Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №97 по описа на КАС за
2020 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба
от Ю.М.Ч. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №170/26.06.2020 г.,
постановено по анд
№306/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Касаторът
намира оспореното решение за необосновано, като постановено в противоречие със
събраните доказателства. Твърди, че изводите на съда били формирани само въз
основа на показанията на актосъставителя, които били
нелогични и противоречали на всички останали свидетелски показания, включително
и на тези, дадени от колегата му - св.Ч. Твърди, че липсват доказателства, да е
извършил вмененото му нарушение умишлено - да е искал или допускал, че
превъртайки предните колела, автомобилът
ще поднесе и по този начин ще използва пътя не по предназначение. Сочи и
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение. В с.з., чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Ответникът
по жалбата – ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кърджали, не взема
становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното
решение - за законосъобразно и обосновано.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №306/2020 г. по описа на КРС.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
С оспореното решение, районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 20-1300-000096/
07.02.2020 г., издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към
ОДМВР - Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, на Ю.М.Ч. от
***, е наложена глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. С горното решение Ю.Ч. е осъден да заплати на ОДМВР- Кърджали и
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 80 лв.
За да постанови решението
си въззивният съд приел, че на посочената в НП дата и
час, жалбоподателят,
като водач на МПС, е използвал
пътя за други цели, различни от неговото предназначение за превоз на хора и
товари. От субективна страна нарушението било извършено при пряк умисъл: деецът
е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС, ползва пътя, отворен за
обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните
последици и съзнателно е искал тяхното настъпване, подавайки рязко газ при
завиване, при което задницата на автомобила се изместила, поради загуба на
сцеплението на задните гуми, от които се издал звук. При определянето на
наказанието наказващият орган отчел всички относими
към деянието и дееца обстоятелства, а именно - причините за нарушението и съдействието
по време на проверката. Горната фактическа обстановка била
приета за установена от показанията на свидетелите – очевидци: Р.
Д. и С. Ч., лично
възприели начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя
и подробно описали поведението му на инкриминираната дата, час и място. Съдът
кредитирал горните показания, като обективни, безпристрастни и кореспондиращи си
с другите събрани по делото писмени доказателства – съставения АУАН, чиято доказателствена сила не била оборена. Частично, досежно подаването на газ и превъртането на гумите,
били кредитирани показанията на свидетелите А. К. и А. Ю., а в частта им, относно
липсата на поднасяне на колата, съдът не им дал вяра поради това, че последните
две лица са били в автомобила и било възможно, да не са усетили това движение
на автомобила, както и поради тяхната
заинтересованост от изхода на делото, като приятели на жалбоподателя. Въз
основа на горното, районният съд стигнал до извода, че водачът е извършил вмененото му нарушение.
Решението
е неправилно.
Настоящата инстанция
намира, че вмененото на касатора деяние се явява
недоказано от събраните по делото доказателства.
Видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, същото е било издадено за това, че на 21.01.2020
г., около 15:20 ч. на кръстовището на ул.“***“ и бул.“***“,
***, жалбоподателят не използвал път, отворен за обществено ползване в
съответствие с неговото предназначение за
превоз на пътници и товари, като подал рязко газ, повишил оборотите на
двигателя, с което превъртял задвижващите колела на автомобила, който поднесъл
вляво и вдясно по платното за движение и с това създал опасност за останалите
участници в движението. Идентично е описанието на нарушението и в съставения акт за установяване на административно нарушение,
въз основа
на който е издадено НП.
С разпоредбата на чл.104б,
т.2 ЗДвП, е въведена забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
За да е съставомерно,
нарушението на горната забрана следва да е извършено виновно, при форма на
вината - пряк умисъл, съобразно
изискването за целенасочено ползване на пътищата по начин,
несъответстващ на тяхното предназначение. В тази връзка, обратно на приетото от
районния съд, събраните доказателства не сочат водачът да е действал умишлено и
демонстративно, за да постигне ефекта на т.нар.“дрифт“.
Така, според показанията на
свидетеля Ч. – очевидец и свидетел при извършване и установяване на
нарушението, водачът спрял на кръстовището на ул.“***“ с бул.“***“, за да
пропусне колите, движещи се в посока от *** към ***. При потеглянето, предприемайки
маневра „ляв завой“, водачът форсирал
двигателя, в резултат на което автомобилът поднесъл еднократно вляво и вдясно. Свидетелите
К. и Ю., били в автомобила и възприели непосредствено начина на шофиране на
водача, твърдят, че на кръстовището с бул.“***“, водачът подал ляв мигач,
престроил се за ляв завой и спрял, за да пропусне движещите се направо коли. Потеглил,
за да завие наляво, но забелязал приближаващ се автомобил, с включени аварийни
светлини и отново спрял, за да го пропусне.
След което, за да се изнесе по-бързо от кръстовището, подал повече газ,
но изпуснал съединителя, в резултат на което „гумите превъртели“. Според последните свидетели, водачът нямал
самочувствие на опитен шофьор.
Обстоятелството, че водачът
е неопитен и за първи път е управлявал процесния
автомобил, в конкретния случай действително не е изключващо, нито смегчаващо вината обстоятелство, но е индиция
за това, предприетите от водача маневри и резултатът от тях, да са осъществени
именно по начина, описан от свидетелите Ч., К. и Ю.
Констатираното в случая
рязко подаване на газ и изпускане на съединителя при предприемането на маневра
„ляв завой“, не се доказа да цели
превъртане на гуми или странично поднасяне на задната част на автомобила, респ.
умишлено използване на пътя не по предназначение. Според настоящия състав е
налице неволно еднократно странично поднасяне на автомобила, вследствие на
увеличаване оборотите на двигателя на спрелия автомобил, чрез рязко подаване на
газ, с цел по-бързо изнасяне от кръстовището. Последното е неспазване на
правилата за преминаване през кръстовище, но не и опасно, умишлено шофиране.
По изложените съображения, касационната
инстанция намира, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Тъй като районният
съд е събрал всички относими по делото доказателства
и е формирал изводи по въпросите за
наличието на нарушение и неговият извършител, няма пречка настоящият съд да се
произнесе по съществото на спора,
като отмени
издаденото НП.
Ето
защо, на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, АС-Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №170/26.06.2020 г., постановено по анд №306/2020 г.
по описа на Районен
съд-Кърджали, като вместо него п о с т а н о в я в а:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-000096/
07.02.2020 г., издадено от ВПД началник сектор „Пътна
полиция“- Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП, на Ю.М.Ч. от ***, е наложена глоба в размер на 3 000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.