Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на осми февруари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ
БОГДАНОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 9874 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 07.03.2017г. на СРС, 38 състав по гр.д.№ 63647/2014г. е признато за установено по отношение
на ответника В. Д. Т., че последният дължи на ищеца ,,Ю.Б.” АД
сумата 373. 94 лв., представляваща
главница по договор за издаване на кредитна карта –American express от 26.09.2007г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -15.05.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, а която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 25867/2014г. по описа на СРС, ГО, 38 състав.
С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник обжалва решението
изцяло, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Поддържа, че
вземанията на ищеца по договора за кредитна карта са погасени по давност, тъй
като по делото не били представени от ищеца доказателства за датата на
настъпване на изискуемостта на отделните задължения. Отделно се твърди, че
изявлението на ищеца за обявяване на всички задължения по договора за
предсрочно изискуеми не било достигнало до него, тъй като изпратеното до него
писмо е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Твърди
се, че клаузата от Общите условия към договора, която въвежда необорима
презумпция, че посоченият от картодържателя адрес при подписване на договора,
се счита безусловно за адреса, на който ще се изпращат известията и или ще се
извършва оповестяването на който и да е документ, е нищожна, поради което
обяваването на задълженията по договора
за предсрочно и изцяло изискуеми не е доведено до знанието му. Моли съда да
отмени решението и да отхвърли иска, с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна ,,Ю.Б.“ АД оспорва
въззивната жалба като неоснователна в депозиран писмен отговор и моли съда да я
остави без уважение. Поддържа, че предсрочната изискуемост е настъпила на
основание чл. 17.3. вр. чл. 17.1, б. „а“
от Общите условия на процесния договор за издаване на кредитна карта, поради
неплащане на месечни вноски, а представеното по делото писмо с обратна разписка
от 01.02.2014г. удостоверява достигане до кредитополучателя изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Моли съда да потвърди решението.
По делото е депозирана частна жалба от
ищеца ,,Ю.Б.“ АД срещу определение от 06.06.2017г. по гр.д. № 63647/2014г. на
СРС, с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател за изменение
на постановено по делото решение, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. в негова полза. В частната жалба се поддържа, че по делото
са представени доказателства за уговорено и заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., поради което неоснователно е отказано
присъждането му от първоинстанционния съд. Моли съда да отмени обжалваното
определение и да уважи молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното
решение, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Ответникът по частната жалба В.Д.Т. е
депозирал отговор, с която я оспорва като неоснователна и моли съда да я остави
без уважение. Поддържа, че в първоинстанционното производство не са били
представени доказателства за заплащането му.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
По същество
решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като съдът препраща към
мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да
се отбележи следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ за признаване за установено
дължимостта на сумата 373. 94 лв. – остатък от непогасено вземане по договор за
издаване на
кредитна карта American
express от 26.09.2007г., сключен при Общи условия с „Б. П.Б.“ АД /ново
наименование „Ю.Б.“ АД/. По делото е безспорно установено наличието на
договорно правоотношение между страните
по представения заявление - договор за издаване на кредитна карта от
26.09.2007г. , ведно с приложимите Общи условия към него. От заключението на
приетата ССчЕ по делото е установено, че по процесния договор за кредит е
усвоена сумата общо 1763. 60 лв. и са начислени лихви в общ размер на 830. 34 лв.,
а от картодържателя са направени 27 броя вноски в общ размер на 2220 лв., като
последното плащане е на 09.11.2012г. Неизплатеният остатък по договора към
момента на подаване на заявлението е в размер на исковата сума от 373. 94 лв.,
представляваща главница, съгласно заключението на ССчЕ.
Ищецът се е позовал на обявена предсрочна
изискуемост на всички задължения по договора в хипотезата на чл. 17.3 вр. чл.
17.1 и 2 от приложените Общи условия на П.Б.. Съгласно цитираните разпоредби, картоиздателят
има право да развали договора при неплащане на минимални месечни вноски по две
месечни извлечения, като развалянето влиза в сила един месец след
предварително писмено уведомление до
картодържателя, включително посредством месечните извлечения и да обяви цялото
задължение за незабавно изискуемо и дължимо. Отделно в исковата молба се
поддържа, че обявяването на предсрочната изискуемост е настъпило с редовно
уведомяване на ответника с представените по делото писма, независимо от липсата
на лично връчване на адресата, по арг. от чл. 20.1 от Общите условия. Съгласно
цитираната разпоредба, всяко уведомяване, молба или напомнително писмо за
изплащане на задължения, издадени от картоиздателя, се изпращат на
картодържателя на адреса са кореспонденция, който е отбелязан в договора, освен
ако той е уведомил писмено картоиздателя за промяна на адреса. Съгласно
буквалната редакция на разпоредбата, всеки последно деклариран от
картодържателя адрес се счита неотменимо и безусловно за всички цели за адреса,
на който ще се изпращат известията или ще се извършва оповестяването на който и
да е документ, до получаване на уведомление за промяна на адреса , всички
съобщения, достигнали до последно декларирания адрес, ще се считат за получени.
По
делото е представено писмо изх. № 892/30.01.2014г., адресирано до ответника на
адреса, посочен в договора, с което е обявена предсрочната изискуемост и
дължимост на процесното вземане, в случай на липса на доброволно изпълнение,
поради липса на последователни плащания по месечни извлечения от 07.01.2013г. и
07.02.2013г. , което е върнато с обратна разписка от 22.02.2014г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя. По делото е представено и друго писмо изх. № 892/04.03.2014г.,
което е върнато с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.
При така
изложеното, съдът намира, че е налице редовно уведомяване на ответника от ищеца
за настъпилата предсрочна изискуемост. Ищецът – кредитор е упражнил правото си
да развали договора по реда на чл. 17 от Общите условия, като е обявил и
настъпилата предсрочна изискуемост на ответника – длъжник съгласно чл. 20.1 от
Общите условия на посочения в договора адрес. Възражението на ответника в тази
връзка, поддържано в хода на цялото производство, за липса на фактическо
връчване, е неоснователно. Банката – кредитор е положила необходимите усилия за
откриване на длъжника, като е изпратила писмо на адреса по договора, за който е
приложима фикцията за редовно връчване
съгласно уговореното между страните, а отделно и на друг известен адрес. Поради
това следва да се приеме, че уведомлението е достигнало до ответника и правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е надлежно упражнено, а при
предприетия начин на уведомление фактическото връчване не е осъществено поради
бездействие от страна на получателя – в същия смисъл е и решение №
40/17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на
ТК, І ТО на ВКС. Ето защо предсрочната изискуемост е настъпила с влизане в сила
на развалянето на договора, т.е. един месец след отбелязването на обратната
разписка, а именно на 22.03.2014г., в съответствие с чл. 17 от Общите условия.
Следователно към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
15.05.2014г., предсрочната изискуемост е била настъпила.
Неоснователен
е довода в жалбата за нищожност на клаузата на чл. 20.1. от Общите условия за
фингирано връчване на съобщението за предсрочна изискуемост, поради нарушение
на добрите нрави. Не може да се приеме, че клаузата води до значително
неравноправие между правата и
задълженията на двете страни. Разпоредбата на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
предвижда нищожност на договорите, поради противоречието им с добрите нрави и намира приложение и при търговските
сделки по правилото на чл. 288 от Търговския закон.
Накърняване на добрите нрави е налице,
когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран
законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,
част от действащото право. Добрите нрави
са морални норми, етични възгледи и правила за поведение, които са установени в
обществото. Те не са писани, не са конкретизирани, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и според закона са критерий за оценка на
сделките. В случая уговарянето на страните на начин на уведомяване съобразно
описанато в чл. 20 от Общите условия
съдържание не води до липса на еквивалентност на престациите.
По възражението за давност: Същото е
неоснователно. В случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, тъй като не се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.,,в” ЗЗД. Заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 15.05.2014г., поради което са правилни изводите на
първоинстанционния съд, че считано от датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, не е изтекъл нито 3 годишния, нито 5 годишния давностен
срок. Неоснователни са възраженията в жалбата, че не е ясен началния момент
Плащанията на погасителни вноски по
договор за кредит не са периодични плащания, като е налице непротиворичена
практика на ВКС, че разсроченото погасяване на общото задължение за връщане на
кредита на отделни части не трансформира договора за кредит в договор с
периодични плащания на отделни самостоятелни задължения, поради което и
приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Отделно от гореизложеното, в случая е налице обявена предсрочна
изискуемост на кредита и последицата от
упражненото надлежно право на банката е настъпване на изискуемост на всички
задължения на кредитополучателия за погасителните вноски с ненастъпил към този
момент падеж -, т.е. към 22.03.2014г. Ето защо, по арг. от чл. 114 ЗЗД,
давността по отношение на вземанията за погасителни вноски с падежи преди разваляне на договора тече от датата на падежа
на всяка вноска, а за останалите – от датата на обявяване на предсрочната
изискуемост/разваляне на договора. В случая най-ранните падежирали незаплатени
вноски са с дата 07.01.2013г., поради което до момента на подаване на
заявлението във всички случаи не е изтекла давността.
Други оспорвания не са релевирани в
жалбата.
Поради съвпадение на изводите на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не претендира разноски за
настоящата инстанция и такива не следва да му се присъждат.
По частната жалба:
С обжалваното определение е отказано
изменение на постановено решение по реда на чл. 248 ГПК, по молба на ищеца,
чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.,
поради липса на доказателства за плащане на такова. В първоинстанционното
производство не са представени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в претендирания размер за адв. Чаталбашев, извършил процесуални
действия в СРС до приключване на устните състезания. С молбата по чл. 248 ГПК
са представени договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане
по банков път на адвокатско възнаграждение, но това не променя крайния извод за
липса на предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като
липсата на доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение до
приключване на устните състезания в първоинстанционното производство не може да
бъде преодоляна чрез представянето им в производството по чл. 248 ГПК за първи
път. Неоснователно е и възражението в частната жалба, че към исковата молба е
било приложено банково бордеро в оригинал. Такова не се намира в кориците на
делото, а към исковата молба е било представено само общо пълномощно без обективирано
в него уговорено възнаграждение.
Така мотивиран Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 07.03.2017г. на СРС, 38 състав по гр.д.№ 63647/2014г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ,,Ю.Б.“ АД срещу
определение от 06.06.2017г. по гр.д. № 63647/2014г. на СРС, с което е оставена
без уважение молбата на ,,Ю.Б.“ АД по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното
решение, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.