Мотиви към присъда по НОХД N 1100/2011г. по описа на ПРС, ХII н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу и същите са предадени на съд за извършено престъпление по
чл. 196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1
б.”а” от НК за подс. Р. и по чл. 195
ал.1 т.3, т.5 и т.7 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.28 ал.1 от НК за подс. Р.и С. за това,
че за времето от 21.09.2010 г. до 24.09.2010 г. в с.Белозем обл.Пловдив, след
предварително сговаряне в немаловажен случай помежду си, чрез повреждане на
прегради здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи – 1
бр. ДВД-плейър марка „Сого”, модел КВ 25х3Д на стойност 200 лв., 1 бр. черен
сак на стойност 10 лв., 1 бр. телевизор марка „Сони тринетрон” на стойност 200
лв., 1 бр. видеоапарат марка „Панасоник”, модел НВ-ФЖ 628ЕЕ на стойност 20 лв.,
1 бр. телевизор марка „Рисимг”, модел ТВ328Д на стойност 40 лв., 1 бр. стенен
часовник на стойност 10 лв., 1 бр. губер на стойност 150 лв. или всичко на обща
стойност 630 лв. от владението на Б.Л.П. ЕГН **********, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от подс. Р.
при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено при условията на чл.66 от НК, а от подсъдимите Р. и С.
деянието е извършено повторно в немаловажен случай, след като всеки от тях е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение на реализирането на
наказателната отговорност се предложи на подсъдимия Р. да бъде
наложено наказание след редукцията по чл. 58а,ал.1 от НК – две години и шест
месеца лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. По
отношение на подсъдимите Р. и С. се предложи на двамата да бъде наложено
наказание след редукцията по чл. 58а,ал.1 от НК – по една години лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.
Тримата подсъдими в
съдебно заседание признаха изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалният
им представител моли Съда да наложи на подс. Р. наказание под три години лишаване от свобода,
а наказанието, наложено на подсъдимите С. и Р. да бъде отложено за изпълнение.
Подсъдимите не взеха отношение относно реализирането на наказателната им
отговорност.
С оглед изразеното
съгласие на страните, производството по делото протече по реда на глава ХХVІІ
от НПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намери за установено следното:
Подсъдимият А.А.Р. е роден на *** *** Загора, живее в
с.Белозем обл.Пловдив. Българин е и български гражданин, без образование, неженен,
ЕГН **********.
Осъждан е както следва:
по НОХД № 171/2001 г. на Районен съд гр.Чирпан, с който
за множество извършени престъпления на основание чл. 23,ал.,1 от НК му е
определено едно общо най-тежко наказание една година лишаване от свобода, чието
изпълнение е било отложено за срок от 3 години на основание чл.66 от НК.
Присъдата е влязла в сила на 16,11.2001 г.;
по НОХД № 248/2001 г. на Районен съд гр.Чирпан, с който е
бил осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на
наказанието на което е било отложено за срок от 3 години на основание чл.66 от НК. Присъдата е влязла в сила на 07.12.2001 г.;
по НОХД № 302/2002 г. на Районен съд гр.Чирпан, с който е
бил осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години, изпълнението на
наказанието на което е било отложено за срок от 3 години на основание чл.66 от НК. Присъдата е влязла в сила на 19.03.2003 г.;
по НОХД № 135/2003 г. на Районен съд гр.Чирпан, с който е
бил осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години, което да изтърпи при
първоначален „общ” режим. Присъдата е влязла в сила на 24.07.2003 г.;
по НОХД № 193/2005 г. на Районен съд гр.Чирпан, с който бил осъден на лишаване от свобода за срок от 4
месеца, което да изтърпи при първоначален „общ” режим. Протоколното определение
е влязло в сила на 01.06.2005 г. и
, по НОХД № 192/2005 г. на Районен съд гр.Чирпан, с който
е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да изтърпи при
първоначален „общ” режим. Протоколното определение е влязло в сила на
01.06.2005 г.
С
протокол от 01.06.2005 г. в сила от 16.06.2005 г. по НОХД № 193/2005 г. по
описа на Районен съд гр.Чирпан, описаните по-горе наказания на основание чл.25
ал.1 вр.с чл.23 ал.1 от НК са били кумулирани, като на подс.А.Р. е било
определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 2
години. Видно от приложената справка от ГДИН гр.София, така определеното
наказание е изтърпяно на 21.12.2005 г.
Останалите осъждания
нямат отношение към правната квалификация на извършеното от
Подсъдимият М.А.Р. е роден на *** ***, живее в с.Белозем
обл.Пловдив. Българин е и български гражданин, без образование, неженен,
ЕГН **********. Осъден е с влязла в сила присъда на 29.09.2006 г. по
НОХД № 1086/2005 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив – ХІV н.с., с която за
извършено от него престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.5 вр.с чл.194 ал.1 вр.с
чл.63 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание „обществено порицание”.
Подсъдимият Р.Т.С. е роден на *** ***, живее в с.Белозем
обл.Пловдив. Българин, български гражданин, със завършен 3-ти клас образование,
неженен, ЕГН **********.
Осъден с влязло в сила на 09.02.2007 г. протоколно определение по НОХД №
51/2007 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив – V н.с., с което за извършено от
него престъпление по чл.194 ал.1 вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК му е наложено
наказание „обществено порицание”.
С оглед протеклото производство по настоящото дело по реда
на глава ХХVІІ от НПК ии на основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за
установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на настоящия
обвинителен акт, а именно:
Свидетеля Б.П. ***, в която не живеел постоянно. П. заедно
със съпругата си живеели в с.Опълченци обл.Пловдив. На 21.09.2010 г. св.П. ***.
Когато си тръгнал от там, той заключил входната врата с катинар. В един от
дните, между 21.09.2010 г. и 24.09.2010 г. /неустановен по делото/, тримата
подсъдими Р., Р. и С., които знаели, че къщата на св.П. е необитаема, решили да
влезнат в двора и да откраднат от там железа, които да предадат на вторични
суровини. В изпълнение на решението си, една вечер, на ден между посочените
вече по-горе дати, тримата отишли в имота на св.П., прескочили оградата и
влезли в двора. Там обаче не намерили какво да откраднат. Тогава решили да
влезнат в къщата и да откраднат вещите, които им харесат. Подс. Р.С. отключил
катинара и тримата влезли в къщата. От там те взели телевизор „Сони”,
портативен телевизор „Рисимг”, стенен часовник, един губер, видеоапарат
„Панасоник”, ДВД-плейър „Сого” и черен сак. След като излезли от къщата, вещите
поделили помежду си. На 24.09.2010 г. по телефона на св.П. се обадил някой от
неговите съседи и му казал, че входната врата е отворена. Свидетелят незабавно
отишъл в имота си в с.Белозем и установил, че в къщата е влизано и от там
липсват горепосочените вещи. След като установил извършената кражба, св.П.
отишъл при св.Д. И. – полицай в РУ "Полиция" гр.Пловдив гр.Раковски,
който живеел в с.Белозем и споделил с него какво се е случило. Свидетелят И.,
който познавал криминалния контингент на селото, предположил, че извършители на
деянието може да са тримата подсъдими. За да провери съмненията си той ги
призовал в РУ "Полиция" гр.Пловдив гр.Раковски, където провел с тях
беседа, при която те признали, че са извършили кражбата в дома на св.П..
Подсъдимият Р.С. предал на св.И. телевизор марка „Сони” и видеоапарат
„Панасоник”. Подсъдимият А.Р. предал телевизор „Рисимг” и стенен часовник. Подсъдимият
М.Р. предал ДВД-плейър „Сого” и черен сак.
От заключението на изготвената СОЕ се установява, че стойността
на инкриминираните вещи е както следва: 1 бр. ДВД-плейър марка „Сого”, модел КВ
25х3Д на стойност 200 лв., 1 бр. черен сак на стойност 10 лв., 1 бр. телевизор
марка „Сони тринетрон” на стойност 200 лв., 1 бр. видеоапарат марка
„Панасоник”, модел НВ-ФЖ 628ЕЕ на стойност 20 лв., 1 бр. телевизор марка
„Рисимг”, модел ТВ328Д на стойност 40 лв., 1 бр. стенен часовник на стойност 10
лв., 1 бр. губер на стойност 150 лв. или всичко на обща стойност 630 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от писмените доказателства, събрани на
предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал – свидетелски показания на свидетелите Б.П.,
Н. З. – П., Д. И. и И. И., дадени в хода на досъдебното производство, от назначеното в хода на досъдебното
производство заключение на стоково оценъчна експертиза, протоколи за доброволно
предаване, разписка, свидетелство за съдимост и характеристична справка за
всеки от тримата подсъдими. Описаните
доказателства са непротиворечиви и напълно кореспондират помежду си като по
несъмнен начин установяват факта на извършване на процесното престъпление,
неговото място, време, начин на извършване, както и авторството на тримата
подсъдими.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпленията както следва:
-подс.Р. – по чл. 196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.3 и т.5
вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б.”а” от НК
-всеки от двамата подсъдими С. и Р. – по чл. 195 ал.1 т.3, т.5 и т.7 вр.с чл.194
ал.1 вр.с чл.28 ал.1 от НК.
От обективна страна тримата
подсъдими за времето от 21.09.2010 г. до 24.09.2010 г. в с.Белозем обл.Пловдив,
след предварително сговаряне в немаловажен случай помежду си, чрез повреждане
на прегради здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи – 1
бр. ДВД-плейър марка „Сого”, модел КВ 25х3Д на стойност 200 лв., 1 бр. черен
сак на стойност 10 лв., 1 бр. телевизор марка „Сони тринетрон” на стойност 200
лв., 1 бр. видеоапарат марка „Панасоник”, модел НВ-ФЖ 628ЕЕ на стойност 20 лв.,
1 бр. телевизор марка „Рисимг”, модел ТВ328Д на стойност 40 лв., 1 бр. стенен
часовник на стойност 10 лв., 1 бр. губер на стойност 150 лв. или всичко на обща
стойност 630 лв. от владението на Б.Л.П. ЕГН **********, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от подс. Р.
при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено при условията на чл.66 от НК, а от подсъдимите Р. и С.
деянието е извършено повторно в немаловажен случай, след като всеки от тях е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Всеки
от подсъдимите е изпълнил обективните
съставомерни признаци на горното престъпно посегателство, като е отнел чужди
движими вещи, установени по вид и стойност от доказателствата по делото и
обсъдени при излагането на фактическата обстановка в настоящите мотиви. Без
съгласието на владелеца – св. Б.П. тримата подсъдими са прекъснали с действията си
упражняваното от свидетеля до момента на деянията фактическо господство върху отнетите движими вещи и са
установили свое господство над тях. Всеки един от тримата подсъдими е взел
пряко участие в изпълнението на деянието. Подсъдимият С. е отключил
препятстващия достъпа им до къщата катинар и тримата заедно са влезли и са
отнемали процесните вещи, които впоследствие са разпределили помежду си. Преди извършване
на самата кражба тримата са имали достатъчно конкретизирани представи досежно
фактическите особености на намислените посегателства. При това тримата напълно
съзнателно са тръгнали да отнемат вещи от къщата на пострадалия, след като не
са намерили подходящи вещи в двора на същата къща. Описаното обуславя
квалифицирането на деянието им по т. 5 на чл. 195,ал.1 от НК. Преценявайки тежестта на реализираната
кражба съдът е на мнение, че същата не представлява по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на престъплението – тоест е налице
и отрицателната предпоставка случаят да не е маловажен за окачествяване на
деянието като извършено “след предварително сговаряне”. Както вече беше
отбелязано, процесната кражба е станала възможна вследствие на отключване на катинара, който е бил поставен именно да
препятства достъпа до къщата – обект на престъпното посегателство. Това
действие обуславя квалификацията на извършеното деяние по т.3 на чл. 195,ал.1
от НК.
Както
вече беше отбелязано по-горе в настоящите мотиви, с протокол от 01.06.2005 г. в
сила от 16.06.2005 г. по НОХД № 193/2005 г. по описа на Районен съд гр.Чирпан,
е извършена на основание чл.25 ал.1 вр.с чл.23 ал.1 от НК кумулация на четири осъждания, при
което на подс.А.Р. е определено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода” за срок от 2 години. Видно от приложената справка от ГДИН
гр.София, така определеното наказание е изтърпяно на 21.12.2005 г., тоест не са
изминали визираните в чл.30 от НК 5 години от изтърпяването му. Изложеното
осъждане квалифицира деянието, извършено от подс. Р. , като такова извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б”а” от НК. От своя страна
описаното по-горе в настоящите мотиви осъждане на подс. Р. с влязла в сила
присъда на 29.09.2006 г. по НОХД № 1086/2005 г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив – ХІV н.с., с която за извършено от него престъпление по чл.195 ал.1
т.3, т.5 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание
„обществено порицание”, квалифицира
извършеното от него деяние като такова извършено в условията на повторност по
смисъла на чл.28 ал.1 от НК и обуславя квалификацията му по т.7 на чл. 195,
ал.1 от НК. Същата квалификация по т.7 на чл. 195, ал.1, вр.чл28,ал.1 от НК
обуславя осъждането на подс. С. с влязло
в сила на 09.02.2007 г. протоколно определение по НОХД № 51/2007 г. по описа на
Районен съд гр.Пловдив – V н.с., с което за извършено от него престъпление по
чл.194 ал.1 вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание „обществено
порицание”.
От
субективна страна деянията са извършени от всеки от тримата подсъдими при форма
на вина пряк умисъл, тъй като всеки от тях е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В
представното съдържание на умисъла на тримата е било включено съзнанието, че отключването на препятстващия
достъпа до инкриминираните вещи катинар прави възможно последващото отнемане на
тези вещи. При извършване на престъплението и тримата подсъдими са знаели, че
всеки от тях участва в изпълнението на престъплението заедно с другите и са
желаели така обединената и координирана дейност да докара целения престъпен
резултат. От своя страна всички те са съзнавали
предходните си осъждания. Тоест осъществени са и от субективна
страна квалифициращите обстоятелства по
т.3, т. 5 на чл.195,ал.1 от НК за тримата и по т. 7 на чл. 195,ал.1,
вр.чл.28,ал.1 от НК за подсъдимите С. и Р. и по чл. 196,ал.,т.2,
вр.чл.29,ал.1,б.А от НК за подс. Р..
При
индивидуализиране на наказанието на всеки
от тримата подсъдими Съдът отчете отново обстоятелството, че производството по
настоящото дело протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, поради което и определи
това наказание за всеки един от тримата при условията на чл. 58а, ал.1 от НК. Следва
да се отбележи, че признанието на вината от тяхна страна вече послужи като
основание да протече делото по по-благоприятния ред на глава 27 от НПК, което
самостоятелно и императивно води до налагане на по-благоприятно наказание. Ето
защо и същото признание не може да бъде
ползвано втори път за нова привилегия при определяне на наказанието на
подсъдимите. При преценка какво именно наказание при горните условия да наложи
на подсъдимите С. и Р. съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на двамата към момента на
извършване на деянието и към настоящия момент, съдействието им на органите на
досъдебното и съдебното производство. Като отегчаващи вината обстоятелства
Съдът отчете частично невъзстановените щети от престъплението. На следващо
място съдът прецени, че индивидуализиращите вината обстоятелства са еднакви за
двамата подсъдими. Впредвид на това обстоятелство, както и на обстоятелството,
че двамата са имали равно участие в процесната кражба, съдът прецени, че на всеки
един от тях следва да бъде наложено еднакво по вид и размер наказание. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен
състав счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства спрямо двамата подсъдими. При това смекчаващите такива не се явяват нито
многобройни, нито изключителни, поради което и не могат да обосноват извода, че
и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко със
степента на обществена опасност на деянието и двамата дейци. Ето защо и като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на НК настоящият съдебен състав счете,
че в конкретния казус на всеки от подсъдимите Р. и С. следва да бъде
определено наказание при условията на
чл.54 от НК в размер малко над минималния, определен от разпоредбата на чл. 195,ал.1
от НК, а именно две години лишаване от свобода. Това наказание съдът намали спрямо
всеки от двамата подсъдими с изискуемата от разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК
една трета и наложи на всеки от подсъдимите С. и Р. наказание една година и четири
месеца лишаване от свобода. Според преценката на Съда именно това наказание се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дейците,
поради което и е справедливо.
При
определяне на наложеното наказание на
подсъдимия Р. съдът отчете като смекчаващи вината неговото съдействие на органите на досъдебното и
съдебното производство. Като отегчаващо вината обстоятелство Съдът отчете и
спрямо него частично невъзстановените щети от престъплението. Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и спрямо подсъдимия Р.. При това и при него смекчаващите такива не се явяват нито
многобройни, нито изключителни, поради което и не могат да обосноват извода, че
и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко със
степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Ето защо и като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК
настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус на подсъдимия Р. следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК в
размер малко над минималния, определен от разпоредбата на чл. 196,ал.1,т.2 от НК, а именно четири години лишаване от свобода. Това наказание съдът отново
намали с изискуемата от разпоредбата на
чл. 58а, ал.1 от НК една трета и наложи на
подсъдимия Р. наказание две години и осем месеца лишаване от свобода.
Според преценката на Съда именно това наказание се явява съответно на степента
на обществена опасност на деянието и дееца, поради което и е справедливо.
С оглед смекчаващите отговорността обстоятелства спрямо подсъдимите Р. и С.,
както и с оглед на обстоятелството, че двамата подсъдими не са били осъждани на
лишаване от свобода преди извършване на процесното престъпление, Съдът зае
становище, че необходимият поправително-превъзпитателен и
принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът и значението на наказанието, визирани
в чл.36 от НК биха се постигнали с успех
и без ефективното изтърпяване на така наложеното на всеки от тях наказание лишаване от свобода. Ето защо и на
основание чл.66,ал.1 от НК изпълнението
на наказанието, наложено на всеки един от тях беше отложено за срок от по 3 години.
При обсъждане на въпроса за
изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия Р. Съдът отчете приложеното свидетелството за
съдимост на подсъдимия, от което е видно, че същият е осъждан преди
инкриминираното деяние с влезли в сила присъди на лишаване от свобода, чието
изпълнение не е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, които именно
обосновават квалификацията по чл. 29,ал.1 б.А от НК на извършеното от него
престъпление. Тоест, съгласно разпоредбата на чл. 60,ал.1, пр.2 от ЗИНЗС
подсъдимият следва да излежи наложеното му наказание в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Поради това и
съобразно разпоредбата на чл. 61,т.2 от ЗИНЗС
съдът постанови така наложеното
наказание лишаване от свобода на подсъдимия Р. да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед отпадане необходимостта от запазване на
веществените доказателства по делото, съдът постанови същите да бъдат върнати
на пострадалия Б.П..
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК
в тежест на всеки един от тримата подсъдими Съдът възложи направените по делото разноски в
размер на по 10 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.С.