№ 19458
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110137831 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от К. П. Г. срещу „..“ ЕАД с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, за
отмяна на уволнение извършено със заповед № .г. на изпълнителния директор и
председателя на . на ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на
основание чл.328, ал. 2 КТ; да се възстанови служителят на заемната до уволнението
длъжност – .. при „..“ ЕАД и да се осъди работодателят да и заплати сумата от 22 725.42
лева – обезщетение за оставане без работа за периода от 01.05.2025 г. до 01.11.2025г.
В исковата молба и молба от 09.07.2025г се твърди, че ищцата Г. се е намирала в
трудово правоотношение с ответното дружество, като с подписване на допълнително
споразумение е била назначена на длъжност .. при „..“ ЕАД. Сочи се, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата било 3787.57 лева. Поддържа се, че на 02.05.2025г на ищцата е
връчена заповед № .г. за прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл. 328,
ал. 2 КТ и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като не бил спазен
срока за предизвестие и за това и била заплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, без да е
посочен размер на платената сума. Изтъква се, че за да е законосъобразно прекратяването на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ следва да са налице няколко
кумулативно дадени предпоставки, за които се твърди. Ищцата оспорва прекратяването на
трудовото и правоотношение с твърденията, че заеманата от нея длъжност не представлява
по своя характер част от „.“ по смисъла на § 1, т.3 КТ, независимо че в наименованието е
включено понятието „.“. Подчертава се, че съгласно длъжностната и характеристика същата
не е имала ръководни функции, а чисто организационни, в които обаче не се включват
правомощия за възлагане на задачи и упражняване на контрол по отношение на всички или
1
част от служителите в дружеството. Твърди се, че ищцата е нямала правомощия да уволнява
служители, да ги глобява при неизпълнение на задълженията им или да ги стимулира
финансова, както и да прави подобни предложения към .. Ето защо счита, че функциите и е
била единствено да съблюдава изпълнение на поставените задачи на служителите от
ръководството на дружеството. С оглед изложеното се изтъква, че ръководни функции са
имали служителите, които структурно са разположени над нейната длъжност – директор .,
заместник-директор, борд на директорите. Като аргумент в насока застъпената теза ищцата
изтъква, че изискванията на заеманата от нея длъжност са служителят да има само 1 година
стаж по специалността, което било несъответно на сериозността на една ръководна
длъжност. Във връзка с извършването на преценка дали дадена длъжност е част от . ищцата
се позовава и на съдебна практика. Като основание за отмяна на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение ищцата изтъква и, че лицата подписали процесната заповед
не са имали правомощия за това, тъй като същите нямат сключени договори за управление с
кмета на .. Ищцата счита, че е налице нарушение на нормата на чл. 24, ал. 8 от Наредбата за
реда за учредяване и упражняване на правата на общината в публичните предприятие и
търговски дружества с общинско участие в капитала. Във връзка с това твърди да са налице
нарушения регламентираната процедура по възлагане на управлението на предприятието.
Ищцата излага твърдения и, че не съществува бизнес план на новите управители на
ответника, което също било основание за незаконосъобразност на прекратяване на
трудовото и правоотношение. От ищцата се твърди и, че е налице нарушение при
връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като
работодателят не бил съобразил, че същата към момента на връчване на процесната заповед
е ползвала отпуск по болест. Моли се исковете да бъдат уважени, като в нейна полза се
присъдят и сторените по делото разноски.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като
счита същите за неоснователни. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение с
ищцата съгласно сключен трудов договор и допълнителни споразумения към него, както и
че същото е било прекратено с процесната заповед на основание чл. 328, ал.2 КТ. Изтъква се,
че всички предвидени в чл. 328, ал. 2 КТ предпоставки за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата са били на лице. Изрично се подчертава, че от длъжностната
характеристика на ищцата е видно, че същата е изпълнявала ръководни, организационни и
контролни функции, поради което Г. е била служител от . по смисъла на §1, т. 3 КТ. Във
връзка с това се цитира и съдебна практика, като подчертава, че нормата на чл. 328, ал. 2 КТ
се прилага дори и за служители, които са пряко подчинение на .я на предприятието в
управленската структура. Сочи се, че изпълнителният директор на дружеството работодател
изцяло разполага с потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ без значение за какъв срок е
сключеният с него договор за управление.От съществено значение според ответника е
обстоятелството, че е налице сключен договор за управление с .я на предприятието, чието
изпълнение е започнало и уволнението на ищцата е осъществено в срок до 9 месеца от
датата на сключване на договора. Застъпва се становището, че е ирелевантно дали новото
ръководство изпълнява своя нова бизнес програма или чужда бизнес програма, а е
2
достатъчно при сключване на новия договор за управление да има бизнес план в
предприятието. Подчертава се и, че ищцата не се ползва от закрилата по чл. 333 КТ,
доколкото основанието за прекратяване на трудовото и правоотношение не е сред
лимитативно изброените в цитираната норма. Във връзка с изложените фактически
твърдения от ищеца ответникът разяснява, че . е едноличен собственик на капитала на
дружеството-работодател и съобразно законовите изисквания е СОС е взел решение на
11.07.2024г. за освобождаване на членове на . на „..“ ЕАД и за назначаване на нови, като е
допуснато и предварително изпълнение. Подчертава се, че е имало подадена жалба
единствено срещу допуснатото предварително изпълнение, която е била оставена без
уважение. Предвид това на 02.08.2024г. в Търговски регистър били вписани новият
изпълнителен директор и новият председател на ., а на 05.08.2024г. от тях са сключени и
договори за възлагане на управлението. Релевирано е и възражение за прихващане на
заплатената сума за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3459.47 лева. По така
изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните в настоящото производство не спорят, че между ищеца и ответника е
съществувало валидно трудово правоотношение и че ищецът е заемал длъжността „., . „.““ в
„..“ ЕАД с работно място ... Това обстоятелство се потвърждава от приетия по делото трудов
договор № .. /л.18-19 от делото/, съгласно който ищцата е била назначена на длъжност
„счетоводител“, както с допълнително споразумение № .г. към трудов договор .. /л.20-21 от
делото/ е била променена длъжността на ищцата, а именно на длъжност „., . „.““. В това
допълнително споразумение изрично е посочено, че новата длъжност на ищцата е в
категория – „служител с ръководни функции“ /./.
Прието като доказателство е и удостоверение № 1578/02.12.2016г. /л.184 от делото/,
съгласно което ищцата Г. е преминала обучение по безопасност и здраве при работа, като
длъжностно лице, което ръководи и управлява трудовия процес.
По делото е представена и длъжностна характеристика за заеманата от ищцата
длъжност, връчена и на 22.04.2016г, от която е видно, че в трудовите задължения и
отговорности на длъжността „., . „.“ е включено на първо място задължението да ръководи и
координира дейността по управление на човешките ресурси в дружеството, както и да
участва в разработването и реализирането на организационно-управленските структури в
предприятието по отношение на човешките ресурси и в разработването на проектите на
длъжности разписания за поделенията в предприятието и неговите структурни звена.
Посочено е, че в задълженията и влизат и изготвянето на проекти за длъжностни
характеристики на служителите в служба „.“, както и да организира дейността по подбор на
нови работници и служители за всички длъжности в предприятието. Сочи се, че служителят
на длъжност „., . „.“ организира и участва в дейността по атестирането на работниците и
служителите, както и разработването на разчетите за разходването на средствата за
3
работните заплати в .то. Предвидено е, че в трудовите и задължения е включено
организирането н периодични и внезапни проверки по изпълнение на задълженията на
подчинените си служители. В длъжността на характеристика е вписано, че длъжността на
ищцата е пряко подчинена на директора на .то.
Приет като доказателство по делото е и Устройственият правилник на „..“ ЕАД
/л.л.117-129 от делото/, в който е уредена структурата, организацията и управлението на
предприятието. В него е посочено, че в управлението на дружеството се включват .,
изпълнителният директор и длъжностни лица с ръководни функции, сред които са
заместник-изпълнителният директор по експлоатационните въпроси, заместник-
изпълнителният директор по техническите въпроси и директорите на всяко едно от
поделенията на дружеството - . „.“, . „.“ и ... По отношение на така посочените поделения
изрично е отбелязано в чл. 11, че те са четири и са оперативно самостоятелни структури,
като в тях освен изброените по-горе се включва и .то – „.“. В чл. 13 от правилника е
отбелязано, че поделенията /без ./, се ръководят от директор, като във всяко . се обособяват
отделни звена – седем на брой служби, сред които е и служба „.“, която е оперативно
подчинена на директора на .то, а функционално подчинена на началника на отдел „.“ на ..
Предвидено е в чл. 14 от правилника, че всяко от така обособените звена /служби/ в .то се
ръководи от ./началник, който организира, разпределя, координира и контролира работата на
служителите от звеното; участва пряко в изготвянето на анализи, разработки, становища и
предложения в звеното и отчита работата на звеното пред прекия си .. В чл. 29 от
правилника допълнително е посочено, че звеното – служба „.“ участва в разработването и
реализацията на организационно-управленските структури по отношение на човешките
ресурси.
Към правилника е представена и графично Организационната структура на
дружеството-ответник, съгласно която поделенията са подчинени пряко на изпълнителния
директор и на отдел „.“. Съгласно Организационната структура на поделенията /л. 132 от
делото/, същото се ръководи от директор, като пряко подчинени на него са три служби в
това число и служба „.“, без да е налице опосредено подчинение на заместник директора на
.то.
От представеното по делото решение № 321/27.06.2024г. на . /л.67-82 от делото/ е
видно, че в т.13 от същото е приет бизнес плана на „..“ ЕАД за 2024г. Същият бизнес план е
представен като доказателство по делото – л. 154-181, като е видно, че същият е изготвен
през м.03.2024г и е подписан от изпълнителния директор на дружеството – . и от
председателя на . – . В структурата на бизнес плана е включено резюме на състоянието на
дружеството към 31.12.2023г. и план за 2024г съответно очаквани резултати.
След приемането на бизнес плана за 2024г е взето решение № 340 от 11.07.2024г на .
/л. 83-86 от делото/, съгласно което се открива процедура за избор на нови членове на . на
няколко общински дружества, сред които и ответното. Съгласно т.IX, т.2 от решението от . на
„..“ ЕАД са освободени ., Л. ., ., .и ., а на тяхно място са избрани за членове на . ., ., ., ., . за
срок до избор на нови членове на .. Възложено е на кмета на . да сключи договори за
4
възлагане на управлението. В т.Х от така цитираното решение на . е предвидено
предварително изпълнение на същото, като жалбите срещу допуснатото предварително
изпълнение са били оставени без уважение, видно от представените към отговора на
исковата молба съдебни актове на АССГ и ВАС /л.111-114 от делото/. Във връзка с така
взетото решение от . са представени декларации по чл. 234, ал. 2 и 3 ТЗ от новите членове на
. на ответника, в това число и на . и . /л.87 и л. 90 от делото/.
По делото като доказателство е приет и протокол № 1/22.07.2024г. от заседание на .
на „..“ ЕАД /л.92 от делото/. В посочени протокол е обективирано взетото от новите членове
решение за избор на председател на . и за избор на изпълнителен член /изпълнителен
директор/ на ., съгласно което за председател на . е избран ., а за изпълнителен директор – ..
Взето е и изрично решение . да представлява дружеството само съвместно с .. Двамата са
натоварени и със задължението да предприемат действия по вписване в Търговски регистър
на промените в управлението на дружеството.
Обстоятелството, че промените в управлението на дружеството са вписани в
Търговския регистър, се установява и от представената справка от страницата на Търговския
регистър, съгласно която като представители на дружеството са вписани . на 02.08.2024г. /л.
97 от делото/.
След вписването на двамата като представители на ответника в Търговския регистър
са били сключени с тях и договори за възлагане на управлението от 05.08.2024г. с . /л. 105-
107 от делото/ и от 15.11.2024г. с . / л.108-110 от делото/. Съгласно чл.9, т. 5 от подписания с
. договор същият има право да сключва, изменя и прекратява трудовите договори, да налага
дисциплинарни наказания, да стимулира и командирова служители на дружеството.
Сключените с . договор за възлагане на управление са с предвиден срок „до избор на нови
членове на .“.
Приет като доказателство по делото е и протокол № 6 от 19.09.2024г. от заседание на .
на „..“ ЕАД /л.115 от делото/. С решение № 1 от проведеното заседание е решено да се
предприемат мерки за изпълнение на бизнес плана за 2024г и на средносрочния план до края
на 2024г,като във връзка с изпълнението му е предвидено извършването на промяна в
управленската структура на дружеството и промяна на персоналния кадрови състав, в това
число и относно персоналния състав на служители от . в структурата на дружеството за . и
за отделните поделения и структурни звена по преценка на изпълнителния директор и
председателя на ..
Във връзка с горното по делото е представен и План за финансово оздравяване на „..“
ЕАД от м.09.2024г., в който са включени цели и мерки за финансово оздравяване на
дружеството. Посочено е, че същият е разработен в изпълнение на решение №
321/27.06.2024г. на . и има за цел постигане на финансова устойчивост и икономическа
жизнеспособност на дружеството, чрез изпълнение на конкретни мерки. В същия са
посочени какви мерки следва да бъдат изпълнени за постигане на конкретни шест
финансови цели.
5
Като доказателства по делото е прието и предизвестие за прекратяване на трудов
договор № .г /л.12-13 от делото/, адресирано до ищцата К. Г.. В същото е посочено, че на
основание чл. 328, ал. 2 КТ . може да бъде уволнено с предизвестие в срока по чл. 326, ал 2
КТ поради сключване на договор за управление на предприятието. Изтъкнато е, че заеманата
от ищцата длъжност представлява ръководна по смисъла на §1, т. 3 от .. Съгласно
посоченото в предизвестието до ищцата на заседание на . на дружеството-ответник от
19.09.2024г. е било възложено на изпълнителния директор да предприеме мерки по
изпълнението на бизнес плана на дружеството за 2024г. и съответно в срок до 30.09.2024г. да
бъде представен на . оздравителен план за дейността на „..“ ЕАД. Именно с оглед горното е
посочено, че ще се предприемат действия по прекратяване на трудовото правоотношението
на ищцата. Върху предизвестието е направено отбелязване, че същото е връчено на ищцата
на 02.05.2025г. в 10.20 часа срещу подпис.
На така посочената дата – 02.05.2025г. е била връчена на ищцата и заповед № .г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ. В
заповедта е възпроизведено съдържанието на връченото предизвестие, като е изтъкнато, че
съгласно длъжностната характеристика на ищцата същата е част от .. Разпоредено е на
ищцата да се заплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на неспазеното предизвестие, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1
КТ за неизползвания от нея платен годишен отпуск. Заповедта е била подписана от
изпълнителния директор – . и председателя на . – ..
