№ 1
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора М. Дишлянов
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600288 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 424, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане от адв. С.
П., в качеството му на защитник на осъдения Д. Ж. Д., за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 22/2022 г. на Окръжен съд –
Хасково и по НОХД № 75/2021 г. на Районен съд – Харманли, отмяна на
постановените по тях решение и присъда, като делото бъде върнато за ново
разглеждане на въззивния съд. Алтернативно се иска да бъде намален
размерът на наложеното на осъдения Д. наказание. В искането се излагат
доводи за наличието на касационни основания по 348 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд защитникът на
осъдения Д. поддържа искането по изложените в него съображения.
Осъденият Д. не се явява – редовно уведомен от защитника
1
му и не изразява становище.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив счита,
че искането на осъденото лице е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо,
подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт,
непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал. 1,
т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 260034/12.11.2021 г., постановена по НОХД №
75/2021 г. по описа на Районен съд - Харманли, подсъдимият Д. Ж. Д. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, поради което и
при условията на чл. 54 и чл. 57 ал. 2 НК е осъден на една година и четири
месеца лишаване от свобода, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС,
е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим и глоба в
размер на 500 лв.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК от така наложеното на
подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през
което същият е бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 11.30 часа на
14.01.2021 г. до 19.40 часа на 14.01.2021 г.
С присъдата в тежест на подсъдимия Д. са възложени
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
По жалба на подсъдимия срещу така постановената присъда е
образувано ВНОХД № 22/2022 г. по описа на Окръжен съд - Хасково. С
решение № 62 от 19.05.2022 г., постановено по посоченото дело,
първонстанционната присъда е потвърдена. Решението не подлежи на протест
и обжалване и е влязло в сила на датата на постановяването му.
При проверка на съдопроизводствените действия на двете
предходни инстанции, както и на постановените от тях съдебни актове,
настоящата инстанция не констатира да са налице сочените в искането
основания за отмяна по реда на възобновяването.
2
Неоснователно е възражението на защитата за нередовност на
мотивите на въззивния съдебен акт, а оттам и за нарушаване правото на
защита на осъденото лице. Изтъкнатият в тази насока основен довод - липса
на отговори на конкретните възражения на защитата по отношение
съдържанието на мотивите на първоинстанционната присъда, не може да бъде
споделен. От съдържанието на въззивното решение е видно, че съдът е
изпълнил процесуалните си задължения по същество да извърши цялостна
проверка на обжалваната присъда. Подробно е изложил фактическата
обстановка, за която е направил извод, че съответства на приетата за
установена от първоинстанционния съд. Оценил е като правилен подхода за
оценка на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени
източници според тяхното действително съдържание, направения задълбочен
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и обоснован извод, че са годни да
установят относими към предмета на доказване обстоятелства, като е
отговорил убедително на направените от защитата на подсъдимия
възражения. Заявил е по ясен и безпротиворечив начин съгласието си с
оценката, направена от първоинстанционния съд и с изложените подробни
съображения в тази насока. Това се отнася и до направените възражения, за
неоснователно дискредитиране на показанията на свидетелката Г.Н., която
твърди, че не подсъдимият, а тя е управлявала лекия автомобил. Правилно
районният и окръжният съд са достигнали до извода, че заявеното от Н. е
недостоверно. Показанията на тази свидетелка се оповергават от показанията
на свидетелите – полицейски служители П. и Н., които са категорични, че
именно подсъдимият е управлявал процесния автомобил, като последователно
и в синхрон помежду си подробно описват действията му преди и след
спирането му за проверка на управлявания от него автомобил. Заявеното от
двамата свидетели се потвърждава изцяло от показанията на свидетеля М. –
другият полицейски служител, който е пресрещнал подсъдимия, след като
същият се е отдалечил от автомобила си, пренебрегвайки разпореждането на
П. и Н. да предостави свидетелството си за правоуправление и документите
на автомобила. При тази безспорна фактическа установеност правилно
районният и окръжният съд не са кредитирали с доверие показанията на
свидетелката Н., които са приели като подкрепящи защитната теза на
подсъдимия, отчитайки и факта, че същата живее на семейни начала с него и
двамата имат дете, поради което е пряко заинтересована от благоприятния
3
изход на делото за него. На фактите, приети за установени от доказателствата,
правната квалификация, която им е дадена от първоинстанционния и
въззивния съд, е законосъобразна. Извършеното от Д. деяние покрива
съставомерните признаци по чл. 343в, ал. 2 НК от обективна и субективна
страна и материалният закон е приложен правилно. Не е допуснато
нарушение на принципа за вземане на решение по вътрешно убеждение, за
разкриване на обективната истина и за осигуряване правото на защита на
подсъдимия, както и на изискването на чл. 305, ал. 3 НПК.
Определеното с присъдата наказание не е явно
несправедливо, поради което не е налице и касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на наказателното производство и
изменение на съдебния акт в тази му част, с намаляване на наказанието. При
индивидуализация на наказанието и определяне вида и неговия размер както
районният, така и окръжният съд, са съобразили всички обуславящи
отговорността обстоятелства. Правилно са отчетени наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, свързани основно със сравнително младата му
възраст и тежко материално положение и отегчаващите такива - предходните
осъждания за същите престъпления и многобройните наложени му
административни наказания за нарушения на правилата за движение по
пътищата, като съвкупната им преценка е довела до правилния извод, че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК.
Наложените на подсъдимия наказания една година и четири месеца лишаване
от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и глоба в размер
на 500 лв. са справедливи и съответни на степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Определяне на наказание в по-нисък от този размер би било
несъответно на целите по чл. 36 НК и израз на необоснована снизходителност
спрямо подсъдимия.
С оглед на изложеното, като не установи основания за
възобновяване на наказателното производство, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Ж. Д.
за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 22/2022 г. на
Хасковския окръжен съд и НОХД № 75/2021 г. на Харманлийския районен
4
съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5