Присъда по дело №323/2021 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ към присъда по НОХД № 13/21 г . по описа на Районен
съд гр. Раднево
Районна прокуратура **** – Териториално отделение Раднево е
повдигнала обвинение срещу АЛ. Р. Р. за това, че на 29.11.2021 г. в гр.
Раднево, обл. ****, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр.
мъжки портфейл от естествена кожа, на стойност 25 лв., съдържащ сума пари
- 40 лв., всичко на стойност 65 лв., от владението на Р. ХР. П. от гр. ****, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опита е
останал недовършен по независещи от дееца причини. Кражба
представляваща опасен рецидив, престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал. 1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК.
В съдебно заседание, представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка описана в
обвинителния акт и същата квалификация на деянието. По отношение на
реализацията на наказателната отговорност предлага на подсъдимия Р. за
извършеното престъпление да му се определи наказание при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК под минималния размер предвиден в закона, като
наказанието да бъде изтърпяно ефективно.
В настоящото производство не са били заявени претенции за участие на
граждански ищци и частни обвинители, поради което в производството не
участват допълнителни страни.
Подсъдимият АЛ. Р. Р. не се признава за виновен, дава обяснения по
делото през призмата на неговите възприятия на случващото се на посочената
в обвинителния акт инкриминирана дата. В хода на съдебните прения лично и
чрез служебно назначения защитник, моли съда да бъде оправдан по
обвинението, за което му е повдигнато обвинение.
Адв. Ж. - защитник на подсъдимия Р. в съдебните прения акцентира
върху обстоятелството, че няма достатъчно данни за извършване на едно
умишлено престъпление.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
ПОДСЪДИМИЯТ АЛ. Р. Р. , роден 04.01.1959 г. в гр. ****, постоянен
адрес и адрес за призоваване гр. ****, ул. „****” № 51, български
гражданин, с начално образование, женен, ЕГН: **********, осъждан, за
престъпления от общ характер както следва:
1. НОХД № 953/77г. с Присъда 19.10.1977г на Районен съд ****, в
сила от 29.11.1977г .потвърдена с решение от 29.11.77год.на Окръжен съд е
признат за виновен в това, че през м.юли и август 1977г. поради което на
осн.чл.251 вр. чл.26 и чл.54 НК е осъжден на пет месеца лишаване от свобода.
Реабилитиран чл.86 ал.1 т.2 НК
2. НОХД №28/82г., с Присъда 15.01.1982г на Районен съд Стара 3агора,
1

в сила от 30.01.1982г е признат за виновен в това, че на 23.10.1981г. поради
което на осн.чл.255 вр. с чл.251 и чл.54 НК е осъжден на шест месеца
лишаване от свобода. Условно за срок от четири год.
Амнистиран
3. НОХД №76/86г., Присъда 19.02.1986г., на Районен съд ****, в сила
от 02.04.1986г. потвърдена с решение от 02.04.86год.на Окръжен съд е
признат за виновен в това, че на 27.07.1985г., за което и на осн. чл.130, ал.1
вр. с чл.54 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода.
Реабилитиран чл.88а НК.
4. НОХД № 1076/86г., с Присъда 13.10.1986г. на Районен съд Пловдив,
в сила от 27.10.1986г е признат за виновен в това, че на 12.08.1986г. поради
което на осн.чл.251 вр. чл.18 ал.1 чл.54 НК е осъден на пет месеца лишаване
от свобода,при първоначален общ режим.
Реабилитиран чл.88а НК
5., НОХД № 252/96г., с Присъда 10.05.1996г. на Районен съд ****, в
сила от 24.05.1996г. е признат за виновен в това, че на 02.04.1994г., за което и
на осн.чл.197 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.54 НК е осъден на осем месеца
лишаване от свобода. На основание чл.66 НК е отложено ос изпитателен срок
от три години и шест месеца.
6. НОХД № 330/97г., с Присъда 12.11.1997г. на Районен съд Казанлък,
в сила от 26.11.1997г. е признат за виновен за извършено деяние на
19.12.1996г., за което и на осн.чл. 195, ал.1 т. 7 и чл.54 НК е осъден на една
година и шест месеца лишаване от свобода при общ режим. На осн.чл.68 ал. 1
НК постановява наложеното наказание по пр. № 45/10.05.96год.по НОХД №
252/96год.на Старозагорски районен съд.
7. НОХД № 365/2010, със Споразумение 12.01.2011г. на Районен съд
Чирпан, в сила от 12.01.2011г. е признат за виновен за извършено деяние на
14.06.2010г., за което и на основание чл.197 т.1, чл.194, ал.1, чл.55, ал.1, т.2 б.
„б”, чл.42а, ал.2, т.1, чл.42а, ал.2 т.2 НК му налага наказание пробация:
задължителна регистрация за срок от шест месеца - два пъти седмично,
задължителни периодични срещи за срок от шест месеца.
8. НОХД № 324/2013, с Присъда 21.02.2013г на Районен съд ****, в
сила от 09.03.2013г. е признат за виновен за извършено деяние в периода
10.07.2012г.-10.12.2012г.,за което и на основание чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от една година, което наказание да се изтърпи при
първоначален общ режим съгласно съгл. чл.61, т.2 вр. чл.60 ал.1 ЗИНС. На
осн. чл.59 ал.1 НК приспада времето през, което е бил с мярка за
неотклонение задържане под стража по настоящото НОХД считано от
13.12.2012г.
28.11.2013г./ освободен от затвора на 26.11.2013г. по НОХД №
324/2013г. с помощта на 17д. работа в негова полза/.
2

9. НОХД №1776/2014г., Споразумение 24.11.2014r на Районен съд ****,
в сила от 24.11.2014г. е признат за виновен за деяние извършено на
30.07.2014год, за което и на основание чл. 196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1
вр.чл.29, ал.1 б.а вр.чл.55, ал.,1 т.1 НК е осъден на единадесет месеца
лишаване от свобода при първ.строг режим от закрит тип.
21.10.2015г./освободен от 3атвора на 16.10.2015г.по
НОХД№1776/2014г.с помощта на 15 дни от работа в негова полза.
10. НОХД № 1037/2019, Присъда 06.06.2019г на Районен съд ****, в
сила от 22.06.2019г. е признат за виновен, за извършено деяние на
11.07.2018г., за което и на осн.чл.196, ал.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1 б."а" и
б."б" НК вр.чл.373, ал.2 НПК вр.чл.58а ал.1 вр.чл.54 НК е осъден на лишаване
от свобода за срок от две години при първоначален строг режим на
изтърпяване съгл. чл.57 ал.1 т.2 б „.6” от ЗИНС. Н а осн.чл.59, ал.1, т.1 НК
приспада времето, през, което е бил задържан по настоящото производство,
считано от 28.02.2019г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Освободен от затвора на 22.12.2020г. по НОХД № 1038/2019г. с
помощта на 2м.6дни ра6ота в негова полза.
Пострадалият Р. ХР. П., работи като лаборант контролни измервания в
отдел "ЗБУТ" при "Мини Марица - изток" ЕАД гр.Раднево. Лабораторията, в
която той изпълнявал трудовите си задължения се намирала в гр.Раднево, на
бул. "****" № 10, на вторият етаж на сградата. По общ коридор в сградата се
достигало до отделните работни помещения на лабораторията. Входната врата
на коридора се заключвала. В обедната почивка обикновено входната врата на
коридора била заключена. Кабинета на св.П. бил вторият вляво, като се влезе
през входа на коридора. Между неговият кабинет и стаята за почивка имало
голяма стъклена с матирано стъкло врата.
На 29.11.2021 г. около обяд, св. П. ползвал портфейла си, в който била
личната му карта и 40 лв., тъй като щял да принтира зелен сертификат.
Оставил го на бюрото си и отишъл в съседната стая за почивка, за да почерпи
колегите си за рожденият ден, който бил на същата дата.
В този момент Р. влязъл в сградата и в кабинета на св.П.. Отнел
намиращия се на бюрото портфейл с намиращите се в него 40 лв. и лична
карта собственост на св.П., и тръгнал да напуска сградата, през вратата, която
обикновено винаги била заключена.
В един момент през вратата с матираното стъкло св.П. видял, че в
неговата стая бързо преминала сянка. Веднага отишъл в стаята си и видял, че
там нямало никой, а входната врата на същата, водеща към коридора била
отворена, като преди това е била- затворена. Св. П. бързо излязъл в коридора
и видял подсъдимия Р., който бил на изхода на коридора, хванал дръжката на
вратата за да напусне сградата. Св. П. му извикал му да спре. Подсъдимия Р.
се смутил. Св.П. го попитал, кой е и какво прави там, при което Р. казал
3

"Бате, търся работа". Св. П. продължил диалога, като запитал, след като е
търсил работа, защо не е отишъл при тях. След този въпрос според
пострадалия, подсъдимия се притеснил. Св. П. и свидетеля Д., се досетили, че
може евентуално да има някаква липса в кабинета на П., тъй като подсъдимия
излязъл от там. Започнали проверка за липсващи вещи. Пострадалият П.
установил, че портфейла му го няма от бюрото. Започнал да го търси из
дрехите си и чантата си, но не го открил. Там бил и св. Г. Ж. Д., който
забелязал, че на дивана в стаята на св.П. нямало оставен портфейл.
Свидетелите Д. и П. попитали многократно обвиняемия, да не би да е взел той
портфейла, но Р. категорично отричал да го е направил. Докато търсенето на
липсващи вещи от страна на свидетелите продължавало, обвиняемият седнал
на дивана. Св.П. поискал от Р. да стане от дивана и да покаже съдържанието
на джобовете си. Р. станал, като преди това пуснал на мястото на дивана, на
което бил седнал портфейла на пострадалия. Когато бил забелязан от св. Д. и
П. портфейла, обвиняемият започнал да отрича да го е пипал и казвал, че за
пръв път го вижда.
И двамата свидетели категорично установиха, че портфейла не е бил на
дивана, преди на него да седне подсъдимия и се е появил там едва след като
са го поканили да стане и да покаже какво има в себе си. Техните показания
са логични, последователни, взаимодопълващи се и в синхрон с целия
доказателствен материал. В този смисъл съдът не дава вяра на подсъдимия, че
не бил пипал портфейла.
Основното възражение по същество на подсъдимия е, че в момента в
който са поискали от него да покаже какво има в джобовете си – ако
портфейла е бил в него, то свидетелите биха го открили. Според обясненията
на подсъдимия той едва ли не се бил съблякъл за да демонстрира, че в него
няма портфейл. Показанията на свидетелите установиха, че подсъдимия
всъщност само е показал съдържанието на джобовете си, като двамата
свидетели изобщо не са докосвали подсъдимия за да го претърсват или
каквото и да е. В момента, в който подсъдимия е бил прав пред свидетелите
портфейла е бил в него, тъй като след това се появява на дивана, точно на
мястото, където е седял подсъдимия. Навярно е бил напъхан в панталона му
отзад, или го е стискал под мишницата, докато си разтваря ръцете, уж да
демонстрира, че е невинен. Няма обяснение и логична последователност в
действията на подсъдимия-как е търсил работа, пък с никого не се е срещал и
е бързал да напусне мястото, въпреки, че на етажа е имало хора, към които би
могъл да се обърне и да попита за уж търсената работа.
Тогава св.П. се обадил на ЕЕН 112, на място пристигнал полицейски
екип и било образувано БП.
Видно от изготвената в хода на разследването съдебно-оценителна
експертиза, вещите предмет на кражбата са на обща стойност 65 лв. ( 1 бр.
мъжки портфейл от естествена кожа, на стойност 25 лв. и пари - 40 лв. )
Гореописаната фактическа обстановка се установява от следните,
4

събрани по делото доказателствени материали, както и от разпитаните в
съдебното производство свидетели. Г. Ж. Д. и Р. ХР. П.,а също така и от
писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени и
приобщени към доказателствения материал.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин
се установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството, като съдът намира, че доказателствената
маса е непротиворечива по главния факт от предмета на доказването, поради
което по принцип не се налага самостоятелен анализ на събраните
доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни,
логични, непротиворечиви и съответстващи помежду си и на останалия
събран по делото доказателствен материал, включително и на
самопризнанието на подсъдимия.
СЪДЪТ не кредитира направеното възражение от адв. Ж. защитник на
подсъдимия АЛ. Р. Р. за това, че няма достатъчно данни за извършено
умишлено престъпление. Доказателствата в цялото досъдебно проиизводство
подкрепят тезата на прокуратурата, като съвпадат напълно с показанията на
двамата разпитани по делото свидетели. Докато тезата на подсъдимия не само
няма логична обосновка, но противоречи на останалите гласни и писмени
доказателства, събрани по делото.
Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
област, а също така и неоспорено от страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа обстановка съдът е на становище, че с това си
деяние подсъдимият АЛ. Р. Р. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.18, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
Подсъдимият Р., при условията на опасен рецидив е направил опит да
отнеме чужди движими вещи, с намерение противозаконно да ги присвои.
С действията си подсъдимия е осъществил от обективна страна всички
съставомерни признаци на престъпния състав “Кражба”, тъй като на
инкриминираната дата с присвоително намерение се е опитал да отнеме вещ.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл
като съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването
5

им.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Р. съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства тежкото му семейно
положение, тежкото му материално положение, обременения му социален
статус, факта че отнетите вещи са върнати на собственика, а като отегчаващи
отчете проявеното от същия престъпно упорство, предвид обстоятелството,
че се касае за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус наказанието на
подсъдимия за деянието следва да бъде определено при изключителен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.55, ал.1,
т.1 НК, като и най-минималното наказание за извършеното престъпление- 2
години лишаване от свобода, се явява несъразмерно тежко и му определи
наказание от 5 месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва
да се изтърпи от подсъдимия ефективно при първоначален строг режим в
затвор.
При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл. 55, ал. 1 т.1 от НК.
Наказанието беше определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – ниския интелект.
Според преценката на съда именно наложеното на подсъдимия Р.
наказани се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието
и дееца, поради което е справедливо и съответства на целите по чл. 36 от НК.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия Р. същият е осъждан
многократно ,като някои от наказанията са изтърпявани ефективно, поради
което настоящото деяние се явява извършено при условията на опасен
рецидив, поради което са налице пречки за приложението на чл. 66, ал. 1 от
НК, поради което за постигане на възпитателните и възпиращите цели на
наказателната репресия, визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 36 от
НК, подсъдимият следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от
свобода ефективно при строг режим в затвор .
Причините за извършване на престъплението са незачитане на личната
собственост и установените правила и норми за нейното опазване, като и
ниската правна култура, незачитане на установения правов ред в Републиката,
на правата и интересите на другите граждани, ниското самосъзнание.
Мотиви – користни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест
на подсъдимите съдът възложи направените по делото разноски в размер на
58.50лева, за експертиза.
Подсъдимият АЛ. Р. Р., със снета самоличност, следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Раднево,
6

държавна такса в размер на пет лева за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	13
Дата:	14 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия:	Христина Вълчанова

Дело:	20215520200323
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 декември 2021 г.

Присъда по дело №323/2021 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите