№ 1053
гр. Варна, 20.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100502480 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано е по повод две въззивни жалби,
както следва:
1/ Въззивна жалба на Д. Р. Д. срещу Решение № 1580 от 10.05.2023г. по гр.д.
№ 2926/2022г. по описа на ВРС, XXХI-ви състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от
ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, СО „Траката“, ул. "Осма" № 106, м. „Фатрико дере“, съставляващ ПИ с
идентификатор 10135.2520.1949 по КККР на гр. Варна, м. „Фатрико дере", с площ от
590 кв.м., съгласно скица, а по документ за собственост 600 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, представляващо ПИ № 3303, идентичен с имот с пл. № 1949 в
кв. 106 по плана на гр. Варна, при граници по скица: ********, а по документ за
собственост: имоти с пл. №№ 1947, 1948, 1951, 5045 и път, ведно с изградената в
имота, еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор ******, с площ
по скица 141 кв.м., а по акт за узаконяване състояща се от две жилища, на две нива
със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв.м., брой надземни етажа -2, между съделителите и при
квоти за всеки от тях, както следва: 2/3 ид.ч. за „Изгрев 5000“ ООД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ****** и 1/3 ид.ч. за Д. Р. Д. с ЕГН
**********, като съсобствеността между страните е възникнала на основание
възлагане с Постановление за възлагане от 10.05.2021г. по изп.д. № 20118070400206
на ЧСИ и договор за покупко продажба по НА № 26/2002г.
Видно е, че въззивната жалба съдържа оплаквания за недопустимост, а
евентуално за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението,
както и постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения.
Оплакванията са обосновани с твърдения за липса на обсъждане в пълнота на
заявените от въззивника възражения в отговора на исковата молба; липса на
1
задълбочено обсъждане на събраните в хода на делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, водещо до липса на мотиви; непроизнасяне по възраженията за пороци
на ипотечния акт – към момента на сключването му длъжниците не са били
собственици изцяло на имота, не е съществувала яснота относно собствеността на
имота, както и липсва пълна идентичност между ипотекиран и продаден имот, които
пороци по същество обуславят недействителност на ипотеката, съответно и на
последвалата публична продан. От друга страна е заявено възражение за перемиране
на изпълнителното дело, по което е проведена проданта и възлагането на имота, а
след няколко нестанали продани, взискателят не е поискал своевременно нова
продан, поради което имотът е следвало да бъде „свален“ от изпълнение.Според
жалбата цитираното в съдебното решение ТР № 4/2017г. е неотносимо към
настоящия спор, доколкото касае само страните в изпълнителния процес, а не и
третите лица, каквото качество има въззивникът. Подадената от него жалба срещу
проданта е била оставена без разглеждане от ВОС, като по логиката на ВРС той не се
ползва с никакъв инструмент за защита, което е противно на основния ни закон и
законодателството като цяло. Моли в тази връзка обжалваното решение да се отмени.
В отговор на жалбата „Изгрев 5000“ ООД, представлявано от управителите
оспорва доводите в жалбата като неотносими по делото. Твърди, че по същество се
оспорва валидността на проведената публична продан на процесните имоти, които
оспорвания са процесуално недопустими. Ответникът не разполага с избрания от
него процесуален ред за защита на свои ипотечни права в настоящото производство,
поради ограничението по чл. 496, ал. 3 вр. чл. 490 от ГПК, поради което е и
прекратено като недопустимо инициирано от него производство пред ВОС. Посочва,
че действителността на публичната продан може да бъде оспорена само когато
имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава или при невнасяне на
цената, не и поради липса на „пълна тъждественост“ между ипотекиран и продаден
имот; настъпила перемпция по изп.дело, по което е проведена проданта, както и от
трето лице по изпълнението, но не и чрез възражение в делбено производство на
имота. Правилно е отхвърлено като неоснователно възражението на ответника за
липса на идентичност между процесните имоти и продадените на публична продан
ипотекирани имоти, част от които е придобило дружеството на основание възлагане.
Решаващото съображение на ВРС в тази насока е възприемане по реда на чл. 202 от
ГПК само на фактическите констатации на вещото лице по допуснатата СТЕ за
наличие на разлики в площта на процесния имот и сграда с ипотекираните, които се
дължат на отразяване в КК, а различието в номерата на съседите се дължи на
различни информационни източници. Следователно не е налице липса на мотиви по
правния извод за идентичност на имотите. По тези съображения е отправено искане
за постановяване на решение, с което обжалваното решение да се потвърди като
правилно и законосъобразно постановено.
2/ Въззивна жалба на „Изгрев 5000“ ООД, ЕИК ******, представлявано от
2
управителите срещу Решение № 3409 от 24.10.2023г., с което по реда на чл. 250, ал. 1
от ГПК е допълнено Решение № 1580 от 10.05.2023г. по гр.д. № 2926/2022г. по описа
на ВРС, XXХI-ви състав, като на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК е отхвърлено
предявеното от „Изгрев 5000“ ООД, ЕИК ****** срещу Д. Р. Д. с ЕГН **********
искане за осъждане на ответника да заплаща на ищеца сумата от 1000 лева, месечно,
представляваща обезщетение срещу ползването на описания общ жилищен делбен
имот съобразно правата му в съсобствеността до окончателното извършване на
делбата.
Тази жалба посочва и съдържа оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради неправилно приложение на материалния закон, както и
необоснованост. Според нея ВРС не е съобразил установените по делото факти, както
и заключението на СОЕ, както и изявленията на ответника, обективирани в протокол
за въвод във владение от 12.05.2022г. по изп.д. № 20118070400206, както и направени
по делото. Съдът не е отчел данните по делото относно невъзможността второ ниво
на жилищната сграда, на което са разположени единствения санитарен възел, баня и
кухня в сградата да бъде ползвано съвместно от страните, съобразно правата им в
съсобствеността; че всички помещения, разположени на второ ниво се ползват се
ползват само от ответника и членовете на неговото семейство; че достъпа до него е
ограничен от последните; че ищецът няма ключ от входната врата на второ ниво, а
помещението от първо ниво не отговаря на изискванията за жилище по смисъла на
ЗУТ, поради липса на санитарен възел, баня и кухня, поради което не може да ползва
за живеене, съобразно предназначението на сградата за жилищни нужди.
Дружеството – съделител има свободен достъп само до парцела, в който е изградена
жилищната сграда и първо ниво на сградата, което обаче съставлява едно помещение
без изводи за мръсен канал и помещение със санитарен възел, чиста вода и т.н. По
претенцията на неползващия съделител за получаване на обезщетение, поради
лишаването му от ползване, съдът е обвързан от искането и е следвало да включи и
преценка за липса на такава възможност. Ето защо възраженията на ответника, че не
е създавал пречки за ползването и не възразява ищецът да ползва жилищната част на
първо ниво са неотносими към искането за постановяване на привременни мерки и
към възникването на правото на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК на
неползващия съсобственик. Обезщетението по този ред се дължи на неползващия
съсобственик без оглед на това дали с поведението си другият съсобственик му
пречи да ползва имота, респ. дали му е предоставил възможност да ползват заедно
общия имот. С оглед предназначението на делбения имот /жилищна сграда/ и
неговите технически характеристики; липсата на спор по делото, че ищецът не
разполага с ключ за второ ниво, както и невъзможността това ниво да се ползва
съвместно от двамата съделители, обуславят извод за основателност на искането.
Ползването на второ ниво не може да бъде разпределено между страните, а съгласно
удостовереното от ЧСИ е налице отказ за предоставяне на достъп до второ ниво от
жилищната сграда, поради което неправилно ВРС в обжалваното решение отхвърлил
3
искането. Поради изложеното е отправено искане решението да се отмени, като
вместо него да се постанови решение, с което искането за определяне на
привременни мерки да бъде уважено.
В отговор на жалбата Д. Д. оспорва съображенията в нея. Твърди, че
делбеният жилищен имот е двуфамилен, състои се от две жилища с входове от
противоположните страни на сградата, на две различни нива. Пред първото ниво е
налице помощна сграда, съставляваща санитарен възел /баня-тоалет/ и склад, както и
още един отделен склад, предназначен за ползване именно от обитателите на първо
ниво. Никой не пречи на ищеца да обособи и вътрешен такъв, да направи
преустройство на етажа, да го ползва и т.н. Ищецът е въведен в това жилище, има
свободен достъп до мота, като никой друг не ползва помощните постройки, нито го
възпрепятства да ги ползва. Посочва, че по никакъв начин не лишава ищеца от
ползване, като неползването е по воля на съсобственика. Моли в тази връзка жалбата
да се остави без уважение, а решението на ВРС в тази част да се потвърди, като
правилно.
Била е назначена и изготвена нова Съдебно счетоводна експертиза от страна
на в.л.В. Йотова – Кирилова, която следва да се включи в Списъка на лицата за
призоваване и да се призове за датата на съдебното заседание.
Предвид горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 20 май 2024 година, от 10.00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВКЛЮЧИ В СПИСЪКА НА ЛИЦАТА ЗА ПРИЗОВАВАНЕ и се
призове за датата на открито съдебно заседание в.л. В. Йотова – Кирилова.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4