№ 691
гр. Перник, 26.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500416 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 56 от 05.04.2023 г., постановено по гр.д. № 698/2022 г.
Районен съд - Перник е признал за установено по отношение на Т. С. С. с
ЕГН: ********** и К. А. К. с ЕГН: **********, че Е. С. М., ЕГН **********
и П. С. М., ЕГН ********** са собственици на недвижим имот,
представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 892 кв. м, за който е
отреден парцел IV за имот с планоснимачен номер 150, в кв. 17 по плана на с.
Егълница, община Ковачевци, обл. Перник, при граници: от две страни
улици, УПИ III-149 и УПИ V-151.
С Решението К. А. К. е осъден да предаде на Е. С. М. и П. С. М.
владението върху урегулиран поземлен имот с площ от 892 кв. м, за който е
отреден парцел IV за имот с планоснимачен номер 150, в кв. 17 по плана на с.
Егълница, община Ковачевци, при граници: от две страни улици, УПИ III-149
и УПИ V-151.
Със същото решение на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 49, том II, рег. № 740, дело № 247 от 21.06.2021 г.
на нотариус М. Димитров, с район на действие - Районен съд - Радомир. На
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът се е произнесъл по разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
Т. С. С., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд като
неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се твърдения, че при
постановяване на своето решение неправилно първоинстанционният съд не се
е съобразил с показанията на едната група свидетелите, а изцяло е възприел
свидетелските показания на свидетелите на ответната страна. Намира, че
неправилно в обжалваното Решение е посочено, че Ищците са владяли
1
непрекъснато и необезпокоявано спорното дворно място и допълва, че те не
са доказали, че са положили грижи и са стопанисвали имота. Сочи за
неправилни правните изводи на решаващия Районен Съдия, че с представяне
на констативен нотариален акт по делото от 2002г от страна на ищците се
доказва тяхното право на собственост. Въз основа на изложеното се моли
съда да отмени изцяло атакуваното решение на, като бъде постановено ново, с
което да бъде признато за установено, че Т. С. С. е легитимен собственик на
имота и го е продала провомерно на третото лице, което е било добросъвестен
купувач и не подлежи на съдебна евикция от имота. С въззивната жалба не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Е. С. М., чрез адв.
Д. М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и същото следва да
бъде потвърдено, като постановено. Твърди се, че първата инстанция е
постановила акта си правилно и в съответствие в съответствие с материалния
и процесуалния закон, както и с установената по делото фактическа
обстановка. В продължение се сочи, че ищците са установили своята
материално-правна легитимация по иска с правно основание чл. 108 от ЗС –
че са собственици на процесния имот, доказли са правото си на собственост,
което не е изгубено и е противопоставимо на това на ответниците по делото.
По изложените съображения се моли съда въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционния акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят
и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният
съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
2
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.09.2023
година от 11,20 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи
препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от
отговора на въззиваемия.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и
Районен съд – Перник.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4