Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.11.2019
година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.10. 2019
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.д. № 129 по описа за 2019 година
за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.
226 от КЗ /отм./
Ищците М.П.Е. и Г.И.Г. посочват в исковата молба, че
на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11+200, в землището на
Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на моторно превозно
средство - л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. № ***, водачът И.Б.,
с ЕГН: ********** е причинила по непредпазливост смъртта на И. Г. Е., с ЕГН: **********,
б.ж. на гр. С.З. - съпруг на ищцата М.П.Е. и баща на ищеца Г.И.Г..
За станалото
на 11.06.2016г. ПТП са образувани ДП № 184/2016г. по описана РУП - Р. и пр.пр.
№2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. В последствие досъдебното производство се
разследва от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С.З. като ДП № 301/2016г. по
описа на ОД на МВР С.З.. На 28.02.2019г. Окръжна прокуратура
С.З. е
внесла в Окръжен съд С.З. обвинителен акт срещу виновния водач И.Б. и е
образувано НОХД № 62/2019г. по описа на ОС С.З.. С влязла в законна сила
присъда № 13, постановена на 09.04.2019г. по същото дело съдът признава ИЗЦЯЛО И.Б.
за виновна за настъпилото ПТП.
Посочва се,
че ПТП е станало на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11 +200, в
землището на Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С.. Пострадалият И. Г. Е.,
управлявал л.а. „Опел Астра” с peг.
№ *** в посока от с. С. към гр. С.З.. След преминаване през моста над АМ „Т.“,
л.а. „Опел Астра” с peг. № ***
е бил ударен от движещия се в неговата лента за движение л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. № ***, управляван от И.Б.. В резултат на удара И. Г. Е.
е бил притиснат от изпъкналите части и уредите за управление на купето на лекия
автомобил и е починал на място. За да бъде изваден от автомобила, е била
необходима намесата на служители от „Гражданска защита“. В изготвената по
досъдебното производство СМЕ е посочено, че при огледа и аутопсията върху трупа
на И. Г. Е. се е установило: Мозъчна травма - кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки на малкия мозък. Гръдна травма - счупване на ребра по двете гръдни
половини с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията, контузия на белия дроб, контузия на сърцето,
разкъсване на гръдната аорта. Хемоторакс /свободно
изляла се кръв в гръдната кухина/ - 1800 мл. Кръв в сърдечната торбичка. Кръв в
коремната кухина. Разкъсване капсулата на черния дроб. Анемия на вътрешните
органи. Счупване на дясната бедрена кост и костите на лявата подбедрица в горния край с кръвонасядане
на меките тъкани около тях. Кръвонасядания и
охлузвания по челото и дясната вежда, дясната повърхност на лицето и
брадичката. Кръвонасядания и охлузвания по предната
повърхност на гръдния кош. Порезни рани и охлузвания по десния горен крайник. Разкъсно- контузна рана,
охлузвания и кръвонасядане по лявата предмишница и левия лакът. Охлузвания по двата долни
крайника. От заключението е видно, че смъртта на И. Г. Е. е в резултат на тежка
гръдна травма, несъвместима с живота. Установените и описани травматични
увреждания са от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и предмети с остри
ръбове и всички те отговарят да са получени при станало ПТП от удари в
изпъкналите части и уредите за управление в купето на катастрофирал автомобил.
Посочва се
също така, че видно от приложеният като доказателство към исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е описано, че л.а. „Опел“ е
навлязъл в насрещната лента за движение. Но Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица е съставен от контролните органи по сведение единствено на
водача И.Б., като е записано, че процесният инцидент е причинен от водача на
л.а. „Опел“ - И. Г. Е., но в проведеното впоследствие разследване по
образуваното ДП №301/2016г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З.,
е установена друга фактическа обстановка. Описаният в исковата молба механизъм
на ПТП се базира именно на изготвената в хода на ДП комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. От
събраните доказателства в хода на досъдебното производство става ясно, че л.а.
„БМВ“ е този, който е навлязъл в насрещната лента за движение. Следователно,
именно водачът на л.а. „БМВ“ - И.Б., е изцяло отговорна за настъпИ.
инцидент.
От
приложеното Удостоверение за наследници с изх. № 3223 от 17.06.2016г., изд. от
Община С.З., е видно, че М.П.Е. е съпруга и законен наследник на починалия И. Г.
Е., а Г.И.Г. е негов син и законен наследник.
От
приложените Съобщение за смърт №173 от 12.06.2016г„ издадено от УМБАЛ „П.“ АД -
гр. С.З. и препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 17.06.2016г. въз
основа на Акт за смърт №1008 от 12.06.2016г„ съставен в гр. С.З. е видно, че
смъртта на И. Г. Е. е настъпила на 11.06.2016г.
Изложени са
съображения, че в резултат на противоправното си
деяние, водачът И.Б. причинила на ищците вреда - изгубили са много близък за
тях човек. Отношенията им с починалия са били много близки, били са много
привързани един към друг, скръбта им е неизмерима и им причинява неимоверни
страдания. Ищцата М.Е. е изгубила своя съпруг, с когото са имали дълъг и
щастлив семеен живот. Разчитала е на неговата подкрепа и грижи. Той е бил
опората на семейството и внезапната му загуба се е отразила изключително
болезнено на ищцата. Скръбта й е неизмерима, защото ще трябва да изживее остатъка
от живота си без своя съпруг.
Семейството
е било много задружно и сплотено. Починалият е бил опора на цялото семейство.
Ищецът Г.Г. е бил изключително близък със своя баща.
До смъртта му са живеели в едно домакинство. Ищецът е разчитал изключително
много на помощта и съветите на своя баща в различни житейски ситуации. Връзката
помежду им е била много силна, но инцидентът завинаги я е прекъснал. Ищецът
изживявал много тежко загубата на своя баща, тъй като е бил и очевидец на
инцидента и на смъртта на своя баща.
От
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена застраховка
„Гражданска отговорност” в „З.” АД по застрахователна полица №
BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до
17.08.2016г. Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни
разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част
четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.)
освен материалноправни норми относно съдържанието и
елементите на застрахователните договори и пр., съдържа и процесуалноправни
норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът е общо
формулиран и не липсва посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които
не следва да се прилага. Поради това следва да се приеме, че има действие и по
отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм,). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ
(нов), е, когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса,
каквито уговорки между страните не съществуват. Ищците твърдят, че от
гореизложеното категорично може да се направи изводът, че правното основание на
предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).
Тъй като с
действията си виновния водач И.Б. е причинила на ищците неимуществени вреди,
вследствие на непозволено увреждане и управлявания от нея лек автомобил е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, за
ищците налице правен интерес от предявяване на настоящия иск пряко към
застрахователя, отговорен за вредите, причинени от застрахования.
Направено е
искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „З.“ АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, представлявано от *** да
заплати на М.П.Е. с ЕГН ********** и на Г.И.Г. с ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес ***, сумата от по 150 000 лв (сто и
петдесет хиляди лева) за всеки един от двамата ищци, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане -
претърпени болки и страдания, в качеството им на наследници на И. Г. Е. с ЕГН **********,
б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски и
възнаграждение за един адвокат.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът я оспорва изцяло по основание и размер.
Твърди, че
ПТП не е настъпило по описания в исковата молба механизъм. Видно от
представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица Опел Астра с peг. № *** е навлязъл в
насрещната лента за движение и е настъпил удар с насрещно движещият се лек
автомобил БМВ 318 с peг. № ***. Твърди, че
съставеният протокол е официален удостоверителен документ и се ползва с
доказателствена сила.
Заявява
изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от И. Е., като
твърди, че евентуално е нарушил чл. 20, ал.1 и ал. 2 и чл. 22, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата като неправомерно е навлязъл в насрещната лента за
движение и е предизвикал процесното ПТП. Твърди, че И. Е. не се е съобразил с
пътните условия и не е контролирал с дължимата грижа и внимание управляваният
от него автомобил, че е нарушил също чл. 20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата, тъй като се е движил с несъобразена скорост. Съгласно цитирана
разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Счита, че в случая И. Е. не е обезпечил такова
поведение.
Твърди, че
пострадалия водач не е използвал предпазен колан, с който е бил фабрично
оборудван автомобилът му, предвид което действията му са в пряка причинна
връзка с настъпилите телесни увреждания и леталния изход. Ако предпазният колан
бил правилно поставен и задействан, телесните увреждания щели да бъдат с
по-малка интензивност и обем и нямало да доведат до смърт.
Ответникът
оспорва предявения иск и по размер и счита, че същият не може да бъде обоснован
по никакъв начин. В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение от всеки един от ищците, като
счита, че размера на претендираната сума не може да
бъде обоснован по никакъв начин. По официални данни на НОИ към датата на ПТП
средната брутна работна заплата в страната е била под 800 лв. претендираните обезщетения от всеки един от ищците се
равнява на 188 брутни средни заплати - доход който всеки един от ищците не би
могъл да придобие не само за периода в който твърди, че търпи болки и
страдания, но дори и през една значителна част от живота си ако полага трудова
дейност. Предвид това ответникът счита, че претендираното
обезщетение не е справедливо и би се превърнало в източник на неоснователно
обогатяване за ищците.
Ответникът
признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по силата на процесната застрахователна полица „ГО”,
сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД
относно процесния лек автомобил. Не възразява това
обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
Ответникът
оспорва следните обстоятелства:
Оспорва
изключителната вина на водача на лек автомобил БМВ 318 с peг.
№ *** - И.Б., като твърди в рамките на възражението за съпричиняване, че вина
за пътния инцидент има и пострадалия водач И. Е., който с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносните последици от произшествието.
Оспорва противоправността на действията на водача И.Б., както и причинноследствента връзка между действията на И.Б. и
настъпилите вреди.
Оспорва
механизма на ПТП, описан в исковата молба, според който И.Б. е нарушила
правилата за движение по пътищата.
Оспорва
твърдението, че ищците са получили психически травми от ПТП.
Оспорва
размера на претенциите за неимуществени вреди като прекомерно завишени.
Оспорва
преживените болки и страдания на ищците.
Оспорва
наличието на дълбока емоционална връзка между ищците и починалия техен
наследодател.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
Безспорно е
установено, че на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11+200, в
землището на Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на
моторно превозно средство - л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. №
***, водачът И.Б., с ЕГН: ********** е причинила по непредпазливост смъртта на И.
Г. Е., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С.З. - съпруг на ищцата М.П.Е. и баща на
ищеца Г.И.Г..
От направена справка в електронния сайт на Гаранционен
фонд е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от
виновния водач И.Б., има сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „З.”
АД по застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г.,
валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.
За настъпилото на 11.06.2016г. ПТП са
образувани ДП № 184/2016г. по описана РУП - Р. и пр.пр. №2090/2016г. по описа
на ОП - С.З.. В последствие е образувано НОХД № 62/2019г. по описа на ОС С.З..
С влязла в законна сила присъда № 13/09.04.2019г. по НОХД № 62/2019г. по описа
на ОС С.З. съдът признава изцяло И.Б. за виновна за настъпилото ПТП.
От приложеното Удостоверение за
наследници с изх. № 3223 от 17.06.2016г., изд. от Община С.З., е видно, че М.П.Е.
е съпруга и законен наследник на починалия И. Г. Е., а Г.И.Г. е негов син и
законен наследник.
От заключението на изготвената съдебна автотехническа експертиза се установявя,
че местопроизшествието от 11.06.2016г. се намира на главен път И-57, км.
11+200, между с. С., общ. Р., и с. Могила, общ. С.З.. Сочи се, че ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието, времето е било слънчево и ясно,
пътната настилка е била суха, а интензивността на движението - малка. Според
експертизата л.а. „БМВ“ се е движил в посока изток (към с. С.), като
непосредствено преди ПТП се е движил при условията на изкачване на моста над
автомагистрала „Т.“, а л.а. „Опел“ вече е започвал спускане, движейки се в
посока запад (към гр. С.З.). Твърди се, че видимостта и на двамата водачи е
била ограничена от вертикалния наклон на пътя и от завоя в близост до мястото
на удара, кьдето се е движил л.а. „БМВ“. САТЕ е
категорична, че мястото на удара е изцяло в лентата за движение на л.а. „Опел“.
Вещото лице сочи, че първоначалният удар е настъпил между предните леви части
на двата автомобила. От експертизата се установява, че непосредствено преди
удара и към момента на удара л.а. „Опел“ е бил разположен изцяло в своята пътна
лента, докато непосредствено преди удара и към момента на удара л.а. „БМВ“ е
бил разположен с по-голямата си надлъжна част в лентата за насрещно движение.
Така се приема, че водачката на л.а. „БМВ“ И.Б. е предприела иницииращата
маневра по навлизане в насрещната пътна лента - лентата за движение на л.а.
„Опел“. След направени изчисления вещото лице е определило, че скоростта на
л.а. „Опел“ към момента на удара е била около 92.1 км/ч, а скоростта на л.а.
„БМВ“ към момента на удара е била около 108.5 км/ч. Сочи се, че тъй като няма
спирачни следи и няма данни водачите да са задействали спирачния механизъм на
автомобилите, се достига до извода, че скоростта на движение на двете МПС преди
ПТП е била същата като скоростта им в момента на удара. Твърди се, че
ограничението на скоростта за движение и на двата леки автомобила, съгласно
знаковата сигнализация в района, е 60 км/ч. Вещото лице е категорично, че
вследствие на сблъсъка между автомобилите въздушните възглавници в л.а. „Опел“
са задействани. Сочи се, че двамата водачи са попадали в опасната зона за
спиране на другия лек автомобил при наличната им скорост на движение. В САТЕ
безспорно се приема, че водачът на л.а. „Опел“ не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, докато произшествието не би възникнало, ако л.а. „БМВ“ бе
запазил траекторията си на движение в своята пътна лента. Така, като причини,
довели до възникване на процесното ПТП, се посочват субективните действия на
водачката на л.а. „БМВ“, която не се е съобразила при избора на скорост с
пътните знаци, с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, при
което не е запазила разположението на автомобила си в своята пътна лента. От
експертното заключение се установява, че И. Е. е бил водач на л.а. „Опел“ и е
бил разположен на шофьорското място, като е бил с поставен предпазен колан по
време на управление на автомобила и към момента на настъпване на ПТП. Сочи се,
че всички получени от И. Е. травматични увреждания са прижизнени.
Водачът е бил с поставен предпазен колан, но въпреки това, поради деформациите
на купето, вследствие на удара са настъпили тежки травматични увреждания,
несъвместими с живота, като смъртта на И. Е. е настъпила в автомобила. Твърди
се, че по делото няма данни водачите на двата автомобила да са били употребили
алкохол или други упойващи вещества.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че И. Г. Е. е бил водач на
л.а. „Опел“ и е седял на шофьорското място, като е бил с правилно поставен
предпазен колан по време на управление на автомобила при процесното ПТП. Сочи
се, че получената от водача на л.а. „Опел“ тежка гръдна травма не е в резултат
на свободно движение на тялото в купето на автомобила и сблъскване с тъпи
предмети от купето. СМЕ е категорична, че тялото на водача не е изпадало извън
купето на автомобила и смъртта на И. Г. Е. е настъпила в л.а. „Опел“, като
получените от него травми са резултат от челния сблъсък при процесното ПТП,
въпреки че водачът на л.а. „Опел“ е бил с поставен предпазен колан. Твърди се,
че в съдебната и медицинската документация няма данни за това водачите на двата
участвали в ПТП автомобила да са употребили алкохол.
От показанията на свидетеля Е., се установява, че починалия И. Г.
Е. е негов брат. Семейството на брат му се състояло от починалия, съпругата му,
сина му Г., снаха му Н. и техните деца. При претърпяното от И. Е. ПТП, починал
и внукът му И.. Семейството било много задружно, като при тях живеела и майката
на починалия И. Е.. След ПТП, свидетеля прибрал майка си при него, защото
семейството на починалия не можело да се грижи за нея, поради тежките травми на
ищеца Г.И.Г.. Трагедията в семейството на ищците била голяма, защото починалия
бил стожер на семейството и всички разчитали на него. След смъртта му
семейството изпитвало големи затруднения, както поради факта, че при ПТП,
починал и внука на И. Е., така и поради тежкото здравословно състояние на ищеца
Г.. В семейството царяла тъга, ищците все още не могли да превъзмогнат тежката
едновременна загуба на двама члена на семейството.
От показанията на свидетелката Н. Господинова се установява, че
тя е снаха на починалия И. Е. и на неговата съпруга и съпруга на ищеца Г.Г.. След като разбрала за ПТП при което на място починал
свекъра и и пострадали съпруга и детето и. Загубила съзнание. Впоследствие
починал и сина в болницата, където бил настанен. Установява, че съпруга и като
шофьор, често отсъства от дома им и за грижите за децата, разчита изцяло на
подкрепата на починалия и неговата съпруга. Били много задружно семейство и
внезапната загуба на двама членове на семейството ги е потресла. Според нея в семейството
нищо не е същото и всяка седмица посещават гробовете на липсващите членове.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Към дата на ПТП – то 11.06.2016г. л.а. марка „БМВ 318 Д“ с peг. № *** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и Здраве“ АД валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.
Поради това ответното дружество отговаря за причинените от застрахования вреди
съгласно чл.223 КЗ(отм.).
По делото
безспорно също така се установи, че смъртта на И. Г. Е. се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – И.Б., което е установено
влязла в сила на Присъда № 13/09.04.2019г. по НОХД № 62/2019 г. по описа
на Окръжен съд- С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да
бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан
по основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В
настоящия случай, съдът взе предвид, отношенията на любов, уважение и
привързаност между ищеца Г.И.Г. и неговия баща. Безспорно за ищеца е налице най
- тежкият житейски резултат - загуба на баща му, с което е лишен от възможността
да бъде подкрепян и подпомаган морално, лишен е от опора. Ищецът е претърпял
тежка криза, живота му се е променил необратимо, болезнено и мъчително
преживява тежката загуба на баща си, с когото са живели в едно домакинство.
Отношенията между ищеца и баща му са били изключително близките и внезапната
загуба на бащата е довела до срив в психиката на ищеца.
За ищцата М.Е.
също е налице тежка загуба, тъй като е изгубила своя съпруг, с когото са имали
щастлив семеен живот. Разчитала е на неговата подкрепа и грижи. Видно от
свидетелските показания пострадалият И. Г. Е. е бил стожер на семейството и
внезапната му загуба се е отразила изключително болезнено на ищцата.
Ето защо
съдът като взе предвид претърпените от ищците болки и страдания и обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение
за причинени неимуществени вреди на М.П.Е. и Г.И.Г. е в размер на по
150 000 лв. за всеки един от тях.
От страна на ответното дружество е
направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е
навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал процесното ПТП като се
е движил с несъобразена скорост, както и че не е използвал предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, но намаляването на обезщетението е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
От заключението на автотехническата
експертиза се установява, че отговорност за настъпване на инцидента има само
водачката на л.а. „БМВ“ - И.Б.. Причините, довели до възникване на процесното
ПТП са единствено субективните действия на водачката на л.а. „БМВ“, която не се
е съобразила при избора на скорост с пътните знаци, с релефа на местността и с
конкретните условия на видимост, при което не е запазила разположението на
автомобила си в своята пътна лента. По този начин съдът намира, че водачката на
л.а. „БМВ“ - И.Б. е нарушила разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, където е посочено, че на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. Водачът на л.а.
„Опел“ - починалият И. Е., към момента на ПТП е управлявал автомобила си изцяло
в своята пътна лента, бил е с правилно поставен предпазен колан, смъртта му е
настъпила в автомобила и всички получени от него увреждания са били прижизнени, не е употребил алкохол или други упойващи
вещества преди произшествието. Починалият не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП. Предвид гореизложените съображения
съдът намира, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
При прекия
иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя
/какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените
вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това
възможност в разпоредбата на чл. 223, ал.
2, изр. 1 - во от КЗ. В практиката на ВКС,
обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. №
525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет принципът, че
обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от правилото на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1
от КЗ/ по застраховка “Гражданска отговорност”.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че „З.“ АД следва да заплати на М.П.Е. сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на
наследник на И. Г. Е. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на
ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата по
служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р." ЕАД, с
IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З. и на Г.И.Г. сумата
от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в
качеството му на наследник на И. Г. Е. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З.,
починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумите по служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за
адвокатурата в „Р." ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв.
Ж.С.З..
По
отговорността за разноските:
Ответното
дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от ищците. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението се определя по следния начин : при интерес от 100 000 лв. до
1 000 000 лв. – 3 530 лв. + 2 % за горницата над 100 000 лв. В
настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. при цената на всеки от
предявените от ищците искове по 150 000 лв. възлиза на 4 530 лв.
Съгласно представените договори за правна защита и съдействие, всеки от ищците
са заплатили на адвокатски възнаграждения в размер на 4 600 лв. Съдът като взе
фактическата и правна сложност на делото, намира, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК и адвокатските възнаграждения за защита
на ищците не следва да бъдат намалени.
Ответното
дружество следва да заплати на М.П.Е. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 4 600 лв. и на Г.И.Г. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 600 лв.
Ответникът
“ЗД “БУЛ ИНС” АД следва да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З. държавна
такса в размер на 12 000 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., п.к. *** да заплати на М.П.Е. с ЕГН **********
с постоянен адрес град С.З., ул. *** сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на
наследник на И. Г. Е. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на
ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4
600 лв. по служебна банкова сметка по чл.39
от Закона за адвокатурата в „Р." ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З..
ОСЪЖДА „З.“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., п.к. *** да заплати на Г.И.Г. с ЕГН **********
с постоянен адрес град С.З., ул. ***, сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството му на
наследник на И. Г. Е. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на
ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащане и направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 600 лв. по
служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р." ЕАД, с
IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З..
ОСЪЖДА „З.“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., п.к. *** да заплати по сметка на Окръжен съд
– С.З. държавна такса в размер на 12 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред
ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: