Р Е Ш
Е Н И Е
N260011
гр.Русе, 08.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
БОЯН ВОЙКОВ, мл. съдия
при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N713 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от В.П.Н. против решение №260106/11.09.2020 г., постановено по гр.д.№
513/2020 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният против него
иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 103.75
лв., представляващи неплатени услуги по издадени 6 бр.фактури, за сумата в
размер на 34.09 лв.- лихва за забава, както и разноските. Твърди се, че решението
е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на
решението и постановява на ново, с което искът се отхвърли изцяло. Иска и
присъждане на направените от него разноски за производството.
Ответникът по жалбата „Евро
Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Варна е подал отговор по
реда на чл.263 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата и
иска решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира направените
разноски за производството
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството е
образувано по предявен от „Евро Финанс Колект“ ЕООД- гр.Варна против
жалбоподателя иск с правно основание чл.422 от ГПК-за установяване на вземане в
размер на 10375 лв., представляваща неплатена цена за предоставени услуги по 6
бр. фактури, 34.09 лв.- лихва за забава и за разноски по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№6953/2019 г. на Русенския районен съд.
По делото е установено, че на 26.10.2016 г. между „БТК” ЕАД и жалбоподателя било
сключено допълнително споразумение към договор за телекомуникационни
услуги № 1218129826102016-38659011, с което били възстановени предоставени
гласови услуги за номер **********. Срокът на допълнителното споразумение бил
24 месеца, като същото влизало в сила от деня на подписването му. За ползваните
от ответника услуги по договора – фиксирани гласови услуги, били издадени от
„БТК” ЕАД фактури, както следва: фактура № **********/08.11.2016 г. за отчетен
период 26.10.2016 г. до 07.11.2016 г. на стойност 21.54 лв.; фактура №
12169337175/08.12.2016 г. за отчетен период 08.11.2016 г. до 07.12.201г. на
стойност 13.80 лв; фактура № **********/08.01.2017 г. за отчетен период
08.12.2016 г. до 07.01.2016 г. на стойност 13.80 лв.; фактура №
**********/08.02.2017 г. за отчетен период 08.01.2017 г. до 07.02.2017 г. на
стойност 13.80 лв.; фактура № **********/08.03.2017 г. за отчетен период
08.02.2017 г. до 07.03.2017 г. на стойност 13.80 лв. и фактура №
**********/08.04.2017 г. за отчетен период 08.03.2017 г. до 07.04.2017 г. на
стойност 27.01 лв., включваща неустойка за тарифен план Vivacom MEGA Fix, за
която абонатът се е съгласил, че дължи, в случай, че преустанови плащанията си.
С договор за цесия от
16.10.2018 г. „БТК” ЕАД прехвърлило на „СГ Груп” ООД вземанията си срещу жалбоподателя
по договор № 1218129826102016-38659011 и издадените въз основа на
него фактури. С пълномощно „БТК” ЕАД упълномощило „СГ Груп” ООД от негово име
да уведомява длъжниците за извършената цесия. Въз основа на това пълномощно „СГ
Груп” ООД е изпратило уведомление до длъжника за извършената цесия. Няма
доказателства за връчване на това уведомление.
С договор за цесия от
26.08.2019 г., сключен между „СГ Груп” ООД и „Евро Финанс Колект” ЕООД, първия
прехвърлил на ответникът по жалбата вземанията си срещу жалбоподателя
по договор № 1218129826102016-38659011 и издадените въз основа на
него фактури. „СГ Груп” ООД упълномощило „Евро Финанс Колект” ЕООД от негово
име да уведомява длъжниците за извършената цесия. „СГ Груп” ООД в качеството си
на представител на цедента изпратило
уведомление до жалбоподателя за извършената цесия. Няма доказателства, които да
установяват връчването на уведомлението.
Двете уведомления са приложени
към исковата молба и заедно с нея са били връчени лично на жалбоподателя.
За неплатените
задължения по договора за телекомуникационни услуги и издадените фактури, в
полза на ответника по жалбата била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по приложеното ч.гр.дело № 6953/2019 г. по описа на РРС. Издадената заповед
за изпълнение била оспорена от жалбоподателя с възражение, подадено в
законоустановения срок.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е уважил предявеният иск по съображения, че кредиторът е установил
вземането си по основание и размер. Приел е за неоснователни наведените от
длъжника възражения, че е погасил задълженията си чрез плащане, възраженията,
че цесиите не са породили действие спрямо него, както и възражението на изтекла
погасителна давност.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Предявяването на
специалният установителен иск по чл.422 от ГПК предпоставя наличие на издадена
в полза на кредитора- ищец заповед за изпълнение на парично задължение, която е
оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 от ГПК. Подаването на
възражение поражда правният интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването
на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да
послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу
длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай е
налице издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, срещу която
длъжникът в срока по чл.414 от ГПК е подал възражение. Оспорването на заповедта
за изпълнение е породило правният интерес от търсената искова защита. Искът е
предявен в законоустановения
срок, същият е допустим и правилно е разгледан по същество от
първоинстанционния съд.
При разглеждането наспора не са
допустани процесуални нарешения, павилно саустановени релевантните за спора
факти и правилно е приложенматериалния закон.
Правилно първоинстанционният съд е
разпределил доказателствената тежест в процеса .
В производството по
иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът следва да установи вземането по
заповедта по основание и размер, а ответникът – фактите, които го изключват,
унищожават или погасяват вземането.
С представените
писмени доказателства, носещи подписа на жалбоподателя и ползващи сес
регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена сила е установено по категоричен
начин, че същият е бил овръззан от договорна връзка, породено от сключен договор
с „БТК” ЕАД за телекомуникационни услуги. За ползваните от жалбоподателя услуги са издадени процесните фактури.
По делото няма
доказателстваза за извършени плащания по тях от страна на длъжника. Установяне
на факта на плащане е в тежест на жалбоподателя, както правилно е прието в
обжалваното решение. Доводът на жалобопадетеля, че е погасил изцяло
задълженията си се явява неоснователен.
Установено е по
делото, че сдоговор за цесия, сключен на 16.10.2018г. „БТК” ЕАД е цедирало на „СГ Груп” ООД вземанията си по издадените
фактури, както и че с договор за цесия, сключен на 26.08.2019 г. „СГ Груп” ООД е
цедирало вземанията си спрямо жалбоподателя на „Евро Финанс Колект” ЕООД.
Възраженията на
жалбоподателя, че договорите за цесия са породили действие спрямо него, тъй
като не е бил уведомен са изцяло неоснователни.
Трайно
установената съдебна практика, обективирана в решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК. Допустимо е, както и в
настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия
на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014
г., ІІ т. о., ТК и др./.
Правилно районният съд
е съобразил установената съдебна практика и обосновано е приел възрежението на
жалбоподателя за неоснователно.
Уведомленията за
извършените цесии са приложени към исковата молба и същите са му били
връчени, поради което изводът, че цесиите са надлежно съобщени по смисъла на
чл.99, ал.3 от ЗЗД и са породили действие спрямо длъжника е правилен.
Правилно е прието за
неоснователно наведеното възражение за погасяване на вземанията по давност. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията на потребителите на
стоки и услуги, възникващи на основание договори сключени с мобилни оператори,
топлофикационни дружества, електроснабдителни и водоснабдителни предприятия се
явяват переодични плащания и същите на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД се
погасяват с изтичането на тригодишна давност. Последната започва да тече от
момента на настъпване падежа на задължението. В случая заявените са
установяване вземания имат характер на периодични плащания, поради което по
отношение на тях се прилага давността,визирана в чл.111, б.в от ЗЗД.
В случая обаче предвидения
в закона давностен срок не е изтекъл. Първата издадена фактура №
**********/08.11.2016 г. е за отчетен период 26.10.2016 г. до 07.11.2016г. на
стойност 21.54 лева. Падежът задължението по нея е на 25.11.2016 г., от който
момент започна да тече тригодишната давност и същата изтича на 25.11.2019 г.
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено именно на тази
дата – 25.11.2019 г., от който момент се счита и за предявен иска, поради което
давността не е изтекла и е била прекъсната. Останалите фактури са с падежи
съответно на 25.01.2017 г., 25.02.2017 г., 25.03.2017 г. и 25.04.2017 г.,
поради което и за тях не е изтекла кратката тригодишна давност.
Правилно е приета в
обжалваното решение, че предявеният иск е основателен изаконосъобразно същият е
уважен.
Правилно е определена
и отговорността за разноските съгласно задължителни указания, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение не
страда от наведените в жалбата пороци. Същата е правилно и следва да бъде
потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК
отговорността за разноските за въззивното производство е в тежест на
жалбоподателя.Същият следва да заплати на другата страна направените разноски в
размер на 300 лв.-платено адв. възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260106/11.09.2020 г., постановено по гр.д.№
513/2020 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА В.П.Н.
*** да заплати на „Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Варна сумата в размер на 300 лв.
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: