РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. В.7.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Д.С.
Г.П.Й.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500329 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение от 17.06.2022 год., постановено по гр. дело № 47/2021 по
описа на Районен съд - В. са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Държавата, представлявана от Министъра
на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С. против Г. А. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. В., обл. В., ж.к. „Гео Милев” бл. 12, вх. В, ет. 1, ап. 51 за признаване
за установено по отношение на Г. А. Г., че Държавата, представлявана от
Министъра на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С. има вземания спрямо Г.
А. Г. за следните суми: 2 570,49 лв. /главница/, от които: сумата от 464,70 лв.
- дължима и невнесена банкова гаранция за 2012/2013 г.; 2013/2014 г. и
2014/2015 г./ по договор за аренда № А- 173/30.11.2011 г., сумата от 2 105,79
лв. - общ размер на дължимите годишни арендни плащания, от които: за
стопанската 2015/ 2016 г. сума в размер на 464,70 лв.; за стопанската
2016/2017 г. сума в размер на 464,70 лв.; за стопанската 2017/2018 г. сума в
1
размер на 464,70 лв. и за стопанската 2018/2019 г. сума в размер на 711,69 лв.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК - 09.06.2020 год., до окончателното изплащане на същата; сумата от
429,54 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично
задължение - законната лихва върху незаплатената сума в размер на 2 105,79
лв., представляваща арендно плащане за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017
г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., за периода от 02.10.2016 год. до 08.06.2020 год.,
които суми са включени в Заповед № 895-РЗ за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 12.06.2020 г. по ч. гр. д. № 873 / 2020 г. на
Районен съд гр. В., като неоснователни.
Осъдена е Държавата, представлявана от Министъра на З.то, храните и
горите, с адрес: гр. С. , да заплати на Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В.,
сумата в общ размер на 740,00 лева разноски по настоящето производство
/700,00 лева - адвокатско възнаграждение, 30,00 лева - депозит за вещо лице и
10,00 лева - заплатена държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения/.
Отхвърлено е искането на Държавата, представлявана от Министъра на
З.то, храните и горите, с адрес: гр. С.
за присъждане на разноски в производството като неоснователно.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
изцяло от К.П. -гл. юрисконсулт и процесуален представител на Министъра
на З.то ,упълномощен с Пълномощно № К001-351/17.12.2021 г.,със служебен
адрес гр. С.
Поддържа се ,че с обжалваното Решение първоинстанционният съд е
отхвърлил изцяло предявените искове от Държавата, като бил игнорирал
представените по делото писмени доказателства и бил направил правни
изводи в противоречие с установените факти и обстоятелства.
В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният
съд бил отхвърлил и не бил възприел и обсъдил част от представените по
делото доказателства с мотив, че не са необходими към правният спор. Това
били:
- Протоколи за състоянието и ползването на земите от ДПФ за имотите
предмет на договора за аренда;
- Представените с молба от 07.09.2021 год. - определение от 03.07.2020
2
год. на Съдия по вписванията при АП В.; определение № 74 от 07.08.2020 год.
в.ч.г.д, 254/2020 год. на ВОС; определение № 10/05.01.2021 год. по ч.г.д. 3300
/2020 год. на САпС; определение № 66/19.05.2021 год. на ВКС по ч.г.д. №
1138/2021 год.
- Заключение на вещото лице Р.К. от 15.10.2021 год. точка 1. в частта,в
която е установено, че ответникът Г. Г. е внесъл сумата от 154,90 лв. по
негова лична банкова сметка, а не по сметка на ОД З. В.;
- Справка от имотният регистър по партида на лице - ответника в
производството - лист 211 и следващите от делото;
- Писмо изх. № 94-1170/07.10.2020 год. по отговор на жалба от МЗХГ -
лист 49 от делото.
Сочи се ,че първоинстанционният съд бил направил правни изводи и
бил решил спора по същество, позовавайки се само на едно доказателство -
Писмо изх. № 66- 4250/15.09.2016 год. на Министъра на З.то, храните и
горите, което било по повод искане на арендатора за прекратяване на
договора за аренда, като въз основа на него бил счел, че договор за аренда на
земи от ДПФ № А - 173/30.11.2011 год., с дв. вх. рег. № 575 от 10.02.2012 год.,
акт № 273, том 1, на Служба по вписванията гр. В., с Г. А. Г. с ЕГН:
********** и постоянен адрес: гр. В. , като АРЕНДАТОР, на основание чл.
47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е прекратен и че същият не обвързва страните по него
от 15.09.2016 година. Това освен че било неправилно ,било и в противоречие
със събраните доказателствата по делото. Представени били по делото
доказателства /протоколи за проверка на състоянието и ползването на земите
от ДПФ по години/, че арендаторът продължава да ползва имотите не по
предназначение след 15.09.2016 год., и да получава субсидии за това.
Излага ,че в писмо изх. № 94-1170/07.10.2020 год. по отговор на жалба
от МЗХГ - лист 49 от делото, адресирано до жалбоподателя, на втората
страница четвърти абзац се казвало, че по подадената молба от арендатора с
вх. № РД 15-1603/09.05.2016 год. не е изразено изрично съгласие за
прекратяване на договора от страна на Министъра на З.то, храните и горите.
От представената преписка от компетентният административен орган
Областна дирекция „З.” В. било видно, че липсва писмо изх. № 66-
4250/15.09.2016 год. на Министъра на З.то, храните и горите, което
означавало, че същото не е пристигнало при него, за да може да упражни
3
правомощията си по силата на оправомощаването - Заповед РД 46-
230/22.05.2019 год. - да сключи анекс за прекратяването на договора.
Но, дори и формално писмо изх. № 66-4250/15.09.2016 год. на
министъра на З.то, храните и горите да било достигнало до Директора на ОД
„З.” В., от представената справка от имотният регистър се установявало, че
процесния договор е в сила и днес. Същият бил регистриран като правно
основание от арендатора в съответната Общинската служба по З.. Вярно било,
че принципалът министър на З.то, храните и горите бил изразил писмено
съгласие за прекратяването на договора с цитираното писмо, но не бил
подписан писмен анекс за това, който следвало да е с нотариална заверка на
подписите, както и на основание чл. 4, буква „а” от Правилника за
вписванията, същият следвало да се впише в Службата по вписвания при
съответният РС. Нещо повече, нямало как първоинстанционният съд да
приеме, че договорът за аренда е развален от принципала само с изразено
съгласие, тъй като на основание чл. 28, ал. 2 от Закона за арендата
развалянето на договорите за аренда със срок по-дълъг от 10 години ( в
настоящият случай той бил за 20 години), ставало по съдебен ред.
Арендаторът през 2020 год. се опитал да стори това - да развали едностранно
договор за аренда, но видно от представените съдебни актове по делото
/които не били кредитирани от първоинстанционният съд/, това не било
позволено именно поради противоречие със закона.
Именно въз основа на съждението си, (че договорът за аренда е
развален без да има доказателства за това) първоинстанционният съд бил
отхвърлили искането за заплащане на арендните плащания за стопанска
2016-2017; 2017-2018 и 2018-2019 стопанки години в едно с акцесорните
такива, за обезщетение за забава.
Твърди се ,че първоинстанционният съд бил направил неправилното
заключение, като в обжалваното решение не бил обсъдил въпроса за
неизпълнението на договорните задължения /заплащане на арендна вноска по
действащ договор за аренда/ от страна на ответника, което всъщност бил
главният и основополагащ факт ,на който се основавала ищцовата претенция.
В тази връзка се поддържа ,че постановеното и обжалвано Решение е
неправилно, постановено в противоречие на материалният закон, със
съдопроизводствените правила и събраните по делото доказателства.
4
Иска се да бъде постановено съдебно решение,с което да се отмени
Решение от 17.06.2022 год. постановено по гр. дело № 47 по описа на Районен
съд гр. В., с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове
от Държавата ,представлявана от Министъра на З.то, храните и горите с
правно основание 442 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1 предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу Г. Г. и била
осъдена Държавата да заплати на ответника Г. Г., сумата от 740 лв. - разноски
по делото, като неправилно, постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства, както и в противоречие с материалният закон и
установената съдебната практика от съдилищата.
Иска се да бъде постановено Решение с което на основание чл. 124 от
ГПК, във връзка с чл. 422 и чл. 415 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, чл. 86 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ДР на ЗАЗ и
точка 35 и 36 от Договор за аренда № А - 173/30.11.2011 год„ с дв. вх. рег. №
575 от 10.02.2012 год. , акт № 273, том 1., на Служба по вписванията гр. В., с
което:
1. Да се признае по отношение на арендатора Г. А. Г. с ЕГН:
********** с постоянен адрес: гр. В. , че дължи в полза на Държавата -
представлявана от Министъра на З.то И.И., следните суми:
1.1. Сумата 2570,49 лв. (две хиляди петстотин и седемдесет лева и
четиридесет и девет стотинки) /главница/, представляваща 464,70 лв.,
дължима и невнесена банкова гаранция за 2-ра, 3-та и 4-та година /гратисни/
по договора, както и 2105,79 лв. - дължимото годишно арендно плащане за
стопанската 2015-2016 в размер на 464,70 лв.; 2016-2017 - в размер на 464,70
лв.; 2017-2018 - в размер на 464,70 лв. и 2018-2019 - в размер на 711.69 лв.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК от 09.06.2020 год., до окончателното изплащане на същата.
1.2. Сумата 429,54 (четиристотин двадесет и девет лева и петдесет и
четири стотинки),представляваща обезщетение за неизпълнение на парично
задължение -законната лихва върху неплащане на сумата 2105,79 лв,
представляваща рентно плащане за стопанската 2015-2016, 2016-2017, 2017-
2018, 2018-2019 год. за периода от 02.10.2016 год. до 08.06.2020 год.
Във връзка с усвоена хипотеза на чл. 110 от ЗЗД /в
5
първоинстанционното съдебно производство/ се претендира пред настоящата
въззивна инстанция, част от претендираните с ИМ суми и се иска да се
присъдят като дължими на българската Държава, следните суми:
- Арендни плащания главници за 2016-2017 стопанска година - 464,70
лв. ;
Арендни плащания главници за 2017-2018 стопанска година - 464,70
лв.;
-Арендни плащания главници за 2018-2019 стопанска година - 711,69
лв., в едно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, от 09.06.2020 год., до окончателното изплащане на същите
-Обезщетение за неизпълнение на парично задължение /главница/ за
стопанска 2016-2017 година; стопанска 2017-2018 година; стопанска 2018-
2019 година в размер на 429,54 лв.
- Направените по делото разноски в размер на 712,63 лв.
- Юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв. за двете
инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г. А. Г., с ЕГН: **********
чрез пълномощника си адв. Б. Сл. Н., член на САК,със съдебен адрес: гр. С. /
ул. ,в който се излагат обстойни доводи относно правилността на
обжалваното решение.
Иска се да бъдат присъдени сторените в хода на първоинстанционното
дело разноски, представени в списък по чл. 80:
-700 лв. адвокатско възнаграждение по първоинстанционното производство;
- 40 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ;
-10 лв. - такса за съдебни удостоверения издадени в първоинстанционното
производство или общо 740 лв.
Иска се да бъдат присъдени разноските в хода на настоящото въззивно
производство в размер на 1000 лв. адв. хонорар.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
6
страна следното :
Пред Районен съд-В. са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от Държавата,
представлявана от Министъра на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С.
против Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., .
Твърди се, че на 30.11.2011 год. директорът на Областна дирекция „З.“
(ОДЗ) - В. А.Ф.М., пълномощник на Министъра на З.то и храните - д-р М.Н.
като арендодател, е сключил договор за аренда на земи от Държавния
поземлен фонд (ДПФ) № А - 173/30.11.2011 г. с дв. вх. рег. № 575 от
10.02.2012 год., акт № 273, том 1 на Служба по вписванията гр. В. с
ответника Г. А. Г., като арендатор, на основание чл. 47 м, ал. 1 от Правилника
за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
(ППЗСПЗЗ). Предметът на договора са земи от ДПФ, находящи се в
землището на с. Р. общ. В., обл. В. с обща площ от 15,490 дка.
Договорът бил сключен за срок от двадесет стопански години, като се
сочи от ищеца, че същият влиза в сила от 2011/2012 стопанска година.
Поддържа се, че на основание т. 3 от договора арендаторът бил длъжен
да създаде трайни насаждения в рамките на 4 годишен период, който е
гратисен и за него не се дължат арендни вноски /в случай, че се създаде
такова/, като обезщетение за направената инвестиция. Твърди се, че трайни
насаждения към датата на подаване на исковата молба не са създадени от
арендатора, видно от посочените от ищеца в исковата молба констативни
протоколи. На основание т. 3.1 от договора, арендаторът бил длъжен да внесе
гаранция в размер на 10,00 лв. на декар в гратисния период /1-4 година/ за
обезпечаване на задължението си за създаване на трайното насаждение. Сочи
се от ищеца, че гаранция от арендатора е внесена само за първата година при
сключването на договора.
Излага се, че на основание т. 5.1 на раздел I от Общите условия на
Договор за аренда № А - 173/30.11.2011 год., след изтичане на гратисния
период арендаторът дължи годишно арендно плащане в размер на 30,00 лева
за декар или общо 464,70 лева за 5-7 година по договора и 45,00 лева за
декар или общо 697,05 лв., за 8-20 година по договора. На основание т. 4.1 от
договора, дължимите аренди вноски се индексират с коефициент на
7
инфлация, определен от НСИ за съответния 12 - месечен период. Посочено е,
че съгласно т. 5.1 от договора, арендаторът се задължава не по-късно от 1
октомври на всяка следваща стопанска година да заплати годишната арендна
вноска за изминалата стопанска година и да представи на арендодателя
платежен документ в оригинал или копие. Съгласно т. 5.2 от договора на 1
октомври на всяка година арендаторът се задължава да представи на
арендодателя запис на заповед в размер на дължимата арендна вноска за
настоящата стопанска година с падеж датата на изтичане на стопанската
година.
Твърди се, че ответникът не е извършил никакви арендни плащания към
датата на подаване на исковата молба. Сочи се, че съгласно т. 3.1 от договора
Г. А. Г. в качеството му на арендатор при подписването му на 03.02.2012 г. е
внесъл сумата от 154,90 лв., представляваща гаранция в размер на 10,00 лв. на
декар за първата 2011-2012 стопанска година за обезпечаване на
задължението му за създаване на трайното насаждение.
Излага се, че ответникът Г. А. Г. не е изпълнил задължението си по т. 3
от договора, а именно да създаде трайните насаждения в рамките на 4-
годишния гратисен период от договора, при което, на основание чл. 36 от
същия, арендаторът дължи невнесената част от гаранцията по т. 3.1, за три
стопански години /2012-2013 г., 2013-2014 г. и 2014-2015 г./, в размер на общо
464.70 лв.
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
годишно арендно плащане за стопанската 2015/2016 г., стопанската 2016/2017
г., стопанската 2017/ 2018 г. и стопанската 2018/2019 г., както и законната
лихва върху невнесените в срок дължими арендни вноски. Сочи се, че на
ответника ежегодно са изпращани уведомления за дължимите суми по
договора, както и покани за доброволно заплащане на същите по посочена
банкова сметка, /писмо изх. № АР - 4081/10.09.2018 год.; РД 10-69/28.02.2020
год.; РД 10- 190/03.09.2019 год./.
Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в РС - В. против ответника. В резултат на
реализираното заповедно производство в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
8
по отношение на ответника Г. А. Г. че дължи на Държавата - представлявана
от Министъра на З.то, храните и горите - Д.Ж.Т., сумата в общ размер на 3
000,03 лева, от които:
-Сумата в общ размер от 2 570,49 лв. /главница/, от които: сумата от
464.70 лв. - дължима и невнесена банкова гаранция за 2-ра, 3-та и 4-та
година /гратисни/ по договора, както и сумата от 2 105,79 лв. общ размер на
дължимите годишни арендни плащания, от които: за стопанската
2015/2016 г. сума в размер на 464.70 лв.; за стопанската
2016/2017 г. сума в размер на 464,70 лв.; за стопанската 2017/2018 г. сума в
размер на 464,70 лв. и за стопанската 2018/2019 г. сума в размер на 711,69 лв.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК - 09.06.2020 год., до окончателното изплащане на същата.
-Сумата от 429,54 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на
парично задължение - законната лихва върху незаплатената сума в размер на
2105,79 лв., представляваща арендно плащане за стопанските 2015/2016 г.,
2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., за периода от 02.10.2016 год. до
08.06.2020 год.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от
ответника. Оспорва основателността на исковете. Не оспорва
обстоятелството, че между него и ищеца е бил налице сключен договор за
аренда № А-173/30.11.2011 г. за срок от 20 години, по който ответникът имал
задължение да създаде трайно насаждение /вишни/ в рамките на 4 годишен
гратисен период. Сочи, че земите трайно и продължително са използвани от
трети лица поради бездействието на компетентната администрация по
контрол на ползването на земите. Излага, че многократно е сигнализирал за
това и поради бездействието на компетентните органи са отправяни и искания
от ответника за прекратяване на договора. Сочи, че земите били обработвани
от трето лице с някаква зърнена култура. Поддържа, че никога не е разполагал
с капацитет да обработва и отглежда полски култури и никога не е получавал
субсидии за полски култури. Твърди, че преди подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК е уведомил ищеца за едностранното прекратяване на договора.
Оспорва, че дължи арендни вноски поради неосигуряване на безпрепятствено
9
ползване на земята от арендодателя. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност за главницата и за лихвите.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства.
Назначени и изслушани са две съдебно-счетоводни експертизи.
От фактическа страна не се спори от страните, че между тях е налице
сключен договор за аренда № А-173/30.11.2011 г. за срок от 20 стопански
години, по който ищецът е арендодател, а ответникът арендатор. Предмет на
договора са земи от ДПФ, находящи се в землището на е. Р. общ. В., обл. В. е
обща площ от 15,490 дка. Договорът е сключен за срок от двадесет стопански
години, като същият е влязъл в сила от 2011/2012 стопанска година. На
основание т. 3 от договора арендаторът бил длъжен да създаде трайни
насаждения /вишни/ в рамките на 4 годишен период, който е гратисен и за
него не се дължат арендни вноски, като обезщетение за направената
инвестиция. Не се спори между страните, че трайни насаждения не били
създадени от арендатора в гратисния период.
На основание т. 3.1 от договора, арендаторът бил длъжен да внесе
гаранция в размер на 10,00 лв. на декар в гратисния период /1-4 година/ за
обезпечаване на задължението си за създаване на трайното насаждение.
Видно от данните по делото е, че гаранция от арендатора е внесена само за
първата година при сключването на договора, а именно сумата от 154,90 лева.
Видно от Заявление от ответника, входено в ОД „З.“ - В. е вх. № РД- 15-
1603/09.05.2016 г. /лист 89 от делото/ е, че същият е заявил още на 09.05.2016
г. желание да бъде прекратен изцяло процесния договор за аренда. В
заявлението са посочени като причини за прекратяване на договора -
разположението на имотите на различни места и невъзможността същите да
се обработват, както и влошеното здравословно състояние на арендатора,
който сочи, че няма да е в състояние да си плаща арендните вноски. Видно от
писмо от Директора на ОД „3“ - В. до Министъра на З.то и храните изх. №
РД-15-2658/27.07.2016 г. /лист 84 от делото/ е, че директорът на ОД „3“ - В. на
27.07.2016 г. е уведомил Министъра на З.то и храните, че от ответника е
постъпило заявление за прекратяване на договора за аренда. Видно от писмо
от Министъра на З.то и храните до директора на ОД „3“ - В. с изх. № 66-
4250/15.09.2016 г. /лист 82 от делото/ , че Министърът на З.то и храните - Д.Т.
на 15.09.2016 г. е изразила съгласие да се сключи допълнително
10
споразумение към Договор за аренда № А-173/30.11.2011 г., по силата на
което да бъде прекратено правото на ползване на земеделската земя от ДПФ,
като в писмото е указано имотите, за които се прекратява правото на ползване
от следващата стопанска година да се включат в тръжните процедури по реда
на чл. 24а, ал. 1 от ЗСПЗЗ за едногодишно отдаване за отглеждане на
едногодишни полски култури за стопанската 2016/2017 г. Същата е посочила
в писмото, че са налице основания за прекратяване на договора за аренда по
т. 38.4 от договора, а именно неизпълнение от страна на арендатора. От
доказателствата, представени по делото е видно, че въпреки изразеното
съгласие от Министъра на З.то и храните - Д.Т. още на 15.09.2016 г.
процесния договор за аренда не е бил прекратен и не е било сключено
допълнително споразумение към него от директора на ОД „3“ - В., по силата
на което да бъде прекратено правото на ползване на процесиите имоти от
ответника. Видно от молба от ответника, входена в ОД „З.“ - В. е вх. № РД-
12-05- 89/26.09.2019 г. /лист 99 от делото/ ответникът отново моли да бъде
прекратен процесният договор за аренда по взаимно съгласие. В молбата
сочи, че не може да стопанисва имотите, както и че същите не са засадени с
трайни насаждения. Видно от писмо от Директора на ОД „3“ - В. до
Министъра на З.то и храните изх. № РД-12-01-259/07.11.2019 г. /лист 98 от
делото/ е, че директорът на ОД „3“ - В. на 07.11.2019 г. е уведомил Министъра
на З.то и храните, че от ответника е постъпило заявление за прекратяване на
договора за аренда. Видно от писмо от Министъра на З.то и храните до
директора на ОД „3“ - В. с изх. № 66-4068/26.02.2020 г. /лист 130 от делото/ е,
че Министърът на З.то и храните - Д.Т. на 26.02.2020 г. отново е изразила
съгласие по силата на което Договор за аренда № А-173/30.11.2011 г.,
сключен по реда на чл. 47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с Г. А. Г. от гр. В., да се
прекрати от стопанската 2020/2021 г., като арендаторът е длъжен да заплати
по реда на т. 38.5 от договора обезщетение в размер на арендното плащане за
настоящата стопанска година, както и всички дължими вноски и лихви за
забавеното плащане. От доказателствата, представени по делото /справка №
201274/18.02.2022 г. - лист 224 и 225 от делото/ е видно, че въпреки повторно
изразеното съгласие от Министъра на З.то и храните - Д.Т., формален анекс
за прекратяване на процесния договор за аренда, обаче все така не е сключен
между директора на ОД „3“ - В. и ответника.
Ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК на 09.06.2020 г.,
11
като е образувано ч. гр. д. № 873 / 2020 г. по описа на Районен съд В..
Издадена е заповед № 895-РЗ за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.06.2020 г. за процесиите суми.
Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответника.
Вещото лице по назначените, изслушани и приети по делото съдебно -
счетоводни експертизи дава заключение по поставените задачи. Излага, че
ответникът при подписването на договора на 03.02.2012 г. е внесъл сумата от
154,90 лева, представляваща гаранция в размер на 10,00 лева на декар за
първата 2011/2012 стопанска година за обезпечаване на задължението му за
създаване на трайното насаждение, като вещото лице не е установило други
извършени плащания от ответника по договора. Сочи, че горецитираната
банкова гаранция в размер на 154,90 лева ответникът е внесъл в своя банкова
сметка в „Тексимбанк“ АД с основание „Банкова гаранция за договор за
аренда Рупци“. Сочи също, че на основание т. 3.1 от договора ответникът
следвало да внесе гаранция в общ размер на 619,60 лева за четири стопански
години /2011/2012 г.; 2012/2013 г.; 2013/2014 г. и 2014/2015 г. /, в която сума е
включена внесената от него сума в размер на 154,90 лева. Дава заключение,
че общият размер на арендното плащане за стопанските 2015/2016 г.;
2016/2017 г.; 2017/2018 г. и 2018/2019 г., изчислени с коефициента на
инфлация, определен от НСИ е 2 105,79 лева. Дава заключение, че общият
размер на законната лихва върху неплатените суми по периоди, считано от
падежа до подаване на заявлението по чл. 417 от ТПК е 429,54 лева. В
допълнителното заключение вещото лице сочи размера на законната лихва за
забава върху главницата по отделно за всеки месец и година: за стопанската
2015/2016 г. - 173,73 лева; за стопанската 2016/2017 г. - 126,62 лева; за
стопанската 2017/2018 г. - 79,51 лева и за стопанската 2018/2019 г. - 49,62
лева или всичко в общ размер на 429.48 лева.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото доказателства и по същество не се оспорва от страните нито пред
районния съд,нито пред въззивната инстанция.Спорът между страните е само
относно приложението на материалния закон .
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският
окръжен съд намира следното от правна страна:
12
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
13
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява изцяло основателна, поради следните съображения:
По отношение на предмета на делото Окръжен съд-В. намира ,че
предмет на делото не е цялата отхвърлена искова претенция,а исковата
претенция относно :
- Арендни плащания главници за 2016-2017 стопанска година - 464,70
лв. ;
-Арендни плащания главници за 2017-2018 стопанска година - 464,70
лв.;
-Арендни плащания главници за 2018-2019 стопанска година - 711,69
лв., в едно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, от 09.06.2020 год., до окончателното изплащане на същите
-Обезщетение за неизпълнение на парично задължение /главница/ за
стопанска 2016-2017 година; стопанска 2017-2018 година; стопанска 2018-
2019 година в размер на 429,54 лв.
- Направените по делото разноски в размер на 712,63 лв.
Този извод се подкрепя от изричното заявление на въззивника ,че пред
въззивната инстанция се претендират част от претендираните с исковата
молба суми ,позоваването на разпоредбата на Чл.110 ЗЗД относно
погасителната давност и изричното посочване на размера и вида на
претенциите пред въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното съдът намира ,че не е предмет на въззивната
жалба решението на районния съд в частта ,в която е приел ,че част от
исковите претенции са погасени по давност относно вземанията на ищеца за
сумата от 464,70 лева - невнесена банкова гаранция за стопанските 2012/2013
г.; 2013/2014 г. и 2014/2015 г.и заплащане на арендна цена за стопанската
2015/2016 г.Решението в тази му част е влязло в законна сила и не е предмет
на въззивна проверка .
За пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо
да отбележи ,че споделя изцяло мотивите на районния съд относно
14
погасяването по давност на горните претенции.
На въззивна проверка подлежи обжалваното решение в останалата част .
Районният съд е приел ,че останалите предявени искове за арендни
плащания за стопанските години 2016/2017 г. - 464,70 лева; 2017/2018 г. -
464,70 лева и 2018/2019 г. - 711,69 лева са неоснователни,като е приел ,че
ответникът е поискал прекратяване на договора със заявление, входено в ОД
„3“ - В. с вх. № РД-15- 1603/09.05.2016 г. /лист 89 от делото/ и че Министърът
на З.то и храните - Д.Т. с писмо до директора на ОД „3“ - В. с изх. № 66-
4250/15.09.2016 г. /лист 82 от делото/ е изразила съгласие още на 15.09.2016 г.
да се сключи допълнително споразумение към Договор за аренда № А-
173/30.11.2011 г.,по силата на което да бъде прекратено правото на ползване
на земеделската земя от ДПФ, като в писмото е указано имотите, за които се
прекратява правото на ползване от следващата стопанска година да се
включат в тръжните процедури по реда на чл. 24а, ал. 1 от ЗСПЗЗ за
едногодишно отдаване за отглеждане на едногодишни полски култури за
стопанската 2016/2017 г. Въпреки че заповедта не е изпълнена от директора
на ОД „3“ – В. и въпреки че изявлението за разваляне не е стигнало до
ответника поради бездействието на директора на ОД „3“ – В. съдът е приел ,че
изричното оправомощаване за прекратяване на договора от страна на
Министъра на З.то и храните /със Заповед № РД-46-230/22.05.2019 г. - лист 66
от делото/, но същевременно непристъпване към сключване на анекс за
прекратяване, по своето правно естество представлява отказ от упражняване
на правомощия на директора на Областна дирекция „З.“ – В.,което води до
прилагане на принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното
си поведение. Съдът е приел ,че в рамките на предоставените му правомощия
ОД „3“ - В., чрез директора си е следвало да прекрати договора, като на
основание т. 40 регистрира прекратяването на договора в Службата по З.то и
го обяви за вписване в съответната Служба по вписванията, като
съдействието на ОД „3“ - В. в случая има чисто техническо и подпомагащо
компетентността на Министъра на З.то и храните функция. Съдът приел ,че
директорът на ОД „3“ - В. е бездействал при изпълнение на вменените му от
закон и делегирани правомощия и че в случая се касае за разваляне поради
неизпълнение на арендатора, направено от арендодателя още на 15.09.2016 г.
Горните правни изводи на съда са незаконосъобразни поради следното :
15
Правоотношението между страните по договора за аренда е
гражданскоправно и се регламентира от гражданския закон ,като напълно
правноирелевантен е фактът,че една от страните е административен орган
.Безспорно е ,че титулярът на вещното право (Министърът на З.то и храните )
е изразил желание за сключване на анекс за прекратяване на арендния
договор .За да произведе правно действие това желание е необходимо
упълномощеното лице –директорът на Областна дирекция „З.“ – В. да
сключи с арендатора анекс към договора в писмена форма с нотариална
заверка на подписите,последван от вписване на анекса в Службата по
вписванията съгласно Чл.38 .2 във връзка с Чл.37 от договора .По делото не е
наличен горният анекс ,не се и твърди от страните неговото наличие ,поради
което е незаконосъобразен изводът на районния съд,че договорът за аренда е
прекратен на 15.09.2016 г.По същество районният съд е приел ,че правният
ефект на упълномощаването настъпва в момента на упълномощаването ,а не в
момента на сключване на сделката от упълномощеното лице ,което е в
противоречие с императивната разпоредба на Чл.36 ал.2 ЗЗД .
Неоснователни са развитите от въззиваемия доводи пред двете съдебни
инстанции ,че трети недобросъвестни лица му пречели да обработва
арендованите земи –по делото не са представени каквито и да било
доказателства в тази насока ,а самият арендатор в молбата си за прекратяване
на договора сочи невъзможност да обработва земите и др.обстоятелства .
Решение от 17.06.2022 год., постановено по гр. дело № 47/2021 по
описа на Районен съд – В. следва да бъде отменено в частта,в която са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
предявени от Държавата, представлявана от Министъра на З.то, храните и
горите, с адрес: гр. С. против Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., обл.
В., ж.к. „Гео Милев” бл. 12, вх. В, ет. 1, ап. 51 за признаване за установено по
отношение на Г. А. Г., че Държавата, представлявана от Министъра на З.то,
храните и горите, с адрес: гр. С. има вземания спрямо Г. А. Г. за следните
суми: сумата от 255,54 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на
парично задължение – мораторната лихва върху незаплатената сума в размер
на 1641,09 лв., представляваща арендно плащане за стопанските 2016/2017 г.,
2017/2018 г., 2018/2019 г.(съответно 126,64 лв.,79,52 лв. и 49,62 лв), за
периода от 02.10.2016 год. до 08.06.2020 год., които суми са включени в
16
Заповед № 895-РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
12.06.2020 г. по ч. гр. д. № 873 / 2020 г. на Районен съд- В..
Районният съд е отхвърлил искането с мотива ,че плащането е
акцесорно по отношение на главното задължение,признато от съда за
недължимо .С оглед на обстоятелството ,че въззивната инстанция уважава
исковете в частта ,предмет на въззивното обжалване ,то следва да бъдат
уважени и исковете по отношение на акцесорните задължения за мораторна
лихва.
С оглед на гореизложеното решението следва изцяло да бъде отменено
в обжалваната му част и да бъдат уважени предявените искове .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД РАЙОНЕН СЪД-В.
С оглед изхода на делото решението на Районен съд-В. следва да бъде
коригирано по отношение на разноските .
Предявените искове са с цена 3000,03 лв.,а са уважени частично за
сумата от 1896,87 лв.или за 64,94 % (респективно отхвърлени за 35,06 %).
С оглед на горното Решение от 17.06.2022 год., постановено по гр. дело
№ 47/2021 по описа на Районен съд – В. в частта ,в която е осъдена
Държавата, представлявана от Министъра на З.то, храните и горите, с адрес:
гр. С. да заплати на Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., обл. В., ж.к.
„Гео Милев” бл. 12, вх. В, ет. 1, ап. 51 сумата в общ размер на 740,00 лева
разноски по производството пред Районен съд-В. /700,00 лева - адвокатско
възнаграждение, 30,00 лева - депозит за вещо лице и 10,00 лева - заплатена
държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения/ следва да бъде отменено в
частта над 259,44 лв. до пълния размер от 740 лв.-исковете са отхвърлени за
35,04% и ответната страна има право на разноски съобразно отхвърлената
част от исковете (35,04% от 740 лв.=259,44 лв.).
Пред Районен съд-В. ищецът е претендирал разноски в размер на 120 лв.
държавна такса,180 лв.депозит за вещо лице и 300 лв.юрисконсултско
възнаграждение или общо 600 лв.Тъй като исковете са уважени в размер на
64,94%,то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 389,64 лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД-В.
17
С оглед на обстоятелството ,че обжалваното решение се отменя изцяло в
обжалваната част ,то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
на въззивника направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
600 лв.за юрисконсултско възнаграждение и 30 лв.държавна такса .
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 17.06.2022 год., постановено по гр. дело №
47/2021 по описа на Районен съд – В. в частта,в която са отхвърлени исковете
с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Държавата,
представлявана от Министъра на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С. против
Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., за признаване за установено по
отношение на Г. А. Г., че Държавата, представлявана от Министъра на З.то,
храните и горите, с адрес: гр. С. , има вземания спрямо Г. А. Г. за следните
суми: 1641,09 лв. /главница/, от които: за стопанската 2016/2017 г. сума в
размер на 464,70 лв.; за стопанската 2017/2018 г. сума в размер на 464,70 лв. и
за стопанската 2018/2019 г. сума в размер на 711,69 лв., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 09.06.2020 год., до
окончателното изплащане на същата,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Държавата, представлявана от Министъра
на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С. против Г. А. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. В., обл. В., ,че Г. А. Г. дължи на Държавата, представлявана от
Министъра на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С. следните суми: 1641,09
лв. /главница/, от които: за стопанската 2016/2017 г. сума в размер на 464,70
лв.; за стопанската 2017/2018 г. сума в размер на 464,70 лв. и за стопанската
2018/2019 г. сума в размер на 711,69 лв., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на предявяване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 09.06.2020 год. до
окончателното изплащане на същата.
ОТМЕНЯ Решение от 17.06.2022 год., постановено по гр. дело №
18
47/2021 по описа на Районен съд – В. в частта,в която са отхвърлени исковете
с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Държавата,
представлявана от Министъра на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С.
против Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., обл. В., ж.к. „Гео Милев” бл.
12, вх. В, ет. 1, ап. 51 за признаване за установено по отношение на Г. А. Г., че
Държавата, представлявана от Министъра на З.то, храните и горите, с адрес:
гр. С. , има вземания спрямо Г. А. Г. за следните суми: сумата от 255,54 лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение –
мораторната лихва върху незаплатената сума в размер на 1641,09 лв.,
представляваща арендно плащане за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г.,
2018/2019 г.(съответно 126,64 лв.,79,52 лв. и 49,62 лв), за периода от
02.10.2016 год. до 08.06.2020 год., които суми са включени в Заповед № 895-
РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 12.06.2020 г. по ч.
гр. д. № 873 / 2020 г. на Районен съд- В.,ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Държавата, представлявана от Министъра
на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С. против Г. А. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр.В. ,че Г. А. Г. дължи на Държавата, представлявана от Министъра
на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С. следните суми: 255,54 лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение –
мораторната лихва върху незаплатената сума в размер на 1641,09 лв.,
представляваща арендно плащане за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г.,
2018/2019 г.(съответно 126,64 лв.,79,52 лв. и 49,62 лв), за периода от
02.10.2016 год. до 08.06.2020 год., които суми са включени в Заповед № 895-
РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 12.06.2020 г. по ч.
гр. д. № 873 / 2020 г. на Районен съд гр. В..
ОТМЕНЯ Решение от 17.06.2022 год., постановено по гр. дело №
47/2021 по описа на Районен съд – В. в частта ,в която е осъдена Държавата,
представлявана от Министъра на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С. да
заплати на Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. сумата в общ размер на
740,00 лева разноски по настоящето производство /700,00 лева - адвокатско
възнаграждение, 30,00 лева - депозит за вещо лице и 10,00 лева - заплатена
19
държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения/в частта над 259,44 лв. до
пълния размер от 740 лв.
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., да заплати на
Държавата, представлявана от Министъра на З.то, храните и горите, с адрес:
гр. С. разноски пред Районен съд-В. в размер на 389,64 лв. за държавни
такси,възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение
съобразно уважената част от иска .
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., да заплати на
Държавата, представлявана от Министъра на З.то, храните и горите, с адрес:
гр. С. разноски пред Окръжен съд-В. в размер на 600 лв.за юрисконсултско
възнаграждение и 30 лв.държавна такса.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20