МОТИВИ:
Внесена е тъжба против З.П. *** за това, че на 27.06.2019 година, в ***,
на етажната площадка на ***, пред апартамент причинила на Н.С.С. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето – престъпление
по чл. 130 ал. І от НК.
Със същата тъжба е повдигнато обвинение против
подсъдимата З.П.Г. и за това, че на 27.06.2019 година, в ***, на етажната
площадка на ***, пред *** публично обидила Н.С.С. *** с думите „селянка,
простачка, идиотка, селяндурка и простачка“, с което уронила честта и
достойнството й – престъпление по чл. 148 ал. І т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК.
До откриване на съдебното следствие и по реда на
чл. 85 НПК в наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от Н.С.С., ЕГН ********** против З.П.Г., ЕГН ********** за
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените й в резултат на
престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
До
откриване на съдебното следствие и по реда на чл. 85 НПК в наказателното
производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Н.С.С., ЕГН **********
против З.П.Г., ЕГН ********** за сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесените й в резултат на престъплението по чл. чл. 148 ал. 1
т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
В съдебно
заседание тъжителката се представлява повереник – адвокат В.П., ПлАК. Същата
подържа изцяло така повдигнатите с тъжбата на подсъдимата Г. обвинения за
извършени в условията н а съвкупност две престъпления. Намира същите за
доказани по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото
доказателства. Моли съда да постанови справедлива осъдителна присъда, както и
да уважи изцяло предявените два
граждански иска, представляващи обезщетение за претърпените от доверителката и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от сумите до
окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.
Подсъдимата З.Г. се явява лично. Представлява се
от защитници в лицето на адвокат Д.С., ПлАК и адвокат Д.М., ВАК. Подсъдимата дава
обяснения по така повдигнатото и две обвинения. Твърди, че самата тя била
нападната от съпруга на тъжителката, който и нанесъл увреди и я заплюл в
лицето. Отрича да е отправял каквито и да е обидни думи по адрес на
тъжителката, като твърди че самата тя била наричана с обидни изрази и епитети.
Моли да бъде оправдана.
Защитниците на подсъдимата ангажират становище, че
така повдигнатото по реда на частното производство обвинение против
подзащитната им и за двете престъпления е недоказано и молят съда същата да
бъде оправдана. Твърдят, че събраните по делото доказателства установяват
извършването на противоправно посегателство от страна на съпруга на тъжителката
върху телесната неприкосновеност на подсъдимата Г., поради което и същата
действала при условията на неизбежна отбрана и по скоро при превишаване
пределите на неизбежната отбрана. Считат, че и по отношение на второто
обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 НК във вр. чл. 146 НК
са налице доказателства за това, че и тъжителката отвърнала с обидни думи и
изрази. Двамата защитници молят съда, след като обсъди доказателствата в
тяхната съвкупност да признае подсъдимата за невинна предвид липсата на събрани
доказателства за нейната виновност и да
отхвърли предявените срещу нея два граждански иска като неоснователни и
недоказани.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимата З.П.Г. е родена
на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, с висше образование,
неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата З.Г. ***. В същия
вход живеят и свидетелите *** С. – нейна ***, *** Г. – нейна ***, *** – неин ***.
Други собственици в сградата са свидетелите Е. и ***, ***. Между подсъдимата и
нейната *** от една страна и останалите живущи във входа, в това число и свидетелите И. и Е. *** и ***, били
установени напрегнати съседки взаимоотношения. Същите се дължали на
провокативното и агресивно поведение на З. и *** и *** С., които имали
постоянни изисквания към съседите си, демонстрирали обидно отношение спрямо
същите, тъй като собственици на имота, върху който била построена жилищната
сграда били именно те. В продължение на
няколко години, с поведението си подсъдимата Г. и нейната *** установили
атмосфера на неразбирателство и напрежение във входа – постоянно правели
забележки за вдигането на шум от отглежданите от съседите им малолетни деца и
т. н. Част от живущите във *** на *** се
страхували за безопасността на децата си – забранявали им да говорят по какъвто
и да е повод и с двете, както и да се стараят да избягват срещи с тях.
През периода от 14.11.2011 година до 08.03.2018
година, подсъдимата Г. изпълнявала функциите на домоуправител на етажната
собственост на посоченият по горе адрес.
На Общо събрание, проведено на 26.05.2016 година
било взето решение, по силата на което *** – собственик на *** в сградата, Е.Г.
– собственик на *** и *** П. – собственик на *** декларирали, че ще използват
асансьора в сградата с две точки на достъп, съответно ***. По силата на това
решение, асансьорът на ***, на който се намира жилището на подсъдимата Г. не се
използвал. Пред вратата на асансьора, подсъдимата Г. умишлено поставила шкаф за
обувки, така че да препятства фактическото му използване.
На 16.01.2019 година,
тъжителката Н.С. закупила недвижим имот – апартамент, находящ се в *** , ***. Жилището
се намирало във *** на сградата, *** и било в съседство с апартамента,
собственост и обитаван от подсъдимата З.Г.. От този момент нататък тъжителката Н.С.
ползвала асансьора до *** винаги когато посещавала имота си. После слизала по
стълбите на ***, където се намирал и апартаментът и.
На 22.04.2019 година
тъжителката Н.С. била приета в в Урологична
клиника на *** в ***. На същата била
извършена оперативна процедура на бъбрека с голям обем на сложност. С. била
изписано от болничното заведение на 27.04.2019 година.
Тъжителката
и мъжът, с когото живеела на съпружески начала – свидетеля ***, решили да
отдадат под наем жилището, находящо се на ***. Постигнали договореност в тази
насока със свидетелката *** Г..
На 27.06.2019 година, около 14:00 часа тъжителката
Н. С. и свидетелите *** и *** Г. решили
да отидат в жилището на С., за да преподредят част от обзавеждането, по
настояване на бъдещата си наемателка. Вратата на асансьора на *** била
затисната от шкафчето за обувки на подсъдимата, което наложило свидетелят ***
да го избута, за да могат да излязат от него. По същото време подсъдимата била
в апартамента си, находящ се на същия жилищен етаж, непосредствено до
асансьорната врата. Подсъдимата чула шума от разместването на поставеният пред
вратата му шкаф за обувки.
След като
приключили с преподреждането на жилището на тъжителката, тя и свидетелите *** Г.
и *** напуснали жилището и се отправили към асансьора.
Първа в асансьора влязла свидетелката *** Г., след
нея *** и накрая тъжителката С.. В този момент подсъдимата Г. излязла от
апартамента си и с обидни думи по адрес на тъжителката като „селяндурка“ и
„селянка“ се втурнала към асансьорната врата. Блъснала я със сила, за да я
затвори след тримата. Асансьорната врата затиснала в областта на лакътя лявата
ръка на тъжителката С.. Последната изпитала силна болка. Тогава свидетелят ***
изблъскал вратата на асансьора в обратна посока, за да я отвори и предотврати
по - сериозно нараняване на С.. И
тримата излезли от асансьора.
В пространството пред асансьорната врата се
разгорещил скандал. Подсъдимата Г. продължила да обижда на висок глас като
отправяла обидни думи и изрази по адрес на тъжителката С. като селяндурка и
селянка. Непосредствено срещу нея се намирала тъжителката, след нея стоял
съпругът и ***, а най - отзад била свидетелката *** Г.. Силно ядосана от факта,
че С. и *** си позволили да избутат шкафчето, поставено пред асансьорната
врата, подсъдимата Г. се засилила срещу С. и и нанесла удар в областта на
кръста с коляното си. В скандала, физически се намесил и свидетеля *** с цел да
предпази Н.С. и изблъскал подсъдимата
назад, в резултат на което същата политнала и паднала в коридора на собственото
си жилище, чиято входна врата била отворена.
Свидетелката *** Г. се изплашила от случващото се
и тръгнала по стълбите надолу към входа
на кооперацията.
Провокирани от силните викове и крясъци на
подсъдимата, на площадката слезли и свидетелките И.Г. и ***, които живеели в
апартаменти на четвъртия етаж. Видели
подсъдсимата З.Г. много разгневена като продължавала да сипе обиди по адрес на
тъжителката С.. Тя от своя страна била приклекнала на площадката между
асансьора и стълбището, силно превита и се държала в областта на кръста вляво.
Споделила, че Г. я била ритнала и много я боляло. Подсъдимата Г. продължавала с
обидите като наричала С. селянка и я пращала да си ходи на село.
Силните викове от разразилият се скандал били
възприети отвън, в пространството пред блока от свидетеля Е.Г., който в този момент се прибирал от
работа. Същият ясно разпознал гласа на подсъдимата Г., с която често възниквали
конфликти, провокирани основно от нея и семейството и. Когато се качил на
площадката на *** на жилищната сграда видял там подсъдимата, тъжителката –
клекнала до стълбите, свидетеля ***, съпругата си И.Г. и свидетелката ***. Скандалът продължил е и ескалира когато
на място пристигнали и свидетелките *** С. и *** Г. – съответно *** и *** на
подсъдимата Г.. И двете се присъединили към подсъдимата към нападките и
упреците, отправяни от нейна страна към
тъжителката и съпругът и ***.
Скандалът приключил с пристигането на полицейски
патрул, извикан от съседи на участниците в конфликта. На място *** Ч.П. и И.Н. установили самоличността на присъстващите и от тях
разбрали, че става въпрос за скандал между съседи по повод на някакво шкафче за
обувки. Призовали всички към спокойствие и ги помолили да слязат долу на
междублоковото пространство където били съставени предупредителни протоколи по
ЗМВР на подсъдимата, на *** и – *** С., на тъжителката, на *** и Е.Г. като им
указали да се въздържат от действия по саморазправа помежду си. И на двамата
служители направило впечатление, че по изнервени, и афектирани били подсъдимата
и *** и *** С., които не преставали да крещят и говорят на висок глас по адрес
на тъжителката и спътника и.
В деня след
случилото се, тъжителката С. изпитала силна болка вляво в областта на кръста.
Придружавана от своя приятелка – свидетелката *** същата посетила съдебен лекар
и била освидетелствана. При прегледа и били установени следните травматични
увреждания: охлузвания и кръвонасядания на малка площ – две ивицести,
червеникави, с разляти граници кръвонасядания в горната част на гърба, както и
малко повърхностно охлузване на кожата със забелване на епидермиса в областта
на десен лакът и подобно охлузване в средна трета на предмишницата на дясната
ръка. Между тях, съдебният лекар установил, бледовато червеникаво
кръвонасядане, лек оток и слаба палпаторна болка. Тези травматични находки
експертът констатирал при пациент в състояние след урологична операция и ги
възприел като обективен показател за механично въздействие върху тялото на
тъжителката по време и начин како съобщила – блъскане с вратата на асансьор и
ритане в кръста вляво.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите ***, *** Г., И. ***, ***, Е.Г., И.Н. и Ч.П., разпитани
непосредствено в съдебно заседание. Всички те, в своята последователност
установяват горната възприета от съда
хронология от събития и действия, осъществени от страна на пострадалата и
подсъдимата.
Втора група оформят показанията на свидетелите ***
С., *** Г. и *** – техен роднина.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите *** Г.
и ***, тъй като същите са очевидци на станалото. Въпреки данните за това, че *** и тъжителката живеят в едно
домакинство на семейни начала,а свидетелката Г. е техен наемател съдът възприе
показанията им като достоверни, тъй като кореспондират пряко помежду си и с
данните за причинените на С. травматични увреждания, обективирани в приложеното
по делото медицинско свидетелство. И двамата са категорични, че подсъдимата Г.,
ядосано от преместването на шкафчето и
за обувки от тяхна страна се нахвърлили на тъжителката С. като първо затиснала
ръката и с асансьорната врата, впоследствие я ритнала с крак в областта на
кръста.
Като опит за изграждането на защитна теза, но не
почиващи на доказателствата по делото съдът възприе твърдението на защитниците
за липса на обективна възможност на подсъдимата да нанесе подобен удар на С.
предвид спецификата на телосложението си. Представените по делото доказателства
за здравословното състояние на Г./ стр. 48 и 49 от материалите по делото/ не
установяват към момента на деянието същата де е страдала от телесна увреда,
препятстваща въобще движението на долните и крайници. Коментираните от защитата
амбулаторен лист и медицинско
направление на името на подсъдимата установяват, че действително в детството си
същата била оперирана по повод скъсано Ахилесово сухожилие на дясна глезенна
става. Поради почувствани от нейна страна затруднения и болка при активни и
пасивни движения в крайните фази, посетила ортопедичен кабинет. На същата била
поставена диагноза Шпор калканеи декс. Фасцийти плантарис декс. Тези оплаквания
на подсъдимата обаче, свързани с нормалното движение на неин десен крайник и поставената и диагноза, датират от месец
януари и февруари на 2020 година, т. е 6
месеца след датата, посочена в тъжбата като дата на извършване на противоправно
деяние от нейна страна.
Показанията на свидетелите *** и *** Г., логично и последователно като факти и хронология от събития,
кореспондират и с показанията на свидетелите И.Г. и ***, които пристигнали на
мястото на конфликта след нанесеният от
страна на подсъдимата удар с крак в областта на в кръста вляво на тъжителката С..
И двете посочват, че заварили същата свита в приклекнало положение на площадката
до стълбите на жилищния вход и се оплакала от силна болка след нанесен и удар.
Този факт потвърждава и пристигналия впоследствие свидетел Е.Г., потвърждава се
и от показанията на свидетелката ***. Показанията на всички посочени по горе свидетели
кореспондират и със заключението по изготвената съдебно – медицинска
експертиза.
Съгласно заключението на експерта по назначената
съдебно медицинска експертиза на
тъжителката Н.С. са били причинени охлузвания и кръвонасядания на малка площ –
две ивицести, червеникави, с разляти граници кръвонасядания в горната част на
гърба, както и малко повърхностно охлузване на кожата със забелване на
епидермиса в областта на десен лакът и подобно охлузване в средна трета на
предмишницата на дясната ръка. Между тях, съдебният лекар установил, бледовато
червеникаво кръвонасядане, лек оток и слаба палпаторна болка. Медико –
биологичната квалификация на тези травми е посочена от експерта като „ Болки и
страдания“. Същите са обективен показател за оказано механично въздействие
върхя тялото и, което моге да бъде
блъскане и удар – ритник в областта на кръста вляво. Предвид данните по
делото за наличието на заболяване на бъбрека на тъжителката, прекаран
пиелонефрит и претърпяна операция, няколко месеца преди инцидента е възможно
причинените болки и страдания да са били по – продължителни и да се усещат като
по – силни.
Тук е необходимо да се отбележи, че съобщаваните
от страна на подсъдимата Г. факти в нейните обяснения във връзка с проявено
насилие и грубо отношения спрямо нея от страна на свидетеля *** не следва да
бъдат коментирани, тъй като същите са обект на разследване в хода на друго
производство от частен характер, образувано пред първоинстанционния съд. В предмета на доказване в настоящото
производство са единствено фактите, свързани с действията, осъществени от
страна на подсъдимата и тъжителката и дали някои от тях осъществяват признаците
от състав на престъпление.
Събраните в хода на делото гласни доказателства,
обективирани в показанията на свидетелите ***, *** Г., И.Г., ***, Е.Г. дават възможност да се направи обоснованият и
категоричен извод, че на 27.06.2019 година в *** именно подсъдимата Г. нанесла
удар с крак в областта на кръста вляво на тъжителката С., с което и причинила
болки и страдания като едновременно с това изрекла в нейно присъствие думи унизителни за честта и достойнството и –
„селянка, простачка, идиотка, селяндурка и простачка“.
Показанията на свидетелките *** С. и *** Г. – ***
и *** на подсъдимата не допринасят за изясняване предмета на доказване в
настоящото производство. И двете не са
очевидци на станалото, пристигнали на мястото на конфликта към неговият
край като се присъединили в скандала на страната на подсъдимата с викове и крясъци.
Дадените от тяхна страна показания съдържат единствено изявления за минали конфликти,
затвърждаващи извода за установени изключително лоши взаимоотношения между
техните три семейства и всички, останали живущи в жилищния блок и причината за
това – собственото им арогантно и лошо поведение.
Показанията на свидетеля *** на свой ред
пресъздават факти, следващи като хронология нанесеният удар от страна на
подсъдимата върху тялото на тъжителката С.. Свидетелят *** установява, че
когато излязъл пред жилището си видял единствено как свидетелят *** заплюл в
лицето подсъдимата и кат същата паднала в коридора на жилището си след като той
я блъснал. *** не е чул подсъдимата да вика и обижда, напротив – чул как
свидетелят *** я обиждал. Показанията на този свидетел съдът възприе като недостоверни по следните
причини: Същите са твърде лаконични, но и противоречат на останалите гласни доказателства по делото,
обективирани в показанията на свидетелките И.Г. и ***. Последните били
провокирани да излязат от жилищата си именно от крясъците и виковете на
подсъдимата Г., която не спирала да вика и обижда, включително и след пристигането
на органите на реда. При преценката
относно достоверността на показанията на свидетеля *** съдът взе предвид и
факта, че същият е роднина на подсъдимата по съребрена степен, което
предопределя в известна степен неговата заинтересованост и чисто емоционална
повлияност при пресъздаването на конкретните факти, релевентни за предмета на
доказване.
При така обсъдените по
горе доказателства, преценени в тяхната съвкупност съдът прие, че повдигнатото
на подсъдимата с тъжбата обвинение за извършени две престъпления по
наказателния кодекс е доказано относно времето и мястото на извършване на всяко
от деянията, тяхното авторство и причиненият
съставомерен резултат, а именно лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.
1 НК на тъжителката С.. В хода на съдебното следствие не бяха събрани
доказателства за осъществени от страна на пострадалата действия на вербална и
или физическа агресия спрямо подсъдимата, поради което и съдът възприе
възраженията на защитата за осъществен състав на реторсия за неоснователни.
Предвид
горното съдът прие, че с поведението си подсъдимата Г. осъществила следното от обективна
страна:
-
на 27.06.2019 година, в ***, на етажната площадка на ***,
пред апартамент причинила на Н.С.С. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на
здравето – престъпление по чл. 130 ал. І от НК.
-
на 27.06.2019 година, в ***, на етажната площадка на ***,
пред *** публично обидила Н.С.С. *** с думите „селянка, простачка, идиотка,
селяндурка и простачка“, с което уронила честта и достойнството й –
престъпление по чл. 148 ал. І т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК.
Съдът прие, че подсъдимата извършила всяко от
посочените по горе изпълнителни деяния при наличието на ясни представи в
съзнанието и за обществената опасност и
противоправността на извършваното и на неговият резултат, като искала настъпването
на последния, тоест при наличието на пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК. .
Ето защо СЪДЪТ призна подсъдимата З.П.Г. за виновна в това, че на 27.06.2019
година, в ***, на етажната площадка на ***, пред *** е причинила на Н.С.С. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на
здравето, - престъпление по чл. 130 ал. І от НК.
Съдът
призна подсъдимата З.П.Г. за виновна и в това, че на 27.06.2019 година, в ***,
на етажната площадка на ***, пред *** публично Н.С.С. *** обидила с думите
„селянка, простачка, идиотка, селяндурка и простачка“, с което уронила честта и
достойнството й - престъпление по чл. 148 ал. І т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК.
Факта, че двете деяния са извършени в условията на
реална съвкупност по смисъла на чл. 23 НК, препятства възможността за
приложението на института на чл. 78 А НК. Ето защо съдът определи и наложи на
подсъдимата наказание за всяко от извършените престъпления като в процеса на индивидуализация на
наказанието взе предвид като смекчаващо отговорността и обстоятелство чистото и
съдебно минало, като оттегчаващи отговорността и сравнително високата степен на
обществена опасност на всяко от деянията;
престъпната упоритост при тяхното осъществяване; наличието на многобройни конфликти,
предхождащи извършването на коментираните
по горе престъпления, провокирани именно от подсъдимата; демонстрираното от нея
системно и упорито враждебно и заплашително отношение към съседите и, което
провокирало страх у повечето за децата им и забрана да контактуват с
подсъдимата и семейството и по какъвто и да е повод; явното незачитане отстрана
на подсъдимата на общоприетите, чисто човешки норми на поведение.
Преценявайки горните обстоятелства, личността на
подсъдимата и в съответствие с целите на наказанието, предвидени в разпоредбата
на чл. 36 НК съдът определи и наложи на подсъдимата Г. наказание за така
извършеното от нея престъпление по чл.
130 ал. 1 НК при условията на чл. 54 от НК - ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
като НА ОСНОВАНИЕ чл. 66 ал. 1 от НК отложи ефективното му изтърпяване с
ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
За така извършеното от страна на Г. престъпление чл.
146 ал. 1 от НК съдът определи и наложи наказание при условията на чл. 54 от НК
-ГЛОБА в размер на 3 000 лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
прочитане на присъдата по Общински медиен център – Плевен.
При този изход на делото и на основание чл. 23 от НК съдът определи на подсъдимата З.П.Г.
едно общо най-тежко наказание измежду наложените й по-горе, а именно: ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66 ал. 1 от НК отложи ефективното
изтърпяване на така определеното на подсъдимата Г. общо най-тежко наказание с
ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 23 ал. 2 от НК съдът присъедини
към общото наказание наложеното наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 23 ал. 3 от НК съдът присъедини
към общото наказание наложеното наказание ГЛОБА в размер на 3 000 лева.
ПО ТАКА
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК съдът съобрази следното:
Гражданският иск,
предявен от Н.С.С., ЕГН **********
против З.П.Г., ЕГН ********** за сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесените й в резултат на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането до окончателното й изплащане е основателен.
Като основателен съдът
прие и предявеният втори граждански иск от Н.С.С., ЕГН ********** против З.П.Г.,
ЕГН ********** за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
нанесените й в резултат на престъплението по чл. чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. с
чл. 146 ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Налице е извършено виновно, противоправно деяние
от страна на подсъдимата, всяко
осъществяващо състав на престъпление по НК, в резултат на което е причинена
вреда на тъжителката С.. Същите се намират в пряка причинно – следствена връзка
помежду си, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД възниква задължението подсъдимата да
възмезди причинените вреди.
При определяне на дължимото на С. обезщетение по всеки от предявените граждански искове съдът
взе предвид спецификата на извършеното спрямо нея противоправно деяние,
претърпените от нея болки и страдания и
емоционален срив за дълъг период от време, неудобства в ежедневието, за което
свидетелстват показанията на свидетелите *** и ***. Преценявайки горните обстоятелства и воден от
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намери, че така предявените два граждански иска
са доказани до размер от по на 1000 лева.
Ето защо
съдът осъди подсъдимата З.П.Г., ЕГН ********** да заплати на Н.С.С., ЕГН **********
сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените й в резултат на
престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, като за разликата до 2 000 лева отхвърли гражданския иск като
неоснователен и недоказан.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимата
З.П.Г., ЕГН ********** да заплати на Н.С.С., ЕГН ********** сумата от 1 000
лева, представляваща обезщетение за нанесените й в резултат на престъплението
по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, като за разликата до 2 000 лева отхвърли гражданския
иск като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл. 189
ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимата З.П.Г. да заплати на Н.С.С. сумата от 15
лева, представляваща държавна такса за образуване на настоящото дело, сумата от
200 лева за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, сумата от 1 000 лева,
представляваща възнаграждение на адвокат В.П..
При този изход на делото и на основание чл. 189
ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимата З.П.Г. да заплати сумата от 100 лева,
представляваща държавна такса върху уважените размери на двата граждански иска
в полза на Районен съд – Плевен.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: