№ 10843
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110125634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
Образувано е по искова молба на Л. Ц. П. срещу М. Л. Т.. Предявен е
иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за определяне на режим на лични
отношения на бащата с детето.
Ищецът твърди, че ответницата са родители на детето Лора. Страните
се познавали от дълги години, като отношенията им могат да се опишат като
„добри познати“. През 2018г. майката на ищеца се разболяла тежко от
онкологично заболяване и се налагало често да пътува до гр. София за
прегледи и лечение. При някои от тези пътувания ищецът се срещал с
ответницата. Покрай заболяването на майка му и напредването на възрастта и
факта, че още нямал деца, у ищеца се породило желание да замрази сперма и
да подигури възможността да има поколение след време. Споделил това на
ответницата, за която знаел, че работи в САГБАЛ „Д-р Щерев“. Ищецът
посетил посочената болница, предоставил материал от сперма за замразяване
и съхранение. Ответницата била наясно с действията му като лекар в същата
болница. Тъй като болестта на майка му продължила да се развива негативно,
ищецът бил ангажиран с нея и лечението й. През лятото на 2018г. ищецът
1
получил съобщение на телефона от ответницата, в което му съобщавала, че е
направила процедура „инвитро“ с оставения от него материал за съхранение и
е бременна. Твърди, че не е давал съгласие за ползване на оставения от него
материал. Тъй като ищецът не бил сигурен в истинността на думите на
ответницата, решил да изчака раждането на детето, след което да се направи
ДНК тест. Лора се родила на 11.03.2019г., за което бил информиран от
майката впоследствие. Бил направен ДНК тест, който потвърдил, че ищецът е
баща на детето. Излагат се твърдения, че майката възпрепятствала контактите
на бащата с детето. Моли да бъде определен режим на лични отношения с
детето, като предлага такъв. Претендира разноски.
В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответницата, предявена е и насрещна молба. Счита, че по – голямата част
от фактите в исковата молба са некоректно посочени. Твърди, че с ищеца се
познават от 30 години. През 2000г. ответницата живяла и работила в гр.
Кнежа като анестезиолог в хирургично отделение на МБАЛ Кнежа. Живеела
в същия блок и вход, където живеел ищецът. По това време страните
поддържали интимни контакти. След като ответницата се преместила в гр.
Враца на рабора в онкодиспансер, същите преустановили контактите си.
Ответницата се омъжила, но поради това, че със съпруга и не можели да имат
деца, същите се развели по взаимно съгласие. След развода й ищецът
инцидентно я посещавал в дома й в гр. София, където живеела сама. През
2018г. ищецът заживял при нея в апартамента й, като разполагал с ключ за
жилището й. След като ответницата споделила на ищеца, че през 2017г.
загубила дете след инвитро процедура, той сам предложил да направят такава
заедно. Още на следващата сутрин страните отишли в САГБАЛ „Д-р Щерев“
и пуснали всички необходими изследвания за инвитро процедура. Замразили
за три месеца материал, за да видят дали ответницата може да забременее
спонтанно. След като до месец юни 2018г. това не се случило, веднага
започнала подготовката на ответницата за трансфера на ембрионите. Поради
лошата диагноза на майка му, ищецът рязко се променил. Станал агресивен и
изпълнен с омраза към ответницата. Веднага след положителния тест за
бременност ответницата информирала ищеца за това. По време на
бременността ответницата изпращала снимки на плода на ищеца, като нямало
никаква реакция от него. След като детето се родило на 11.03.2019г.,
ответницата позвънила на ищеца и го информирала, че имат дъщеря, като
2
полученият отговор бил „Честито“. През първата година от живота на детето
ответницата непрекъснато изпращала снимки на ищеца без да има реакция от
негова страна. Излагат се твърдения, че ответницата многократно правила
опити да покани бащата да се види с детето. Моли да й бъдат предоставени
родителските права над детето, да бъде определено местоживеенето на детето
при неговата майка; да бъде определен режим на лични отношения на бащата
с детето, като предлага такъв, същият да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 400.00 лева, считано от датата на завеждане на
иска, както и да заплаща месечна издръжка на детето за минало време за
период една година назад от датата на завеждане на иска в размер на 350.00
лева. Не претендира разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната
искова молба. Счита същата за неоснователна и недоказана.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
Страните са родители на малолетното дете Лора Л. Петровска, ЕГН
**********.
Ищецът работи в ЗП Л. Ц. П., като за периода от месец януари 2020г. до
месец декември 2020г. е получил брутно възнаграждение в размер на 2500.00
лева.
