МОТИВИ към Присъда № 260033 от 13.04.2021 г. по НОХД № 663/2019г.
по описа на Районен съд – Дупница
Дупнишка районна прокуратура е повдигнала обвинение на Е.Б.К.
и Б.Б.К. и двамата с адрес: ***,Страхил войвода” № 21
за престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
В обвинителния
акт се сочи, че на 30.07.2018 г. пред заведение, находящо
се в гр. Дупница, ул. ,,Прогона” № 31 подсъдимият Е.Б.К.
в съучастие като извършител с Б.Б.К. е причинил на Ж.С.В.
средна телесна повреда, изразяваща се в триглезенно
счупване на дясната подбедрица, довело до трайно
затрудняване на движението на долен десен крайник, като е започнал да се бори и
да блъска Ж.С.В. – престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр.
с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Твърди се също, че на 30.07.2018 г. пред заведение, находящо се в гр. Дупница, ул. ,,Прогона”
№ 31 подсъдимият Б.Б.К. в съучастие
като извършител с Е.Б.К. е причинил на Ж.С.В. средна телесна повреда, изразяваща се в триглезенно счупване на дясната подбедрица,
довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник, чрез нанасяне на удар с бутилка – престъпление по
чл. 129, ал. 1 във вр. с ал.
2 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Представителят
на РП – Кюстендил, ТО-Дупница е изразил становище, че обвиненията са доказани
по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите са осъществили състава на
престъпленията, за които им е повдигнато обвинение, поради което е пледирал да
бъдат признати за виновни и да им бъде наложено справедливо наказание.
Подсъдимите не
се признават за виновни, не дават обяснения по обвиненията.
В последната
си дума желаят да бъдат оправдани.
Защитникът им адв. А. изразява становище, че действията на подзащитните му са несъставомерни,
като подсъдимият Е.К. се е опитвал да отблъсне пияния Ж.В., не е бил длъжен да
преценява дали ще му причини вредни последици, а действията на другия подсъдим Б.К.
се вписват в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК – като действия, извършени при
неизбежна отбрана, при която настъпилите вредни последици за пострадалия са в
резултат на случайно деяние, като никой от подсъдимите не е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Предвид така изложените
защитни доводи, моли подсъдимите да бъдат оправдани, а предявените граждански
искове - отхвърлени като неоснователни.
Съдът е приел
за съвместно разглеждане граждански иск предявен от пострадалия Ж.В. против
подсъдимите при условията на солидарност за сумата в размер на 1 258 лв.,
представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
деянието – разходи за проведено лечение, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното изплащане на сумата; както и обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 20 000 лв. при
условията на солидарност, причинени в резултат на деянието, извършено в
съучастие от двамата подсъдими, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.07.2018 г. до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените деловодни
разноски.
Съдът е конституирал
пострадалия Ж.С.В. като граждански ищец в разпоредителното заседание на 03.10.2019
г.
Повереникът на гражданския ищец – адв.
Д. изразява становище за уважаване на гражданските искове, като счита същите за
доказани от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски за адвокатски хонорар.
От събраните
по делото доказателства: показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели и от приетите и присъединени доказателства събрани в
хода на съдебното следствие, както и тези на досъдебното производство, съдът
приема за установено от фактическа страна:
Подсъдимият Е.Б.К. е роден на ***г***, българин, с българско
гражданство, женен, осъждан, със средно образование, работещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият Б.Б.К. е роден
на ***г***, българин,
с българско гражданство, неженен, неосъждан, с висше образование, безработен,
ЕГН **********.
Вечерта на
30.07.2018 г. Ж.С.В. бил на кафенето, находящо се на
ул. ,,Прогона” № 31 в гр. Дупница. Същият седял на
една маса на тротоара пред заведението в компанията на свидетелите К.М., С.Г., В.С.
като преди това си бил поръчал 100 грама водка. На съседната маса били подсъдимите и свидетеля Г.А.К.,
които пиели бира. Пострадалият Ж.В. и подсъдимият Е.К. се скарали като взаимно
си разменили обидни реплики като причината за това били съпругите им.
Пострадалият В. си тръгнал от заведението, отишъл до ж.к. ,,Южен” № 20, на
който адрес живеел. Пред блока видял брат си - св. В.В.,
който бил заедно със св. Г.Я.. Ж. им разказал, че с подсъдимия Е.К. са си
разменили обидни реплики и иска да се върне, за да се разберат. В. и Я. се
опитали да го разубедят да не отива, но той не ги послушал и тръгнал обратно
към заведението. Притеснени за него свидетелите В. и Я. се качили в автомобила
на първия и потеглили към заведението. Когато пострадалият се върнал на
заведението, подсъдимият тъкмо излизал от него като тръгнал към масата си. Пострадалият
Ж.В. се приближил към него и в следващия момент двамата се хванали и започнали
да се борят и блъскат. Подсъдимият Б.К. се изправил, взел една бутилка от
масата и се насочил към Ж., като в този момент пристигнали брата на Ж. – св. В.В. и св. Г.Я.. Свидетелят В. се опитал да възпре подсъдимия
Б.К. като му казал ,,Недей, момче!”, но той не го послушал и ударил Ж. с шишето
по главата, който бил с гръб към него. В резултат на сборичкването и сбутването
между Ж. и Е.К., последвано от удара с бутилка от страна на подсъдимия Б.К., Ж.
бил принуден да извърши неестествено движение с крака си, в резултат на което последният
се усукал и счупил, а пострадалият паднал на земята. Приятелите на Ж. му
помогнали да стане и го сложили да се седне на стол, докато пристигне екип на бърза
помощ. Непосредствено след това подсъдимият Б.К. замахнал
със счупената бутилка в ръка към свидетеля Г.Я., който се предпазил с ръка и
побягнал. Подсъдимият Б.К. го подгонил, казвайки му ,,Ти ще умреш!”, след което
хвърлил счупената бутилка по него. Свидетелят Г.К. отишъл към Я. и видял, че
има порезни рани по лицето, по ръката и по ребрата, поради което го закарал до
спешния център в града. Бил подаден сигнал в РУ-Дупница за възникналия скандал,
прераснал във физическа саморазправа между горепосочените лица, на който се
отзовали полицейските служители В.М., А.Р. и Л.П., които при отиването им в
заведението, то било затворено, а собственикът му св. Б., им казал, че е
почистил заведението, защото е приключило работното време. Пред заведението на
тротоара полицейските служители забелязали няколко дребни зелени на цвят
стъкла. За случая е изготвена докладна записка от св. Л.П..
Пострадалият Ж.В.
първоначално бил закаран за оказване на медицинска помощ в болницата в гр.
Дупница, а след това в МБАЛ ,,Скин Системс” ЕООД гр.
Елин Пелин, където му е била извършена оперативна интервенция за наместване и
фиксиране на сегментите с плака и винтове. Видно от представената по делото епикриза, Ж.В. е постъпил на лечение в посоченото здравно
заведение на 30.07.2018 г., изписан е на 06.08.2018 г. с окончателна диагноза:
,,фрактура трималеоларис кум луксационе
АТС”.
Видно от изготвената
на ДП съдебномедицинска експертиза от д-р Л., при инцидента на 30.07.2018 г. Ж.В.
е получил следните травматични увреждания: счупване на външния и вътрешния
глезен и на фрагмент от голямопищялната кост на
дясната подбедрица /т.нар. триглезенно
счупване или трималеоларно счупване тип Кътън/. Този вид счупване се получава по индиректен
механизъм от пронационно-абдукционен тип и е възможно
да се получи по време и начин, както се сочи в предоставените материали;
счупването не се дължи на директен удар в областта на глезена, а под
въздействието на външна сила се провокира принудително движение в определена
посока, което по индиректен механизъм води до съответното счупване, в
зависимост от посоката и интензитета на въздействие. Посоченото счупване е
довело до трайно затруднение движението
на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни. Срока на имобилизация
при такива счупвания е от порядъка на два и половина-три месеца. Срокът на
нетрудоспособност е от порядъка на половин година при нормално протичащ
оздравителен процес и липса на усложнения. Възстановяването на засегнатата
функция би следвало да настъпи в пълен обем без последици за здравето на
пострадалия. Видно от експертизата, при инцидента на 30.07.2018 г. свидетелят Г.Д.Я.
е получил порезна рана в областта на лява буза и порезна рана на лява мишница,
три броя линейни охлузвания /драскотини/ в областта на гръдния кош вляво, като
според експерта получените травматични увреждания се дължат на действието на
предмет с остър връх и режещи ръбове, каквито предмети са и счупени стъкла.
По време на
съдебното следствие по искане на повереника на
граждански ищец е назначена съдебно-медицинска експертиза, от която се
установява следното: непосредствено след инцидента и в следващите няколко дни,
пострадалият е изпитвал силна болка, която през следващите дни постепенно е
отшумявала, като е приемал обезболяващи
медикаменти – НСПВС /нестероидни противовъзпалителни
средства/. Към момента на изготвяне на тази експертиза според експерта, като
цяло функцията на засегнатия крайник е възстановена, но продължава да е налице
лек оток и болка при натоварване на ставата; налага се нова оперативна
интервенция с цел премахване /изваждане/ на поставената плака и винтове,
каквато е обичайната практика. След тази интервенция ще има нов период на
възстановяване, който обаче ще бъде значително по-кратък в сравнение с този
след инцидента. Във връзка с лечението и извършената оперативна интервенция
пострадалият Ж.В. е заплатил следните суми: 1200 лв. за тубуларна
плака – комплект с винтове; 17.40 лв. платена потребителска такса по чл. 47 ал.
1 ЗЗО и 40.60 лв. платена потребителска такса, което се установява от приетите
като доказателство по делото фактури и фискални бонове към тях – 3 бр. По
делото е приета като доказателство и медицинска документация относно престоя и
лечението на пострадалия Ж.В. в МБАЛ ,,Скин Системс”
ЕООД, гр. Елин Пелин.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраната по делото
доказателствена съвкупност – показанията на разпитаните
свидетели: пострадалият Желязо В., присъединени при усл.
на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, В.В. – брат на пострадалия, -
майка на пострадалия, В.М., А.Р. и Л.П. /полицейски служители посетили
местопроизшествието/, присъединени при усл. на чл.
281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, С.Г., К.Ч.,
присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, В.Б., Г.Я. и К.М., присъединени при усл.
на чл. 281, ал. 4 вр.
с ал. 1, т. 1 от НПК, Г.К., присъединени при усл. на
чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 о НПК от
писмените доказателства (епикриза от Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ
,,Скин Системс“, фактура №*********/01.08.18г.,
фактура № 40000000149/13.09.18 г., фактура №40000000160/06.08.18 г.,
удостоверение № 104/08.07.19 г., издадено от ,,Ив Строй“ ЕООД; протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоснимки към него; справки за съдимост;
медицинска документация на Ж.В. от ,,Скин Системс“;
заповед за задържане – 2 бр. на подсъдимите; докладна записка от мл. инсп. Л.П.),
събрани в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал по делото,
съдебно-медицински експертизи. Съдът не обсъжда показанията на св. А.С.,
присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, който твърди, че не е бил на
заведението процесната вечер и не е присъствал на
конфликта. Съдът не взема предвид и показанията на св. М.К. – съпруга на
подсъдимия Е.К., тъй като същата дава сведения за събития предхождащи
инцидента, които са неотносими към делото, както и
показанията на св. Б.К. – баща на подсъдимите, който дава сведения за факти
след инцидента, които също не допринасят за изясняване на делото от обективна
страна.
Всички доказателства разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат
следните правни изводи:
От гореизложената фактическа обстановка се установява, че са
налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 129, ал. 2 вр.
с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
От обективна страна, подсъдимият Е.Б.К. е осъществил състава на
престъплението, тъй като на 30.07.2018 г. пред заведение, находящо
се в гр. Дупница, ул. ,,Прогона” № 31 в съучастие
като извършител с Б.Б.К. е причинил на Ж.С.В. средна
телесна повреда, изразяваща се в триглезенно счупване
на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване
на движението на долен десен крайник, като е започнал да се бори и да блъска Ж.С.В..
Подсъдимият Б.Б.К. е осъществил състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 30.07.2018 г. пред
заведение, находящо се в гр. Дупница, ул. ,,Прогона” № 31 в съучастие като извършител с Е.Б.К. е
причинил на Ж.С.В. средна телесна повреда, изразяваща се в триглезенно
счупване на дясната подбедрица, довело до трайно
затрудняване на движението на долен десен крайник, чрез нанасяне на удар с
бутилка.
При изследване на въпроса за авторството на деянието съдът се доверява
и поставя в основата на фактическите си изводи показанията на пострадалия Ж.В. /присъединени при усл.
на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК/. По
аргумент от чл. 107, ал. 5 от НПК на нито едно доказателство не може да се
придава предварително установена сила. Този принцип следва да намери приложени
и при оценката на показанията на св. Ж.В. с оглед процесуалното му качество на
граждански ищец. Наличието на интерес от изхода на делото не елиминира
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК и поради това показанията на
пострадалия следва да бъдат ценени с оглед тяхната структура и
последователност, чрез проверка за логически несъответствия и при съпоставка с
останалия доказателствен материал. Пострадалият в
показанията си по време на съдебното следствие след прочитане на показанията му
от ДП е заявил, че когато се е върнал на заведението Е.К. точно бил излязъл от
заведението и стоял прав до масата, а той /Ж.В./ се приближил към него, след
което двамата се сблъскали, след което подс. Б.К. се
изправил и го ударил с бутилка по главата, след което паднал на земята. Показанията
на пострадалия са потвърдени от показанията на свидетеля Г.Я., който заявява:
,,излиза от заведението човек, който не познавам и веднага се хващат с Ж. в
схватка. Въпросният човек на масата, до която бях стана от масата и счупи
бутилка от главата на Ж.…., мисля, че след удара с бутилка Ж. беше вече на земята”. Съдът цени като
достоверни и в синхрон с тези показания и заявеното от свидетеля В.В., който е възприел сдърпването между подс.
Е.К. и пострадалия Ж.В., последвано от удар с бутилка по главата, нанесен от
подсъдимия Б.К.. За такова сборичкване между двамата, последвано от удар с
бутилка по главата на пострадалия от другия подсъдим Б.К., свидетелства и св. К.М..
Същият е възприел удара с бутилка по Ж., който веднага се свлякъл на земята. Изправили
Ж., на който кракът бил обърнат на другата страна. Заявеното от тези свидетели
се потвърждава и от показанията на свидетеля С.Г., който е възприел действията
на подсъдимите и пострадалия. Същият е видял как подсъдимия Е.К. и пострадалия Ж.В.
се били вкопчили да се бият, имало бутане, борели се и в този момент Б. ударил Ж.
с бутилка по главата, след което последният приклекнал, а глезенът му бил
счупен. Съдът даде вяра на показанията на св. В.С., който също е очевидец на размяната
на реплики между Ж. и Е., чул звука от счупването на бутилка, след което се
обърнал и видял Ж. на земята, а кракът му бил счупен. Съдът кредитира и
показанията на свидетеля В.Б., собственик на заведението, който впоследствие разбрал,
че бой между Ж. и Е. не е имало, но е имало ,,сбутване”. Съдът не кредитира
показанията на св. Г.К., в частта в която завява, че когато Ж. се върнал на
заведението, било с цел да се заяжда с подс. Е.К.,
бутнал го и той паднал със стола на земята. Съдът не счита за достоверно
заявеното от този свидетел, тъй като е изолирано и неподкрепено от останалия доказателствен материал по делото. Съдът кредитира отчасти
показанията на св. К.Ч., който заявява, че в началото на инцидента е имало
разменени обиди между Ж. и подс. Е.К., а при
връщането на Ж. по-късно същата вечер е имало блъскане и дърпане, като не
кредитира заявеното от свидетеля, че Ж., брат му св. В.В.
и още едно момче заедно се върнали на заведението и са налетели на бой на подс. Е.К.. В тази част показанията на свидетеля Ч. не се
подкрепят от останалите доказателства по делото, обсъдени в горното изложение.
Съдът приема за достоверни и
показанията на св. – майка на пострадалия, която има непосредствени
впечатления за здравословното състояние на сина си след случая, болките и
страданията, които е претърпял непосредствено след счупването на крака, както и
през възстановителния период.
Съдът прие, че
системата от доказателства, които взаимно се допълват, в съвкупност водят до
единствения и несъмнен извод, че подсъдимите са извършили престъплението, за
което им е повдигнато обвинение.
С оглед на така установеното, съдът прие, че
подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
По правната квалификация:
Съдът намира, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.
129, ал. 2 вр. с ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК. Непосредствен обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и физическата
цялост на личността.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действия – подсъдимият Е.К. е започнал да се бори и да блъска пострадалия, а
подсъдимият Б.К. му е нанесъл удар с бутилка по главата в резултат, на което
глезенът на пострадалия се усукал и счупил. От СМЕ се установи по безспорен
начин, че при инцидента Ж.В. е получил счупване на външния и вътрешния
глезен и на фрагмент от голямопищялната кост на
дясната подбедрица /т. нар. триглезенно
счупване или трималеоларно счупване тип Кътън/. Експертизата установява механизма на причиняване на
травматичното увреждане, което се получава по индиректен механизъм от пронационно-абдукционен тип и е възможно да се получи по
време и начин, както се сочи в предоставените материали; счупването не се дължи
на директен удар в областта на глезена, а под въздействието на външна сила се
провокира принудително движение в определена посока, което по индиректен
механизъм води до съответното счупване, в зависимост от посоката и интензитета
на въздействие. Посоченото счупване е довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник за срок
по-голям от 30 дни.
Така установеното телесно увреждане, се
отнася към медико-биологичния признак трайно затрудняване на движението на долен
десен крайник и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от НК.
Субект на престъплението са двамата подсъдими.
Деянието е извършено умишлено при евентуален умисъл. Тук следва да се съобрази
и спецификата на умисъла при посегателствата срещу личността. Съдебната
практика е последователна в становището си, че за умисъла при телесните повреди
е характерна известна неопределеност и алтернативност
– деецът цели последици от даден вид /с неконкретизирано съдържание/, като не
съзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени отношения, и той
реализира действия за постигане на различни резултати, като иска /или допуска/
настъпването, на който и да е от тях. Деецът предвижда най-общо обществената
опасност на два или повече възможни резултата и иска /или допуска/
настъпването, на който и да е от тях.
Предвид така установената в случая фактическа обстановка се налага
категоричния извод, че интелектуалната страна на умисъла у подсъдимите е
обхващала представите, че тези действията по сборичкване и бутане от страна на подс. Е.К., съчетани с нанесения удар с бутилка по главата
от подс. Б.К., ще нарушат равновесието на
пострадалия, и предвид употребеното от последния същата вечер значително
количество алкохол, ще доведат до настъпването на телесна повреда, т.е. и
двамата са предвиждали настъпването на съставомерните
последици и са имали съзнание за общественоопасния
характер на деянието си. За съставомерността на
престъплението не е необходимо у дееца да има ясни представи каква точно телесна
повреда ще получи пострадалия. Същественото е, че той се е отнасял безразлично
към настъпилия резултат. Механизмът на получаване на причинената средна телесна
повреда категорично е посочен като напълно възможен от СМЕ, т.е. налице е
счупване, което се получава по индиректен механизъм от пронационно-абдукционен
тип и е възможно да се получи по време и начин, както се сочи в предоставените
материали; счупването не се дължи на директен удар в областта на глезена, а под
въздействието на външна сила се провокира принудително движение в определена
посока, което по индиректен механизъм води до съответното счупване, в
зависимост от посоката и интензитета на въздействие. С оглед приетия за
установен механизъм е неоснователно възражението на защитника, че действията на
подзащитните му са несъставомерни,
като подсъдимият Е.К. се е опитвал да отблъсне пияния Ж.В., не е бил длъжен да
преценява дали ще му причини вредни последици, а действията на другия подсъдим Б.К.
попадат в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК – като действия, извършени при неизбежна
отбрана, а настъпилите вредни последици за пострадалия са в резултат на
случайно деяние. Съгласно чл. 12, ал. 1 от НК не е общественоопасно
деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от
непосредствено противоправно нападение държавни или
обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго,
чрез причиняване вреди на нападателя, в рамките на необходимите предели. От
обективна страна, за да е поставен подсъдимият в условията на неизбежна отбрана
е от особено значение поведението на пострадалия. То е следвало да се изразява
в непосредствено противоправно поведение, което пряко
предизвиква действията на отбраняващия се. Без това поведение, последният не би
действал. Поведението на пострадалия следва да се проявява в някои от следните
фази: да създава непосредствена опасност от нападение; започнало изпълнение,
което поставя в опасност обществените отношения, обект на нападението, и
въздействие върху обекта на нападението, при което е започнало неговото
увреждане и същото не е завършило.
В настоящия случай, видно от показанията на
свидетелите, на които след детайлен анализ съдът се довери, извършените
действия по отношение на пострадалия са били предприети от подсъдимите без
наличието на провокация и без индикация за конкретно противоправно
нападение. От доказателствата по делото не се установява по отношение на
подсъдимия Е.К. да е осъществено противоправно
нападение, което да е започнало и да не е завършило и за предотвратяване, на
което същият да е употребил сила.
Доводите на
защитника съдът намира за неоснователни, тъй като бяха съпоставени всички доказателствени източници, от които безусловно се приема,
че като цяло пресъздадената от свидетелите /чиито показания съдът кредитира по
изложените по-горе съображения/ фактическа обстановка на събитията преди, по
време и непосредствено след инцидента се отличават с обективност и достоверност
от една страна, а от друга – са в пълно единство с изготвената по делото
медицинска експертиза.
Подсъдимите са действали като съучастници в условята
на съизвършителство, доколкото анализът на доказателствата по делото несъмнено
сочи, че всеки от тях е извършил определено действие, което в съчетание с
другото като резултат е причинило процесната средна телесна повреда. Налице е
общност на умисъла /и в интелектуалния и във волевия момент/ - всеки от двамата
подсъдими е осъзнавал, че не действа сам, а в условията на съвместна престъпна
дейност с другия подсъдим, като и двамата са допускали настъпването на
престъпния резултат.
Относно вида и размера на наказаниeто:
В
разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
за срок до шест години. При индивидуализацията на наказанието на двамата
подсъдими съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия Б.К., добро процесуално поведение на двамата,
трудова и семейна ангажираност на подс. Е.К. и наличието
на висше образование у подс. Б.К.. Обществената
опасност на двамата подсъдими не е висока, тъй като подс.
Б.К. не е осъждан, а подс. Е.К. е осъждан в началото
на 2017 г. за престъпления по чл. 345 ал. 1 и ал. 2 НК, за което му е наложено
едно общо наказание ,,глоба” в размер на 500 лв., която е платена на 22.02.2017
г. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита, че деянията на
подсъдимите са извършени на обществено място, при демонстрация на сила. И
двамата са демонстрирали незачитане на нормите, свързани с опазване на
обществения ред. Не са налице условия за налагане на наказания при условията на
чл. 55 от НК. Посочените по-горе смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя
характер, поради което съдът им определи наказание при условията на чл. 54 от НК.
Предвид изложеното
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание при усл. на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно ,,лишаване от свобода” за срок от една година
за всеки от двамата подсъдими. Предвид размера на наложените наказания, чистото
съдебно минало на подсъдимия Б.К. и предвид факта, че подс.
Е.К. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както
и за поправянето и превъзпитанието им, съдът счита, че така наложените
наказания не е необходимо да бъдат изтърпени ефективно. Поради това и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложените на двамата наказания
,,лишаване от свобода” за срок от по една година, следва да бъдат отложени с
изпитателен срок от 3 /три/ години. Според съда, постановяването на реално
изтърпяване на наложените наказания ,,лишаване от свобода” не би допринесло за
реализиране целите на индивидуалната и генералната превенции, които биха се
достигнали и без откъсване на подсъдимите от обществото, като на същите се
предостави реална възможност да се поправят и превъзпитат. Съдът не възложи по
отношение на подсъдимите възпитателни грижи по чл. 67, ал. 1-3 от НК в
изпитателния срок.
По предявените граждански искове:
По отношение на гражданския иск за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал. 2 вр.
с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, същият е частично
основателен по размер, тъй като пострадалият е претърпял значителни по
интензитет болки и страдания вследствие на причиненото му травматично
увреждане, поради което съдът го уважи за сумата от 10 000 лв. Настоящата
инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимите за извършения от тях деликт по отношение личността на гражданския ищец. Деянието
на подсъдимите е противоправно и виновно. На
гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна
връзка с извършеното от подсъдимите деяние. В резултат на виновното противоправно поведение на подсъдимите, на пострадалия са
причинени болки и страдания, крайникът му е бил имобилизиран
за период от два и половина-три месеца, бил е временно неработоспособен за
около половин година. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът
взе предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за
справедливост. Претърпените болки и страдания от пострадалия вследствие на
причиненото му телесно увреждане мотивират съда да приеме, че определеното
обезщетение в размер на 10 000 лв. е съответно на критерия за справедливост.
При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид интензитета на
претърпените от пострадалия болки и страдания, продължителния възстановителен
период, приема на обезболяващи медикаменти и причинените му неудобства,
изразили се в затрудняване движението на долен десен крайник, нарушения на
функцията му, невъзможност да бъде използван в трудов и социално-битов аспект.
Съдът отхвърли като неоснователен иска за
разликата над уважения размер от 10 000 лв. до предявения размер от 20 000
лв., като неоснователен и недоказан.
Съдът присъди и законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането –
30.07.2018 г. до окончателното изплащане.
Относно
гражданския иск за имуществени вреди:
По отношение
на този иск съдът се позовава на ръководните указания дадени с Постановление №
4/23.12.1968 г. Пленум на ВС - т. 7. Съгласно тях обезщетение за имуществени
вреди, изразени в разход за лечение, предполага необходимостта от доказване на относимостта им към лечението, действителното им извършване
и техния размер. В случая се претендират имуществени вреди в общ размер на 1258
лв. - за платена 1/3 табуларна плака – комплект с
винтове и потребителски такси за предоставени медицински услуги, ведно с
обезщетение за забава, в размер на законна лихва върху посочената главница,
считано от датата на увреждането – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата. Безспорно, при лечението на пострадалия са поставени винтове и семитубуларна плака, за което по делото са приложени
писмени доказателства. От последните и медицинските експертизи е видно, че
същите са били необходими и са във връзка с проведеното лечение на телесната
повреда, предмет на настоящето дело. Техният размер, претендиран
от гражданския ищец, се установява несъмнено от представените и приети като
писмени доказателства три броя фактури и касови бонове. Платец по тях е именно
пострадалият-граждански ищец. Това налага извода, че гражданския иск за
имуществени вреди е основателен и доказан, поради което съдът го уважи в
размера, в който е предявен, ведно със законната лихва за забава от увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите Е.Б.К.
и Б.Б.К. да заплатят на гражданския
ищец Ж.С.В., всеки от двамата по 300 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение; осъди подсъдимия Е.К. да заплати по
сметка на Районен съд-Дупница сумата от 225.16 лв., представляваща държавна
такса по гражданските искове; осъди подсъдимия Б.Б.К.
да заплати по сметка на Районен съд-Дупница сумата от 225.16 лв.,
представляваща държавна такса по гражданските искове; осъди подсъдимия Е.Б.К. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил направените по делото разноски в размер на 105.57 лв. за изготвяне
на експертиза, и 100.80 лв. по сметка на Районен съд –
Дупница за изготвяне на експертиза; осъди подсъдимия Б.Б.К. да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил направените по делото разноски в
размер на 105.57 лв. за изготвяне на експертиза, и 100.80 лв. по сметка на Районен съд – Дупница за изготвяне на
експертиза.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: