№ 723
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н. Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Н. Николов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20251100604155 по описа за 2025 година
С присъда от 17.03.2025г., постановена по НЧХД №6184/2023г. по описа
на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 14 състав,
първостепенният съд е признал подсъдимата П. И. П. за невиновна в това, да е
извършила престъпление по чл.182, ал.2, вр. с чл.26,ал.1 от НК, като я е
оправдал, че за периода от 08.10.2022 г. до 13.08.2023г. включително, в гр.
София, ул. ******** или в гр. София, ж.к. „********, при условията на
продължавано престъпление, когато две и повече деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и от
субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на
родител - майка на малолетната Ж. И. Й.а, ЕГН **********, да е осуетила или
неизпълнила Решение № 305421/03.01.2018 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти
състав, постановено по гр. дело № 71834/2017 г., влязло в законна сила на
03.01.2018 г.
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба от частния
тъжител И. И. Й., чрез повереника му-адв. К.. В жалбата и писменото
допълнение към нея се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Посочва се, че първоинстанционният съд
превратно и тенденциозно игнорирал събраните по делото доказателства,
както и е допуснал множество нарушения на процесуалните правила.
Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея
1
да бъде постановена от въззивната съдебна инстанция нова, с която
подсъдимата П. И. П. да бъде призната за виновна по повдигнатото й с
частната тъжба обвинение по чл. 182, ал. 2, вр с чл.26,ал.1 от НК.
Алтернативно се моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и
делото да бъде върнато на СРС поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
С жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
В закрито заседание на 18.07.2025г. въззивният съд по реда на глава
двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимата, вещи лица и свидетели.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав повереникът на
частния тъжител-адв. К., моли обжалваната присъда като неправилна,
незаконосъобразна, непочиваща на доказателствения материал, да бъде
отменена. Сочи, че първостепенният съд е приел несъществуваща фактическа
обстановка следствие на превратно ценени и анализирани доказателствата по
делото. Твърди, че необосновано първостепенният съд е приел, че частният
тъжител се е съгласил за промяна на тогава действащия към инкриминирания
период режим за лични контакти, което обстоятелство изцяло се
опровергавало от събраните както пред първата съдебна инстанция, така и
пред въззивния съд доказателства и доказателствени средства.
Повереникът пледира, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.182, ал.2,
вр.чл.26, ал.1 от НК, като е възпрепятствала осъществяването на личните
контакти на инкриминираните с частната тъжба дати между тъжителят Й. и
малолетното му дете Ж. И. Й.а.Моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена, като в подсъдимата бъде призната за виновна в извършване на
престъплението, за което е предадена на съд.Прави се искане и за отмяна на
определението на първата съдебна инстанция, с което са присъдени разноски
за подсъдимата.
Частният тъжител И. Й. в пледоарията си поддържа казаното от
повереника му.
Защитникът на подсъдимата П. И. П. -адв. Г., пледира за потвърждаване
на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Посочва,
че по делото както пред първата, така и пред въззивната съдебни инстанции
не са събрани доказателства, които да установяват непредаването на детето и
осуетяването на режима между детето и бащата от страна на майката.
Инвокира и доводи за липса на осъществен от обективна и субективна
страна състав на престъплението по чл.182, ал.2 от НК от подс. П., като сочи,
че е налице съгласие между последната и тъжителя за видоизменение на
режима на личните контакти, за което имало доказателство-имейл от
11.01.2023г.
Подсъдимата П. И. П. редовно призована за въззивното съдебно
заседание, проведено на 01.10.2025г., не се явява, като не сочи уважителна
причина за неявяването си, като per argumentum a contrario на разпоредбата на
чл.329,ал.2 от НПК въззивният съд е разгледал делото в нейно отсъствие.
2
Софийски градски съд, след като се запозна с въззивната жалба и
обсъди доводите, посочени в нея, както и тези изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са
налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за
ново разглеждане:
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, депозирана от адв.К., в
качеството й на повереникна частния тъжител И. Й. и тъй като във въззивната
жалба се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, то въззивният съд намира за необходимо първо да ги
обсъди.
Въззивният съд е задължен да извърши, съгласно разпоредбите на чл.
313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна проверка на правилността на
обжалвания акт. Въззивният контрол върху правилността на
първоинстанционния акт включва проверка за неговата законност и
обоснованост.
Законността обхваща преценката относно правилното приложение на
закона /материален и процесуален/, а обосноваността означава, че приетите от
първоинстанционния съд в мотивите фактически положения, изцяло
съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Въззивният съд констатира, че по делото първата съдебна инстанция е
допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
липсата на надлежно изготвени мотиви.
Така изготвените от първата съдебна инстанция мотиви показват едно
флагрантно неизпълнение на задълженията на контролирания съд, визирани в
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, изискваща съдът да излага с достатъчна
яснота, аргументираност и изчерпателност своите мотиви, подчинени на
реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, което се явява
гаранция за справедливостта на процеса.
Мотивите на съдебния акт са съвкупност от фактически констатации,
логически изведени при оценката на доказателствената съвкупност, както и
правни изводи, базирани на установените по делото фактически положения и
правилното прилагане на материалния закон. Те представляват и средство,
чрез което страните и по-горната инстанция могат да проследят пътя, по който
решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение и е достигнал до
определени фактически и правни изводи, както и гаранция за разкриване на
обективната истина.
В настоящият случай, възивният съд е в невъзможност от мотивите да
провери дали първостепенният съд при изграждане на вътрешното си
убеждение по фактите, е спазил логическите правила, тъй като е приел
фактическа обстановка, която не съответства на обстоятелствата, предмет на
доказване делото.
Правната и фактическа рамка на обвинението е въведена с частната
тъжба, с която се инкриминират двадесет и две деяния, конкретизирани по
3
дати в тъжбата, всяко от които осъществяващо състава на престъплението по
чл. 182, ал. 2 от НК, изразяващо се в това, че подсъдимата П. И. П., в
качеството си на родител - майка на малолетната Ж. И. Й.а, ЕГН **********,
не е изпълнила Решение № 305421/03.01.2018 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти
състав, постановено по гр. дело № 71834/2017 г., влязло в законна сила на
03.01.2018 г., относно осъществяването на лични контакти на бащата И. И. Й.
с детето му Ж. И. Й.а, като не предала детето на баща му.
От фактическа страна първостепенният съд е изложил твърдения за
времеви период, през който тъжителят не е успял да види малолетната си
дъщеря, който е различен от инкриминирания в частната тъжба такъв, като
въззивният съд констатира, че в мотивите липсват каквито и да са фактически
положения, приети от контролираната съдебна инстанция, отнасящи се до
всяко едно от инкриминираните с тъжбата двадесет и две деяния.
Не става ясно от мотивите на първостепенния съд тъжителят И. Й. на
инкриминираните в тъжбата дати: 08 октомври 2022 г., 22 октомври 2022 г.,
12 ноември 2022 г., 26 ноември 2022 г., 10 декември 2022 г. , 24 декември 2022
г. , 25, 26 и 27 декември 2022 г. , 14 януари 2023 г., 28 януари 2023 г., 11
февруари 2023 г., 25 февруари 2023 г., 11 март 2023 г., 25 март 2023 г., 08
април 2023 г., 22 април 2023 г., 13 май 2023 г., 27 май 2023 г., 10 юни 2023 г.,
24 юни 2023 г., 8 юли 2023 г., 22 юли 2023 г., 12 август 2023 г, осъществил ли
е срещи с малолетната си дъщеря Ж. И. Й.а и ако не е каква е била причината,
респективно това дължало ли се е на виновно поведение на подсъдимата.
С оглед на посоченото, въззивният съд приема, че в мотивите на първата
съдебна инстанция липсва фактическа обстановка, касателно обстоятелствата,
отнасящи се до основния факт, предмет на доказване по делото.
От правна страна също липсва обсъждане на обективната и субективна
съставомерност на всяко едно от инкриминираните деяния, квалифицирани от
първостепенния съд като продължавано престъпление по чл.182,ал.2, вр с
чл.26 от НК с разпореждането, с което е насрочено делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
На следващо място от правна страна в мотивите първостепенният съд
приема, че от една страна подсъдимата е действала в интерес на малолетното
си дете да не посещава баща си, а от друга, че не се доказвало по делото
неизпълнение на съдебното решение от страна на последната.
Това са две взаимноизключващи се твърдения, тъй като в първия случай
съдът приема, че действително подсъдимата целенасочено е възпрепятствала
срещите между тъжителя и Ж. И. Й.а, а с втория си извод обосновава липса на
доказаност за такова поведение.
Не става и ясно от мотивите към присъдата от къде първостепенният съд
извежда извода, че Ж. И. Й.а не е имала желание да се среща с тъжителя Й.,
тъй като въззивният съд не констатира доказателства и доказателствени
средства, възпроизвеждащи в процеса доказателствени факти, изясняващи
въпросното обстоятелство, които да са събрани и приобщени по делото при
условията и реда на НПК.
От всичко изложено въззивният съд приема, че присъдата на Софийски
4
районен съд страда от липса на мотиви.
Липсата на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр.1 от НПК е
винаги съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и
всякога предполага връщане на делото за ново разглеждане.
Въззивният съдебен състав е длъжен да отбележи, че в конкретния
случай не може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните
правила, като това нарушение единствено може да бъде отстранено от СРС
при новото разглеждане на делото.
В заключение контролната инстанция намира за необходимо да посочи,
че не сме изправени пред хипотезата на чл.335,ал.3 от НПК, тъй като не са
налице повторно условията на чл.335, ал.2 от НПК.
Водим от изложеното и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2
от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 17.03.2025г., постановена по НЧХД
№6184/2023г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 14
състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5