Въз основа на Решение 26/22.01.2021г. на Плевенски районен съд е
издадена заповед за защита в полза на М. Л. Т. срещу Л. Ц. П., като на
последния са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН за срок от
шест месеца.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални
доклади от ДСП – Възраждане и ДСП - Кнежа. Видно от проведеното
социално проучване, от раждането до настоящия момент основни и
непосредствени грижи за детето полага неговата майка. Те живеят в жилище,
собственост на майката. За Лова е обособена отделна стая с място за сън и кът
за игра. Майката работи във ВМА на трудов договор на длъжност
анестезиолог – реаниматор. Работи на 7 – часови смени, по график – дневна,
нощна, 3 дни почива. Докато тя е на работа, бабата по майчина линия полага
грижи за Лора. Детето е социално и комуникативно. Лора не посещава детско
заведение. След навършване на 3 – годишна възраст майката има намерение
3
да я запише в детска градина. Детето има личен лекар, с редовен
имунизационен статус. Жилището, в което живее бащата, е собствено. Много
добра битова и санитарно – хигиенна обстановка, има отлични условия за
отглеждане на дете. Бащата работи като земеделски производител.
Бащата заплащал издръжка на детето, както следва: на 21.02.2022г. –
180.00 лева; на 21.01.2022г. – 200.00 лева; на 21.12.2021г. – 170.00 лева; на
23.11.2021г. – 170.00 лева; на 22.10.2021г. – 170.00 лева; на 27.09.2021г. –
170.00 лева; на 10.08.2021г. – 1400.00 лева.
М. Т. е сепозирала заявление в ДСП – Възраждане за ползване на
социална услуга в общността и е издадена Предварителна оценка на
потребностите за ползване на „психологическа подкрепа“ към ЦОП „Света
София“ при Фондация „За нашите деца“ от малолетната Лора Л. Петровска.
М. Т. депозира в ДСП – Възраждане и молба, с която изразява желание
бащата на детето да бъде консултиран за възможността да ползва същата
услуга, която тя и малолетната Лора ползват. Изпратено е писмо до ДСП –
Кнежа за оказване на съдействие. Получен е отговор, с който ДСП – Кнежа
информират, че социален работник е провел консултация с бащата и при
проведената среща той е заявил, че не желае да бъде насочен за ползване на
делегирана от държавния бюджет социална услуга, тъй като, по негови данни,
няма риск от отчуждаване на детето и връзката помежду им е здрава.
Детето посещава ДДГ „Слава“, като не са констатирани специфични
потребности.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебно –
психологична експертиза. Видно от заключението на същата, детето се
развива нормално в рамките на широката възрастова норма. Фактори,
свързани с неговото пре-, пери- и постнатално развитие вероятно са
причината за това. Стимулирането на самостоятелност у детето е друг фактор
– този път от средата – който може да повлие неговото развитие. Детето има
формирана приоритетна емоционална и доверителна връзка с майка си.
Спрямо баща си детето също има формирана привързаност, характерна за
възрастта и пола му. Няма основание да се твърди за добросъвестно или
недобросъвестно влияние от страна на някой възрастен върху формирането на
представите у детето. Детето не е отчуждено от никой от родителите си. И
двамата родители притежават родителски капацитет да полагат грижи за
4
детето и да задоволяват неговите потребности в ежедневието. Личностният
профил на М. Т. е в рамките на нормата. Не са налице отклонения, които да
могат да бъдат мислени като абнормни в степен, която да е проблематична за
възпитанието и отглеждането на детето. Формално майката разбира
необходимостта от участието на бащата в живота на детето, но на практика не
успява в достатъчна степен да разграничи собственото си разочарование и
огорчение от него /с нюанси на лично преживяване на срам, както споделя
самата тя/, от чувствата на детето и отношенията баща – дъщеря. Несъответно
на реалността М. Т. предполага по – голяма степен на зависимост на детето от
нея към настоящия момент. Това е било актуално за по – ранна възраст от
развитието на детето, но към настоящия момент детето може да се разделя с
майка си, като прекарва време с баща си, което майката все още мисли за
травматично преживяване на детето.
От показанията на св. Диана Игнатова Димитрова се установява, че
отношенията между бащата и детето са страхотни. Когато детето види баща
си, го прегръща, целува го, казва, че го обича и е видима тяхната
привързаност един към друг. На 20.05.2023г. бащата попитал детето „Ще
ходим ли на екскурзия и на разходка?“, като отговорът на Лора бил „Не, аз ще
разхождам кучето с баба. Мама не дава и не иска да идваш, но дядо е добър и
дава“. И в апартамента, и на вилата на ищеца има условия за отглеждане на
дете. Има играчки, дъска за писане, игри, свързани с моториката, книжки за
оцветяване и различни други игри, дрехи. Ищецът купува дрехи, обувки за
детето. През 2022г. сутринта в 09.00 часа ищецът изпратил лекарства за
детето на майката. Бащата тръгва с желание и емоции към гр. София, за да
вземе детето. Когато не е взел детето, той е притеснен, свит и не му е добре.
Съдът кредитира показанията на св. Димитрова като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства, като не кредитира същите в
частта им относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
Видно от показанията на св. Весела Теодорова Тахчиева, преди около
два месеца, било събота, трябвало бащата да дийде да вземе детето. Тогава
той не дошъл и заедно с бабата и дядото по майчина линия, Лора,
свидетелката и нейното дете тръгнали към детски кът. Срещнали ищеца по
пътя и се върнали пред блока на Лора. Поканили ищеца, но той отказал.
Клекнал, гушнал детето, направил клипче с телефона. Лора казала, че не иска
5
да тръгне с него, а иска да ходи на детски кът и бащата си тръгнал. Майката
има условия за отглеждане на детето в дома си. То е облечено, нахранено, има
играчки. Майката й обръща много внимание. Учи я на песни, приказки.
Рожденият ден на детето през 2023г. бил в гр. Плевен, като бащата не отишъл.
Майката казвала на детето, че татко й я обича, иска да е с нея, но детето
казвало, че не иска да ходи при никой и започвало да се гушка в майка си.
Ответницата живее заедно със своите родители, които помагат по – скоро в
домакинската работа. Малко преди случая с детския кът, бащата дошъл до
дома на детето. Бабата започнала да го сваля долу, а то започнало да реве и
казало, че иска да тръгне с него. Ответницата се опитвала да успокои детето в
спалнята, като казвала, че татко й я обича, да се видят за малко и после ще я
върнат. Бабата тогава излязла и поканила ищеца да влезе, но той отказал.
Съдът кредитира показанията на св. Тахчиева като логични и
непротиворечащи помежду си.
В хода на съдебното производство е изслушан ищецът по реда на чл. 59,
ал. 6 СК. Същият заявява, че връзката между него и детето е напълно
нормална. Детето изобщо не се притеснява от него. Приема го напълно
нормално, макар че се виждат рядко. Има му пълно доверие. Още при първата
среща, когато взел детето с преспиване, то се държало спокойно. Пътували до
гр. Кнежа спокойно. Нямало въпроси „Къде е мама и баба?“. На следващата
среща, която също била с преспиване, детето го попитало дали може да остане
още малко. Заявява, че иска това дете да живее и да израства в любов. През
2023г. се е виждал един – единствен път с детето, тъй като, когато трябвало да
се види с него, то било или болно, или вече настроено, че ще пътува в
зоопарк, в детски кът, а не, че има среща с него. През месец март 2023г.,
когато бил пред дома, за да види детето, бил уведомен, че то е в гр. Плевен
без да е уведомен за това. Когато пита детето дали иска да отидат в гр. Кнежа,
то отговаряло тихо „Да, но мама не дава“. Бабата по майчина линия казвала,
че детето плачело и не искало да слезе пред блока да го види. Когато ищецът
се качвал до горе виждал, че детето нямало видими следи от плач, прегръща
го, целува го и ми споделяло, че по – късно ще ходят на батут. На 06.05.2023г.
трябвало да се види с детето пред блока. Видял дядото, който стоял в
автомобила си. Ищецът го поздравил. Качил се до горе, тъй като му казали, че
детето било болно, но вече му отминало. Попитал детето дали иска да отиде с
него на разходка, а то отговорило, че не иска, тъй като ще ходят в
6
зоологическа градина и ако иска да отиде с тях. Предната събота деето
задавало въпроси на баща си дали обича майка му. Когато тогава бабата
довела детето, бащата го попитал дали ще отиде с него, а то отговорило
„Мама не дава, но дядо каза, че може“. Първата среща с детето с преспиване
била през 2022г.
При изслушването на ответницата по реда на чл. 59, ал. 6 СК същата
заявява, че никога не е лишавала ищеца от това да си вижда детето. Много
държала детето да има двама родители. Не спирала да му изпраща снимки на
детето, въпреки че той абдикирал от неговото раждане. Поканила го на
кръщенето на детето, като след официалната част той преценил, че има да
празнува, тъй като си е поканил гости. Тогава отглеждала детето в гр. Плевен
по време на майчинството при нейните родители. Ищецът идвал през един –
два месеца по веднъж за 10 минути, снимал се с детето и си тръгвал. Заявява
също, че има апартамент и в гр. София, и в гр. Плевен. Има постоянна работа,
работи във ВМА като анестезиолог – реаниматор. Тази година поканила
ищеца на рождения ден на детето, който бил в гр. Плевен, но той не дошъл и
пуснал жалба за това, че не били в гр. София. Иска детето да се среща с баща
си, затова потърсила психолог, но ищецът не й съдейства, като отказвал да се
включи в програмата. Майката не присъства на срещите между детето и
психолозите. Когато ищецът дойде да вземе детето, той не разговарял с тях,
отказвал да влезе, дори когато детето го канело. През седмицата той не се
обаждал как е детето, а през събота, когато идвал и детето кажело, че иска в
зоопарка, той отговарял, че вече си е направило планове, обръщал се и си
тръгвал.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така,
че те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото
общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем
грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае. От фактите по
делото се установи, че родителите на детето Лора не живеят заедно, като
грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, при
която детето живее. Контактите между детето и бащата са спорадични.
Съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за
7
полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на
придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и
качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите,
техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола
на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва
помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на
мерки относно грижата за детето, най-важният критерий за това на кого от
двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските
права, е интересът на детето, а именно осигуряването на правилното му
физическо и духовно развитие и социалното му формиране. Съдът, като взе
предвид изложеното, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
изготвените социални доклади, съдебно – психологична експертиза и най-
вече съобрази интереса на детето, счита че упражняването на родителските
права по отношение на него следва да бъде предоставено на майката, при
която детето да живее и която да полага непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието му. Съдът счита, въз основа на събраните по
делото доказателства, че майката притежава необходимите качества на
родител и може адекватно да упражнява родителските права и задължения,
каквито полага и към настоящия момент. Същата задоволява базисните
потребности на детето от подслон, храна и облекло, както и нуждите и
потребностите от образование и други дейности, формиращи изразстването
на детето като личност.
С оглед предоставяне родителските права и определяне
местоживеенето на детето при неговата майка, на бащата следва да се
определи подходящ режим на лични контакти с него. Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, възрастта на детето, изготвената съдебно –
психологична експертиза и като съобрази преди всичко интереса на детето,
намира, че режимът на лични отношения на бащата с детето следва да бъде,
както следва: бащата има право да вижда и взема при себе си детето всяка
първа и трета седмица от месеца за времето от 17.00 часа в петък, а ако
детето посещава детско/учебно заведение – след приключване на занятията,
до 18.00 часа в неделя, с преспиване; Коледни празници – всяка четна година
за времето от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември;
Новогодишни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 31
декември до 18.00 часа на 02 януари на следващата календарна година;
8
Великденски празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на
Разпети петък до 18.00 часа на Велики понеделник; един месец през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата
следва да взима и връща детето от и в дома на майката. При определяне на
посочения режим на лични отношения съдът съобрази заключението на
изготвената СПЕ и разпита на вещото лице, видно от които детето има
емоционална връзка с бащата, няма проблем да контактува с него, не се
нуждае от посредничеството на майката или трети лица, за да прави контакти
с него. Детето няма трудности да се раздели с майката. Истинският проблем
е, че майката преписва на детето преживявания с бащата, които не са верни.
Детето не е подготвено за срещите с бащата и на практика те се случват
изключително рядко, което в дългосрочен план ще е проблем. Съдът намира,
че посоченият режим ще осигури и гарантира правото на бащата да участва в
живота на детето, като следва да бъде отбелязано, че майката следва да
предприеме активни действия за подготовка на детето за срещите му с
бащата, в каквато посока е становището на вещото лице.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се
определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на
детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие. От доказателствата по делото се установи, че
ответникът е земеделски производител, като получава средно месечно брутно
възнаграждение в размер на 2500.00 лева. Лора е на 4 – годишна възраст,
посещава детска градина, като не са установени специални потребности.
Съдът, като взе предвид горните обстоятелства, както и нуждите на детето
съобразно възрастта му, счита, че във възможностите на ответника е да
заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от
влизане на решението в сила в частта относно местоживеенето на детето. С
оглед горното съдът следва да осъди бащата да заплаща на детето си
издръжка от 300.00 лева, считано от влизане в сила на решението в частта
относно местоживеенето на детето, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване. Предявеният иск за
издръжка за разликата над 300.00 лева до пълния предявен размер от 400.00
9
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявен е и иск с правно основание чл. 149 СК за заплащане на
месечна издръжка в размер на 350 лева за една година назад от предявяване
на исковата молба. Установи се, че бащата е заплащал издръжка на детето в
пари за периода от 10.08.2021г. до 21.02.2022г., както и че е закупувал дрехи
/в каквато посока са показанията на св. Димитрова/, т.е. същият е осигурявал
издръжка и в натура. Като съобрази изложеното, съдът намира предявеният
иск за заплащане на издръжка за минало време с правно основание чл. 149 СК
за неоснователен.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски е
направена от ищеца. Разноски съдът не следва да присъжда, същите остават
за сметка на всяка от страните такива, каквито са направени, тъй
като производството представлява такова на спорна съдебна администрация,
имащо охранителен за интересите на детето характер, независимо изхода на
спора /Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№ 3423/2015 г. на ВКС - I
Г.О./.
Предвид това, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно.
Ищецът дължи държавна такса върху присъдената издръжка за детето в
размер на 432.00 /четиристотин тридесет и два/ лева на основание Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс /ТДТССГПК/ по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс,
съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Лора Л. Петровска, ЕГН **********, на неговата майка М.
Л. Т., ЕГН **********.
10
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Лора Л. Петровска, ЕГН
**********, при неговата майка М. Л. Т., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Л. Ц. П., ЕГН
********** и детето Лора Л. Петровска, ЕГН **********, както следва:
бащата има право да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета
седмица от месеца за времето от 17.00 часа в петък, а ако детето посещава
детско/учебно заведение – след приключване на занятията, до 18.00 часа в
неделя, с преспиване; Коледни празници – всяка четна година за времето от
10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември; Новогодишни
празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 31 декември до
18.00 часа на 02 януари на следващата календарна година; Великденски
празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до
18.00 часа на Велики понеделник; един месец през лятото по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата следва да взима
и връща детето от и в дома на майката.
ОСЪЖДА бащата Л. Ц. П., ЕГН **********, да заплаща на
малолетното дете Лора Л. Петровска, ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М. Л. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 300.00 /триста/ лева, считано от влизане на решението в сила в частта
относно местоживеенето на детето, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за издръжка за разликата над 300.00 /триста/ лева до пълния
предявен размер от 400.00 /четиристотин / лева и за заплащане на месечната
издръжка, считано от предявяване на исковата молба, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. Л. Т., ЕГН ********** срещу Л. Ц.
П., ЕГН **********, за заплащане на издръжка за минало време с правно
основание чл. 149 СК, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. Ц. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса върху присъдената издръжка в
размер 432.00 /четиристотин тридесет и два/ лева, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
11
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. Ц. П., ЕГН ********** за
присъждане на разноски в производството, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12