Решение по дело №837/2005 на Софийски градски съд

Номер на акта: 854
Дата: 8 февруари 2013 г. (в сила от 4 юни 2014 г.)
Съдия: Нина Стойчева Янакиева
Дело: 20051100100837
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2005 г.

Съдържание на акта Свали акта

                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   

                      гр.С., 03.12.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, гражданска колегия, І отд.,  5 с-в,  в публично заседание на двадесет и втори  февруари ...............…………..……….…

през две хиляди и дванадесета  година……...в състав:

                                                                                  Съдия:  Нина Стойчева

При секретаря  … ..П.С. .....…………..и в присъствието на

Прокурора ………..Джамбазов.................като разгледа докладваното  от  съдия Стойчева…………...….…………...гр. дело №  837......…по описа

за  2005 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по обективно съединени искове, предявени от  А.С.В.  срещу   М. НА З. И Х.  и  О.С. „З. И Г.”  –гр.А. с правно основание чл.1 ал.1  от ЗОДОВ (загл. изм. ДВ бр.30/11.04.2006, старо ЗОДВПГ, в редакцията му към датата на завеждане на исковата молба) за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 90 942,40 лв.(след допуснато увеличение на  първоначално предявения размер на иска), съставляващи пропуснати от ищеца ползи от несвоевременното   признаване на правото му на собственост върху земеделска земя и несвоевременното изпълнение на влезли в сила  съдебни решения,   и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. (след допуснато увеличение на  първоначално предявения размер на иска).

Производството спрямо втория ответник е прекратено с влязло в сила определение.

В обстоятелствената част на исковата молба и в допълнителни уточняващи молби, ищецът  твърди, че е единствен законен  наследник на майка си С.С.В. и в това му качество единствен  притежава правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на с.П., Бургаска област.  Правото  на собственост върху 66,00 дка земеделска земя не  било своевременно признато на ищеца и земята не му е била възстановена. Били издадени няколко Решения на ОбПК-А., които ищецът обжалвал по съдебен ред и същите били признати за нищожни, като  със съдебните решения били дадени  и задължителни указания на ПК. ПК не изпълнила своевременно   съдебните решения, не съобразила и дадените с тях указания.

Ищецът твърди, че многократно е подавал молби и е искал писмено и устно както от ответника, така и от ПК-А., да бъде надлежно обезщетен с  равностойна земеделска земя или с компенсаторни бонове.  Не получавал задоволителен отговор  нито от ответника нито от ПК.  Провела се дълга кореспонденция между ищеца и ПК, между ищеца и МЗХ, но ищецът, вкл.  и   към датата на завеждане на исковата молба не бил обезщетен нито с компенсаторни записи, нито му било възстановено правото на собственост върху  66,00 дка земеделска земя от същата катеГ.я на отчуждената.

  Твърди, че поради забавяне и нереализиране на  дължимото му обезщетение, той е претърпял имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи в размер на   90 942,40 лв.

Ищецът твърди, че от  незаконосъобразните действия на органи и служители на ответника, изразяващи се както в издаването на нищожни и незаконосъобразни актове (Решенията на ПК, прогласени за нищожни от съда и отменени)  така и поради несвоевременно и неадекватно отговяране на молбите му,    търпи  неимуществени вреди, изразяващи се в  изпаднане  в стресово състояние, продължило изключително дълго (повече от пет години),  влошаване на  неговото  душевно здраве,  довело до постоянно изпитван  дискомфорт  в ежедневието му, вкл. и до нарушаване на творческия му потенциал.  Тези неимуществени вреди ищецът оценява на 10 000 лв.

Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите  суми.

Ангажира доказателства, представя подробни писмени бележки.  Претендира разноски.

Ответникът   МЗХ,  чрез процесуалния си представител оспорва предявените  искове  по основание и размер. Твърди, че  не са  налице противоправни действия  или бездействия  от страна на МЗХ. Представя подробни писмени бележки.  Претендира разноски.

На осн. чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ като контролираща страна в процеса е конституирана СГП.

СГП изразява становище, че предявените искове са  неоснователни и недоказани и като такива  следва да бъдат изцяло отхвърлени.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, предвид разп. на чл.188 от ГПК (отм.) и становищата на страните,  намира за установено от  фактическа и правна страна следното:

По делото са изискани и приложени Преписка № 410/99г. на ОбПК-А., 600/09г. на РС-гр.А.,   гр.д.№  187/06г. по описа на РС-гр.А..

По делото е представено Решение  по гр.№ 493/1997г. по описа на РС-А., влядло в сила на 29.10.1997г.

По делото е представено  решение по гр.д.№ 352/2002г. по описа на РС-гр.А., влязло в сила на 07.07.200г.  ( потвърдено с  Решение по г.д.№ 197/2003г. по описа на Ос-Бургас), с което е прогласена нищожността на  протоколно Решение  № 513 ПР/30.09.1999г. на ПК-гр.А..

     По делото е представено решение №201 по гр.д.№ 187/2006г. по описа на РС-А., влязло в сила на 11.11.2008г. , с което е прогласена нищожността на Решение №10/15.02.2001г. на  ПК-А..

           По делото е представено Решение № 43 по гр.д.№ 600/2009г. по описа на РС - А., с което е прогласена нищожността на решение № 10ПР/24.08.2009г. на  ОбСЗГ-А..   

По делото е допусната и приета  СПЕ, изготвена от в.л. доц. д-р Б.Щ., д.м., чието заключение съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, същото не е оспорено от страните по делото.

Съгл. заключението на  СПЕ  ищецът не е душевно болен, през периода 1998-1999г. у него се е развило невротично разстройство, което е станало по-интензивно  след 2002-2003г. и което отговаря на смесено тревожно-депресивно разстройство. СПЕ  дава заключение,  че може да се обоснове пряка причинно-следствена връзка между полученото тревожно  депресивно  разстройство и  дългогодишните проблеми на ищеца  по повод възстановяване на семейни земи. 

По делото е допусната и  приета   ССЕ, изготвена от в.л. Ю.Х.,  дала  две  заключения. Първото заключение е оспорено от ищцовата страна. Съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадени и двете заключения на ССЕ, съобразявайки направеното от ищцовата страна оспорване.

По делото е допусната и  приета   СТЕ, изготвена от в.л.Т.Д., чието заключение съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.

По делото са допуснати и разпитани трима свидетели на ищцовата страна:  П.Д.У.,  Р.А.С.  и  Е.Г.Й..

Свид. У., лекар по професия установява с показанията си, че  от около  7-8 години консултира ищеца като пациент,  който показва силно развита невроза и депресия,  получени според свидетеля вследствие   създаваните   пред ищеца пречки да си върне наследстевите земи  и да получи компенсация за тях. През  последите 4-5 години  здравословното състояние на ищеца значително се е влошило,  ищецът не може спокойно да прекарва ежедневието си.

Свид. С., адвокат по професия, установява с показанията си, че ищецът е бил и продължава да бъде силно травмиран от развитието на отношенията му  с  ПК-А.. Ищецът е приемал  притеснително решенията  на ПК,  налагало се е почти винаги да ги обжалва, т.к. не са били правилни и адекватни, това го е изнервяло, той е живеел в непрекъснат стрес, което се е отразявало неблагоприятно  и на ищеца и на семейството му. Многократно подавал молби, лично ходил в  ПК-А., сезирал служителите й , получавал  само обещания,  но  не и реално решаване на проблема му.    

 Свид.  Г., установява с показанията си, че  ищецът приема твърде емоционално  проблема с   бавното и незаконосъобразно възстановяване на наследствените му земеделски имоти. Това се отразявало изключително зле на психиката и здравето му. Свид. твърди, че  познава ищеца като творческа личност, занимаваща се с писане, скулптура; той изживявал изключително болезнено проблемите  с възстановяването на собствеността  му, това се отразявало негативно на творчеството му: не можел да работи, да пише,  не се занимавал със скулптура. 

По делото са представени от страните многобройни писмени доказателства,  вкл. издадени на ищеца патенти и свидетелства за промишлени образци. Представени са и печатни материални. Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства и печатни материали  като  ги съобразява с предмета на делото.

От правна страна съдът намира следното:

Съгл. разп. на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ (в ред. му към датата на завеждане на исковата молба) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.  

Фактическият състав  на посочената правна норма за ангажиране отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията или бездействията на  органи на държавата включва няколко задължителни кумулативно  изисквани   елемента: вреда (имуществена или неимуществена), претърпяна от гражданина; незаконна дейност на държавен орган, изразяваща се в действие или бездействие, отменен  като незаконосъобразен или нищожен адм. акт; незаконното действие или бездействие да е извършено при и по повод изпълнение на административна дейност;  и причинна връзка между незаконната дейност на органа на държавата и вредата.

Предендира се обезщетение на претърпени имуществени и неимуществени вреди от дейстивя, бездействия и незаконсъобразни актове,  на ПК-А. ина МЗХ.  Между страните по делото не се спрои, че  ответникът МЗХ  е материално пасивно легитимиран по делото, вкл.  и  досежно   твърдените незаконосъобразни дейстивя, бездействия и актове няа ПК-А..

По предявения иск за обезщетение на претърпени от ищеца неимущестмвени вреди: съдът намира този иск за основателен и доказан. Изпълнени са всички задължителни кумулативни предпоставки визирани в разп. на чл.1  ал.1 от ЗОДОВ.

          Кредитирайки всички посочени по-горе доказателства, съдът приема за доказано по делото, че  при развилите се отношения между ищеца и ПК-А. (сега ОбСЗГ-А.) и по повод искане на ищеца да му бъде възстановена собственотта върху  земеделски земи по наследство, адм. орган е постановил редица незаконосъобрази,  в това число и нищожни  административни актове.  Актовете (Решения на ПК) са били обжалавни от ищеца и тяхната незаконосъборазност или нищожност е била прогласена с влезли в сила съдебни решения. Със същите съдебни решения са били дадени указания, задължителни за   адм. орган, които указания отново не са били изпъленни точно и в цялост,  поради което, повторно издадените   адм. актове отново са били нищожни.  Адм. орган   очевидно е осъществявал във времето  незаконосъбразни действия и бездейсдтвия, т.к. нито към датата на завеждане на исковата молба, нито към датата на приключване на устните състезания по делото ищецът е бил надлежно обезщетен за призанатато му  със взялзло в сила съдебно решение право на  собственост върху 66,00 дка земеделска земя в землищено на с. П..

По делото има представени доказателства от МЗХ - писма  до ОбСЗГ-А., изисквани справки, обяснения от служители, от които е видно, че ответникът е осъществил контрол  върху действията на служителите си,  но доколкото този контрол не е довел до приключване на отношенията с ищеца по повод обзещетяванетго му, то същият е ирелевантен при преценка на законосъобразността на действията на служители и органи на ответника. Правото на обезщетение на ищеца е признато от съда, то следва да бъде зачетено и  удовлетворено изцяло от адм. орган.  Като не е сторено това, то следва да се приеме,че дейстивята  или бездействията на служители на ответника са незаконосъборазни, т.к. неса довели до предписания от закона задължителен резултат. Не бяха ангажирани доказателства, от които да е видно, че ищецът е препятствал обезщетяването си, напротив дори в хода на процеса същият изразява съгласие за евентуално постигане на спогодба.   

   Съдът, кредитирайки свидетелските показания и заключението на СПЕ,  намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,  изразяващи се в непрекъснат стрес и безпокойство, довели до изпадане в тревожно-депресивно състояние,  предизвикани от  непрекъснато възникващите пред него пречки да получи като обезщетение равностойна земеделска земя или компенсаторни бонове.  Предвид емоционалния характер на ищеца, съдът намира, че той е примал изключително тежко невъзможността да преодолее  създаваните административни пречки, което е водело до нарушаване на  обичайния  му ритъм на живот, отразявало се е  негативно на творческата му дейност и физиолочигеското му здраве. 

Превид свид. показания и заключението на СПЕ съдът намира че съществува пряка причинно-следствена връзка между търпените от ищеца неимуществени вреди и действията, съотв. бездействията на органи и служители на ответника.

По размера на иска: Ищецът претендира обезщетение в размер на 10 000 лв., съдът намира тази размер за справедлив, съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД.  

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени  неудобства и притеснения от ищеца,  продължителен психически стрес, нервно напрежение,  с времето  ескалирали  в тревожно-депресивно състояние.

 Основни критерии при определяне на увредите, претърпени от ищеца са продължителността,  конкретните  обстоятелства, свързани с личностни качества,  водещи до изключително емоционално  приемане на невъзможността за решаване на  болезнен проблем.

С оглед изложеното съдът намира, че  сумата от 10000 лв. представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца  неимуществени вреди.

По предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи: съдът намира този иск за неоснователен и недоказан.

Действително, по реда на ЗОДОВ могат да се претендират имуществени вреди, съставляващи не само реално претърпени щети, а и пропуснати ползи. За да бъде успешно проведен, обаче, този иск следва да  бъде доказано с достатъчно голяма степен на сигурност, настъпването на пропуснатите ползи,  като едно бъдещо сигурно събитие, осуетено поради неправомерните действия или бездействия на органи на ответника.       

Безспорно,  пропуснатите ползи са вид вреди. По естеството си пропуснатите ползи представляват осуетено приращение в имуществото на увредения, което приращение би настъпило с определена степен на сигурност. Именно поради това, ищецът следваше  да установи в процеса, не само обстоятелството, че е имал намерение  да закупи определен брой акции с евентуално получените от него компенсаторни записи като обезщетение,   и че тези акции биха му донесли изчислената от двете ССЕ  доходност,  но и обстоятелството,  че със сигурност би бил обезщетен с компенсаторни записи и че  тези записи биха били надлежно платежно средство  за закупуване на посочените акции.

Не може да се приеме и че пазарната стойност на земеделската земя, правото на собственост, върху която не е било своевременно възстановено на ищеца от адм. орган,  е критерий, който определя размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, имащи характера на пропуснати ползи.

Безспорно ищецът търпи имуществени вреди от невъзможността да се разпорежда  с признатото  му право на собственост върху процесната земеделска земя или с признатото му  право на обезщетение, но тези вреди не биха могли да бъдат  компенсирани в настоящото производство. 

По реда на ЗОДОВ могат да бъдат обезщетени  при наличието на определени кумулативни предпоставки, единствено претърпени   имуществени вреди, които не могат да бъдат  компенсирани по друг ред. Когато съществува законова закрила на интересите на гражданите, уредена с други граждански или административни закони, е неоснователно да се търси защита на тези права по реда на ЗОДОВ, предвид спазване на принципа за недопустимост на двойното компенсиране. ЗОДОВ е приложим единствено в случаите, когато няма друг ред за защита правата на гражданите и когато се претендира обезщетение, произтичащо поради нарушаването на тези права, а не защита на самите права.  Правото на ищеца на обезщетяване е признато, то следво да бъде  осъществено от адм. орган.   По реда на  ЗОДОВ, обаче,  не могат да бъдат задължавани адм.  органи да извършат едно или друго действие.

Предвид изложното съдът намира, че предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди следва да бъде изцяло отхвърлен.

Предвид изхода по делото и на осн. чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ,  разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.

Водим от горното Софийският градски съд, 5 състав на I г.о., Гражданска колегия:

                                             

                                                   Р Е Ш И :

 

 

Осъжда  М.НА З. И Х.  с адрес гр.С., бул.”Х.Б.” № **  да заплати  на А.С.В.   с ЕГН **********  от гр.С.,  кв.Д., ул.***-ва,№ **,  сумата от 10 000 ( десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени  неимуществени вреди  на осн. чл.1 ал.1  от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата смятано от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от  А.С.В.   с ЕГН **********  от гр.С.,  кв.Д., ул.***-ва,№ **,   иско с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ   срещу М. НА З. И Х.  с адрес гр.С., бул.”Х.Б.” № **  за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 90 942,40 лв. ,  съставляващи пропуснати ползи ,   като неоснователен и недоказан. 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Софийска Градска Прокуратура като контролираща страна.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на  обжалване или протестиране  пред Софийския апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

             

 

                                                          СЪДИЯ  :