15 571.59 лева, което не е удовлетворило ищеца.
Ответникът ЗАД "Армеец" АД е оспорил иска като поддържа да е налице изключен
риск от застрахователното покритие съобразно чл. 14. 5. от ОУ, тъй като водачът е
управлявал автомобила с превишена скорост и при несъобразяване с конкретната пътна
обстановка, което поведение следва да бъде квалифицирано като груба небрежност. При
условията на евентуалност поддържа възражение да е налице неизпълнение от страна на
застрахования на договорно уредени задължения по т.50.2 и т.50.3 от ОУ, предвид на което
и на основание т. 50. 9 от ОУ застрахователят може да откаже или да намали размера на
застрахователното обезщетение.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Неоснователни са доводите за недопустимост на решението поради нарушена местна
подсъдност, с оглед наведено от ответника възражение в тази насока, доколкото с
определение от 04.02.2021 г. по гр.д. №11385/2020 г. по описа на ВРС е оставено без
уважение възражението за неподсъдност и изпращане делото по седалището на ответника
на осн. чл.113 от ГПК, което е било потвърдено с определение N 2411/08.07.2021 г.,
постановено по ч.т.д.1533/2021 г. по описа на ВОС. С оглед увеличаване цената на иска,
делото е било изпратено за разглеждане от ВОС, което обаче не налага повтаряне на вече
извършените пред ВРС процесуални действия.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За да бъде основателен искът за заплащане на застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка, ищецът следва да докаже валидното му сключване;
настъпването на застрахователно събитие в срока на застраховката – в конкретния случай,
че лекият му автомобил е увреден при твърдяното ПТП, включително при какъв механизъм,
както и че това е покрит риск; настъпване на вреди в причинна връзка с него и техния обем,
съотв. – дължимото обезщетение до размера на застрахователната сума (чл. 346 КЗ).
Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения.
Не се спори, че между страните по отношение собствения на въззиваемия л.а. BMW
530, рег. № В1617НА, рама № WBAFV31-60DW18019 е бил сключен договор за застраховка
„Каско и злополуки”, обективиран в полица № 0307К6009707412 със срок на действие от
00.00 часа на 01.02.2019 г. до 24.00 часа на 31.01.2020 г., при застрахователна стойност 31
2
170 лева.
От представения като доказателство протокол за ПТП №1707878 от 27.01.2020 г. се
установява, че на същата дата на път I-9 посока гр.Варна на 129 км., при управление на
л.а.BMW 530, рег. № В1617НА с рег. № В 1617 НА с несъобразена с пътните условия
скорост, водачът А. Д. Д. е загубил контрол върху автомобила, излявъл в ляво от пътя и се е
блъснал в дърво. За допуснатото нарушение на ЗДвП, с наказателно постановление №20-
0442-000086 от 18.02.2020 г., издадено от началник сектор към ОДМВР Варна, на
въззиваемия А. Д. е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от
ЗДвП.
От заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установява, че реалният и
възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие се изразява в осъществен
пряк контакт на превозното средство при движение с твърд обект, какъвто е възможно да
бъде ствол на дърво, доколкото е установено наличие на следи от кора на дърво по предната
контактна повърхност на автомобила. Установените увреждания са в предна част на
автомобила в зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени
детайли, като след съпоставянето им с механизма на произшествието, описан в протокола за
ПТП и скицата към него, може да се направи извод за наличие на причинно-следствена
връзка между ПТП-то и настъпилите вреди за автомобила. Според експерта, предвид
констатираните увреждания по предната част на превозното средство и липсата на
задействани въздушни възглавници, скоростта на автомобила в момента на удара е била
около 30 км/ч, което съответства и на показанията на свидетеля М. К., според които поради
дъждовното време, съчетано с непрогледна мъгла, автомобилът се е движел със скорост
около 30, максимум 40 км/ч.
Съдът намира заявените от въззивника правоизключващи и правонамаляващи
възражения за неоснователни, поради следното:
Съобразно разпоредбата на т.14.5. от ОУ, не се покриват по застраховката пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или в следствие на
умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство,
служител, трето ползващо МПС лице, водач на МПС, превозваните с МПС лица, чиито
действия са предизвикали застрахователно събитие. Клаузата е част от раздел, именован
"Изключени рискове". С нормите на т.50.2 и т.50.3, са предвидени задължения за
застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го
поддържа със същата грижа в добро техническо състояние; да предприема всички обичайни
и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от
вреди. В т.50.9 от ОУ е предвидено при неспазване на което и да е задължение на
застрахования по този член застрахователят да може да намали или откаже изцяло
изплащане на застрахователно обезщетение.
В разпоредбата на чл.345, ал.5 КЗ, изрично е въведено изискване в договора за
застраховка да се определят ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и
изключенията от покритие. В случая, разпоредбата на т.14.5 от ОУ не сочи вид
застрахователен риск по смисъла на § 1 от ДР на КЗ, който да е изключен от поетата с
договора за застраховка отговорност на застрахователя, а само предвижда хипотеза, при
която застрахователят може при реализиран риск - увреждане на застрахования автомобил,
да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Аналогична е и клаузата на т.50.9 от
ОУ, която предвижда право на застрахователя да откаже плащане или намали дължимото
застрахователно обезщетение при неизпълнение от застрахования на някое от описаните в
ОУ негови задължения.
По отношение правото на застрахователя по застраховка имущество да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение е налице императивна уредба в КЗ, уредена с
разпоредбите на чл. 408 КЗ и чл. 395 КЗ и същото възниква само при доказано умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; умишлено причиняване на застрахователното събитие от
3
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие и в други
случаи, предвидени със закон. С нормата на чл.395, ал.1 от КЗ е предвидено задължението
на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки. При настъпването на застрахователно събитие, застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по
чл. 395, ал. 1 КЗ и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването
на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по чл. 395, ал. 1
КЗ, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на
неизпълнението.
В конкретния случай твърдяното от въззивника неизпълнение на предвидено в
договора задължение е неспазване на правилата за движение по пътищата – управляване на
автомобила с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, евентуално с
превишена скорост, включително нарушавайки императивните изисквания на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, неполагане на грижи за опазване на застрахованото имущество и за предотвратяване
на вреди върху същото, като се поддържа неизпълнението да е при условията на груба
небрежност и да се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП.
От една страна, следва да се посочи, че не всяко неизпълнение на записано в
общите условия на договора за застраховка имущество задължение или неизпълнение на
законово вменено задължение към водачите на МПС да спазват правилата за движение по
пътищата може да бъде основание за отказ от страна на застрахователя по застраховка
имущество да заплати застрахователно обезщетение за настъпилия застрахован риск –
увреждане на застрахованото имущество. Неизпълнението следва да е значително с оглед
интереса на застрахователя, или да е налице, както значителност на неизпълнението, така и
значителност на самото задължение с оглед на неговия вид и характер – такова задължение
на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение
биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. В този смисъл и
сочената от ответника клауза на чл.50.9 от ОУ, че всяко неизпълнение на договорни
задължения, включително по полагане на грижи за автомобила и спазване на правилата за
движение, може да бъде основание за постановен отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, противоречи на императивната разпоредба на чл. 408 КЗ. Значителността на
интереса не може да бъде изведена само от това, че неизпълнението е предвидено в договора
като основание за отказ, както и че причинно - следствената връзка между неизпълнението и
настъпването на застрахователното събитие не може да бъде презумирана с клауза в
договора, а следва да бъде доказвана във всеки конкретен случай, като такова доказване в
случая не е проведено успешно.
От друга страна от събраните по делото доказателства се установява, че щетите по
застрахованото превозно средство са резултат от настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което водачът е управлявал автомобила с 30-40 км/ч, т.е. в рамките на
разрешената от закона скорост и съобразена с конкретната пътна обстановка, а именно гъста
мъгла и ситен дъжд, но независимо от това е напуснал платното за движение и се е ударил в
дърво намиращо се в дясно от пътя. Определено не е бил налице умисъл в действията на
водача на процесния автомобил. По отношение на това дали е налице груба небрежност
съдът също счита, че следва да се отговори отрицателно. По отношение на небрежността и
формите й, нормативната уредба не съдържа дефиниращи разпоредби, но съдебната
практика, приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи
добрият стопанин при предоставяне на изпълнението в конкретния случай / в този смисъл -
4
решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, II т. о., определение №
36/22.01.2018 г. по т. д. № 1497/2017 г. на ВКС, II т. о. /. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност,
изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която
би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-
елементарна степен на загриженост.
Грубата небрежност е фактор, който води до увеличаване на риска в хипотезата на
чл.395 КЗ, а увеличаването на риска представлява създаване на по-голяма вероятност от
настъпване на застрахователното събитие. Управлението на лек автомобил с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост представлява противоправно поведение –
задължението за движение със съобразена с пътната обстановка скорост е нормативно
установено в ЗДвП. За да бъде, обаче, възприето като основание за изключване на
отговорността на застрахователя, следва именно това допуснато нарушение да стои в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. В процесния случай,
вещото лице констатира, че движението на процесния автомобил със скорост 30-40 км/ч,
която е в рамките на предвиденото за участъка ограничение от 90 км/ч. ПТП-то е настъпило
въз основа на други фактори – гъста мъгла и ситен дъжд, обстоятелство, което изключва
единствената и пряка причинноследствена връзка между движение на автомобила с
несъобразена скорост /дори и такава да беше констатирана/ и настъпилото застрахователно
събитие. Поради, което и съдът не може да приеме, че е налице хипотеза по чл. 408 от КЗ,
което би било основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че настъпилото на 27.01.2020 г.
застрахователно събитие представлява застрахован риск, за който застрахователя отговаря
по силата на сключения застрахователен договор и приложимите към него общи условия.
За определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът съобрази нормата
на чл.386, ал.2 от КЗ. Същата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество,
съгласно чл.400, ал.1 от КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/.
По смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се
определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз
проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите или експертна оценка – при
изплащане на парично обезщетение. От заключението на вещото лице, по допуснатата в
първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза се установява,
действителната му стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие е
определена на 34 000 лева, а сумата необходима за възстановяване на автомобила е 43
747.68 лева, т.е. надхвърля пазарната му стойност.
След като разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила, съдът намира, че е налице тотална щета по смисъла
на чл.390, ал.2 от КЗ.
За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат
приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно
средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на
увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в
пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат
5
реализирани на вторичния пазар. От заключението на вещото лице се установява, че сумата,
която би платил на собственика на МПС оторизиран за разкомплектоване на излязло от
употреба МПС и предлагане на употребявани резервни части търговец е 2000 лева, поради
което тази сума следва да бъде приспадната от застраховатлената сума по договора за
застраховка в размер на 30 170 лева.
Следователно застрахователят остава да дължи застрахователно обезщетение в
размер на 28 170 лева, до който предявения иск се явава основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на представяне на
удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС – л.а. BMW 5 ЕР РЕИХЕ" рег. №
В1617НА до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 390,
ал. 1 КЗ, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед обжалваемия интерес – 28 170 лева, минималното адвокатско
възнаграждение определено по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г., в редакцията към датата на
приключване на устните състезания е в размер на 1650 лева с ДДС лева, поради което
направено възражение за прекомерност на платеното от въззиваемия възнаграждение в
размер на 1760 лева с ДДС за въззивното производство е неоснователно. Ето защо и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна,
направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1760 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №107 от 24.03.2022 г. по т.д.746/2021 г. по описа на ОС–
Варна, с което „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е осъдено да
заплати на А. Д. Д., ЕГН ********** от гр.Варна, сумата от 28170 лв, представляващи
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско и злополуки“ за настъпил
покрит застрахователен риск, ведно със законната лихва от датата на представяне на
удостоверение за прекратяване на регистрацията на застрахованото МПС до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Д., с ЕГН
********** от гр.Варна, ул.“К.Д.“ 27, ет.3, ап.5, сумата от е 1760 (хиляда седемстотин и
шестдесет) лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6