Приета като доказателство по делото е и заповед № .г., съгласно която е разпоредено
на ищцата да се заплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10
дни за 2025г.
Представени към исковата молба са и болнични листове /л.28-30 от исковата молба/,
от които е видно, че ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност за периода
от 07.03.2025г до 19.05.2025г.
Във връзка със здравословното състояние на ищцата е приложено и експертно
решение № 90907 от 80 от 27.04.2023г., съгласно което по отношение на ищцата е
установено наличието на 50 % трайна неработоспособност за три години до 01.04.2026г. при
наличие на диагноза „хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност.
Приложен като доказателство е и фиш за получена работна заплата за месец януари
2025г., в който е посочено, че на ищцата за м. 01.2025г са начислени суми в общ размер на
3787.57 лева.
Представена е и трудова книжка на ищцата, в която последното вписване е именно по
отношение на трудовото правоотношение с ответника. Във връзка с това е направена
констатация в проведеното открито съдебно заседание. За обстоятелството, че ищцата не е
започнала работа след прекратяване на трудовото и правоотношение с ответното дружество
по делото е приета и служебна бележка /л.214 от делото/ от ., съгласно която ищцата е
вписана като безработна.
6
По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
последният пълен отработен месец на ищцата Г. е м.12.2024г., през който е отработила 19
работни дни, като и е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 3702.47
лева. Съгласно обективираната в заключението таблица сумата от 3702.47 лева е формирана
като сбор от основна заплата на 19 дни – 2197.09 лева, допълнително трудово
възнаграгждение за трудов стаж и професионален опит – 918.38 лева, бонус – 50 лева,
социални надбавки – 285 лева и бонус по чл. 40а КТД – 252 лева. Според вещото лице
брутното трудово възнаграждение на ищцата съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е сумата от 3115.47
лева, като в проведено открито съдебно заседание експертът разяснява, че при определяне
на така посочения размер не е включил сумите за бонуси и социални надбавки, като счита,
че същите не са с постоянен характер.
Настоящият състав кредитира изцяло заключението на вещото лице по реда на чл. 202
от ГПК, като изготвено от експерти с необходимите професионални знания и квалификация,
въз основа на събраните по делото доказателства и извършена проверка в счетоводството на
ответника.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ:
От представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се
установява, че същото е прекратено на основание чл. 328, ал.2 от КТ. Твърденията за
незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е
ограничена търсената съдебна защита с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
в настоящия случай са свързани с липса на бизнес задача и бизнес план, съставен от новите
управители; липса на сключен законосъобразно договор за управление с лицата, подписали
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; че ищцата не е заемала „ръководна
длъжност“, както и че е налице порок във връчването на заповедта на ищцата, докато е в
болничен.
При съобразяване на така наведените възражение от страна на ищцата за
незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото и правоотношение, следва
да се посочи, че съгласно чл. 328, ал. 2 от КТ служителите от . могат да бъдат уволнение с
предизвестие в срока по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключване на договор за управление на
предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението
по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Следователно уволнителното
основание по чл. 328, ал. 2 от КТ е приложимо само в хипотеза, в която в предприятието
има сключен нов договор за управление, като същото засяга само ограничен кръг лица -
служители от .. Разпоредбата предоставя голяма свобода на управителя, с който е сключен
договор за управление, за прекратяване на трудови договори, поради което нормата на чл.
328, ал. 2 от КТ следва да се тълкува стриктно, а не разширително. Предвид това, за да е
законосъобразно уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ, е необходимо сключване на договор за
управление със стопански задачи, обуславящи възможността за смяна на ръководния екип на
7
предприятието, да е започнало изпълнението на този договор и да не са изтекли 9 месеца от
започване на изпълнението на договора, както и уволненото лице да е част от ..
В настоящата хипотеза ищцата Г. оспорва наличието на всички посочени
предпоставки, които предполагат упражняването на правото на работодателя по чл. 328, ал.
2 КТ. С оглед това настоящият съдебен състав приема, че първият спорен въпрос по делото е
сключен ли е валиден договор за управление с лицата подписали заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата, а именно . и ..
По своята правна същност договора за възлагане на управление е вид договор за
поръчка. Характерно в случая е, че при този вид договор правата и задълженията на
назначения за „управител“ да представлява дружеството произтичат пряко от решението на
едноличния собственик на капитала за избора му /определянето му за управител/, като
договорът за възлагане и управление е вторично облигационно отношение. В този смисъл и
решение № 160/22.11.2010г. по т.д.№ 1060/2009г на ВКС, II т.о. В настоящата хипотеза е
налице еднолично акционерно дружество със 100 % участие на . в капитала му, предвид това
по отношение на него следва да се прилагат общите изисквания на Търговски закон,
доколкото едноличните акционерни дружества с общинско участие в капитала са
разновидност на едноличните акционерни дружества. Едноличните акционерни дружества
с общинско участие в капитала се управляват и представляват, в това число и по трудовите
правоотношения, както е решено от Общинския съвет /по аргумент от по-силното основание
от чл. 62, ал. 2 ТЗ/. Ето защо в случая е от значение на първо място съществува ли влязло в
сила решение на ., с което управлението на дружеството е възложено именно на ., в членски
състав включващ . и .. Това обстоятелство безспорно е налице с оглед приетото като
доказателство по делото решение №340 от 11.07.2024г. на ., в което е посочено изрично, че
се избират нови членове на . за срок „до избор на нови членове“. В същото решение изрично
е възложено на кмета на . да сключи договор за възлагане на управлението с новоизбраните
членове на .. Именно във връзка с така възложеното на 15.11.2024г. от кмета на . е сключен
договор за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с общинско
участие в капитала „..“ ЕАД с . в качеството му на член на .. Въпреки че е сключен на
15.11.2024г. съгласно чл. 2 от договора, същият се счита сключен от задна дата – 02.08.2024г.
– датата на обявяване на решение № 340 по протокол № .г. Следва изрично да се отбележи,
че не съществува законова пречка при сключване на договор да се предвиди обратно
действие на същия /ретроактивно действие/, т.е същият да се счита сключен от дата,
предхождащата датата на подписването му. Този подход възприет в случая е в съответствие
и с приетото решение на . за избор на нови членове на . на ответното дружество, за което е
предвидено предварително изпълнение. От друга страна, при сключване на договора за
управление от 15.11.2024г с . е съобразено и взетото решение на . от 22.07.2024г. по
Протокол № 1, т.1, а именно че . е избран за председател на .. Подписаният с . договор
съответства и на предвиденото в чл. 24, ал. 4 от Наредбата за реда за учредяване и
упражняване правата на общината в публични предприятия и търговски дружества с
общинско участие в капитала на ., съгласно който отношенията между публичното
8
предприятие и членовете на ., респективно на управителния и надзорния съвет се уреждат с
договор за възлагане на управлението по образец съгласно Приложения № 4, 5 и 7.
По отношение на договора за възлагане на управлението на изпълнителен член на . от
05.08.2024г, сключен с . следва да се посочи, че същият е съобразен с взетото решение от
22.07.2024г. по Протокол № 1 на . на ответното дружество, по силата на който . е избран на
изпълнителен директор. Съгласно нормата на чл. 244, ал. 7 ТЗ отношенията между
дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на
управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез
председателя на .. В същия смисъл е и нормата на чл. 24, ал. 7 от Наредбата за реда за
учредяване и упражняване правата на общината в публични предприятия и търговски
дружества с общинско участие в капитала на . - при публични предприятия - еднолични
акционерни дружества с едностепенна система на управление договорът за възлагане на
управлението с изпълнителния член на . се сключва чрез председателя на ., по образец
съгласно Приложение № 4. Предвид това именно в правомощията на . в качеството му на
председател на . е било да сключи договора за възлагане на управлението с .. В
действителност към 05.08.2024г. все още не е бил подписан договора между кмета на . и .,
който е от 15.11.2024г., но от значение за законосъобразността на този договор е да е сключен
с избрания надлежно от ., чиито членове са избрани от принципала – ., председател на .,
доколкото както беше посочено по-горе самият договор за управление има вторичен
характер. Въпреки това предвид факта, че договорът за управление от 15.11.2024г. има
обратно действие, то следва да се приеме, че в случай на порок по отношение на договора от
05.08.2024, с подписването на договора от 15.11.2024г. същият е бил саниран.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че по делото безспорно е
установено, че има валидно сключени договори за възлагане на управлението с . и ., като с
оглед решението по Протокол № 1 от 22.07.2024г на . на ответното дружество именно
двамата представляват дружеството съвместно. Нещо повече именно в договора за възлагане
на управлението, сключен със . изрично е предвидено в чл.9, т. 5 да сключва, изменя и
прекратява трудови договори. Следователно същите са имали правомощието съвместно да
упражняват функциите на работодател, в това число и да прекратяват трудови
правоотношения. Двамата са били надлежно вписани като представляващи дружеството и в
Търговския регистър.
На следващо място, видно от приетите по делото договори за възлагане на
управление в същите изрично е включено поставянето на бизнес задачи на новоназначените
членове на ., като е възложено на същите да изготвят и проект на бизнес план за целите и
намеренията за развитие на дружеството. Във връзка с това следва да бъдат разгледани и
оспорванията на ищцата досежно наличието/липсата на бизнес план, изготвен от новото
ръководство на ответното дружество.
В действителност наличието на бизнес план е една от предпоставките предвидени в
чл. 328, ал. 2 КТ. По отношение значението на изискването за наличие на бизнес план обаче е
налице последователна практика, която настоящият състав изцяло споделя. Съгласно същата
9
е ирелевантно дали бизнес задачата е нова - възможно е тя да е била задача и по
предходен план за стопанско развитие в предприятието. Без значение е дали управителят
е нов -възможно е последователно сключване на договори за управление с едно и също лице.
Това е така, защото преценката дали да се довери на определено лице, съответно да приеме
като цел определени стопански задачи, е на принципала и тя не подлежи на съдебен контрол.
За да е законосъобразно уволнението е достатъчно да има нов договор за управление, сочещ
конкретни бизнес-задачи, независимо дали посочения за управител е ново лице и дали
бизнес-задачите са нови или са сходни или идентични със стара бизнеспрограма.
Стопанската цел и задачи може да са част от договора за управление или от други
документи, които го съпътстват. Същественото е да са поставени бизнес-задачи с конкретни
икономически показатели, като производителност, рентабилност, обем на работа, печалби,
поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз
основа на така поставените бизнес-задачи управляващият следва да разработи бизнес-
програма/план. В хипотеза, в която е необходимо административно одобрение на бизнес-
плана от собственика на капитала или друг правен субект, за да е законно извършено
уволнението не е необходимо това административно одобрение да е получено. Това е така,
защото стопанската дейност е ежедневна и оперативна, изпълнението й при започнало
изпълнение на договора за управление не може да се отлага, не може да се отлага и
9месечния срок по чл. 328, ал. 2 от КТ. Да се приеме обратното би означавало да се отрече
правото на управителя да избере ръководния си екип поради забава на снабдяването с
административно одобрение/съгласуване на програма по бизнес-задачи, приети към
сключването на договора за управление, а това не е целта на законодателя с разпоредбата
на чл. 328, ал. 2 от КТ. (В този смисъл решение № 262/2604.2024г. по гр.д.№ 966/2023г. на
ВКС, IV г.о., решение № 68/16.05.2018 г. по гр.д. № 3105/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №
261/30.10.2017 г. по гр.д. № 593/2017 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 152/15.06.2016 г. по гр.д.
№ 1104/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о, решение № 117/30.04.2015 г. по гр.д. № 5537/2014 г. на ВКС,
на ІV г.о).
При съобразяване на така приетото принципно разбиране настоящият състав намира,
че по делото е безспорно установено, че съществува бизнес план с конкретно поставени
бизнес задачи в предприятието, като изпълнението му е възложено на новото ръководство на
ответника – това е одобреният от . бизнес план за 2024г, с решение № 321 от 27.06.2024г.
Изпълнението на този бизнес план е прието от новоназначеното ръководство съгласно
Протокол № 6 от 19.09.2024г. на .. В него изрично е посочено, че следва да се предприемат
конкретни мерки за изпълнение на бизнес плана, както и да се изготви до края на 2024г
средносрочен план. Изрично е посочено, че една от мерките за изпълнение на поставения
бизнес план е именно промяна в управленската структура на дружеството и персоналния
кадрови състав. Следователно новият съвет на директорите е предвидил собствени мерки,
които да предприема за изпълнение на вече поставените бизнес задачи. Както беше посочено
по-горе промяната на ръководството не изисква непременно поставяне на нови съвсем
различни бизнес задачи в нов различен план. Промяната на ръководството, чрез сключване
на нов договор за възлагане на управлението, може да има за цел именно по-доброто
10
изпълнение на вече поставените цели.
Следва да се посочи, че председателят на . и от изпълнителния директор е приет и
„оздравителен“ план, като използването на понятието оздравителен е въведено не в смисъл
на „оздравителен план“, предвиден в производство по несъстоятелност, а в смисъл на план,
предвиждащ конкретни мерки за „оздравяване“ - стабилизиране на финансовото състояние.
В този Плана за финансово оздравяване на „..“ ЕАД, изготвен през м.09.2024г от
председателя на . . и изпълнителния директор ., с оглед изрично възложеното от . съгласно
т.13.5 от решение № 321 от 27.06.2024г. на ., изрично са предвидени и конкретни цели, който
си поставя новото ръководство с оглед постигането на финансови резултати, като предвижда
и конкретни мерки за изпълнение на тези цели. Предвид това и този план за финансово
оздравяване също има характер на бизнес план с конкретни бизнес задачи и то изготвен
именно от новото ръководство. Ето защо настоящият състав намира, че е неоснователно
възражението на ищцата, че по отношение на нея не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ поради липса на нов бизнес план с поставени бизнес
задачи.
Другият спорен по делото въпрос е дали длъжността, заемана от ищцата преди
уволнението и, е „ръководна“ по своята същност. За да се установи това, следва да се
съобрази легалната дефиниция дадена §1, т. 3 от .. Съгласно същата „ръководство на
предприятието“ е .ят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е
възложено ръководството на трудовия процес, включително и в . на предприятието, както и
колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет,
изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). В действителност в случая ищцата
не е .я на предприятието, нито е част от неговите заместници. Въпреки това следва да се
извърши преценка дали заеманата от нея длъжност не попада в категорията на други лица,
на които е възложено ръководството на трудовия процес“. Трайно в практиката на ВКС, се
приема, че разпоредба на §1, т. 3 от . разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като
освен .ят на предприятието и неговите заместници включва и други лица, които съобразно
своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско
равнище се намират. Въпросът дали един служител е част от . се разрешава при преценка на
естеството на възложените му трудови функции, като основанието по чл. 328, ал. 2
от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен
на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на
предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено
управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Във
връзка с това следва да се извърши анализ на задълженията на уволнения по длъжностната
му характеристика и другите събрани доказателства, които са релевантни за отношенията
между уволненото лице и подчинените му служители, а не между него и .ите му.
Преценката е винаги конкретна, като анализът на задълженията следва да е съобразен с
възложените трудови функции на заеманата към уволнението конкретна длъжност. В този
смисъл и решение № 443/03.07.2024г. по гр.д.№ 4560/2023г на ВКС, IV г.о., решение №
11
50025/14.03.2023г. по гр.д.№ 1682/2022г. на ВКС, IV г.о, решение № 259/20.12.2017г по гр.д.
№ 1235/2017г. на ВКС, IV г.о, решение № 178/07.11.2016г. по гр.д.№ 1838/2016г. на ВКС, III
г.о., решение № 535/19.12.2012г. по гр.д.№ 83/2012г на ВКС, IV г.о.
С оглед горепосоченото настоящият състав приема, че при анализ на длъжностната
характеристика на ищцата е видно, че на същата са възложени характерни за ръководството
функции, като това да ръководи и да координира дейността по управление на човешките
ресурси в дружеството. На ищцата в качеството и на ., . „.“ са възложени и организационни
функции, в това число и правото да организира периодични и внезапни проверки по
изпълнение на задълженията на подчинените си служители в областта на трудовата и
технологичната дисциплина. Именно със осъществяването на такива ръководни,
координационни и организационни функции се характеризират ръководните длъжности в
едно предприятие. Както беше посочено по-горе ирелевантно е какви са били отношенията
между длъжността заемана от ищцата и .ите и, като от значение е отношенията, които тя е
имала спрямо подчинените си служители, а по отношение на тях с оглед посоченото в
длъжностната и характеристика, тя е имала ръководни функции.
В действителност в установената съдебна практика се приема, че в случая на по-
сложна йерархическа опосреденост, когато даден . е организационно подчинен
едновременно на преките си административни .и в съответното ., и на служителите от
дирекциите и .ите на съответните отдели, служби и звена в съответното предприятие, т.е. да
съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-
йерархическата структура между него и .я на предприятието, с когото е сключен договор за
управление, може да се приеме, че не е налице изпълнение на ръководни функции. В тези
случаи обаче се касае за наличие на множество други служители, които да стоят структурно
над уволнения служител./в този смисъл и решение № 50025/14.03.2023г. по гр.д.№
1682/2022г. на ВКС, IV г.о/ Настоящата хипотеза не е такава, въпреки изложените от ищеца
твърдения в тази насока. Видно от приетия по делото устройствен правилник на „Столичния
автотранспорт“ ЕАД – чл.13, ал. 2 от него - служба „.“ в отделните поделения, каквато
служба в .. е оглавявала ищцата, е оперативно подчинен на директора на .то и функционално
подчинен на началника на отдел „.“ в . на дружеството. Същото е видно и от представените
графични изображения на организационната структура на предприятието и на неговите
поделения, които са определени като оперативно самостоятелни структури на
предприятието. Именно по отношение на оперативната подчиненост на длъжността на
ищцата е видно, че оглавяваната от нея служба е пряко подчинена на директора на .то, без
дори да е подчинена например на заместник директора на .то, каквато опосреденост има по
отношение на други структурни звена в същото .. Обстоятелството, че длъжността е
функционално подчинена на директора на отдел „.“ в . на дружеството, също не може да
обоснове наличието на множество други служители, стоящи в организационно-
йерархическата структура между ищцата в качеството и на ., . „.“ в .. и .я на предприятието.
С оглед изложеното Софийски районен съд прием, че по делото е установено безспорно, че
ищцата е била част от . и по отношение на нея намира приложение нормата на чл. 328, ал. 2
12
КТ.
Същевременно по делото не се спори, че трудовото правоотношение на Г. е
прекратено именно в 9 месечния срок от започване на изпълнението по договора за
възлагане на управление. Договорът за възлагане на управлението на . е сключен считано от
02.08.2024г, поради което именно считано от този момент започва да тече и 9 месечния срок,
който е изтекъл на 02.05.2025г, а трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на
23.04.2025г. Предвид това настоящият състав намира, че са били налице всички предвидени
в чл. 328, ал.2 КТ предпоставки, за да може работодателят да прекрати трудовото
правоотношение на ищцата. Ето защо съдът намира,че издадената заповед за прекратяване
на трудово правоотношение е законосъобразна.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че е налице
незаконосъобразно връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
тъй като заповедта била връчена по време на ползване на отпуск по болест. Във връзка с
това следва да се отбележи, че ползването на отпуск, от какъвто и да е характер, е
предвидено като основание за приложение на закрила при уволнение по аргумент от чл. 333,
ал.1, т. 4 КТ и само в тази хипотеза може да доведе до незаконосъобразност на издадената
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е
налице закрила при уволнение, в случая че служителят е започнал да ползва разрешен му
отпуск. Тази закрила обаче съгласно чл. 333, ал. 1 КТ се ползва само в случаите по чл. 328,
ал.1, т. 2, т.3, т. 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ, т.е извън прекратяване на трудово
правоотношение на някое от изчерпателно изброените основания закрилата на чл.333 КТ е
неприложима. Следователно при прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 328, ал.2 КТ, каквато е хипотезата на ищцата Г., е ирелевантно дали заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е издадена и връчена през времето, в което
служителят ползва отпуск за временна неработоспособност. Извън предвидените в чл. 333,
ал. 1, т. 4 КТ случаи ползването или не отпуск от служителя по време на издаване/връчване
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение предвид чл.333, ал. 7 КТ/, не
може да обоснове само по себе си незаконосъобразност на уволнението, съответно неговата
отмяна. В този смисъл и решение № 1299/22.06.2005г. по гр.д.№ 832/2003г на ВКС, III г.о.
С оглед всичко изложено Софийски районен съд намира, че предявеният иск по чл.
344, ал.1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Досежно искът по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/23.10.2012г. по тълк.д. №
2/2012г. на ОСГК на ВКС искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е конститутивен и с него се
упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на
трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право на
работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към
момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право
на възстановяване.
13
В конкретния случай с оглед неоснователността на предявения от ищцата Г. иск по
чл. 344, ал.1, т.1 КТ съдът намира, че още първата от така посочените предпоставки не е
налице. Ето защо искът по чл. 344, ал.1 ,т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен.
По осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ :
Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от 6
месеца. Следователно доколкото уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ е обусловено
от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който настоящият състав е приел за
неоснователен, то и искът по чл. 344, ал. 1, т.3 КТ следва да бъде отхвърлен.
Не следва да бъде разглеждано и направеното от ответника възражение за
прихващане с заплатено от него обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответника, който е направил искане за присъждане на заплатено от него адвокатско
възнаграждение в размер на 4200 лева с включено ДДС. При съобразяване на разяснения
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на
ВКС, в настоящия случай съдът приема, че са представени доказателства за извършеното
плащане на посочената сума, доколкото по делото е представена фактура за начислено
възнаграждение за процесуално представителство конкретно по настоящото дело в размер
на 3500 лева без ДДС или 4200 лева с ДДС и преводно нареждане за извършено плащане на
така посочената сума с основание за плащане именно номера на представената фактура и
още дена фактура. По направеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че следва да бъде съобразено застъпеното в
практиката становище, че минималното възнаграждение при обективно съединени искове за
отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на работа и присъждане на обезщетение за
оставане без работа се определя сумарно като сбор от минималната работна заплата за
исковете по чл. 344,ал.1, т. 1 и т. 2 КТ по аргумент от чл.7, ал.1, т.1 Наредбата № 1/2004г и
съобразно материалният интерес на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ съгласно чл. 7, ал.2 Наредба
№1/2004г. В този смисъл определение № 91/02.04.2020г. по гр.д€№ 2350/2019г. на ВКС, I г.о.,
определение № 240/19.08.2020г по гр.д.№ 3430/2019г на ВКС, III г.о. Следователно размерът
на адвокатското възнаграждение би бил сборът от 1077 лева без ДДС/ МРЗ за 2025г./ и
2445.29 лева без ДДС/чл.7, ал.2, т. 3 от Наредбата/ или общо 3522.29 лева без ДДС или
4226.75 лева с ДДС.
Въпреки това при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа, минимални размери. В подкрепа на това е и разрешението по т. 1 от
решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което се приема,
14
че чл.101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение. Ето защо при извършване на преценката си за размера на дължимото
възнаграждение съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия, положените усилия. (в този смисъл Определение №
1016/06.03.2024 г. по ч.гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IVг.о). В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА, съгласно която размерът на адвокатското възнаграждение,
следва да е справедлив и обоснован. С оглед на гореизложеното справедливият и обоснован
размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга -
от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. В
настоящия случай съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено,
доколкото процесуалните действия на процесуалния представител на ответното дружество
се изразяват в подаването на отговор на исковата молба и явяване на открито едно
единствено проведено открито съдебно заседание, в което не са осъществени процесуални
действия извън изслушването на заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Ето защо
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 2000 лева
без ДДС или до 2400 лева с ДДС, която следва да бъде присъдена в полза на ответника.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр..,
срещу „..“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнение извършено със заповед № .г. на изпълнителния директор и председателя на . на
ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.
2 КТ; иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца К. П. Г., ЕГН
**********, на заемната до уволнението длъжност – .. при „..“ ЕАД, както и иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 22 725.42
лева – обезщетение за оставане без работа за периода от 01.05.2025 г. до 01.11.2025г.
ОСЪЖДА К. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.., да заплати на „..“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл.78, ал.3 ГПК сума в
размер на 2400 лева с ДДС, представляващи сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
15
обявяването му на 28.10.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16