№ 1442
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501639 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 38027/07.06.2022 г. от И. Н. Н., ЕГН **********, с
местожителство в ******* срещу Решение № 1243/03.05.2022 г., по гр.д. №
13591/2021 г., на ВРС, XXIV с., с което е отхвърлен иска за осъждането на
„СПИДИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Абагар“, № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна
сграда, ет. 5, сумата 2000.00 лв., обезщетение за вреди – претърпяна загуба от
изцяло повредена международна пощенска пратка № ******, по Договор за
извършване на пощенски услуги от 19.09.2016 г., с услуга DPD, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 19.09.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
86, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ.
Въззивникът атакува решението с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че недоказан
от страна на ищеца е останал факта, че процесната вещ и пристигнала
повредена при получателя й като счита, че това се установява от
представената и неоспорена от ответната страна електронна кореспонденция
между ищеца и получателя на пратката. Излага пространен коментар на
представената електронна кореспонденция и законодателната уредба на този
начин на комуникация. Оспорва извода на съда, че твърдението на ищеца за
цялостно повреждане на вещта е останал недоказан като сочи, че в
производството било уточнено, че вещта е пристигнала при получателя
изцяло повредена, както и били посочени увредените части. Посочено било,
че вещта не е поправена и не се намира в държане на ищеца, който не пожелал
1
да я възстанови, тъй като разходите за това надхвърляли обявената в
товарителницата й стойност. Релевира доказателствено искане за задължаване
на въззиваемото дружество да представи копие от преписка към рекламация
вх. № SM-1659/14.10.2016 г., както и направен снимков материал на
увредената вещ – дървен часовник като излага оплакване, че това искане е
останало незабелязано от съда. По същество моли за отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В границите на срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият „Спиди" АД,
депозира писмен отговор вх. № 50698/25.07.2022 г., в който излага
становище за неоснователност на изложените във въззивната жалба
оплаквания. Сочи, че не е налице спор по допустимостта на представената
електронна кореспонденция, тъй като тя представлява неподписан частен
свидетелстващ документ. Счита, че правилно е възприето от ВРС, че частния
неподписан документ, удостоверяващ изгодни за представилата го страна
факти, не е достатъчен, за установяване на главния факт, подлежащ на
доказване от ищеца главно и пълно – че именно ответникът е увредил
процесната вещ. Сочи, че ОУ на ответника уреждат специална процедура в
случаите, когато при пристигане на пратката бъде установено, че
превозваната вещ е частично или изцяло повредена, респ. липсваща, която в
случая не е била спазена, тъй като не е представен изискуемия от чл. 49 ОУ
КП, удостоверяващ повреждането на пратката към момента на получаването
й. Сочи, че в хода на производството не са били представени доказателства,
установяващи стойността на самата вещ, така и вида и степента на
увреждането й. Счита, че заключението на СОЕ се базира на снимки в
интернет магазини, характеристични данни в исковата молба на посочения
часовник и е осреднена цената на такъв часовник, но тя не е доказателство за
съдържанието на пратката. Последното въззиваемият счита, че е въпрос
спорен между страните и възприетото от съда, че между страните липсва спор
е неправилно. В заключение, счита постановеното решение за правилно,
поради което моли да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, въззивникът чрез процесуален представител,
поддържа въззивната жалба, а въззиваемият, с писмено становище,
поддържа изложените в отговора доводи по оспорване на въззивната
жалба.
Съставът на Варненски Окръжен съд, по предмета на спора,
съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на И. Н. Н., ЕГН **********, с която е предявен иск за
осъждането на „СПИДИ" АД, ЕИК ********* да заплати сумата 2000.00 лв.,
представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, в
резултат на изцяло повредена международна пощенска пратка № ******, с
обявена стойност, по време на пренасянето й до гр. Берлин, Федерална
Република Германия, по силата на Договор за извършване на пощенски
услуги от 19.09.2016,г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 19.09.2021 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 86, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ.
Ищецът твърди, че на 19.09.2016 г. е сключил със „СПИДИ" АД
Договор за пощенски услуги, по силата на който дружеството е приело да
пренесе от гр. Варна, Република България до гр. Берлин, ФРГ, международна
пратка № ******, с обявена стойност в размер на 2000.00 лв., представляваща
движима вещ - ръчно изработен дървен часовник марка „Cornhil London
2
kaminuhr“. Твърди се, че с помощта на служител на оператора, вещта била
опакована с няколко защитни опаковки - с въздушни мехури, дунапренова
изолация, здрава и дебела картонена кутия и стреч-фолио. Сочи, че
получателят на вещта в Германия бил аукционна къща, със съдействието на
която ищецът възнамерявал да продаде часовника при минимална цена от
2000.00 евро. Излага, че на 23.09.2016 г., пратката била доставена, но
представител на аукционната къща установил, че вещта е повредена изцяло -
увреден циферблат; пружина на махалото; спомагателният махален прът,
носач на камбаната и чука, счупен прът на махалото, регулираща резба в края
на махалото, която подлежи на подмяна; отделена рамка на циферблата;
счупени части по дървото и повредена боя. Ищецът не пожелал поправяне на
вещта, тъй като разходите за това щели да надхвърлят обявената стойност.
Ищецът не пожелал и вещта да му бъде върната, тъй като следвало да заплати
разходи в размер на 166.00 евро.
Ищецът твърди, че инициирал рекламационно производство и въпреки,
че представил изискваните документи, пощенският оператор отказал
изплащане на обезщетение в размер на обявената стойност, поради липса на
фактура за закупуване на увредената вещ. Постановения отказ обусловил
правния интерес у ищеца да предяви осъдителна претенция срещу пощенския
оператор и да претендира обезщетение съобразно чл. 72.4 ОУ, неразделна
част от договора в размер на действителната стойност, но не повече от
обявената стойност.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът „СПИДИ" АД
признава наличието на договорно правоотношение и ищеца досежно
международна пощенска пратка, с обявена стойност 2000.00 лв. Счита се, че
приложение в отношенията между страните следва да намерят приложения
Общите условия, в редакцията им, приложима от 20.09.2013 г. до тяхната
отмяна на 15.10.2016 г. и по - конкретно т. 54, според която при увредена,
повредена или изгубена пратка, с обявена стойност, обезщетението е в размер
на действителната стойност при предоставяне на подходящо доказателство,
удостоверяваща тази стойност. Посочената клауза била в съответствие с
разпоредбата на чл. 85, ал. 4, т. 3 ЗПУ. Още излага, че ищецът не ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си, че увреждането на пратката е
станало именно по време на транспортирането й от ответника, предвид
липсата на КП, изготвен по реда на чл. 49 от ОУ, че не са налице
доказателства за индивидуализиране на вещта, която се твърди да е била
увредена, както и, за вида на уврежданията, които се твърди да са настъпили
по вещта.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК , за признати и ненуждатещи се от
доказване в първоинстанционното производство, са приети следните
обстоятелства:както следва: 1. че на 19.09.2016 г. между „СПИДИ" АД и И. Н.
е сключен договор за пощенски услуги, по силата на който дружеството е
приело да пренесе от гр. Варна, Република България до гр. Берлин, Федерална
Република Германия, международна пратка № ******, с обявена стойност в
размер на 2000.00 лв. и 2. че в ОУ на „СПИДИ" АД, действащи към деня на
сключване на Договора между страните, е уговорено, че дължимото
обезщетение в случай на повреждане на пратка е в размер на действителната
3
стойност, но не повече от обявената такава, в съответствие с чл. 85, ал. 1, т. 1
от ЗПУ.
С исковата молба е представена разменена кореспонденция между
ищеца и ответника по повод рекламация вх. № SM-1659/14.10.2016 г. (л. 13-
20) От кореспонденцията се установява, че на 07.11.2016 г. ищецът е
уведомен от ответника, че не са получени изисканите документи, измежду
които декларация за незастрахованост и документ удостоверяващ
съдържанието. Декларация за липса на застраховка е подписана от ищеца на
20.11.2016 г. На 31.01.2017 г. от страна на ответника е постановен отказ по
образуваната рекламация № SM-1659/14.10.2016 г. На 29.03.2017 г. от страна
на ответника е постановен повторен отказ от изплащане на обезщетение, в
резултат на отправена покана за преразглеждане на подадената рекламация.
Представено по делото е и Приложение 1 към Договор за доставка за
предаване на Корнхил Лондон – часовник за камина за аукцион при
определена цена 3200.00 евро, начална цена от 1600.00 евро и нетна граница
2000.00 евро.
Представен по делото е превод на електронно писмо от 23.09.2016 г.,
изходящо от „Аукционата“ АГ, с адресат ищеца, от което се установява, че
последният е уведомен вещта Корнхил Лондон – часовник за камина е
пристигнала повредена.
С електронно писмо от 10.10.2016 г., ищецът е уведомен, за
необходимите реставрационни дейности по вещта и тяхната стойност.
Представени по делото са ОУ на „Спиди“ АД за приемане, пренасяне и
доставка на куриерски пратки.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на един свидетел на страната на ищеца – Д. Е. Б., за установяване на
състоянието на вещта към 16.09.2019 г.
Изслушано е и заключението на СОЕ, за установяване на средната
пазарна цена на вещта.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 2919/04.08.2022 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е постановено от законен състав на съда и в границите на
правораздавателната му компетентност, а съобразно обстоятелствата,
посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът следва да
бъде квалифициран като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 82
ЗЗД, вр. чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ и сл. ЗЗД.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба:
Пред първостепенния ВРС, ищецът в качеството си на страна по
процесното правоотношение, възникнало по силата на сключен между
страните договор за куриерска услуга, е претендирал ответното търговско
4
дружество, в качеството му на пощенски оператор, извършващ тези услуги,
заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди, вследствие
неизпълнение на договорно задължение - доставяне на предадена за
транспортиране изцяло повредена пратка, с обявена стойност, на посочения
от ищеца адрес и съответно получател. Претендираното обезщетение е размер
на обявената стойност на вещта, съдържаща се в куриерската пратка.
С оглед обстоятелството, че отношенията между страните се регулират
от Закона за пощенските услуги, който се явява специален по отношение на
общия ЗЗД, то именно правилата по ЗПУ следва да намерят приложение към
процесния казус, тъй като се касае за куриерска услуга, легална дефиниция на
която се съдържа в разпоредбата на пар. 1, т. 18 ДРЗПУ.
Съобразно разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ (в редакцията й ДВ,
бр. 102/2010 г., в сила от 30.12.2010 г., приложима към момента на сключване
на договора), пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в
случаите на загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично,
вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки,
пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски
пратки с добавена стойност над универсалната пощенска услуга по смисъла
на пар. 1, т. 18 от ДР.
Тъй като в процесния случай се касае именно за пратка с обявена
стойност, легална дефиниция на това понятие е дадено в разпоредбата на пар.
1, т. 11 ДРЗПУ (в приложимата към момента на сключване на договора
редакция) "Обявена стойност" е пощенска услуга, представляваща
отговорност на пощенския оператор до размера на обявената от подателя
стойност на съдържанието на пощенската пратка в случаи на загуба, кражба
или повреда. Тази отговорност обаче не е по подразбиране, а едва след
доказване на определените от закона предпоставки за ангажирането й, които
са съдържание на пратката и неговата цялост и изправност (според вида на
съдържанието й), надлежно опаковане към момента на предаването й на
пощенския оператор, установени щети по пратката към момента на
получаването й, стойност на щетите и причинна връзка на щетите с
осъществения от пощенския оператор транспорт.
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че
изпратената от ищеца пратка е била доставена на адресата. Повдигнато от
страна на ищеца е и рекламационно производство, съобразно правилата
разписани в чл. 86 ЗПУ, за това, че съдържащата се в пратката вещ е била
повредена.
Съдържанието, състоянието и начина на опаковане на предадената за
транспортиране пратка е установено със свидетелските показания св. Д. Б.,
който заявява, че часовникът, който ищецът изпращал бил семейна ценност и
бил принуден да се раздели с него, заради парични затруднения. Заявява, че
присъствал в дома на ищеца, когато последния опаковал часовника и той
изглеждал здрав и работещ. Заявява, че служителят в офиса на „Спиди“ не е
пипал самия часовник, а само го погледнал през прозрачния найлон. Споделя,
че опаковането било извършено от ищеца в найлон с балончета като в ъглите
на пакета били поставени гумени парчета. Не си спомня часовникът да е бил
поставян в кутия, тази подробност не видял, но си спомня, че часовникът бил
занесен опакован.
Съдът е в известност за посочената от жалбоподателя законодателна
уредба на електронния документ и електронните съобщения. Законодателната
5
уредба обаче не може да замести с процеса на главното и пълно доказване на
релевантните факти и обстоятелства в хода на провежданото производство.
На първо място следва да бъде посочено, че представената кореспонденция
сама по себе си не е в състояние да установи, че при получаване на самата
пратка получателят е констатирал нарушаване целостта на опаковката,
доколкото съставен двустранен протокол, по силата на чл. 49 ОУ, с подобни
констатации по делото не е представен. От кореспонденцията се установява,
че получателят е уведомил изпращача-ищец, че вещта е повредена като към
електронното писмо са приложени снимки, които обаче не са представени от
ищеца и не са били обект на експертно изследване. В последващо електронно
писмо са изброени необходими реставрационни дейности, които следва да
бъдат извършени, каква е тяхната стойност и е предложена нова
ориентировъчна аукционна цена за вещта.
Ценена тази кореспонденция сама по себе си, обаче не е достатъчна да
установи причинната връзка между осъщественото транспортиране на
пратката, извършено от ответника и изброените реставрационни дейности по
часовниковия механизъм и корпуса, в каквато насока е и релевирано
оспорване от страна на ответника. Към посоченото следва да бъде насложено
и обстоятелството, че при твърдяната емоционална за ищеца стойност,
последния с лекота се е лишил от вещта (доколкото ищецът твърди, че вещта
не е в негово държане), дори и при наличните по делото данни, че след
извършване на реставрационните дейности, същата продължава да има
значителна аукционна стойност.
Изложените съображения обосновават извода, че предявеният иск като
неоснователен ще следва да бъде отхвърлен. Постановеното в същия смисъл
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно ще следва да
бъде потвърдено.
За пълнота съставът на въззивния съд препраща и към мотивите на
постановеното от ВРС решение, по силата на чл. 272 ГПК.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемата
страна се следват направените във въззивното производство разноски, които
съобразно представените доказателства – фактура № 1291/21.07.2022 г. и
платежно нареждане от 21.07.2022 г., възлизат на сумата 444.00 лв., с ДДС.
Възражението на въззивника за липса на представен договор се преценява
като неоснователно, доколкото самата фактура също има характер и носи
белезите на сключен договор между страните.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1243/03.05.2022 г., постановено по гр.д.
№ 13591/2021 г., на ВРС, XXIV с.
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, с местожителство в ******* да
заплати на „СПИДИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Абагар“, № 22, София Сити Лоджистик Парк,
Административна сграда, ет. 5, сумата 444.00 лв. (четиристотин четирдесет
и четири лева), представляваща разноски за въззивна инстанция, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7