МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 20/30.06.2020 ГОД. ПО НЧХД №
113/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по тъжба на Д.И.Б. ***, с която е обвинил лицето Г.Й.И. ***, в това, че
-
На 01.08.2018 год. в гр. Русе, му
причинил временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та чрез
нанасяне на побой, с което осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК;
-
На 01.08.2018 год. в гр. Русе, се
заканил с престъпление против неговата
личност („че ще го пребие,
изнасили, че ще изпрати приятели
да го изнасилят,
че ще продължи
да се разправя
с него по същия начин“), като това заканване
би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му, с което осъществил състава на престъпление
по чл. 144, ал. 1 от НК;
-
На 01.08.2018 год. в гр. Русе, казал
унизителни за честта и достойнството му думи („мърша“,
„курва“), в негово присъствие, като обидата е била нанесена публично, с което осъществил състава на престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК.
С протоколно определение от
28.01.2020 г., влязло в сила на 09.03.2020 г., на основание чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 , т. 6 от НПК съдът е прекратил
наказателното производство досежно обвинението по чл.
130, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвиненията и моли
подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването на престъпленията, за
които е обвинен, без това по чл. 130, ал. 1 от НК, като му наложи предвиденото
за всяко едно от тях наказание.
Подсъдимият Г.Й.И. не се признава виновен по
така повдигнатите му обвинения. Признава, че на посочените в тъжбата дата и
място е възникнал конфликт между него и тъжителя. Отрича да е изричал обидни
думи и заявява, че тъжителят се опитал да го нападне с нож, при което той, за
да се отбрани го блъснал. Защитникът му пледира за постановяване на
оправдателна присъда, поради това, че на съдебното следствие не са събрани
данни, които да установяват по несъмнен и категоричен начин, че подзащитният му е автор на деянията, за които е обвинен.
Твърди, че показанията на разпитаните по инициатива на тъжителя свидетели са протИ.речиви и с много
несъответствия, поради което подкрепят тезата, че обвиненията не са безспорно
доказани.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подс. Г.Й.И. е
37-годишен, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование,
безработен.
Тъжителят Д.И.Б. и подсъдимият Г.Й.И. били
дългогодишни приятели, като познанството им започнало по повод бизнес
отношения, а впоследствие станали и семейни приятели.
След известно време И. се разделил с приятелката
си, от съжителството с която имали родена дъщеря, а около година преди
инкриминираната дата тъжителят заживял с бившата приятелка на подсъдимия. Това
влошило сериозно отношенията между Б. и И., като последният не бил съгласен
майката на детето му да има близки отношения с тъжителя.
Съгласно решение на съда, И. е имал право да
вижда и взема детето си два пъти месечно, а тъй като той искал да го вижда
по-често, търсил съдействие от бившия си приятел Б..
На
01.08.2018 г. около обяд тъжителят заедно със св.И. И., който управлявал
таксиметров автомобил пристигнали в района на „търговиите“ в гр.Русе и спрели
до бус, собственост на тъжителя, паркиран пред фирма
„Тити“. Бусът бил обявен за
продажба и бил уговорен оглед с потенциален купувач, поради което Б. искал да
го прегледа преди това. Тъжителят слязъл
от таксито, вдигнал капака на буса и оглеждал
техническото му състояние, когато напряко на пътя, до тях, спрял лек автомобил
черен „Сеат“, управляван от подсъдимия И., а заедно с
него бил и св. М. С.. Подсъдимият му казал да изчака, след което слязъл и
отишъл при Б. с думите: „До кога ще се разправям с тебе мършо,
курво!“, започнала разправия между двамата, при което подсъдимият му нанесъл
няколко удара в областта на лицето. Св. И. опитал да се намеси, но Г. И. му
казал да стои в таксито, за да не пострада. Впоследствие И. се върнал към
автомобила си и влизайки в него св. С. видял и чул, че тъжителят извикал по
адрес на Г. И. „мършо“, „педераст“. След като
подсъдимият си тръгнал, тъжителят помолил св.И. ***, тъй като се притеснявал да
не би да го проследят.
На
02.08.2018 г. пострадалият е бил освидетелстван от съдебен лекар д-р М.М., която издала СМУ № 8233/2018 г.
На
19.10.2018 г. Д.И.Б. подал жалба за инцидента в Районна прокуратура – Русе, а
на 25.01.2019 г. – тъжбата предмет на настоящото производство, първоначално
образувана в НЧХД № 222/2019 г. по описа на РС–Русе.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните
свидетели И. и С., които кореспондират с приложените писмени доказателства, а
именно: СМУ, СМЕ, СПЕ, ДП № 2971/2018 г. по описа на ОДМВР–Русе, справки за
задгранични пътувания, справка за съдимост.
От изготвената СМЕ се установява, че в
резултат на инцидента пострадалият е получил: посттравматична церебрастения; субконюктивален
кръвоизлив на лявото око; кръвонасядания на клепачите
на ляво и дясно око; кръвонасядане на носа; охлузване
на челото; кръвонасядане на полулигавицата
и на лигавицата на долна устна; кръвонасядания на
лява ушна мида; охлузвания на дясна предкитка; кръвонасядане и охлузвания на дясно коляно; одрасквания на
ляво бедро, ляво коляно и лява подбедрица.
Уврежданията са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 01.08.2018 г. Уврежданията
по лицето и главата отговарят да са получени при удари с юмруци. Установените
увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния признак разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Според изготвената по делото
СПЕ при пострадалия Б. е налице посттравматична церебрастения
и посттравматично стресово разстройство, въпреки провежданата медикаментозна
терапия. Експертите считат, че съществува причинно-следствена връзка между
състоянието на Б. на 09.10.2019 г. и нанесения му побой на 01.08.2018 г. Тези
заболявания са като прострахиран отговор на продължително
стресогенно събитие, изразяващ се във вегетативна свръхвъзбуда, безсъние и тревожност.
Съпоставяйки показанията на свидетелите, съдът
дава вяра на изложените от свидетелите И. и С. факти, които са възприели лично
и непосредствено, кредитира ги изцяло като безпротИ.речиви и взаимодопълващи се. Въз
основа на тях съдът приема, че когато подсъдимият обидил тъжителя с думите
„мърша“, „курва“ и му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на лицето и
други части на тялото, тъжителят му отвърнал с обидни думи „мърша“, „педераст“.
Тези двама свидетели са единствените преки очевидци на инцидента, и двамата са
в еднаква степен близки на страните – техни приятели, поради което съдът
кредитира изложените от тях факти.
В последните две съдебни заседания
като свидетели бяха разпитани С.Н.и И.М., които твърдят, че на 01.08.2018 г. са
били близо до мястото на инцидента. Първият като управител на фирма „Ултрапак“, която имала офис на ул. „Търговска“ и вторият –
като бивш работник в същата фирма видял случилото се от намираща се там рампа.
Св. Н. заявява, че работи в сътрудничество с тъжителя, били и двамата в офиса,
след което Б. излязъл да види буса и тогава се чули
някакви викове. Този свидетел не посочва видял ли е двамата участници в
конфликта, но заявява: „доколкото знам е имало заплахи: мършо,
ще те убия; ще те изнасиля.“ Тези негови показания сочат, че той не е видял и
дори не е чул какви думи си разменят тъжителя и подсъдимия, а предава
разказаното от пострадалия. Налице са и други несъответствия и разминавания в
данните изложени от този свидетел и изнесеното от свидетеля И., също посочен от
тъжителя и пряк очевидец. И. И. твърди,
че са пристигнали с таксито му до буса заедно с Б., а
Н. заявява, че на тази дата са били и двамата в офиса, след което Б. е излязъл
и е станал инцидента. Св. И. изрично сочи, че бусът е
бил пред фирма „Тити“ на ул. „Търговска“, а Н.
заявява, че конфликтът е станал пред тяхната фирма, а „Тити“
се намира по-встрани и на 100 метра по далече. Доколкото съдът кредитира изцяло
показанията на св.И., наличието на протИ.речия и то съществени, касаещи мястото на инцидента и имало
ли е видимост от офиса на „Ултрапак“ към случващото
се, въпреки рампата, за която сочи както Н. така и другия свидетел М., навеждат
до извод, че показанията на тези свидетели не следва да се кредитират. Съдът
приема, че тези свидетели не са възприели пряко и непосредствено инцидента, а
излагат данни, предадени им от пострадалия. Отделно от това, както в рамките на
образуваното ДП, така и в настоящото производство, въпреки отразеното още в
тъжбата, че на мястото на конфликта е имало много хора, пострадалият не е
посочил нито един друг свидетел, който е бил очевидец на случилото се, освен
свидетелят И. И., който е бил заедно с него. Това е отразил и наблюдаващия
прокурор в постановлението си от 11.07.2019 г. (л.(187 от ДП). Така едва през
месец юни 2020 г. се явяват двама свидетели, които твърдят да са видели
случилото се между страните.
Нито един от двамата свидетели
– И. и С. не са чули и възприели подсъдимият да е отправял заплахи и закани за
убийство към пострадалия Б..
Анализирайки така събраните
доказателства съдът намери, че се установи по несъмнен начин авторството на
подсъдимия И. в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК – на 01.08.2018 г. в
гр. Русе, на ул. „Търговска“ казал думи, унизителни за честа и достойнството на
Д.И.Б. – „мършо“, „курво“, в негово присъствие, като
обидата е нанесена публично, а пострадалият му отвърнал с обидни думи.
От правна страна:
Доколкото се установи, че и
тъжителят Б. не се е въздържал от обидни реплики по отношение на подсъдимия, и
доколкото от анализа на доказателствата се установи, че подсъдимият и тъжителят
взаимно са си разменили обиди в очертания близък времеви диапазон, следва да се
приеме, че по отношение на двамата участващи в инцидента следва да се приложи
института на реторсията, който е допустим и по
отношение на нанесените публично обиди съгласно чл. 148, ал. 3, вр.
чл. 146, ал. 2 от НК. Единствените свидетели
очевидци са категорични, че и двете страни – и тъжителят, и подсъдимият са
използвали изразите „мърша“, „курва“, „педераст“, отправени един към друг при срещата им.
Обект на престъплението в
конкретното наказателно производство са обществени отношения, гарантиращи спазването
на неприкосновеността на личността, запазването и ненакърняването на личното
достойнство и чест на гражданите. Изразите „мърша“, „курва“, „педераст“
безспорно са изрази, които са унизителни за честта и достойнството на
засегнатия, съгласно господстващия морал.
Изпълнителното деяние на
обидата се изразява в отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за
честта и достойнството на другиго в негово присъствие. Достатъчно е тези обидни
изрази да бъдат обективирани по такъв начин, че да
достигнат до обидения и това обстоятелство да е осъзнавано и целяно от дееца. Безспорен по делото е факта, че и този
който е възприел обидните думи е отправил такива спрямо първия.
Този извод следва да бъде
направен, защото обиденият също е употребил обидни изрази в хода на възникналия
конфликт, поради което за това престъпление съдът освободи подсъдимият и
тъжителят от наказание.
Следва да се приеме, че
подсъдимият и тъжителят са си разменили думи, унизителни за достойнството на двамата
и по този начин са изразили отрицателна оценка един към друг, като са
използвани изрази, обидни от гледна точка на господстващия морал. Същите са
били отправени на улицата, били са възприети от свидетелите, където е било
възможно в този момент да се намират и други хора, така че съдът приема, че
квалифициращият признак, че обидите са били нанесени публично е осъществен и от
двамата.
Институтът на реторсията съдържа в себе си редица отклонения от
материално-правен и процесуален характер от принципни положения в правото. Едно
от тях касае наказателната репресия. Извършването на престъпление обосновава
наказателна отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в
налагане и изтърпяване на съответно наказание. При реторсията
законодателят е съобразил по-ниската степен на обществена опасност на деянието,
частичното възмездяване на моралните вреди чрез причиненото взаимно увреждане,
както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение
пред наказателния закон. С оглед на това е предоставил възможността на съда да
освободи от налагане на наказание и двете страни.
Следователно, за да прецени
наличието на законовите изисквания за приложението на чл. 148, ал. 3, вр.
чл. 146, ал. 2 от НК, съдът е задължен да
провери не само съставомерността на описаното в
тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното
поведение на самия тъжител, независимо от факта, че срещу последния не е
подадена насрещна тъжба. В това се състои всъщност и едно от процесуалните
изключения при реторсията.
С оглед на така изложеното
съдът, след като призна подсъдимия Г.Й.И. за виновен в извършване на престъплението
по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и отчете, че
пострадалият на същата дата и място веднага е отвърнал с обидни думи, освободи
и двамата от налагане на наказание.
Както се посочи и по-горе не
се установи подсъдимият освен тези обидни думи и изрази да е отправял заплахи:
„че ще го пребие, изнасили, че ще изпрати приятели да го изнасилят, че ще
продължи да се разправя с него по същия начин“. За „някакво изнасилване“ сочи в
показанията си св.М., който твърди, че видял от рампата част от конфликтната
ситуация. Предвид изложеното по-горе, а именно, че според св.И. инцидентът е
станал пред фирма „Тити“, а както посочи и самия Н.,
че последната фирма се намира на 100 метра от техния офис и по-настрани, съдът
намира, че няма как този свидетел да е имал видимост и да е видял и чул случилото
се, още повече, че в залата не разпозна подсъдимия като другия участник в
конфликта. Поради това, съдът намери, че не се събраха доказателства
подсъдимият на посочената дата и място – 01.08.2018 г. в гр. Русе да се е
заканил с престъпление против личността на Д.И.Б. („че ще го пребие, изнасили,
че ще изпрати приятели да го изнасилят, че ще продължи да се разправя с него по
същия начин“), като това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му и на основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото
обвинение по чл. 144, ал. 1 от НК
При този изход на делото съдът
намери, че разноските следва да останат за всяка от страните, така както са
направени.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
Председател:
/П/ Ал. Великова