Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
22.06.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: Велина
пейчинова
Мл.с-я
ЯНА ФИЛИПОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 13971/ 2016 год., за да се
произнесе, след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.”
ЕАД, ***, подадена чрез юрк.С.Д. срещу решение № 12128 от 01.08.2016 год.,
постановено по гр.дело № 27941/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63 с-в., в
частта, в която са отхвърлени
предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК********против П.С.А., с ЕГН ********** и С.Б.И.,
с ЕГН **********, искове за установяване на задължения за плащане на топлинна
енергия: за главница общо в размер на 1248,53 лв. за периода м.11.2012 г.-
м.04.2014 г.; законна лихва за забава в общ размер от 109,88 лв. за периода
31.12.2012 г.- 21.01.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата за главница, считано
от 05.02.2015 год. до окончателното изплащане, за които по ч.гр.дело № 5918/
2015 г. на СРС, 63 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител излага доводи, че ответниците са потребители на
топлинна енергия по смисъла на &1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Моли съда да
отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на направени разноски по делото,
както и на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемите страни- ответници П.С.А. и С.Б.И., чрез пълномощника си
адв.Д.Искренова оспорват въззивната жалба, като
неоснователна. Молят съда въззивната жалба, като неоснователна да се остави без
уважение, като се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по делото.
Третото лице-помагач на
страната на ищеца- „Д.”-ЕООД, гр. София не взема становище по подадената
въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалваното
решение,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК и е допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не
са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни процесуалноправни норми на
закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми
на закона. С оглед на което същото
се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло
изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност
на предявените искове. Доводите в жалбата са изцяло
основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Безспорно установено е
обстоятелството, относно съществуването на валидно договорно правоотношение между
страните за продажба на топлинна енергия. Според действалата през периода
разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в ред. преди изм. ДВ бр.54/12г./, потребител
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В случая, не е имало
оспорване на обстоятелството, че ответниците П.С.А. и С.Б.И. са собственици на процесния
недвижим имот, както и че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, т.е без съмнение
същите са имали качеството потребители на топлинна
енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и са страна по
договорното правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. В случая е без значение дали ответниците
реално са ползвали имота, достатъчно е да са собственици на жилище в топлоснабдена
сграда, за да се считат за потребители по смисъла на закона. При това същите
остават такива потребители дори и да прекратят топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и
съгласно изричните разпоредби на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на етажната собственост. Следователно, установено е принципното
съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в общи условия, утвърдени от
ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. В
случая не се изисква задължително договорът да е в писмена форма, касае се за
неформален договор за продажба на топлинна енергия, като съдържанието на този
договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично - чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ и
доколкото не се твърди и установява изключението по чл.150, ал.3 ЗЕ. В тези общи условия се съдържат клаузи за
"качеството на услугата" /чл.16 и сл./ и възможности за рекламации
/раздел ”Разглеждане на жалби”/. Следователно, установено
е принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение между
страните в процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, което е
достатъчно за доказване на иска по основание. Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в
жилището на ответниците е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. На следващо място съдът
приема, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР, като писмена форма на договора
не е предвидена. Т.е по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. С оглед на което съдът приема, че между
страните е
възникнало и съществува валидно облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
Общите условия съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, с предмет
доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен номер № 395046, със съдържание по
общите условия, като отношенията им в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007г.).
По делото е доказан и размерът на
реално потребеното от ответника количество топлоенергия за
процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към
процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
В случая от заключението на приетата
и неоспорена от ответниците съдебно- техническа експертиза /СТЕ/ се установява, че дяловото разпределение
на топлинната енергия за имота на ответниците през процесния период е извършено
правилно и съобразно нормативните изисквания на действащата през периода
нормативна уредба, като задължението е определено според отчетеното количество
на подадена топлоенергия, вкл. и за процесния топлоснабдяван имот и след
приспадане на технологичните разходи за сметка на ищеца. Следователно установено е по несъмнен и
категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определено
количество и стойности за исковия период /последното обстоятелство е
установено от неоспореното по делото заключение на ССчЕ/.
В настоящия
случай ответниците по делото не са оспорили заключението на СТЕ по предвидения за това ред - чл.200,
ал.3, изр.2 ГПК, нито са
ангажирали други допустими доказателствени средства, които да го
опровергават, поради което и предвид необходимостта от специални знания за
които е назначено вещото лице-топлотехник,
настоящата инстанция възприема изцяло заключението на СТЕ и установеното с нея изчисляване на припадащия
се дял на ответниците от ТЕ.
При
установените количества ТЕ, доставени в процесната сграда - етажна собственост,
в която се намира имота на ответниците и заключението на СТЕ, че дяловото
разпределение е правилно извършено, ищецът е доказал количеството на
доставената на ответниците ТЕ, стойността на която се определя съобразно
установените от ДКЕВР цени.
От заключението на ССЕ,
прието като неоспорено от страните по делото се установява, че стойностите по
изготвените изравнителни сметки за топлинна енергия за процесния период са
въведени в информационната система на ищеца и са отразени по месечните фактури.
При
наличието на доказано качество на ответниците на потребители на
топлинна енергия, като собственици на топлофициран имот, ответниците се
явяват страна по договор за доставка на топлинна енергия със
страна топлопреносното дружество - ищец, в полза на което е възникнало вземане
за цената на доставената топлинна енергия.
Искът
е предявен за съществуване на вземане за главница 1248, 53 лв. - цена на
потребена топлинна енергия за периода м. 11.2011 г. - м. 04.2014 г.,
законна лихва от 05.02.2015 год. г. и лихва за забава 109,88 лв.
за периода от 31.12.2012 г. до 21.01.2015 г.
С оглед на
събраните по делото доказателства, включително заключенията на вещите лица по
допуснатите съдебни експертизи, обжалваното решение се явява неправилно и
незаконосъобразно, и подлежи на отмяна в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от
„Т.С.” ЕАД срещу П.С.А. и С.Б.И., искове за установяване на вземането за главница
в размер на сумата от 1248,53 лв.- незаплатена
стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.11.2012 г.- м.04.2014 г. и лихва за забава в размер на сумата от 109,88 лв.
за периода от 31.12.2012 г. до
21.01.2015 г. и
вместо това да бъде постановено решение, с което предявените
установителни искове бъдат
уважени изцяло,
като основателни и
доказани за посочения размер. Решението
следва да се отмени и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата
от 600 лв., разноски по делото.
По
разноските в производство.
При този изход на спора на ищеца следва да
се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството пред двете инстанции/ СРС и СГС/, в общ размер на
сумата от 1172,83 лв./ държавна такса по делото, депозит за съдебно- техническа
и съдебно- счетоводна експертиза, и юрисконсултско възнаграждение/, както и
разноските за заповедното производство в размер на сумата от 327,17 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 12128 от 01.08.2016 год., постановено по гр.дело № 27941/
2015 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63 с-в, в частта му, с която са отхвърлени предявените от
„Т.С.” ЕАД, с ЕИК********против П.С.А., с ЕГН ********** и С.Б.И., с ЕГН **********, искове за
установяване на задължения за плащане на топлинна енергия: за главница общо в
размер на 1248,53 лв. за периода м.11.2012 г.- м.04.2014 г.; законна лихва за
забава в общ размер от 109,88 лв. за
периода 31.12.2012 г.- 21.01.2015 г.,
ведно със законната лихва за забава
върху сумата за главница, считано от 05.02.2015 год. до окончателното
изплащане, за които по ч.гр.дело № 5918/ 2015 г. на СРС, 63 състав е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и в частта му, с която „Т.С.” ЕАД, с ЕИК********е
осъдена да заплати на П.С.А., с ЕГН **********
и С.Б.И., с ЕГН **********, разделно- по ½ част на всеки от двамата, сумата от 600 лв.- съдебни
разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че П.С.А., с ЕГН ********** и С.Б.И., с
ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, дължат на „Т.С.”- ЕАД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, разделно/
т.е. всеки от тях по ½ част/ сумата 1248,53 лв./
хиляда двеста четиридесет и осем лева, и 53 стотинки/, незаплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.11.2012 г.- м.04.2014 г. включително, за топлоснабдяван имот, находящ се в
гр.София, район „Триадица“, ул.“*********, абонатен № 395046, заедно със законната лихва за забава, считано от 05.02.2015 год. до
окончателното изплащане, и сумата от 109,88 лв. / сто и девет лева, и 88
стотинки/ , лихва за забава за периода от
31.12.2012 г. до 21.01.2015 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.дело № 5918/ 2015 год. на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА П.С.А., с ЕГН ********** и С.Б.И.,
с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК,
разделно/ т.е. всеки от тях по ½ част/,
сумата от 1172,83 лв./хиляда сто
седемдесет и два лева, и 83 стотинки/, разноски за производството пред СРС и
СГС, както и сумата от 327,17 лв./ триста двадесет и седем лева, и 17
стотинки/, разноски в заповедното производство.
Решението е постановено
при участието в процеса на „Д.”-ЕООД, гр. С., като трето лице- помагач на ищеца„Т.С.”- ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/