№ 9920
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БМ
при участието на секретаря И Т
като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20231110101020 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ТС” ЕАД излага в исковата молба, че ответницата в
качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. „***“ № 17, вх. 1, ет. 4, ап. 7, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за
горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в
общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си
за заплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на
решение, с което да бъде установено по отношение на Р. С. Д., че дължи на
„ТС” ЕАД сумата от 4142,80 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019 г. до 04.2021 г.,
мораторна лихва за забава в размер на 636,71 лв. за периода 15.06.2020 г. до
20.09.2022г., както и сумата за дялово разпределение за периода 09.2019г. до
04.2021 г. в размер на 48,38 лв. - главница и мораторна лихва за забава в
1
размер на 9,89 лв. от 31.10.2019 г. до 20.09.2022 г. Претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. С. Д. чрез процесуалния си
представител депозира отговор на искова молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Навежда възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД
не изразява становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните
предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6
от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
Представена е декларация по чл.14 от ЗНДТ, с която ответницата е
декларирала на 30.03.1998г., че е собственик на описания в исковата молба
топлоснабден имот. От приложените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че заявеният като собствен самостоятелен обект
се намира в топлоснабдена сграда, като етажните собственици са взели
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение на общо
събрание, на което е присъствала ищцата, като собственик на самостоятелен
2
обект в сградата.
С оглед представените доказателства следва да се приеме за
установена пасивната материално-правна легитимация на ответницата по
предявените искове, доколкото предмет на делото е цената на топлинната
енергия в сграда в режим на етажна собственост, собственик на отделен обект
в която е ответницата.
Поради изложеното се установява пасивната материално-правна
легитимация на ответницата, която имат качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който
съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на клиенти в
град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата
молба топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при
спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна
уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира
топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери,
дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната
уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид
изравнителните сметки, които са в общ размер от 4714,35лева главница,
636,21лева лихва за забава, 48,38лева главница за дялово разпределение и
9,89лева лихва върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното се установява, че ответницата има задължение за
плащане на доставената топлинна енергия за процесния период в посочените
в исковата молба размери.
Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен
до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите
3
Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв
търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а
разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно
нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало
задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи
именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите
Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово
разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху
претендираната сума поради акцесорният й характер.
Направено е възражение за погасяване на вземането по давност, което
следва да бъде разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г.,
постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд,
Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че
задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността
по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото решение представлява задължителна
практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или
прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 11.11.2022г.
4
Според вещото лице по ССЕ процесните вземнаия с настъпил падеж три
години преди 13.10.2022г. са в размер на 309.78лева главница и 63.33лева
лихва. За които суми исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 1003.50лева за държавна
такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсулт, от които следва да се
присъдят 926,30лева в исковото и заповедното производство или 12/13 от
направените разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Представен е договор за
предоставяне на безплатна правна помощ, въз основа на който адв.Илчев
претендира заплащане на възнагарждение в размер на 195.00лева. Направено
е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което настоящият състав приема за основателно, като
същото следва да бъде намалено. При определяне размера на
възнаграждението съдът взема предвид практиката на Съда на ЕС по
съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, по които е постановено решение от
23.11.2017г., от съдържанието на което следва извод, че във всеки конкретен
случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба№1 от
09.07.2012г. при определяне размера на минималното адвокатско
възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и
правна сложност на делото, както и да не се допуска прекомерност на
адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на
гражданите до правосъдие. Горецитираното решение на СЕС следва да
намери приложение и в настоящото производство, като се приеме, че съдът
определя минималното адвокатско възнаграждение, съобразно свършената от
пълномощника работа, фактическата и правна сложност делото, неговата
продължителност и материалния интерес. В случая съдът определя
адвокатското възнаграждение съобразно свършената от процесуалния
представител работа, като следва да се присъдят 50,00лева за защита в
заповедното производство изразяваща се в подаване на бланково възражение
по чл.414 от ГПК и 400,00лева в исковото производство. Съобразно
отхвърлената част на иосковете следва да се присъди 1/13 от посоченото
5
възнаграждение или 34,61лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „ТС“ ЕАД с ЕИК ***
срещу Р. С. Д. с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. С. Д. с
ЕГН ********** дължи на „ТС” ЕАД сумата от 3833,02 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
08.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законна лихва от 13.10.2022г. до
окончателното плащане, мораторна лихва за забава в размер на 573,38лв. за
периода 15.06.2020 г. до 20.09.2022г., както и сумата за дялово разпределение
за периода 09.2019г. до 04.2021 г. в размер на 48,38 лв. – главница, ведно със
законна лихва от 13.10.2022г. до окончателното плащане, и мораторна лихва
за забава в размер на 9,89 лв. от 31.10.2019 г. до 20.09.2022 г. , КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на
главница за доставена топлинна енергия за периода от 05.2019г. до 07.2019г.
в размер на 309,78лева поради погасяване по давност и за лихва за забава от
573,78лева до пълния предявен размер от 636,71лева поради погасяването им
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. С. Д. с ЕГН **********
да заплати на „ТС“ЕАД с ЕИК *** направени разноски в исковото и
заповедното производство в размер на 926,30лева, съобразно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „ТС“ЕАД с ЕИК *** да заплати на адвокат НИИ с ЕГН
********** на основание чл.38 от ЗА възнаграждение за безплатна правна
помощ , съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 34,61лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7