Р
Е
Ш
Е Н И
Е № 610
23.06.2020г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в закрито заседание на
двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 980/
2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437,
ал.1 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по жалба вх.№ 14934/ 09.06.2020г. от С. М. Л. чрез адв. С. ***, с
посочен съдебен адрес:***, оф.* против Постановление от 19.12.2019г. за отказ
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК по изп.д.№ 20118250400176 по описа на ЧСИ Ст.Горчев, с рег.№ 825, район на
действие Окръжен съд – Пловдив. По изложени доводи за незаконосъобразност на
обжалвания акт на съдебния изпълнител се иска неговата отмяна и постановяване
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Постъпило е възражение
от Н.Ш.Ч., длъжник в изпълнителното производство, оспорва жалбата като
неоснователна.
Взискателят в
изпълнителното производство – „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр.София, правоприемник на
първоначалния взискател „Юробанк и Еф Джи България“ по договор за цесия от
18.01.2016г, е редовно уведомен не взема становище по жалбата.
Присъединеният взискател ТД на НАП Пловдив,
също е редовно уведомен не взема становище по жалбата.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.1 ГПК от ПЧСИ Мариана Тодорова, застъпва се становище за неоснователност на
жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери
следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна – длъжник
в изпълнителното производство, легитимиран на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение,
както и същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е било инициирано от „Юробанк
и Еф Джи България“, впоследствие в хода на производството цедирал вземанията си
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр.София, поради което по молба от 18.04.2011г.
последният конституиран като взискател в изп.производство. Принудителното
изпълнение се провежда за събиране на вземания по изпълнителен лист от
20.08.2010г. по ч.гр.д.№ 123337/ 2010г. по описа на РС-Пловдив от солидарните
длъжници С.М.Л. *** и Н.Ш.Ч. ***/ 17.12.2019г. длъжникът С. М. Л. чрез проц.си
представител адв.Ст.М. е поискал прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на него на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради това, че
взискателят не е искал в продължение на две години предприемане на изпълнителни
действия.
С обжалваното Постановление от 19.12.2019г. за отказ за прекратяване
на изпълнителното производство на исканото основание, съдебният изпълнител след
изложение на извършените по изпълнителното дело процесуални действия е
мотивиран аргументът, че по делото молителят и лицето Н.Ч. са солидарни
длъжници, с оглед на което предприемането на действия по изп.дело спрямо единия
длъжник или плащане от единия длъжник, прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
спрямо двамата длъжници, както и от прегледа на изпълнителното дело не се
констатира изтичане на двугодишен срок от последното изп.действие.
С депозираната жалба жалбоподателят чрез проц.си представител адв.Ст.М.
е мотивирал жалбата си с доводите, че в производството по принудителното
изпълнение спрямо жалбоподателя реално не са били искани и извършени
изпълнителни действия в продължение на две години. Видно от материалите по
изп.дело по отношение на длъжника С.Л. в продължение на повече от две години –
за периода от 17.03.2014г. до 17.03.2016г. не са искани и не са извършвани
реално действия по принудителното изпълнение, поради което на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК производството е прекратено / перемирано/ по силата на Закона с
изтичане на двугодишния срок на бездействие на взискател като постановлението
на СИ само констатира настъпилото вече прекратяване – ТР по т.д. №2 от 2013г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
Съгласно
чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка.
С Тълкувателно решение
№2/ 26.06.2015г. по т.д.№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС в частта му на т.10 се
приема, че „прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ / независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18,
ал.1ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. При прекъсване новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.“
Видно от комплектованото изпълнително дело, след неговото
образуване срещу солидарните длъжници, по отношение на настоящия солидарен
длъжник С.Л. с разпореждане от 17.03.2014г. е извършено действие по
налагане на запор на МПС, собственост на длъжника – лек автомобил марка „Рено“.
След така наложения на 17.03.2014г. запор на движима вещ на този солидарен длъжник следващото
предприето действие от взискателя по
изпълнителното дело спрямо този длъжник е с молбата вх.№ 17669/ 21.07.2014г.
чр, с която е депозирано искане за запор на трудово възнаграждение след
извършване на справка в ТД на НАП за трудови договори на длъжника. Искането на
взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на този длъжник
е било реализирано на 12.06.2017г, видно от разпореждане на СИ от същата дата,
като е наложен запор на трудовото му възнаграждение при работодателя
„Аутоимпорт БГ“ ООД. В периода от поисканото от взискателя изпълнително
действие с молбата от 21.07.2014г. до 21.07.2016г. не се били поискани други
или предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат започналият за
изтичане двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което същият се явява
изтекъл на посочената дата – 21.07.2016г.. Това обстоятелство съставлява
юридически факт като надлежно основание за перемиране
на изпълнителното дело
спрямо този длъжник по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК поради липса на констатация да е налице искане за извършване или
извършване на изпълнително действие по смисъла на т.10 от ТР №2/ 26.06.2015г.
по т.д.№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС в посочения период. Действия по смисъла на
тълкувателното решение не са и действията от страна на другия солидарен длъжник
по извършване на плащане на дълга чрез постъпления на суми в резултат на
наложения запор на трудово възнаграждение, така както е описано и посочено в
обжалваното постановление на ЧСИ.
По отношение качеството на жалбоподателя на солидарен
длъжник следва да се отчете действително характеристиката на солидарната
отговорност и в частност регламентацията на института на давността спрямо солидарните
длъжници, уреден в разпоредбата на чл.125, ал.1 Закона за задълженията и
договорите, според която прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Съгласно
цитираната разпоредба е основание да се приеме, че ефектът на правоизменящите,
правоизключващите или правопогасителните юридически факти настъпват спрямо
всеки от съдлъжниците поотделно и независещо от предприетите или поискани
изпълнителни действия спрямо останалите от тях. В този смисъл на
правоприложение са и цитираните съдебни решения от съдебната практика: Решение
№ 83/11.04.2018г. по гр.д.№ 1667/ 2017г. на ВКС – ІV ГО; както и на настоящия съд решенията по
в.гр.д.№ 1477/ 2018г., в.гр.д.№ 3017/2017г., както и по в.ч.гр.д.№ 2623/ 2017г.
По така изложените
съображения искането за прекратяване на изпълнителното дело на специалното
основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради непоискани и неизвършени изпълнителни
действия в двугодишния законов срок от
последното валидно изпълнително действие на 21.07.2014г. и за периода до
21.07.2016г по отношение на настоящия солидарен длъжник С. М. Л. се явява
основателно и като такова подлежи на уважаване.
Обжалваният отказ на съдебния изпълнител
следва да се отмени като незаконосъобразен, като делото се върне на ЧСИ за постановяване с
надлежен акт прекратяване на изпълнителното производство по настоящото изп.дело
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на солидарния длъжник С. М. Л.
ведно с произтичащите от това последици
по наложените върху имуществото на този длъжник обезпечения.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на частен
съдебен изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК по изп.д.№ 20118250400176 по описа на ЧСИ Ст.Горчев, с
рег.№ 825, район на действие Окръжен съд – Пловдив по отношение на солидарния
длъжник С. М. Л., ЕГН: **********,
обективиран в издаденото по изп.дело Постановление за отказ за прекратяване от
19.12.2019г.
ВРЪЩА
делото на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№ 825, район на действие ОС-Пловдив за
постановяване на надлежен акт за прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на солидарния длъжник С. М. Л., ЕГН: ********** по изп.дело №20118250400176
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: