№ 383
гр. Благоевград, 06.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско
дело № 20241200500254 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
Жалбоподателката М. Н. З., редовно призована, не се явява. Същата се
представлява от адв. А. Б., с пълномощно по делото, като представя такова и
за пред настоящата съдебна инстанция.
Ответникът Н. К. С., редовно призован, се явява лично и с адв. К. Д., с
пълномощно по делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВАТ се въззивната жалба и отговорът към нея, за което съдът
препраща към Определение № 285/13.03.2024 година от закрито съдебно
заседание.
АДВ. Б.: Уважаеми Съдии, поддържам подадената въззивна жалба, по
съображенията, които са изложени в нея. Нямам доказателствени искания.
Оспорвам доводите, които са изложени в отговора на въззивната жалба, като
1
по същите ще заяви становище по същество.
АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба, като поддържам доводите, изложени в
отговора на същата. Нямам доказателствени искания. Ако е необходимо с
оглед допълнителните доводи, ще взема отношение по същество.
Поради липса на доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. Б.: Уважаеми Въззивни съдии, от името на доверителката ми моля да
постановите решение, с което да уважите предявената въззивна жалба и
отмените първоинстанционния съдебен акт в атакуваната му част.
Настоящият спор не е спор по доказателствата, а е спор по правото, като в
тази връзка считам, че абсолютно неправилни и необосновани са изводите на
първоинстанционния съд. Освен доводите, които са изложени в самата
въззивна жалба, аз ви моля да имате предвид следното: Законодателната
практика, с която се преуреждат имуществени отношения, касаещи
семейството и съпрузите, не е нова и не е въведена със Семейния кодекс от
2009 година. Напротив, във всички действащи преди това Семейни кодекси са
предвиждани изрични разпоредби, с които са преуреждани отношенията, като
действащите и приемани нови такива съответно са били приложими и към
заварените бракове. В тази връзка следва да се има предвид, че сходен е
законодателният подход и със Семейния кодекс от 1968 година, който с
текста на чл. 103 от същия изрично преурежда и въвежда приложимост на
правилата му по отношение на заварените бракове. В тази насока е и
Семейният кодекс от 1985 година, който с текста на §4 от същия отново
преурежда и предвижда въведените нови разпоредби да бъдат приложими и
към заварените бракове. Именно такава считам, че е и разпоредбата на §4 от
сега действащия Семеен кодекс, с който изрично законодателят е посочил, че
се преуреждат отношения, и то имуществени такива, и за заварените бракове.
Именно този начин на формулировка на текста на §4 считам, че води до пълна
приложимост на всички тези текстове по отношение на заварените бракове и
респективно имуществените отношения. Именно в тази връзка следва да се
има предвид, че със Семейния кодекс от 2009 година са предвидени едни
алтернативни режими, които да уреждат имуществената общност; те са общо
3 на брой, а именно – съпружеската имуществена общност, която е общата,
2
съответно режима на разделност и брачният договор. Характерно в случая е,
че изборът на един от тях, когато говорим за режим на разделност или
респективно брачен договор, на практика и по своето естество представлява
вид сделка. В конкретния случай, когато говорим за режим на разделност, се
касае до сделка, която съпрузите сключват, но която съобразно изискванията
на чл. 33 и сл. от СК се материализира в т.нар. декларация. В случая право на
страната е да прецени, съответно на съпрузите да преценят, кой от тези
режими да приемат, но приемайки ги, аз поддържам становището, което е
изрично въведено и в решението на Върховния касационен съд, че
имуществените последици от това решение се явяват законово уредени, т.е.
законът е този, който урежда при избора на един от тези режими, какви да
бъдат последиците. С оглед на това, в конкретния случай режимът на
разделност, по начина по който е формулиран в Семейния кодекс и в частност
в разпоредбата на чл. 33, на практика не води до т. нар. договорен режим на
разделност, а въвежда режим на разделност по отношение на цялото
имущество, което съгласно разпоредбите на §4 преурежда изцяло
отношенията по повод на заварения брак. Именно поради това и с оглед на
тези формулировки на Семейния кодекс и на текстовете, които посочих,
считам, че е налице т. нар. обратно действие на избора на режим на
разделност и той обхваща всички имущества, които се заварват по заварените
бракове при избора на този вид режим. Именно в тази насока е и решението
на Върховния касационен съд, на което сме се позовали от 2023 година и с
което е даден отговор точно на въпроса за обратното действие на цитираната
норма. В конкретния случай считам, че нито декларирането на обстоятелства,
на които се позовава ответникът, нито пък водени или не други производства
водят до различни изводи, тъй като последиците – правните такива, се
определят от самия Семеен кодекс. Именно поради това и при приложение и
тълкуване на тези норми, считам, че следва да се приеме, че и по отношение
на процесния недвижим имот са налице предпоставките да се приеме, че
избраният режим на разделност в конкретния случай категорично е
приложим. Що се отнася до мотивите на първоинстанционния съдебен акт –
считам, че те не обсъждат всички тези съществени обстоятелства. Нещо
повече, действително решението на Върховен касационен съд, на което ние се
позоваваме, не е тълкувателно такова и не е задължително, но с него се дава
отговор на правен въпрос, целта на което всъщност, с оглед разпоредбите на
3
чл. 290 и сл. от ГПК, е именно да се стигне до уеднаквяване на съдебната
практика. Бих казала, че арогантно за мен е едно отношение на
първоинстанционния съд, с което сочи, че неправилно Върховен касационен
съд прилага правните норми, и в този смисъл аз считам, че решението е и
необосновано, и неправилно като краен резултат. По тези съображения, както
и изложените в самата жалба, аз ви моля да постановите съдебния си акт.
Претендирам разноски по списък за настоящата инстанция, който представям.
А що се отнася до разноските за първата инстанция – моля да имате предвид
представения пред нея списък по чл. 80 от ГПК.
АДВ. Д.: Уважаеми Окръжни съдии, тази препратка – хронологическа,
историческа и юридическа, към предходни нормативни актове, включително
от 60-а година, няма отношение към конкретния случай. Става въпрос за
норми от Семейния кодекс при два режима. Първият Семеен кодекс е от 1985
година – по това време доверителят ми и ищцата са сключили граждански
брак, по това време е придобит конкретният недвижим имот – през 2008
година, и този недвижим имот е придобит възмездно. Съобразно този режим,
независимо че като страна в сделката фигурира съпругата по това време,
поради служебни ангажименти на доверителя ми, въпреки че основното
плащане, 90% от разходите, той ги прави, включително и с разходи на близки
хора, тя се явява по сделката. Към 2008 година, съобразно Семейния кодекс
от 1985 година, по презумпция при прекратяване на брака се приема по1/2
идеална част при трансформиране на семейната имуществена общност, а друг
режим няма, трансформира се в обикновена съсобственост, с квоти по 1/2
идеална част. Новият Семеен кодекс е от 01.10.2009 година и въвежда вече и
допълнителните режими – на разделност, на общност, брачни договори и т.н.,
но когато коментираме за волята на законодателя, едностранно се цитира
едно решение на един състав на Върховен касационен съд, което не е имало
дори за предмет конкретния режим, а разглеждайки някакво дело като
въззивна проверка, е прокарал едни доводи, на база на които се цитира.
Първо, самото решение не се занимава конкретно с този проблем, а е по повод
друг казус и изтъква някакви доводи в тая насока. В България ние нямаме
прецедентно право, за да се превърне това решение в норма за
правораздаване. Освен това правилно първоинстанционният съд е приел и
коментирал съдебната практика, като е отчел, че преобладаващата съдебна
практика отчита действителната воля на законодателя, а тя е именно такава –
4
когато се приема нов режим на база на нормите на новия Семеен кодекс от
2009 година, този режим действа занапред, а не преурежда отношенията за
минало време. Каквито и аргументи да се излагат, абсурдно е това виждане,
че видите ли, волята на законодателя е била за преуреждане на отношения в
минало време, включително и за време, през което този Семеен кодекс не е
действал. Да се придаде обратно действие на Семейния кодекс от 2009 година
за преуреждане на имуществени отношения по времето на предходния
Семеен кодекс – това е нещо, което го няма, няма такава норма, и позоваване
на §4, че видите ли, това била такава норма, която предвижда обратно
действие – не, няма, обратното действие е изключителен институт и в
конкретния случай не може да се говори за такова. В конкретния казус има 3
важни пункта, на които моля почитаемия съд да обърне внимание. Първо,
волята на законодателя е такава и затова е уредил 3 начина на уреждане на
имуществените отношения – общност, разделност и брачен договор. Брачният
договор е инструментариумът, на база на който могат да бъдат уредени
отношения за минало време, но това вече е едно договаряне с ясна воля на
страните – че те приемат имуществените отношения в миналото да се
преуредят, но вече двете страни сключват договор и посочват конкретните
имущества и начина, по който ги разпределят помежду си, но не и
декларацията, така че абсурдно е това тълкувание на волята на законодателя и
то не се споделя в по-голямата част от съставите на Върховен съд, защото
преобладаващата практика, както е посочил първоинстанционният сед, е в
тази връзка. Вторият важен момент, на който моля почитаемият съд да обърне
внимание – волята на страните, обективирана в декларацията от 01.02.2018
година, с която приемат режима на имуществена разделност. В това
изречение, което се сдържа, никъде няма воля за уреждане с имущества за
минало време, няма никакви такива волеизявления нито на едната, нито на
другата страна. И как без да си направил волеизявление, че се разпореждаш с
някакво лично имущество, изведнъж това се приема – ти нямаш такава воля.
Ама видите ли, там някаква Бонка Дечева ли беше, понеже мимоходом по
повод друг казус казала едно изречение в тая посока, променя волята на
доверителя ми да се разпореди с неговата 1/2 идеална част от семейното
жилище. Едно такова виждане е абсурдно и минира устоите изобщо на
правото, ако без да имаш волеизявление някой ти отнема едно имущество с
някакви абсурдни тълкувания на неща, които нямат никаква логична, правна и
5
каквато и да е основа. И третият важен пункт, на който моля да обърнете
внимание – самото поведение на страните след приемане на режима на
имуществена разделност. Ами самата ищца е отишла и писала след 2018
година, че апартаментът, който е придобит по време на брака, независимо че
тя фигурира като страна, е станал обикновена съсобственост, по 1/2 идеална
част. За 5 години, до образуване на делото, самото удостоверение за данъчна
оценка, на база на което е изписана исковата молба, сочи, че двете страни
имат по 1/2 идеална част. Самата ищца към 2018 година и 5 години след това
е съзнавала, че няма воля за разпореждане и вяска от страните става
собственик на по 1/2 идеална част. Нещо повече, в един момент се усеща,
наистина страната е колежка, търсят се способи по някакъв начин да се
извлекат максимални дивиденти от това, което е ставало по време на брака,
отново счита, че нея не я устройва да бъде по 1/2 идеална част, въпреки
декларираното, предявява иск, който е висях в Районен съд – Благоевград, за
по-голям принос, и това поведение на ищцата – единият път казва по 1/2, след
това казва – не, не, 90 или 95% за мен, а третият път казва – не, не, всичко е за
мен, защото аз се подписвам в този нотариален акт; самото поведение на
страните издава несподелянето, лисата на тази воля в това отношение.
Разбира се, поддържам и всички доводи, които съм изложил в отговора на
въззивната жалба. Решението на Районен съд – Благоевград е повече от
перфектно, става въпрос за едно детайлно обсъждане на фактите, на
режимите на двата Семейни кодекса – от 1985 г. и 2009 г., анализирана е и
съдебната практика, преобладаващата. Не може едно решение на един състав
от Върховен съд казано по повод казус, който е страничен, да промени волята
на законодателя и преобладаващата съдебна практика. С оглед на
гореизложеното и на доводите, които съм дал в отговора, аз ви моля да
постановите решение, по силата на което и на основание чл. 271 от ГПК да
потвърдите решението на Районен съд – Благоевград. Моля да ни бъдат
присъдени и направените разноски по делото за адвокатски хонорар, за което
представям списък на разноските.
РЕПЛИКА НА АДВ. Б.: На първо място, не следва да бъдат изобщо
обсъждани изводите, които се изложиха едва в хода по същество, и то във
въззивна инстанция, за това кой, кога и как се е явил при изповядване на
сделката за процесния недвижим имот и респективно кой, кога и как е
направил плащането, тъй като нито такива твърдения са заявявани с отговора
6
на исковата молба, нито изобщо са събирани доказателства за тях. В случая
се касае до едни твърдения в хода по същество, които следва да бъдат
оставени без разглеждане. Решението на Върховен касационен съд, на което
се позоваваме, е допуснато до касационно разглеждане точно по въпроса за
приложението на §4 от Семейния кодекс във връзка с разпоредбата на чл. 33
от същия, което е точно за действието на режима на разделност по отношение
на завареното имущество и в това число дали обхваща и придобитото до този
момент имущество, или само това след този момент на подписване на режима
на разделност. Поради тази причина не се касае до производство по различен
въпрос, а точно по въпроса, който е единствено спорен и в настоящото дело.
И не на последно място, декларирането или недекларирането нито създава,
нито отнема права, тъй като правните последици на режима на разделност се
определят от самия закон, а не от волята на страните, и тя е без всякакво
значение.
ДУПЛИКА НА АДВ. Д.: Забележете, уважаеми Окръжни съдии, до момента,
когато излиза това решение, не е имало никакъв спор и съзнанието на ищцата
е било, че става въпрос за съсобственост, и в един момент излиза решението с
докладчик Бонка Дечева и те решават, че вече законът е променен. Това
решение не е нормативен акт, който да променя волята на Семейния кодекс.
Първоинстанционният съд е цитирал и решение в обратната посока, така че
тук не коментираме обстоятелства, свързани с промяна на законодателството,
а с едно волеизявление. Що се отнася до съдържанието на самото решение –
там се коментират едни наследствени отношения, възникнали във връзка с
прекратяване на един брак, спорове относно собственост и т.н, като за да се
промени решението на въззивния съд, се коментира и една такава хипотеза,
така че акцентът не е в тая посока. Освен това, това не е задължителна
практика, не е нормативен акт и не дава основа, освен това пък и другата
практика е важна. Когато говорим за вещното право, особено в сферата на
разпореждане на недвижими имоти, това е една материя с особена
чувствителност и специален режим. Реално погледнато една такава
декларация по никакъв начин не може да се коментира, с това съдържание, че
има разпоредителни права. Страната, когато подписва каквото и да е, особено
в сферата на вещното право, регламентиращо недвижимите имоти, трябва да
има изрично и ясно волеизявление в тази посока. Нито доверителят ми, нито
ищцата по това време са имали изобщо съзнание за някакви подобни
7
разпоредителни действия. Както и да се тълкува тази воля, тя е такава –
намерението за действие за напред. Ако страните знаят, че всъщност
подписвайки нещо такова, и да се търси друга воля в това, което те са
изразили, това е миниране на принципите на вещното право, особено в
сферата на недвижимите имоти. Неслучайно когато става въпрос за вещно-
правен проблем, имаме Агенция по вписванията, имаме нотариална форма –
най-прецизната форма за удостоверяване на съдържание на воля от титуляр на
воля, на достоверност на дата и т.н. В конкретния случай такива
разпоредителни действия и воля няма извършени. Ако страните бяха имали
намерение да преуреждат въпроса със собствеността на този апартамент,
придобит при режим на имуществена общност и регламентиран със Семейния
кодекс от 1985 година, и те щяха да подпишат брачен договор.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 09:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8