Р Е Ш
Е Н И
Е № 260079
гр. ВРАЦА, 08.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 18.11.2020 г., в състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.съдия: КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието на секретар МАРИЯ ЦЕНОВА като разгледа
докладваното от съдия ПЕЛОВСКА в.гр.дело N 454 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от адв.М.С., в качеството му на пълномощник на В.В.М. ***, против
решение №109/24.06.2020г.на Районен съд-***, постановено по гр.дело
№1317/2020г., в частите му, в които жалбоподателят е бил осъден да заплаща на В.В.М.
месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 20.11.2019г. до настъпването
на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да заплати сумата от 500
лв., представляваща издръжка за минал период-периода 30.09.2019г.-20.11.2019г.
В жалбата се твърди, че решението е неоснователно,
незаконосъобразно и некореспондиращо със събраните по делото доказателства.
Развиват се съображения, че районният съд не е съобразил относимите към нормата
на чл.144 от СК доказателства, свързани
с възможностите на жалбоподателя да заплаща издръжка на пълнолетното си дете, в
т.ч. доходите, здравословното му състояние и разходите му за лечение. Сочи се,
че позоваването на предположения за бъдещи доходи на жалбоподателя е
неправилно, като неправилно не са били съобразени и представените
доказателства, че той не реализира доходи от търговските дружества, в които има
участие. Застъпва се становището, че присъдената издръжка представлява особено
затруднение за жалбоподателя, поради което си иска отмяна на решението в
обжалваните му части, вкл. и в частта за разноските, и отхвърляне на предявения
иск. Алтернативно се иска намаляване на присъдената издръжка на сумата от 100
лв.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно
заседание на 18.11.2020г. пълномощникът на ищцата В.М. заявява, че издръжката
се търси като първоначална, тъй като присъдената по гр.дело №259/2019г.по описа
на РС-*** предходна издръжка по чл.144 от СК, е била прекратена при
завършването на средното образование на ищцата.
В хипотезата на чл.266, ал.2 от ГПК от въззивната
инстанция са събрани писмени доказателства.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата
В.В.М., чрез упълномощения й адвокат, но отговор не е постъпил.
При извършената
проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба съдът констатира,
че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията за
редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищцата.
Районен съд –*** е бил сезиран от В.В.М., чрез
адв.С. Л. - П., с искове с правно основание чл. 144 СК и чл.149 СК, предявени
против В.В.М. ***, за присъждане на месечната издръжка, в размер на 500,00 лв., считано от момента на
завеждане на исковете, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до окончателното й изплащане, както и за сумата от 850 лв., представляваща
издръжка за минало време- периода от 30.09.2019г.
до 20.11.2019г.
Твърди се, че по силата на постигната съдебна спогодба по гр. дело
№259/2019г. по описа на РС-***, ответникът бил осъден да заплаща на ищцата
месечна издръжка в размер на 300 лв.за времето от навършването на нейното
пълнолетие до настъпване на причини за изменението или прекратяването й. Пред
въззивната инстанция страните уточняват, че така присъдена издръжка е била
прекратена със завършването на средното образование на ищцата. Тези твърдения
обуславят квалификацията на иска като такъв за първоначална издръжка.
В исковата молба се твърди също, че ищцата била приета да учи във висше
учебно заведение и записана в редовна форма на обучение през учебната
2019/2020г. в ЮЗУ "Неофит Рилски" гр.Благоевград със специалност
"Съвременна хореография". Излага доводи, че всички разноски по
кандидатстуденската кампания, включващи пътни, такси за изпити, заплащане на
такса за първи семестър в размер на 450 лв., такса за общежитие, предлатена за
три месеца в размер на 216 лв., също и внесен депозит в размер на 115 лв., били
заплатени от майка й Р. М.. Посочва, че общо за нуждите от първата година на
обучението си, са й били необходими 900 лв. за двата семестъра и 864 лв. за
наем в общежитието, в което живее. Навежда доводи, че има разходи за
задоволяване на естествените си нужди от прехрана, облекло, битови нужди,
учебни пособия и учебници.
Развиват се съображения, че ищцата не разполага с доходи или имущество, от
които да се издържа, като същевременно ответникът би могъл да й дава издръжка
без особени затруднения, тъй като е собственик на "Търговия 2013"ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.*** и съсобственик с 50 ℅ дялово
участие на "Търговия"ООД и "Търговия Валвес" ООД и двете
със седалище и адрес на управление гр.***.
Поддържа, че
получава подкрепа от баба си по майчина линия, която от дълги години живее в
Република Австрия и помага финансово на майка й. Твърди, че доходите на майката
се формират също от получавани от нея трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната и от отдаване под наем на един от собствените
й апартаменти при месечен наем от 200 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.М. не е подал писмен отговор, но в
проведените пред РС-*** открити съдебни заседания се явява лично и с адв. М.С. ***,
като оспорва предявените искове с твърдения, че здравословното му състояние и
доходите му не му позволяват да заплаща исканата издръжка.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така събраните
доказателства, както и въз основа на писмените доказателства, събрани от
въззивната инстанция, въззивният съдебен състав намира за установено следното
от фактическа страна:
Между страните не се спори, че ищцата е пълнолетна, не е навършила 25
години и считано от учебната 2019/2020г. е приета да учи във висше учебно
заведение и е записана в редовна форма на обучение в ЮЗУ "Неофит
Рилски"-гр.Благоевград, специалност "Съвременна хореография".
Обучението на ищцата продължава и през започналата учебна 2020/2021г. Тези
обстоятелства се установяват както от представеното пред районния съд уверение
№200854/06.11.2019г., изд.от ЮЗУ "Неофит Рилски"-гр.Благоевград, така и от представените пред
въззивната инстанция платежни нареждания от 08.09.2020г. и 02.09.2020г. за
платени семестриални такси.
Видно от представените от ищцата платежни нареждания за заплатени
семестриални такси и наем общежитие, за първи семестър на 2019/2020г.тя е
заплатила такса в размер на 450 лв., наем за общежитие за 3 месеца-216 лв. и
депозит за за общежитие-115 лв. Пред въззивната инстанция са представени 2
бр.платежни нареждания за заплатени основна и допълнителна семестриална такса
през м.септември 2020г., от общо 497 лв. Във връзка с полаган от нея
кандидатстудентски изпит, ищцата е представила и платежно нареждане от
05.06.2019г. за заплатена такса по изпита в размер на 30 лв.
Между страните не се спори, а в тази насока е представено и удостоверение
№УД000869/30.10.2019г.на Община ***, че ищцата не е декларирала притежавано
движимо или недвижимо имущество. Безспорно е също така, че тя не работи и не
получава трудови доходи, като през 2019г. от участието си в заснемане на клип е
получила възнаграждение в размер на 50 лв.
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. Г., издръжката на ищцата се осигурява от
нейната майка, чиито доходи от трудово възнаграждение и от получаван наем, са
около 800 лв.месечно. Установява се също, че издръжката на ищцата е подпомагана
и от нейната баба по майчина линия, която живее в Австрия, но св.Г. не може да
каже в какъв размер е това подпомагане. Свидетелката установява също така, че
ищцата често се прибира от Благоевград до ***, като в *** пребивава около 15
дни месечно. От разговорите си с майката на ищцата, която е нейна колежка, св.Г.
знае, че заради честото си пребиваване в гр.***, ищцата не иска да започне
работа, тъй като обучението и домът й не
са в едно населено място.
По отношение на доходите на ответника и на възможностите му да дава
издръжка, по делото са събрани многобройни писмени доказателства, от които се
установява, че месечният доход на ответника е в размер на 560 лв. и е получаван
от „Търговия 2013“ЕООД-гр.***, на което дружество той е *** /удостоверение
№1/06.02.2020г.-л.110 от делото/.
От приетите по делото удостоверения за актуално състояние на "Търговия
2013" ЕООД, "Търговия" ЕООД и "Търговия Валвес" ЕООД се
установява, че ответникът В.М. е едноличен собственик и *** на "Търговия
2013" ЕООД-гр.***; съсобственик с 50 ℅ дялово участие на
"Търговия" ЕООД- гр.*** и съсобственик с 50 ℅ дялово участие на
"Търговия Валвес" ЕООД -гр.***. Видно от представените заявление за обявяване на декларация по чл.38, ал.9,
т.2 от ЗСч Г3 и декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч., през 2018г.
"Търговия Валвес" ЕООД не е осъществявало дейност.
От представените годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО се установява,
че за 2017г. "Търговия" ЕООД има печалба в размер на 2920.22 лева; за
2018г. има реализирана печалба в размер на 6208.75 лева; за 2018г.
"Търговия 2013" ЕООД има печалба в размер на 18758.49 лева; за 2017г.
има печалба в размер на 10289.96 лева.
От изискани и приети по делото справки от ТД НАП Велико Търново, офис Враца
и офис Монтана, обаче се установява, че за 2018г. и за 2019г. "Търговия
2013" ЕООД и "Търговия" ЕООД не са разпределяли дивиденти по
чл.55 от ЗДДФЛ и печалба по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ.
По делото е представено също така Експертно решение №*** от 13.05.2020г. на
МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД- гр.***, от което се установява, че
ответникът страда от тежко заболяване с поставена диагноза "*** ***, за
което му е определена 75℅ трайно намалена работоспособност. Видно от
същото експертно решение, заболяването е открито през 2019г., при което от
м.06.2019г. до датата на експертното решение, ответникът е бил многократно
хоспитализиран и му е провеждана химиотерапия. Пред въззивната инстанция са
представени писмени доказателства-резултат от томографско изследване от
22.06.2020г., фактури за заплащани лекарства, изследвания, прегледи и пр., установяващи влошаване на здравословното
състояние на ответника и извършването на разходи за лечение пред 2020г.,
продължаващи и до момента, в размер на няколко хиляди лева. Представени са и копия от 4 бр.болнични
листа, от които е видно, че за времето от 01.09.2020г. до
13.12.2020г.ответникът е в отпуск по болест, поради влошеното му здравословно състояние.
По делото е разпитана и св.В. М., която живее с ответника на семейни
начала. Св.М. установява, че във връзка с лечението на ответника често са
пътували до гр.Враца, гр.Плевен и гр.София, като заплащали разходи освен за
път, но и за прегледи, изследвания и лекарства, които не се заплащат от
Здравната каса. Свидетелката твърди, че това са постоянни ежемесечни разходи,
които са абсолютно необходими за лечението на ответника.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс, родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, само ако те учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършването на двадесет
годишна възраст при обучение в средно училище и на 25 годишна възраст при
обучение във висше учебно заведение, и само ако децата не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и само ако родителите могат
да дават издръжката без особени затруднения. Така посочените изисквания са
кумулативни, поради което липсата на което и да е от тях, прави исканата
издръжка недължима. От приложимата норма се налага и извода, че за разлика от
издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, която е безусловна и се дължи
независимо от техните доходи, при издръжката по чл.144 от СК решаващи са възможностите
на родителя да дава издръжка без особени затруднения. Това означава, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи
от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Когато обективно родителят няма остатъчни доходи
над собствената му издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено
затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което изключва дължимостта й.
В тежест на ищцата е да докаже, както че е пълнолетна учаща се във висше
учебно заведение и без собствено имущество, така и че родителят може да й
заплаща издръжка без особено затруднение.
В разглеждания случай въззивният съдебен състав намира, че не е доказана
втората кумулативна предпоставка за уважаване на предявения иск за издръжка, а
именно възможността на ответника да заплаща издръжка без особено затруднение,
тъй като разполага с доходи над собствената си издръжка.
Установените по делото доходи на ответника са в размер на минималната
работна заплата за страната, а доказателства, че той реализира други доходи от
участието си в "Търговия" ЕООД, "Търговия 2013" ЕООД и "Търговия
Валвес" ЕООД, не се събраха по делото. Следва да се отбележи, че годишната
печалба на дружествата не съставлява личен доход на ответника, а такъв би могъл
да бъде единствено годишния дивидент, какъвто в случая не е разпределян.
Последното от трите дружества не е
осъществявало дейност, при което по начало то не би могло да бъде източник на
доход за ответника.
Съдът намира също, че установените по делото доходи на ответника от „Търговия
2013“ЕООД-гр.*** не са достатъчни да задоволят дори собствената му издръжка,
имайки предвид и доказателствата за влошеното му здравословно състояние. Налице
са събрани достатъчно доказателства, че ответникът страда от много тежко
заболяване и за лечението си той извършва ежемесечни разходи за лекарства и
медицински изследвания, имащи постоянен характер. Разходите за лечението са
значителни, като дори без наличието на специални познания е очевидно, че
разходите са наложителни, а заболяването има характер на животозастрашаващо.
Комплексната оценка на доходите и здравословното състояние на ответника
налагат на извода, че той не би могъл да дава издръжка без това да създава
значителни затруднения, поради което предявеният иск по чл.144 от СК се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Следва да се отбележи също
така, че ищцата е пълнолетна и работоспособна, като са налице и събрани
доказателства (разпита на св.Г.), че тя би могла да съвместява обучението си
със започване на работа, от която да се издържа.
Фактическите и правни изводи по отношение на иска по чл.144 от СК следва да
се приложат изцяло и по отношение на иска за издръжка за минало време, който
също се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При постановяване на решението в обжалваната му част, районният съд е
приложил неправилно материалния закон, като не е съобразил нито здравословното
състояние на ответника и разходите му за лечение, нито значителното
затруднение, което би му създало плащането на издръжка. Изследването на
т.нар.“линия на бедност“ е относимо при иск за издръжка на непълнолетно дете,
при определяне размера на тази издръжка, но не и при иска по чл.144 от СК, при
който законово определения критерий е дали родителят притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Като не е съобразил изискванията на
приложимата материалноправна норма и не е извършил обоснована преценка на
събраните по делото доказателства, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено и исковете отхвърлени.
При този изход на делото, за производството пред районния съд ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника допълнителни деловодни разноски за
адвокатска защита в размер на 300 лв. Остатъка от 200 лв. до пълния размер на
заплатеното за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение от
500 лв., е присъден на ответника с решението на РС-Козцлодуй, а възражение за
прекомерност на договореното и изплатено възнаграждение, не е било направено в
производството пред първата съдебна инстанция.
Чрез своя пълномощник ищцата е направила възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 от ГПК на заплатените от ответника-жалбоподател разноски за
адв.възнаграждение пред въззивната инстанция. Като взе предвид, че фактическата
и правна следва сложност на делото не е голяма, съдът намира така направеното
възражение за основателно. С оглед основателността на възражението по чл.78,
ал.5 от ГПК, за производството пред въззивната инстанция ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника деловодни разноски за адвокатска защита в
размер на 300 лв., определени съобразно чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1/2004г.за
МРАВ, както и сумата от 241 лв.деловодни разноски за внесена държавна такса.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №109/24.06.2020 г. постановено по гр.д. №1317/2019г. по описа на Районен
съд-***, в частите му, с които В.В.М.
***, с ЕГН ********** е бил осъден да заплаща на В.В.М. месечна издръжка в
размер на 300 лв., считано от 20.11.2019г. до настъпването на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, както и да заплати сумата от 500 лв.,
представляваща издръжка за минал период-периода 30.09.2019г.-20.11.2019г. и ВМЕСТО
НЕГО В ПОСОЧЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от В.В.М. ***, с ЕГН ********** против В.В.М. ***,
с ЕГН **********, искове по чл.144 от СК и чл.149 от СК, за заплащане на
месечна издръжка до размер на 300 лв., както и издръжка за минал период-периода
30.09.2019г.-20.11.2019г.до размер на сумата от 500 лв.
ОТМЕНЯ
Решение №109/24.06.2020 г. постановено по гр.д. №1317/2019г. по описа на ***ския
районен съд И В ЧАСТТА МУ, с която В.В.М. *** е бил осъден да заплати на В.В.М.
*** деловодни разноски в размер на 300 лв., а също И В ЧАСТТА МУ, с която В.В.М.
*** е бил осъден да заплати по сметка на РС-*** държавни такси в размер на общо
482 лв.
ОСЪЖДА В.В.М.
***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.М. ***, с ЕГН **********, допълнително
сумата от 300 лв.деловодни разноски за производството пред районния съд, както
и сумата от общо 541 лв.деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.