РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 630

21.03.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесетата година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 3939 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по постъпила жалба от И.С.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Г. против РЕШЕНИЕ №2153-15-268/12.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-8296-1 от 14.11.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Административното производство пред Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е инициирано въз основа на постъпило от И.Г. заявление вх. № 151-00-8296/02.11.2018г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е посочено, че последната му заетост е във Великобритания и същата е прекратена считано от 18.09.2018г. Към него е приложено копие на издаден от КИ на Великобритания преносим документ U1 за удостоверяване на осигурителни периоди, доход и причина за прекратяване на правоотношението от държава-членка на ЕС, в който е удостоверен за Г. периоди на заетост и самостоятелна заетост от 01.06.2009г. до 13.11.2009г. включително и от 10.04.2011 г. до 17.09.2018г. включително без прекъсване.

Към заявлението е приложена и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., в която Г. е вписал, че последният му период на заетост е във Великобритания от 28.02.2016г. до 17.09.2018г. В декларацията са посочени обстоятелства, че през последния период на заетост съпругата му също е живяла във Великобритания, нямат деца и не притежават собствени жилище в България. През този период от кръга на близките му роднини в България живее баба му. Преобладаващата част от социалните му контакти са в държавата по последна заетост -Великобритания. Лицето декларира, че възнамерява да се установи в страната.

В случая се касае за отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) 883/2004г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а-54б от КСО.

Поради, това, че в декларацията за определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) 883/2004г. не се доказва по безспорен начин пребиваването на Г. в Република България, с писмо изх. № 3208-15-724 от 13.11.2018г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив до Дирекция „Европейски регламенти и международни договори" („ЕРМД") при ЦУ на НОИ-София е направено искане за изясняване на пребиваването му с формуляр Н006 от Великобритания.

Предвид липсата на необходимата информация за отпускане на ПОБ , с разпореждане № 151-00-8296-1/14.11.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица производството по отпускане на ПОБ е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО. Същото е връчено на лицето на 01.12.2018г.

Видно от разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна.

В тази връзка, с Разпореждане № 151-00-8296-1/14.11.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е било спряно производството по отпускане на обезщетение за безработица до получаване на официален отговор от чуждата институция, с оглед на това, че не е известно каква точно информация ще бъде удостоверена от съответната държава- членка и дали тази информация ще бъде основание за отпускане на ПОБ или постановяване на отказ.

При това положение неоснователни се явяват претенциите на жалбоподателя, че подаването на заявление за отпускане на ПОБ, ведно с попълнена декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004г. включително и на така представените от него документи от Великобритания гарантират незабавното отпускане на парично обезщетение за безработица без въобще да се изследва въпроса относно пребиваването на лицата и компетентността на българската институция по отношение на отпускането и изплащането на ПОБ.

Следва да се отбележи, че паричните обезщетения за безработица на лица, които са упражнявали трудова дейност в страна-членка на ЕС и при условие, че същите попадат в изключителния случай, регламентиран в чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) 883/2004г., се отпускат и изплащат от Българската осигурителна институция в качеството й на институция по пребиваване, която е различна от компетентната такава по смисъла на Регламента. Според текста на този член напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната, и което продължава да пребивава в тази държава - членка или се върне в нея, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето лице. В тези случаи обезщетенията за безработица по силата на чл. 65, пар. 5, буква "а" от Регламент (ЕО) 883/2004г. се изплащат от институцията по пребиваване и в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване на лицата.

Следва да се уточни, че с цел определяне на пребиваването на лицето, се съобразяват и критериите, заложени в разпоредбата на чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009, които се взимат предвид, при определяне центърът на интересите на съответното лице, относно обичайното пребиваване на лицето.

Предвид гореизложеното, преценката за обичайното пребиваване на лицето ще отговори на въпроса относно компетентната осигурителна институция на коя държава, следва да определи и да изплати парично обезщетение за безработица, а именно дали за Г. Република България се явява държава по пребиваване и той попада в изключителния случай, регламентиран в чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) 883/2004г., в които НОИ отпуска и изплаща ПОБ, или да се счете, че компетентната институцията на Великобритания следва да извърши преценка на правото и съответно да отпусне парично обезщетение за безработица.

Ето защо административният орган е изпратил искане за издаване на формуляр Н006 за определяне пребиваването на Г. от компетентната институция на Великобритания, което се явява съществено основание за спиране на производството за отпускане на парично обезщетение за безработица.

В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, които да опровергаят изводите на административния орган.

Налага се изводът за законосъобразност на РЕШЕНИЕ №2153-15-268/12.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-8296-1 от 14.11.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица. Жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, същото е в размер на 100 лева за настоящата инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Г. против РЕШЕНИЕ №2153-15-268/12.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-8296-1 от 14.11.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица.

 

ОСЪЖДА И.С.Г., ЕГН **********,*** да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: