№ 40
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. С.
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000312 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. М. К. ЕГН ********** от гр. Р., ул.
„Х.Б.“ № ..., със съдебен адрес: гр. С., ж.к. „М. ...“, блок ..., ет. ..., ап. ... – чрез
адв. Ц.В. против решение № 260054/12.02.2021г., постановено по търг.д. №
97/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от К. М. К. против ЗД „Б.и.“ АД иск за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, претърпени в
резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 20.07.2019
год. около 17.00 ч. в гр. Р., на път ..., при километър ..., причинено виновно и
противоправно от Е.И.Е., при управление на лек автомобил „О.В.“ с рег. № ...,
по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към деня на събитието, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания: счупване
на дъгата и крачето на шести шиен прешлен, довело до трайно затрудняване
на движението на врата и счупване на телата на четвърти и пети гръдни
прешлени поотделно и по съвкупност, довели до трайно затрудняване на
1
движението на снагата; разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица;
контузия на гръден кош и глава; охлузвания на крайниците, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
считано от 08.01.2020 год. до окончателното плащане, за разликата над
30 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева и в частта, с която е
отхвърлен предявения от ищеца против ЗД „Б.и.“ АД иск за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва,
считано от 08.01.2020 год. до окончателното плащане, за разликата над
3 045.27 лева до пълния предявен размер от 6 410.53 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че
присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост като
не са съобразени изключително неблагоприятните последици от травмите,
тяхната тежест и неудобствата, които търпи ищеца, предстоящите му
оперативни интервенции и продължаващия възстановителен период. Твърди,
че то не е съобразено и с конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането, нито с практиката на
съдилищата по сходни казуси. Твърди се, че не е отчетен правилно приноса на
пострадалия и на причинителя на ПТП за настъпване на ПТП и вредоносните
последици. Посочва се, че определения процент на съпричиняване от страна
на пострадалия, е прекалено завишен, като счита, че в случай че съдът приеме
наличие на съпричиняване, той следва да се определи на не повече от 10 %.
Във връзка с частично отхвърлената претенция за имуществени вреди счита,
че разходите в размер на 320 лева за извършено образно изследване в ДКЦ
„П.“ са доказани с фактура и касов бон, представени с исковата молба – в
противоречие с приетото от съда. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част и да се уважат претенциите му за заплащане на
обезщетеуния за имуществени и неимуществени вреди в пълните им
предявени размери.
Въззиваемата страна ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С. ..., район Л., ул. „Д.Б.“ № ... не е подала писмен отговор и не
изразява становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
2
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.498 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът К. М. К. твърди, че е пострадал при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 20.07.2019 год. в град Р., на път ... при км. ...
20.03.2018г., причинено противоправно от Е.И.Е. при управление на на
моторното превозно средство – лек автомобил „О.В.“ с рег. № .... Твърди, че
отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска
„гражданска отговорност“. Твърди, че вследствие на ПТП е получил
травматични увреждания, изразяващи се във фрактури на шийни и гръбначни
прешлени. Твърди, че вследствие на уврежданията се е наложило да бъде
настанен за болнично лечение. За стабилизиране на шийните прешлени му
била сложена твърда шийна яка. Извършена била оперативна интервенция,
изразяваща се в рентгеново репериране на ниво ТМ5, прав срединен срез на
кожата, подкожие и фиксация от ниво ТНЗ до ТН7, имплатнирани били 8
транспедикуларни винта, наложени били две титаниеви пръчки, фиксирани
към главите на съответните винтове с 8 тапи. Болничното лечение
продължило десет дни. След този период последвало домашно лечение и
възстановяване, по време на което приемал медикаменти, трябвало да носи
твърда шийна яка в продължение на около месец, изпитвал силна болка в
засегнатите места. Твърди, че поради продължаващите болки във врата и
гърба на 14.08.2019 год. му е извършена магнитно-резонантна томография на
главния мозък, шиен отдел и гръбначен стълб. Тя установила дискова херния
на ниво С4- С5 и С6-С7. Поради продължаващите силни болки в областта на
врата и изтръпване на лявата ръка, на 18.09.2019 год. е извършено ново
изследване - електромиография, което установява наличие на шийна
радикулопатия. За това е назначена медикаментозна терапия.
Твърди, че по време на лечението и възстановяването си не е можел да
се обслужва сам, ползвал помощта на близките си за удовлетворяването на
ежедневни хигиенни и битови потребности, изпитвал страх от пътуване и
шофиране, страдал от безсъние, събуждал се от кошмарни сънища, затворил
се в себе си, станал раздразнителен и сприхав. От оперативното лечение му
останали груби оперативни рани.
3
Твърди, че се е лекувал няколко месеца, но не е напълно възстановен и
към настоящия момент при продължително натоварване на торса и шията,
както и при резки климатични промени, изпитва болка и движенията му в
областта на травмите са ограничени.
Твърди да е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение в общ размер на 6 410.53 лева. Конкретизира същите по пера:
6090.53 лева - стойност на заплатена средна транспедикуларна стабилизация в
„УМБАЛ С.Г.“ ЕАД и 320 лева - заплатена такса за образна диагностика в
ДКЦ „П.“ ООД.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗД „Б.и.“ АД - гр. С.. Твърди, че е заявил своите
претенции пред застрахователя с писмо, получено от него на 08.10.2019г.
Твърди, че ответникът не е определил размер на обезщетението и не е
изплатил такова до предявяване на иска на 07.02.2020г.
Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. С. ..., район Л., ул. „Д.Б.“ № ... да му заплати 60 000
лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие,
осъществило се на 20.07.2019 год. около 17.00 ч. в гр. Р., на път ..., при
километър ..., причинено виновно и противоправно от Е.И.Е., при управление
на лек автомобил „О.В.“ с рег. № ..., отговорността на водача на което е
застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“към деня на
събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания,
вследствие на телесните увреждания: счупване на дъгата и крачето на шести
шиен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на врата и
счупване на телата на четвърти и пети гръдни прешлени поотделно и по
съвкупност, довели до трайно затрудняване на движението на снагата;
разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица; контузия на гръден кош и
глава; охлузвания на крайниците, ведно със законната лихва, считано от
08.01.2020 год. до окончателното плащане, сумата 6 410.53 лева –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
ведно със законната лихва, считано от 08.01.2020 год. до окончателното
4
плащане, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е уважил претенцията за неимуществени
вреди до размер от 30 000 лева. Предмет на въззивно обжалване е както
отхвърлянето на иска за разликата до 60 000 лева. Претенцията за
имуществени вреди е уважена до размер от 3 045.27 лева. Предмет на
въззивно обжалване е както отхвърлянето на иска за разликата до 6 410.53
лева.
Ответникът ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. С. ..., район Л., ул. „Д.Б.“ № ... оспорва предявените искове. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”. Оспорва механизма на процесното събитие,
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и получените
травматични увреждания, както и наличието на виновно противоправно
поведение на водача на лекия автомобил „О.В.“. Твърди наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който се е движил със
скорост по-висока от нормативно определената и която е била несъобразена с
интензитета на движение и с останалите участници в него. Евентуално – в
случай че съдът намери претенцията за обезщетение за основателна - счита
същата за несправедливо завишена по размер и неотговаряща за критериите
за справедливост.
С допълнителната искова молба не се навеждат нови обстоятелства
Поддържа се първоначалната молба и се оспорват твърденията и
възраженията н отговора.
С допълнителния отговор се поддържа изложеното в първоначалния
такъв.
Видно от представената молба – претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение с входящ номер от 08.10.2019г. на ЗД „Б.и.“ АД,
ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до Застрахователно
дружество „Б.и.“ АД - гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение.
Това искане е достигнало до ответника на 08.10.2019г. С писмо от същата
дата ответникът е уведомил ищеца, че няма основание за изплащане на
претендираното застрахователно обезщетение, тъй като липсва влязъл в сила
5
акт, доказващ виновността на водача на застрахованото МПС. Няма данни да
се е стигнало до определяне на обезщетение за неимуществени вреди.
Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно
допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.
В отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че не
оспорва наличието на сключен застрахователен договор за моторното
превозно средство - лек автомобил „О.В.“ с рег. № ... с полица „Гражданска
отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.
Това се установява и от справката от базата данни на Информационния
център към Г.ф. за издадена застрахователна полица .../...г. Следователно е
безспорно наличието на застрахователно правоотношение между ответника и
водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. Е.Е. като
водач на лек автомобил „О.В.“ с рег. № ... се явява застрахован при ответника
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С влязло в сила решение от 06.07.2020г., постановено по НАХД №
2833/2020 г. Е.И.Е. е признат за виновен в това, че на 20.07.2019 г. в град Р.,
на път ..., при управление на л.а. „О.В.“ с рег. № ... е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил две средни телесни
повреди на К. М. К. от гр. Р., както следва: счупване на дъгата и крачето на
шести шиен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на врата
и счупване на телата на четвърти и пети гръдни прешлени поотделно и по
6
съвкупност, довели до трайно затрудняване на движението на снагата -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание
чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
На това основание следва да се приеме, че Е.И.Е. е виновен в това, че на
20.07.2019 г. при управление на лек автомобил „О.В.” с регистрационен № ...
е действал противоправно, тъй като е нарушил правилата за движение. В
резултат на това поведение същият е причинил по непредпазливост две
средни телесни повреди на ищеца.
От заключението на вещото лице инж. Т.П.П. по допусната съдебна
автотехническа експертиза по повод на механизма на ПТП се установява, че
мотоциклет „Х.“, управляван от К.К., се е движил в южната лента на платното
за движение на път ... между квартал “П.“ и квартал „Г.Н.“ в град Р. в посока
от запад на изток. В същото време л.а. „О.В.“, управляван от Е.Е., се е движел
по същия път, в посока от изток на запад, срещу мотоциклета. Когато
мотоциклета се намира на около 102-104 м. от входа на бензиностанция,
водачът на л.а. „О.“ е предприел маневра завой наляво. Когато предната част
на лекия автомобил е навлязла в южната лента на пътя, мотоциклетът е бил
на разстояние 61-62 м. от входа на бензиностанцията и съответно на 103-104
м. от мястото на удара в бордюра. Когато мотоциклетът е бил на 20-21 м. от
мястото, в което двете превозни средства са се разминали, водачът му е
задействал спирачната система и се е отклонил надясно в посока юг, с цел да
заобиколи навлезлият пред него автомобил и е напуснал платното за
движение. След заобикалянето на автомобила не е имал възможност да се
върне на платното за движение и след около 1,75 сек. е настъпил удар на
мотоциклета в бордюра. След удара в бордюра мотоциклетът е паднал извън
платното за движение и се е плъзгал в посока изток, като се е завъртял по
посока, обратна на часовниковата стрелка. След удара мотоциклетистът се е
отделил от мотоциклета и се е плъзгал извън платното за движение, до
7
мястото, където е открита каската му.
В района на произшествието е налице пътен знак В22 - забранено е
завиването наляво, който се отнася за движещите се в посока от изток на
запад превозни средства, каквато е посоката на движение на лекия автомобил
„О.“, а постоянната надлъжна маркировка е единична непрекъсната линия,
която водачите на МПС е забранено да застъпват или пресичат.
Скоростта на движение на мотоциклет „Х." преди настъпването на
удара е била 132 км./ч., а в момента на удара - 113 км.ч. Скоростта на
движение на лекия автомобил е била 22 км./ч.
Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако не навлезе в южната лента
за движение, а изчака приближаващия се мотоциклет в северната лента, като
му осигури безпрепятствено преминаване.
Водачът на мотоциклета също би имал техническа възможност да
предотврати удара в бордюра чрез безопасно екстрено спиране, ако
мотоциклетът се бе движил със скорост равна или по-малка от 82 км./ч.
Максималната скорост, при която той би предотвратил произшествието,
считано от момента на появяването на опасността пред него, е 112 км./ч. При
обясненията на вещото лице в съдебно заседание, то посочва и още един
релевантен факт - произшествието е настъпило между два квартала на град Р.
и при огледа на местопроизшествието експертът е установил поставен знак,
ограничаващ скоростта на движение до 60 км./ч., относим към посоката на
движение на мотоциклетиста. Дали този знак е съществувал към момента на
произшествието, експертът не може да потвърди, но посочва, че доколкото
местопроизшествието попада в границите на населено място, допустимата
скорост на движение би била 50 км./ч. , ако друг знак не е бил поставен.
Предвид установения механизъм на ПТП от експертизата, чието
заключение се кредитира като компетентно и обективно, то се явява
причинено в резултат на противоправното поведение и на двамата водачи на
превозни средства. Поведението и на двамата е допринесло в еднаква степен
за настъпване на вредоносния резултат – лекият автомобил като не навлиза в
южната лента за движение и изчака приближаващия се мотоциклет, а
8
мотоциклетът – като спази скоростта за движение в населено място, която е
била надвишена от него над два пъти. Правилно първоинстанционният съд е
определил както наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, който се е движил със скорост по-висока от нормативно определената,
така и самия процент на съпричиняването му от участниците в ПТП в размер
на 50% за всеки от двамата.
От заключението на вещото лице д-р С.С.С. по допусната съдебно –
медицинска експертиза се установява каква е била поставената диагноза на
пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има ли невъзстановени
увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца са били причинени телесни
увреждания: счупване на дъгата и крачето на шести шиен прешлен;
счупвания на тела на четвърти и пети гръдни прешлени; разкъсно-контузна
рана на дясната подбедрица; контузия на гръден кош и глава; охлузвания на
крайниците. Тези травматични увреждания отговарят на установения
механизъм на произшествието.
Той е бил опериран, при което са му били имплатнирани 8
транспедикуларни винта, съответно по 2бр. в ТхЗ, Тх4, Тхб и Тх7 прешлени.
Десет дни по-късно е изписан с препоръки за щадящ торкалната област
режим и носене на твърда шийна яка в продължение на 1 месец. Проведено е
медикаментозно лечение. Впоследствие са установени две дискови хернии в
шийния отдел на гръбначния стълб, които са лекувани с антибиотици,
невропротективни и физиотерапевтични процедури. При обясненията в
съдебно заседание вещото лице посочва, че тези дискови хернии са се
развили благоприятно, за тях няма клиника или остатъчни явления. Има
продължаващо и към момента лечение за остатъчните болки от травмата.
Установява се от заключението, че ищецът е претърпял продължителни,
значителни болки и страдания във връзка с травмата на гръбначния стълб.
След оперативната интервенция възстановителният период е около 20 дни.
Вещото лице посочва, че общото здравословно състояние на пострадалия е
било силно засегнато и острият следтравматичен период е продължил 3-4
месеца. Болките и страданията постепенно са преминавали в постоянен
дискомфорт. Такъв е налице и към момента на изготвянето на експертизата,
като изпитваното неудобство при обслужване, движение и други житейски
9
действия е бил в рамките на около година. Към настоящия момент К. изпитва
дискомфорт и оплаквания от болки, изтръпване и мравучкане на крайниците.
Има белези от операцията в областта на гърба и те ще останат завинаги.
Предстои отстраняване на металните тела, които са поставени за
стабилизация, но в какъв срок ще стане това зависи от оздравителните
процеси на костния апарат на гръбначния стълб.
Показанията на разпитания свидетел А. К. – брат на ищеца са обсъдени
подробно от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че
непосредствено след ПТП състоянието на ищеца е било тежко. Свидетелят
посочва, че той е имал силни болки, не можел да се обслужва сам, след
операцията той и приятелката на ищеца се редували да му помагат и да се
грижат за него. Свидетелят споделя, че брат му се чувствал сломен, не бил
добре психически, затворил се у дома, не искал да се вижда с приятели.
Оплаквал се, че едната му ръка започнала интензивно да отслабва, да
„изсъхва“. Това го обезкуражило. Трудно се движил, оплаквал се от болки,
които продължавали въпреки проведените рехабилитационни процедури. При
обслужването в дома му помагали неговата приятелка и баща им. Той носел
предписаната шийни яко повече от месец, а в началото след изписването и
специални колани за изпъването на гърба. В болнични бил в продължение на
около половин година, след което се върнал на работа. Сега физически бил
по-добре, рамото му се пооправило, но не си е възвърнал състоянието от
преди произшествието, промени има в стойката му. Свидетелят твърди, че
брат му понастоящем върви леко прегърбен напред. Мъчат го болки, особено
при промяна на времето. Психически станал по-затворен, притеснителен,
страхувал се да предприема решителни стъпки.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са
подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицинска
експертиза и писмени такива.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
страдания за основателни. Същият е претърпял значителни по степен болки и
страдания, особено в първите месеци след инцидента. Възстановителният
процес е продължил около три - четири месеца. Понастоящем е настъпило
10
възстановяване, но не напълно. Всичко това навежда на извод за
основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия четири месеца възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през част от този период, настъпилото възстановяване,
преживения стрес, сериозността на травмата, която може да се нарече
„тежка“, на опасно място, съдът счита, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60000 лева /от които при отчетено 50 % съпричиняване са присъдени 30 000
лева/ е справедливо.
По отношение на частта от решението, касаеща претенцията за
имуществени вреди в размер на 6 410.53 лева, съставляващи разходи за
проведеното лечение, ведно със законната лихва от 08.01.2020 год. до
окончателното плащане.
Видно от представените фактура и касов бон от 21.07.2019 г., издадени
от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД ищецът е закупил 8 винта за стабилизация на стойност
6 090.53 лева. Те са използвани при оперативното му лечение за стабилизация
на гръбначния стълб. От заключение на вещото лице д-р С. по допусната
съдебно-медицинската експертиза се установява, че разходите за закупените
винтове са били абсолютно необходими при лечението на ищеца. Ето защо
заплатените разходи за проведеното оперативно лечение в размер на 6 090.53
лева, са във връзка с ПТП и съставляват имуществена вреда, която следва да
бъде репарирана.
По отношение на претенцията за имуществени вреди за сумата 320 лева,
представляваща заплатена в полза на „П.“ ООД такса за образна диагностика.
Действително в исковата молба в описанието на доказателствата ищецът
твърди, че представя фискален бон от 14.08.2019г. Такъв фискален бон обаче
липсва сред представените доказателства и не е наличен по делото. Дори и да
се приеме, че се касае за допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, който не е дал указание на страната да отстрани
тази нередовност, като му посочи че с исковата молба се сочи доказателство,
но такова всъщност не е представено, то не може да доведе до промяна на
изводите, които прави въззивния съд за този разход, защото такова
11
доказателство не се сочи и с въззивната жалба и не се представя с нея. След
като на страната вече е известно становището на първоинстанционния съд и
обстоятелството, че липсва подобен фискален бон, за който само се твърди,
че се представя, тя и пред въззивния съд не представя същия. Ето защо следва
да се приеме, че на 14.08.2019г. на ищеца е направено изследване в ДКЦ „П.“
ООД, но няма данни той да е заплатил разноски за него. Ето защо за тази сума
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. Като се отчете
процента на съпричиняване, то искът за репариране на имуществените вреди
на ищеца е основателен до размер на 3045.27 лева.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което решението му като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
На жалбоподателя е предоставена безплатна правна помощ от адвокат
при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Предвид отхвърлянето на въззивната му
жалба, разноски в полза на адвокатско дружество „Б.и Б.“ не следва да се
присъждат.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е
представило списък по чл.80 от ГПК с молба от 10.06.2021г. Съгласно чл. 78,
ал. 3 ГПК то има право на разноските по делото, пропорционално на
отхвърлената част от исковете. В случая жалбата е отхвърлена изцяло, но
разноски на ЗД „Б.и.“ АД не следва да се присъждат, защото по делото пред
Апелативния съд не е извършено никакво действие, представляващо
процесуално представителство и правна защита на страната, за каквито са
дължими разноски. Единственото процесуално действие пред ПАС е самото
искане за разноски. Не е представен писмен отговор, не се е явил
представител, не е заявено становище по жалбата. Ето защо искането на ЗД
„Б.и.“ АД за присъждане на разноски за въззивното проаизводство следва да
се отхвърли като неоснователно.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен
съд
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054/12.02.2021г., постановено по
търг.д. № 97/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от К. М. К. против ЗД „Б.и.“ АД иск за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, претърпени в
резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 20.07.2019
год. около 17.00 ч. в гр. Р., на път ..., при километър ..., причинено виновно и
противоправно от Е.И.Е., при управление на лек автомобил „О.В.“ с рег. № ...,
по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към деня на събитието, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания: счупване
на дъгата и крачето на шести шиен прешлен, довело до трайно затрудняване
на движението на врата и счупване на телата на четвърти и пети гръдни
прешлени поотделно и по съвкупност, довели до трайно затрудняване на
движението на снагата; разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица;
контузия на гръден кош и глава; охлузвания на крайниците, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
считано от 08.01.2020 год. до окончателното плащане, за разликата над
30 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева и в частта, с която е
отхвърлен предявения от ищеца против ЗД „Б.и.“ АД иск за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва,
считано от 08.01.2020 год. до окончателното плащане, за разликата над
3 045.27 лева до пълния предявен размер от 6 410.53 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М.М. за осъждане на на ЗД
„Б.и.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С. ..., район Л., ул.
„Д.Б.“ № ... за заплащане в полза на адвокатско дружество „Б.и Б.“ на
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на К.
М. К. пред въззивния съд, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. С. ..., район Л., ул. „Д.Б.“ № ... за
осъждане на К. М. К. за заплащане на сумата 1800 лева – адвокатско
възнаграждение, представляваща разноски пред въззивния съд, като
неоснователно.
13
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14