№ 284
гр. Монтана, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН И.
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело №
20251630100163 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и
чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.
Ищецът С. И. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, М. ******* е
предявил срещу ответното дружество Б. Е. Д. К.‘‘*****, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр.********* *****
район ,****, ********* № ****** ************ обективно кумулативно
съединени искове с петитум: да бъде постановено съдебно решение, с което:
-сключеният между страните договор за потребителски К. №
*********/18.07.2024 г. да бъде прогласен за нищожен, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията
и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския К., като противоречащ на принципа на добрите нрави-
чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, заобикалящ материално- правните изисквания на
чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между
страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11,
т.9 и т.10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал.3 и ал.4, чл. 21, ал.1 от ЗПК,
относно същественото съдържание на потребителските договори за К.;
- ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от
общо 993,22 лв.- платена без основание сума по К.а, включваща/ 88,90 лв.
договорна лихва, 186,84 лв. платено по динамично плащане; 705,84
лв.платено по бързо разглеждане, 1,64 лв.платено по законна лихва и 1,99 лв.
обезщетение за предсрочно погасяване/, ведно със законната лихва
1
върху сумата, считано от 24.01.2025 г. до окончателното изплащане.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок отв. Б. Е. Д. К.‘‘*****, ЕИК: ***** е подал писмен
отговор на исковата молба. Оспорва исковете като неоснователни
и моли съда да ги отхвърли изцяло. ПретЕ.ира деловодни
разноски по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК. Ответникът не
оспорва, че в посочения по договора ГПР не са включени сумите за
допълнителните действия: ,,Бързо разглеждане‘‘ и ,,Динамично плащане‘‘,
като обаче излага съображения относно невключването им.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Исковете са процесуално допустими. Разгледани по същество, са
изцяло основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключението на
вещото лице И. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Няма спор между страните, че между тях бил сключен договор за
потр. К. №*********/18.07.2024 г. при следните параметри:
-Размер на К.а- 2 000 лв.;
-Погасителна вноска- 134,88 лв.;
-Брой погасителни вноски-17-двуседмични;
- Обща стойност на плащанията- 4 057,56лв.;
- Годишен процент на разходите- 20,46%;
В чл.9, ал.1 от договора било вписано, че К.оискателят е
изразил желание за бързо разглеждане на искането му. Цената на тази
услуга за бързо разглеждане е 705,84 лева и е платима на равни части,
заедно с месечните вноски за погасяване на К.а. В чл.9, ал.2 пък било
вписано, че К.оискателят заявил желание да ползва услугата динамично
плащане по К.а, стойността на която услуга е 1 058,76 лв. и е
платима отново на равни части, заедно с месечните вноски за
погасяване на К.а. Така общото задължение към ответното
дружество станало 4 057,56 лева, а общата погасителна вноска от 238,68
лв.- двуседмична вноска.
Отношенията между К.ора и длъжника са подчинени на
общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и
на специалните разпоредби на Закона за потребителския К..
Видно е от заключението на вещото И. по назначената от съда ССЧЕ,
което съдът К.ира в цялост, като обосновано, компетентно и обективно
дадено: В ГПР на К.а – посочен размер от 20,46 % е включена единствено
2
лихвата/292,96лв./, която се начислява върху сумата на К.а; с уговорените в
процесния К. такси по чл.9- 1 764,60 лв., К.а се оскъпява с 88,23%; ищцата е
платила по К.а суми в общ размер от 2 993,22лв./ 2000 лв. главница; 88,90 лв.
договорна лихва, 186,84 лв. платено по динамично плащане; 705,84
лв.платено по бързо разглеждане, 1,64 лв.платено по законна лихва и 1,99 лв.
обезщетение за предсрочно погасяване/.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
В настоящия случай съдът намира, че в договора за
потребителски К. не е посочен действителния размер на ГПР и
поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен
годишния процент на разходите по К.а и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за К..
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
К.а изразява общите разходи по К.а за потребителя, като в ал.4 е
посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на
законната лихва.
Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по К.а за потребителя" са
всички разходи по К.а, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за К.ни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски
К., които са известни на К.ора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за К., и по- специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за. услуга е
задължително условие за получаване на К.а, или в случаите, когато
предоставянето на К.а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Общият разход по К.а за потребителя не включва нотариалните
такси.
Посочените услуги по същността си представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на К.а и не съставляват
допълнителни услуги по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Допълнителни са тези
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
страните по договора, т.е. по предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. Поради
изложеното, чрез т.нар.допълнителни услуги за бързо разглеждане на
искането и динамично плащане се въвеждат допълнителни разходи, в
резултат на които общият разход по К.а за потребителя и съответно
годишният процент на разходите реално надхвърля допустимия,
определен в чл.19, ал.4 ЗПК – 50%, като реалният размер на ГПР
3
според експертизата е 88,23%. На практика с уговореното възнаграждение за
пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4
от ЗПК, тъй като то не
съставляват плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по
К.а. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза от
договора за потребителски К., имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
С оглед изложеното, клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 от договора
са нищожни, както и целият договор, поради нарушение на императивната
разпоредба на чл. 19, ал.4 от ЗПК, а предявеният иск на основание чл. 26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид горното по недействителното съглашение от
К.ополучателя суми не са дължими/ с изключение на чистата стойност на
К.а/, респективно това обуславя и основателността на иска за неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал.1, предл.1- во от ЗЗД с цена на иска от 993,22 лв.,
предвид и обстоятелството, че от ответната страна не бе оспорено ищцата да е
заплатила тази сума, като експертизата по категоричен начин установи, че
ищцата е надплатила обща сума от 993,22 лв.-недължимо платени.
Така мотивиран съдът намира, че исковете, като изцяло основателни и
доказани, следва да се уважат.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. на адв. И.
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата. Предвид
ниската фактическа и правна сложност на делото и направеното възражение за
прекомерност на това адв. възнаграждание от ответната страна, съдът намира,
че същото следва да се определи по реда на чл. 7, ал.2, т.1 от НМАР в
минимален размер от 400 лв., изчислено само върху цената на
осъдителния иск от 993,22 лв.- това е така, тъй като установителният
иск се провежда без самостоятелно значение, а единствено като
обуславящ основателността на иска за неоснователно обогатяване по реда на
чл. 55 от ЗЗД, върху което се начислява ДДС в размер на 80 лв., или общо
възнаграждение от 480 лв. с ДДС.
На следващо място, тъй като ищцата е освободена с нарочно
определение по делото по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК от заплащане на
държавни такси и разноски по делото, поради доказана невъзможност да ги
заплати, ответното дружество следва съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК да бъде
осъдено да заплати следващите се държавна такса от 50 лв. и възнаграждение
от 200 лв. за вещото лице, платено от бюджета на съда- по сметка на МРС.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл.
4
26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. 1-во
от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между страните:
К.ополучател С. И. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, М. ******* и
К.ор Б. Е. Д. К.‘‘*****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление:
гр.********* ***** район ,****, ********* № ******
************ договор за потребителски К. №*********/18.07.2024 г. е
нищожен/недействителен, като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за задълженията и
договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския К., като противоречащ на принципа на добрите
нрави-чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, заобикалящ материално- правните
изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките
на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал.3 и ал.4, чл.
21, ал.1 от ЗПК, относно същественото съдържание на
потребителските договори за К..
ОСЪЖДА Б. Е. Д. К.‘‘*****, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.********* *****
район ,****, ********* № ****** ************ ДА
ЗАПЛАТИ на С. И. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, М. *******
сумата общо 993,22 лв.- платена без правно основание сума по К.а,
включваща/88,90 лв. договорна лихва, 186,84 лв. платено по динамично
плащане; 705,84 лв.платено по бързо разглеждане, 1,64 лв.платено по законна
лихва и 1,99 лв. обезщетение за предсрочно погасяване/, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2025 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАДв.
Б. Е. Д. К.‘‘*****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.********* ***** район ,****, ********* №
****** ************ ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ:
********* с адрес: гр.Пловдив, ул.,,Борба‘‘ № 3 сумата от 480 лв.с
ДДС-адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
5
защита.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Б. Е. Д. К.‘‘*****,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.********* ***** район ,****, ********* № ******
************ ДА ЗАПЛАТИ сметка на РС-Монтана сумата от 250
лв.- държавна такса и разноски, от чието заплащане ищцата е
освободена от съда по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6